Определение по дело №1030/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 1672/15.05.2013г., постановено по гр.д. № 1027/2012г. по описа на РС Г. Д., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от В. К. П., ЕГН *, от С. К., Община С., област Б..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Оплакването е за необоснованост на същото поради неправилна оценка на събраните доказателства и изградени от съда неправилни правни изводи във връзка с искането за изменение на упражняването на родителските права по отношение на детето- К. В. П.. Навадени са с въззивната жалба доводи, че безспорно са настъпили изменение на обстоятелствата по смисъла на ТРВС № 1/1974г., които влошават положението на детето, при родителя на когото детето е оставено от съда за отглеждане и възпитание, каквото е отиването на майката – Х. А. М. на работа в Р Гърция. Акцентира се, че жалбоподателя, че през времето от една година, докато майката на децата е била на работа в чужбина, двете деца са живеели при техния баща- В. К. П., в дома му в С. К., където са получавали всички необходими за тях грижи и внимание за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд, че това е станало с негово изрично съгласие. Възразява се и срещу фактическите изводи на съда, че през този период майката редовно търсела децата и контактувала с тях по телефона, както и че се е връщала в страната и търсела детето си за среща. Изложени са с жалбата съображения, че са останали не обсъдени от първоинсатнционния съд обстоятелствата при които майката е взела решение да напусне страната, а същевременно се установява от събраните доказателства, че след нейното заминаване, детето е притеснено, разсеяно и преди да отиде да живее при бащата, често е отсъствало от детската Г.. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт, ведно с всички законови последици от това, като бъде уважен предявен иск с правно основание чл. 59 А. 9 от СК, така както е предявен. Във въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, А.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен отговор от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 59 А. 9 от СК, като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, относно обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях във въззивното си решение.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 26.09.2013 г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: