№ 478
гр. Плевен , 29.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариан В. Иванов
Съдебни заседатели:П. Г.Б.
П.Г.Г.
при участието на секретаря В. Н. П.
и прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен)
Сложи за разглеждане докладваното от Мариан В. Иванов Наказателно дело
от общ характер № 20214400200322 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА ЕЛ. Т. ГЛ. редовно призована, се явява лично и с адв.
Г. АНГ. с пълномощно по делото и адв. И. П. от САК с пълномощно от днес.
АДВ. П.: Представям пълномощно за упълномощаването ми като
защитник.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН се явява прокурор Г.Л..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМАТА ЕЛ. Т. ГЛ.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМАТА
ЕЛ. Т. ГЛ. родена на *** в гр. Б., обл. Б., живее в гр. С., ж.к. „М." ***,
българка, български гражданин, с висше образование, разведена, неосъждана,
ЕГН **********.
ПОДСЪДИМАТА ЕЛ. Т. ГЛ.: Получила съм книжата по чл.247б от
НПК, преди повече от 7 дни.
Съдът разясни на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОР: Няма да правя отводи на съдебния състав и секретаря.
Нямам доказателствени искания на този етап.
АДВ. А.: Няма да правя отвод на съдебния състав, прокурора и
секретаря. Нямам доказателствени искания на този етап.
АДВ. П.: Няма да правя отвод на съдебния състав, прокурора и
секретаря. Нямам доказателствени искания на този етап.
ПОДСЪДИМАТА ЕЛ. Т. ГЛ.: Няма да правя отвод на съдебния състав,
прокурора и секретаря. Поддържам становището на адвокатите.
Съдът намира, че следва да се пристъпи към обсъждане на въпросите по
чл.248 ал.1 т.1-8 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 т.1-8 от
НПК.
ПРОКУРОР: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
по въпросите на чл.248 ал.1 от НПК вземам следното становище. Делото е
местно и родово подсъдно на Плевенски окръжен съд. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не е
допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение,
което да е довело до ограничаване на процесуалните права, както на
обвиняемата и нейния защитник. Не са налице на този етап основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Делото не следва да се
разглежда при закрити врати, да се назначават резервен съдия, заседател или
защитник, вещо лице или тълковник. Няма основания да се изменя мярката за
2
процесуална принуда. Не правя искания за събиране на нови доказателства.
Моля, да насрочите делото за разглеждане.
АДВ. А.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
делото е подсъдно на Плевенски окръжен съд, още повече, че по този въпрос
има произнасяне на ВКС. Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. По т.3 допуснато е на досъдебното производство
и с обвинителния акт особено съществено отстранимо нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на подсъдимата Г.,
което се изразява в това, че е привлечена като обвиняема и е предадена на съд
като обвиняема за престъпление, което не е било в сила и не е съществувало
към 2012-2013 г., т.е. 2017 г. чл.248а ал.5 е изменен. Точно по това изменение
от 2017 г. е привлечена ЕЛ. Т. ГЛ., а новото в това изменение е, че освен
средства от Европейски фондове, предоставени на българската държава е
добавено и средства от Републиканския бюджет, каквото обвинение имаме, а
това не би следвало да е така, тъй като, ако изхождаме от времето на
извършване на деянието, чл.248а с измененията от 2010 г. предвижда само от
фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава или от
фондове, принадлежащи на Европейския съюз. По новото изменение от 2017
г. е добавено и от средства на българската държава, т.е. Републиканския
бюджет, както е в случая, част от средствата, а именно 78 000 лв. са получени
от Републиканския бюджет. Това нарушение е основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора. По останалите
точки на чл.248 от НПК нямам разминаване с прокурора, няма нужда от
резервни заседатели, резервни защитници, мярката за неотклонение да
остане, не се налага делото да се гледа при закрити врати, няма условия за
гледането му по никакви правила – нито по общия ред, с оглед на това което
заявих, нито чрез съкратено съдебно следствие.
