В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия ІV състав

На двадесет и втори февруари две хиляди и десета година

В публично заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар: **

Прокурор :

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гражданско дело №4206 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр.д.№4206/2009г. по описа на Добрички районен съд е образувано по молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.**, ЕИК **, представлявано от ***, съд. адрес гр.***, чрез пълномощник адв.** от САК, с която срещу ** с ЕГН **********, по реда на чл.415 от ГПК е предявен иск за установяване вземането на дружеството, предмет на заповед №426 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 03.09.2009г. по ч.гр.д.№3506/2009г. по описа на ДРС, в размер на:

сумата от 1424.85 лева, дължима по договор за потребителски кредит с номер PLUS-01076059 от 27.07.2007г., ведно със законната лихва, начиная от 31.08.2009г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на главницата,

сумата от 729.58 лева, договорена възнаградителна лихва за периода от 10.12.2007г. до 10.08.2009г.

сумата от 286.89 лева, договорено обезщетение за забава за периода от 10.01.2008г. до датата на подаване на заявлението – 31.08.2008г.

сумата от 48.83 лв. – държавна такса по ч.гр.д.№3509/2009г.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по настоящото производство

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 27.07.2007г. между ищцовото дружество и ответника ** бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-01076059. Съгласно чл.3 от договора дружеството се задължило да предостави на ** паричен заем в размер на 1500 лева, предоставяйки ги като наличност по банковата сметка ***, а последният поел задължението да възстанови сумата на 24 месечни погасителни вноски в размер на 102.59 лева всяка. В чл.3 от договора било конкретизирано, че месечните погасителни вноски съставляват плащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, представляваща печалбата на кредитора.

Ищецът сочи, че е изпълнил изцяло задължението по договора да предаде договорената сума, което било удостоверено с подписа на ответника в поле”удостоверяване на изпълнението”.

След получаване на заема, кредитополучателят заплатил 3 от дължимите вноски и преустановил напълно плащанията си на 10.12.2007г., като не бил погасил задължението си в договорения срок, включително и към настоящия момент.

Ищецът настоява, че съгласно чл.5 от Общите условия по договора, при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на кредитора.

За задължението на ответника към ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК под №426 на 03.09.2009г. по ч.гр.д.№3506/2009г. по описа на ДРС. В полза на ищеца били присъдени и сторените разноски в заповедното производство от сумата от 48.83 лв. – държавна такса по ч.гр.д.№3509/2009г.

В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът подал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, което обосновавало правния интерес на заявителя, ищец в настоящото производство, от водене на установителния иск по чл.422 от ГПК.

На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания едномесечен срок от получаването им, той не изпраща писмен отговор. В съдебно заседание признава иска, като сочи, че сумата била предоставена на роднина на ищцата, която поела ангажимент да го изплаща.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№3506/2009г. по описа на ДРС по реда на чл.410 от ГПК въз основа на заявление на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК **, представлявано от **, съд. адрес гр.**, е издадена заповед за изпълнение №426/03.09.2009г. за сумата от от 1424.85 лева, дължима по договор за потребителски кредит с номер PLUS-01076059 от 27.07.2007г., ведно със законната лихва, начиная от 31.08.2009г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на главницата, сумата от 729.58 лева, договорена възнаградителна лихва за периода от 10.12.2007г. до 10.08.2009г., сумата от 286.89 лева, договорено обезщетение за забава за периода от 10.01.2008г. до датата на подаване на заявлението – 31.08.2008г. и сумата от 48.83 лв. – държавна такса по ч.гр.д.№3509/2009г.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът подал писмено възражение. С разпореждане от 17.09.2009г., връчено на пълномощника на заявителя на 07.10.2009г. съдът му е указал възможността да предяви иск в едномесечен срок. Исковата молба е депозирана в Районен съд град Добрич на 29.10.2009г., допустима е и при наличие на правен интерес от воденето на установителния иск същият подлежи на разглеждане по същество.

От представените по делото писмени доказателства и неоспорени от ответника – договор за потребителски паричен кредит PLUS-01076059 от 27.07.007г.; договор за издаване на електронна банкова дебитна карта по разплащателна сметка ***** №***; застрахователно удостоверение; искане за откриване на разплащателна сметка *** карта, се установява, че ответникът ** е получила от ищцовото дружеството общо сумата от 1546.80 лева, съответно сумата от 1500 лв. и кредит за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията” –в размер на 46.80 лева, която е следвало да върне на 24 месечни вноски в размер на по 102.59 лева всяка, включваща главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, при годишен процент на разходите от 63.71 %.

Страните са уговорили и че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и разноски за събиране на вземането.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е основателен и доказан.

Приложеният по делото договор доказва наличието на облигационна връзка между страните, по силата на която ответникът като заемополучател е имал задължението да върне получен заем, ведно с лихва и разноски. Наличието и съдържанието на договорното правоотношение е безспорно между страните. Наличието на задълженията на ответника предвид настъпилата предсрочна изискуемост, съгласно чл.5 от договора също е безспорно, предвид недоказаното изпълнение, вменено в негова тежест и признание за неплащане.

По гореизложените съображения съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед №426/03.09.2009 г. по ч.гр. дело №3506/2009 г. по описа на ДРС и предявеният иск следва да бъде уважен.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените деловодни разноски пред настоящата инстанция – 48.83 лева -държавна такса. По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение : Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнагражданието се определя в договор между адвоката и клиента, а при липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение, съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет /арг. чл.36, ал.3 ЗА/. Процесуалният представител на ищеца не депозира към исковата молба договор за правна помощ, от който да е видно какъв е размера и заплатено ли е на адвоката възнаграждението за извършена работа. Следва да се приеме, че такъв няма; съответно възнаграждение, което да подлежи на присъждане не е внесено от ищеца.

Воден от горното, ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на осн.чл.235 от ГПК

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, че ** с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК **, представлявано от **, съд. адрес гр.***, по заповед №426 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 03.09.2009г. по ч.гр.д.№3506/2009г. по описа на ДРС, следните суми, а именно:

сумата от 729.58 лева, договорена възнаградителна лихва за периода от 10.12.2007г. до 10.08.2009г.

сумата от 48.83 лв. – държавна такса по ч.гр.д.№3509/2009г.

ОСЪЖДА ** с ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК **, представлявано от ***, съд. адрес гр.***район Т***, сумата от 48.83 лева, държавна такса по гр.д.№4155/2009г. на ДРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	3101
Дата:	8 март 2010 г. (в сила от 7 април 2010 г.)
Съдия:	Светлана Тодорова Кирякова

Дело:	20093230104206
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	29 октомври 2009 г.

Решение по дело №4206/2009 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта Свали акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А