Решение по дело №1242/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

                

                                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№І-116    04.11.2019 година, гр.Бургас

 

В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и  деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова

                                                                         2.мл.с.Марина Мавродиева

 

с прокурора………………..

при секретаря Ани Цветанова,

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно  гражданско дело № 1242 по описа на Окръжен съд-Бургас  за 2019  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

               

  Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е  образувано по  въззивна жалба,  предявена от Д. А. Х. с ЕГН **********  с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Панайот Велков от АК-Бургас, гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“№18, ет.3, офис 6, против  Решение № 1489/12.06.2019г. по гр.д.№ 7270/2018г. по описа на РС-Бургас,в частта,  с която  са отхвърлени исковете й над уважения размер от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на телесни повреди: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и травма на нервните коренчета на гръдната част на гръбначния стълб, причинени от ПТП, настъпило на 08.04.2018г. около 21,20 часа на път № ІІІ-6009, км.24, по вина на водача на лек автомобил „ПЕЖО 206“ с рег.№ А 1482 МА- К. Ж.  С., застрахован в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лева, начиная от 16.05.2018г. до окончателното й изплащане;първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове над сумата от 2000 лева до предявения размер от 5000 лева/частичен от 10 000 лева/ , както и иска за законна лихва върху основателния размер на главницата за периода от 08.04.2018г. до 15.05.2018г., а също и за законна лихва върху неоснователния размер на главницата; присъдени са разноски в тежест на всяка от страните

              Във  въззивната  жалба  на Д. А. Х.  се твърди, че първоинстанционният съд не е спазил критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди. В тази връзка са изложени подробни доводи и съображения и е изтъкната практика на ВС, както и са посочени решения на БРС , на СГС, на ВКС и са  мотивирани аргументи за  противоречие между даденото от първоинстанционния съд разрешение с така цитираната практика. На второ място се проследяват  конкретните обстоятелства по делото и в тази връзка отново се излагат доводи за несъобразяване на претърпените от ищцата болки и страдания с определения от БРС размер на неимуществените вреди. Моли се отмяна на решението в отхвърлящото иска част и присъждане на пълния размер на исковата претенция.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивницата, редовно уведомена, не се явява, представлява се от процесуален представител адвокат В.,който поддържа въззивната жалба и моли уважаването й; заявява оспорване адвокатското възнаграждение на въззиваемото дружество като несъобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

               По въззивната жалба на Д.Х. е постъпил писмен отговор от ответника „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, в който са проследени установените по делото факти и обстоятелства и се твърди, че така определеното обезщетение било правилно определено от съда; моли се оставяне на въззивната жалба без уважение и присъждане на разноските по делото. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемото дружество- адвокат Събева,моли решението в обжалваната част да бъде уважено като правилно и законосъобразно

               Никоя от страните не завява доказателствени искания.

               Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното: 

                 

 

 

Предявените пред Районен съд - гр.Бургас искове са с правно основание чл.432,ал.1 във вр.с чл.498,ал.3 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

                Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК  във вр. с чл.235 от ГПК.

               В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи  следното:

              Неоснователни са твърденията на жалбоподателката за неправилност на съдебното решение в отхвърлителната част.

              Във връзка със заявени във въззивната жалба оплаквания и съображения,  въззивната инстанция следва да  отбележи само следното:           

             Нормативната уредба на застраховката "Гражданска отговорност" се съдържа в глава Четиридесет и първа от Кодекса за застраховането .

              Съгласно  чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ , обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. 

           В разпоредбата на чл. 432 от КЗ е регламентиран прекият иск на увреденото лице. Съобразно нормата на чл.432,ал.1 от КЗ,  увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията по чл. 380 - отправена писмена застрахователна претенция и посочена банкова сметка. Според ал.2 на горецитираната разпоредба,  застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал.6 и ал.7 и чл. 430, ал.1, т.1 - 4 и ал.2.       

        В тази връзка, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

              По силата на сключения договор за задължителна  застраховка "Гражданска отговорност", въззивникът- застраховател е поел  задължение да покрие  в границите на определената в него  сума,  един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахования собственик и /или ползвател на  въпросното МПС,  да заплати обезщетение, заедно с мораторната  законна лихва  на трето увредено лице  за причинени му вреди  от виновно и противоправно деяние при управлението му , т.е.  когато възникне  застрахователно събитие, да бъде ангажирана деликтната му отговорност/ санкционна последица, чиято финансова тежест се понася от застрахователя/- чл.429, ал.1, т.1, вр. с чл. 477, ал.1 КЗ.

               Безспорно е установено от фактическа страна, че на 08.04.2018г., около 21.20ч., по път №ІІІ-6009, в участъка гр.Каблешково- Ахелой, поради допуснато от водача на л.а. Пежо 206", рег.№ А 1482,  нарушение на чл.5,ал.1,т.1 и чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, е настъпило ПТП, в резултат на което въззивницата (ищца) претърпяла физически увреждания(мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; травма на нервните коренчета на гръдната част на гръбначния мозък).

          При съдебно предявена претенция за заплащане застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от телесни повреди, настъпили вследствие на ПТП, съдът следва да определи същото, освен съгласно правилото, установено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, но и  като ползва заключение на вещо лице.