АДВ. П.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, по
т.1 и т.2 на чл.248 от НПК нямам различия, както с представителя на
държавното обвинение, така и с колегата. Солидарен съм със становището на
колегата по т.3, като ще доразвия с някои мои доводи. Смятам, че на
досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални
нарушения по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 вр. чл.55 от НПК, а именно:
нарушено е правото на защитата и на обвиненото лице да разбере в какво
3
точно е обвинено. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г., което е
актуално и към сега действащия НПК и трайната практика на ВКС се изисква
както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в обвинителния
акт да бъдат описани всички съставомерни факти. Действително, от една
страна, последните години трайната практика на трите наказателни отделения
на ВКС, че Прокуратурата може да квалифицира както си прецени едни
факти, ако погрешно е квалифицирала, то има определени последици в
крайния съдебен акт, но единодушно е становището на ВКС, че когато е
налице противоречие право - право или факти – факти, то винаги се касае за
съществено отстранимо процесуално нарушение, доколкото по този начин, от
една страна, както защитата, така и обвиняемото лице не могат да разберат
какви са точно съставомерните факти, а от друга страна, прави невъзможно
постановяването на краен съдебен акт, доколкото не може да се формира
диспозитив при така повдигнатото обвинение. Какво имам предвид?
Действително, както отбеляза и колегата, Прокуратурата е повдигнала
обвинение по чл.248а ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. Прокуратурата,
обаче, не е отбелязала в обвинителния акт коя редакция на Наказателния
кодекс на посочените членове има предвид. Това е особено важно, доколкото
сегашната редакция на чл.248а ал.5 и ал.2 е въведена през 2017 г. Съгласно
повдигнатото обвинение, което е за престъпление, което има съставомерен
резултат, сведенията са подадени на 13.05.2013 г., а средствата от евро
фондове и държавен бюджет са получени 2015 г., т.е. към датата на
твърдяното извършване на инкриминираното деяние е била в сила редакцията
на НК от 2010 г. В какво се състои тази разлика и защо е налице
противоречие? На първо място, видно е, че в ал.5 се изисква деецът да е
получил средствата, т.е. деецът е винаги и само физическо лице.
Впоследствие, поради това, че нормално и обичайно не са редки случаите,
когато за подобни фондове и средства се кандидатства от юридически лица е
въведено, че когато средствата са получени, без да се използва
съществителното „деецът“, т.е. вече е важно настъпването на съставомерния
резултат, независимо в чий патримониум е настъпило обогатяването. В
случая, обаче, по тази алинея, така, както е повдигнато обвинението,
Прокуратурата, цитирайки сегашната редакция, пропуска и става неясно, ако
следва да се прилага редакцията от 2010 г., как именно физическото лице Е.Г.
е получила и какви средства, респективно, с какви действия е въвела
4
неистински данни към съответния фонд, който обслужва европейските
фондове. От друга страна в ал.2, към която препраща обвинението се цитират
само средства от европейски фондове но не и такива получени от държавния
бюджет. Тук възниква въпроса, каква сума инкриминира Прокуратурата
всъщност – 391 160 лв., 312 000 лв. или друга сума, доколкото част от
посочената сума, очевидно, и по диспозитив, и по обстоятелствена част, се
касае за средства от държавния бюджет. На следващо място, обаче, са налице
и противоречия в обстоятелствата част, касаеща фактическото описание на
деянието. В диспозитива се сочи, че обвиняемата Е.Г. е представила
неверните сведения по чл.13 от съответната Наредба на 13.05.2013 г. В
диспозитива не е посочено с какви свои действия е осъществила това деяние,
какви документи е подала – декларация, фактури или нещо друго. Това би
могло да бъде избегнато, ако е налице описание в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Там, обаче, се отбелязва, че на 13.05.2013 г. в гр. Л., Г. в
качеството й собственик и управител на „Агро Инвест“ ЕООД подала пред
Областната дирекция съответно заявление. Заявлението е подадено от „Агро
Инвест“ ЕООД, представлявано от своя управител Е.Г., доколкото, по този
начин, както и граматически формулирано, не става ясно физическото лице
ли се инкриминира или дружеството, доколкото физическото лице няма
някакво особено качество. На стр.5 абзац 2 в обвинителния акт се сочи, че с
уведомително писмо ДФ „Земеделие“ посочил, че са налице установени
непълноти и неясноти в подаденото заявление от Е.Г.. В същия абзац се сочи,
че с придружително писмо от 07.10.2013 г. Г. подала поисканите
допълнително документи и следва изложение, в което се сочи какви
документи е следвало да подаде, като се сочи, че декларирала, не се пояснява
как декларирала и от къде е изискуема тази декларация, посочена е справка -
декларация и са посочени няколко фактури. Нито тук, нито в диспозитива се
сочи кои точно от тези документи се инкриминират. Същевременно, обаче в
диспозитива се сочи дата 13.05.2103 г. за представяне на сведенията, а в
обстоятелствената част се сочи, че това е станало на 07.10.2013 г., т.е. какво
точно има предвид държавното обвинение, кога именно Е.Г., пред кого и с
какви действия, респективно, с кои точно от изброените документи е
осъществила деянието, а за 13.05.2013 г. въобще не се сочи, освен
заявлението, какво друго е подала Г., т.е. това заявление ли се инкриминира,
ако са документите, подадени на 07.10.2013 г., то защо тогава тя е обвинена в
5
диспозитива за това, че деянието е осъществено на 13.05.2013 г. Има и други
противоречия в обстоятелствената част, които са въпроси по същество и не
касаят разпоредбите на чл.248 т.3 от НК, но така посочените нарушения,
според мен, правят наистина невъзможно, първо, разбирането на обвинението
и второ, аз дори не виждам какъв диспозитив би могъл да произнесе съда,
независимо дали ще бъде оправдателен или осъдителен, коя редакция ще
прилага, кои документи ще инкриминира, на коя дата ще приеме, че е
извършено деянието. Това няма как да бъде поправено по друг начин, вкл. и в
хода на съдебното следствие с изменение на обвинението, доколкото не могат
да се променят факти и право, доколкото вече се касае за едно ново
обвинение. Посочените нарушения са относими не само в обвинителния акт,
но те съществуват и в постановлението за привличане, където по същия
начин е описано деянието, отново не става ясно коя редакция на закона се
прилага, отново не става ясно коя е истинската дата, отново не става ясно с
кои действия, респективно документи Г. е осъществила инкриминираното и
вменено от Прокуратурата деяние. Смятам, че не само в интерес на защитата,
но както за държавното обвинение, така и за съда ще бъде по-добре, ако
съдебното производство бъде прекратено, делото бъде върнато на
Прокуратурата с указания да извърши ново привличане, респективно, да
редактира, защото обвинителния акт е много добре написан, с изключение на
тези обстоятелства, които изтъкнах, да внесе обвинение, което да бъде годно
и с оглед на това, да избегнем едно бъдещо връщане на делото и с оглед
процесуалната икономия. В този връзка, моля, почитаемият съдебен състав да
се произнесе, като прекрати съдебното производство и върне делото, ако
споделя доводите на защитата. По останалите точки нямам нещо по-различно,
което каза и държавното обвинение и колегата. Шест години след извършване
на престъплението ми се струва и тази мярка, че е прекалено тежка, но няма
да възразявам. Считаме, че делото не следва да бъде внасяно за провеждане
на съдебно следствие, респективно, не са налице и предпоставки за някоя от
диференцираните процедури. Ние държим да бъде разгледано по общия ред,
ако съдът прецени, че не трябва да го връща и го насрочи за разглеждане в
съдебно заседание.
ПОДСЪДИМАТА ЕЛ. Т. ГЛ.: Поддържам становището на защитниците
ми.