                  В конкретния случай, съгласно констатациите от заключението по извършената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза,  водачът на автомобила не е спазил въведеното ограничение на скоростта от 60км/ч. Скоростта на движение е била над 80 км./ч, като липсват обективни данни за възникнала внезапна техническа повреда, която да доведе до загубата на управление.

                Установено е категорично, че с описаните по – горе действия, водачът на лек автомобил "Пежо 206", рег.№ А 1482, виновно е нарушил правилата на движение и в резултат на това негово противоправно поведение е настъпило процесното ПТП(произшествието е в причинна връзка с действията на водача). 

                 С оглед заключението по извършената съдебномедицинска експертиза, се установява, че вследствие възникналото ПТП,  Д.А.Х. е претърпяла лекостепенно мозъчно сътресение (15 точки по скалата на Глазгоу); оток фронтално; контузия на гръдния кош -травма на коренчетата на прешлените в гръдната част (интеркостална невралгия), като пострадалата не е имала ограничения в движенията.  Вещото лице е констатирало, че не се очакват усложнения в бъдеще, тъй като при такива травми (най- лека степен на мозъчно увреждане и липса на травми под формата на счупване на кости), оздравителният процес е в рамките на около 20-25 дни. 

                При така установените по делото обстоятелства, настоящият състав намира, че  първоинстанционният съд  е присъдил справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, което кореспондира на характера и тежестта на уврежданията.

                Що се отнася до доводите на въззивника относно размера на присъденото обезщетение, нужно е да се отбележи следното:

                Извън всякакво съмнение е, че гореописаните травматични увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП от една страна, а от друга - в резултат от тези увреждания ищцата е претърпяла болки, страдания, притеснения и уплаха представляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране, съгласно чл. 45 и сл. от ЗЗД.

            Критериите за определяне на размера на обезщетението са установени в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. и множество решения, с които се създадена константна практика. От значение за справедливото обезщетение е преценката на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на възстановяването и неговата продължителност, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.                     

                Както вече бе посочено, от приетата като компетентно изготвена СМЕ, се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалата увреди е травматичен, които в съвкупност са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота- лека телесна повреда, с относително кратък прогнозен период на възстановяване.

              При съобразяване на реално причинените травми е видно, че се касае за страдания и неудобства в сравнително недълъг срок , като не се очакват трайни последици от тези увреждания.

      При определяне размера на обезщетението  в случая е отчетен както и  начинът на извършването на противоправното деяние и неудобствата в нормалната дейност на ищеца,така и нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай.    

                  Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

       Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за нивото на инфлация и пр. са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. /Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. о./

      Предвид изложеното, ирелевантни са наведените в жалбата аргументи, че определяйки размера на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд не се е съобразил с принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, изразяващ се в адекватност на сумата за възмездяване с обема на претърпените вреди.

     Неимуществените вреди, в същността си са неприятни психични изживявания на личността и се свеждат до физически и емоционални болки и страдания. В конкретния случай, причинените на ищцата(въззвиаема) телесни увреждания са от категорията на леки телесни повреди, като няма данни за усложнения в оздравителния процес, освен съпътстващия в такива случаи дискомфорт. Безспорно е, че освен болките и страданията, последната е понесла и психически стрес, което обстоятелство не е игнорирано от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

   С така определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване  стандарта на живот на пострадалата.

    При съвкупната преценка на установените в хода на производството по делото фактически данни и отчитането на тяхното проявление по делото, районният съд правилно е определил паричната репарация, дължима за понесените от ищцата(въззиваема) вредни последици.

                Необходимо е да се добави, че при формиране на критерия за справедливост, следва да се съобразяват както фактите за причинените вреди- имуществени и неимуществени, така и да се отчитат конкретните икономически условия към  настъпването на застрахователното събитие (икономическата ситуация в страната, вкл. размера на минималната работна заплата). 

    При така установените по делото обстоятелства, настоящият състав намира, че атакуваното решение е постановено с оглед посочените обстоятелства, при спазване принципа за справедливост и съобразяване всички доказателства по делото, релевантни към реално претърпените от увреденото лице  вреди.  

     Първоинстанционният съд  е присъдил справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, което кореспондира на характера и тежестта на уврежданията. Следва да се отбележи, че  този размер  е съобразен и с икономическата конюнктура  в страната към датата на произшествието, както и на нормативно установеното ниво на застрахователно покритие към този момент.

                 Като е приел горното и е уважил исковата претенция  в посочения размер, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

                  Първоинстанционният съд е извършил правилна и обоснована преценка на мнението на вещите лица по извършените експертизи, с оглед всички доказателства и обстоятелства  по делото така, както следва от разпоредбите на чл.202 ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл.203 ГПК.

 

                 Бургаският районен съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, изяснил е същото от фактическа страна, като съобразно събраните доказателства е направил законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от въззивната инстанция.

                 По изложените съображения, Бургаският окръжен съд  намира въззивната жалба  за неоснователна, а постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.

                     Мотивиран от изложеното, Бургаският Окръжен съд

                     

                                                               Р Е Ш И :

                

                  ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 1489/12.06.2019г. по гр.д.№ 7270/2018г. по описа на РС-Бургас в обжалваната му от Д. А. Х. част.

                  Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                  2/мл.с.