6
ПРОКУРОР: Уважаеми съдии, изслушах внимателно колегите и
забележките им към обвинителния акт и към извършените от Прокуратурата
на досъдебното производство процесуално-следствени действия и към
формулираното към подсъдимата Г. обвинение. За разлика от тях, обаче, аз не
считам, че са налице съществени нарушения на процесуални или други
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимата. Да, действително в обвинителния акт и в постановлението за
привличане като обвиняем е посочена редакция от закона, която е въведена
по-късно от момента на извършване на деянието. Това е пропуск на
Прокуратурата, за което благодаря на колегите, че насочват вниманието ми
към него, но не считам, че това е съществен проблем, който да нарушава
правата на подсъдимата, тъй като се касае до едно разширяване на предмета
на престъплението, който е въведен с така изменената правна норма. Считам,
че това обвинение може да се поправи и да се формулира по правилния от
закона начин с изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, като
единствено отпадне от него средствата, които са фиксирани в диспозитива от
Републиканския бюджет. По този начин, не само няма да се утежни
положението на подсъдимата, но напротив, ще се облекчи, тъй като се
намалява размера на обвинението. Що се отнася до забележката относно
датата на деянието, считам, че с направеното изменение на обвинението, ако
такова се допусне от съда, може да се преформулира и този въпрос. От друга
страна, към момента аз не считам, че са допуснати някакви нарушения на
процесуалните правила, които да правят обвинението неясно, както и
колегата се съгласи, изключително подробно са описани фактите и
обстоятелствата в обвинителния акт, повече от ясно е за какво е предадена на
съд подсъдимата и по никакъв начин няма да се промени фактическата
обстановка и няма да се въведат нови факти в това обвинение, с което да се
измени линията й на защита. Право на Прокуратурата е да формулира
обвинението по правна норма, както прецени. Не са редки случаите, когато с
окончателната присъда се възприема друга квалификация. Моля, да оставите
без уважение направените искания на защитата за връщане на делото на
Прокуратурата, повдигане на ново обвинение, привличане на обвиняемата,
внасяне на нов обвинителен акт. Този ефект може да се постигне с изменение
на обвинението по чл.287 от НПК.
7
АДВ. П.: Ще си позволя да не се съглася с колегата. На първо място,
чл.287 от НПК визира изменения в хода на съдебното следствие, намираме се
в разпоредително заседание, в което съдът трябва да прецени има ли качество
повдигнатото обвинение да бъде разгледано в съдебно следствие. На
следващо място, Прокуратурата не може да променя и факти, и право, защото
се касае по същество за ново обвинение. Предишната редакция е съществено
различна, защото тя генерира други съставомерни факти, които не се
посочени нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част. По ал.5 няма
обогатяване на друго лице. Как тук самата Е.Г. се е обогатила, като никъде не
ни е посочено? Ако прилагаме разпоредбата на ал.2 и ал.3, то тогава нещата
отиват в друга посока и касаят вече посочените от нас средства, от евро
фондове ли са или от Републиканския бюджет. Съвсем други са
съставомерните факти по старата редакция. От този обвинителен акт, ако
бъде разгледан в съдебно следствие, не ви остава нищо друго, освен да
оправдаете подсъдимата, т.е. за нас това е изгодно да върви по този начин.
Пак казвам на 13.05.2013 г. или на 07.10.2013 г. са внесени документите. В
диспозитива се сочи една дата, в диспозитива две дати. Това няма как да бъде
поправено с изменение на обвинението. Въобще не е казано с какви действия
е извършила на тази дата 13.05.2013 г. Продължавам да смятам, че ще бъде
по-добре процесуално, ако съдът върне делото.
АДВ. А.: Категорично заявявам, че нямаме интерес да се протака
делото и да се връща. Имаме интерес сумата да намалее, както ще стане, ако
тръгне. Сега, ако не направим тези възражения, както сочи закона, не можем
нито в пледоариите пред Вас, нито в Апелативен съд нито във ВКС да
правим, защото ще кажат къде сте спали.
ПРОКУРОР: Възнамерявам ако дадете ход на съдебното следствие да
изменя обвинението. Това може да стане и с крайния съдебен акт, така и по
линия на изменение на обвинението.
Съдът обяви, че се оттегля на съвещание.
Съдът, след съвещание, като изслуша становищата на страните
по отношение на въпросите които се обсъждат в разпоредителното
заседание, по чл.248 ал.1 т.1-8 от НПК, намира следното:
Налице са основания за прекратяване на съдебното производство по
8
смисъла на чл.249 ал.2 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК, тъй като с внесения
обвинителен акт и на досъдебното производство, са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на
процесуалните права на обвиняемата Е.Г..
Съобразно съдебната практика, както и Тълкувателно решение №
2/2002г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да
очертае рамката на предмета на доказване в бъдещ съдебен процес.
Съобразно чл.249 ал.4 т.1 от НПК е дадено легално определение на
това, какво е съществено остранимо процесуално нарушение, а именно, на
първо място, да научи обвиняемия, в случая обвиняемата Г. за какво
обвинение е привлечена в качеството на обвиняема.
Както привличането й в качеството на обвиняема, така и с
обвинителния акт, ЕЛ. Т. ГЛ. е предадена на съд за престъпление по чл.248а,
ал.5, вр. ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, което към момента на довършването му
– 18.12.2015 г., не е съществувало. Така квалифицираното престъпление е в
редакция на чл.248а от НК, изм. ДВ бр.101/19.12.2017 г. С други думи, ЕЛ. Т.
ГЛ., е била привлечена като обвиняема с Постановление, приложено в папка
3, л.41 от досъдебно производство № 116/19 г. на Окръжна прокуратура – гр.
Плевен и впоследствие, предадена на съд с Обвинителен акт, за
несъществуващо като правна норма престъпление към 18.12.2015 година.
Съобразно чл.2 ал.2 от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон,
който е бил в сила по време на извършването му. Това нарушение е особено
съществено процесуално нарушение, довело до напълно ограничаване
правото на защита, както на обвиняемата/подсъдимата, така и на защитниците
й. То съдържа в себе си и противоречие, тъй като словесното изписване в
обстоятелствената и диспозитивната част са за престъпление по време, когато
е бил в сила правна норма в редакция ДВ бр.26/2010 г., а цифровата
квалификация е за престъпление, в сила от 2017 г., което съответно не е
съществувало към датата на приетото в Обвинителния акт за довършеност на
престъплението – 18.12.2015 година. В този смисъл, основателно е
възражението на адв. Г. АНГ. от АК – гр. Плевен. Няма как, въпреки
правомощията на Прокуратурата да преценява срещу кой и за какво
престъпление да повдига обвинение, да продължи съдебното производство по
9
делото с настоящото обвинение по несъществуваща правна норма от НК, в
такъв вид, с такива признаци на състава на престъплението, към момента на
довършване на деянието – 18.12.2015 година. Това не може да се отстрани от
съда. Това значи, че съдът следва да прави преценка за допустимост на
разглеждане на делото в същински съдебен процес и да преценява
доказателства за признаците на наказателно-правна норма, която не е била в
сила към момента на извършване на деянието. Това е недопустимо. Законът е
категоричен в чл.2 ал.1 от НК. Следва да се приложи закона в сила по време
на извършване на престъплението. Основателни са доводите на адв. П. от
САК, че това е обвързано с ал.2 на чл.248а от НК, защото както ал.2, така и
ал.3 също са в сила – изм. ДВ бр.101/2017 година. Това е некоректно
обвинение, довело до ограничаване правото на защита, обвиняемата да научи
за какво престъпление е привлечена в качеството си на такава.
Това нарушение е напълно достатъчно и води до основанието за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за
отстраняването му, чрез ново привличане в качеството на обвиняема на ЕЛ. Т.
ГЛ. по съответния текст на наказателно-правната норма, в сила по времето на
извършване на деянието, според прокурора.
Следва, обаче, да се посочи и друго процесуално нарушение, което
също е съществено. Ноторно известен факт е, че престъплението по чл.248а
от НК е формално престъпление. То е довършено с даването на неверните
сведения по чл.13 ал.1 т.5 според Обвинителния акт от Наредба №
30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Разнообразяване на земеделските дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година.
Противоречието идва между обстоятелствената част и фактическото
обвинение – диспозитива. В обстоятелствената част е описано, че
действително на 13.05.2013 г. в гр. Л. обвиняемата тогава ЕЛ. Т. ГЛ. е подала
заявление за подпомагане и то като собственик и управител на „Агро Инвест
Тетевен“ ЕООД, но документите са й били върнати, поради непълноти и
неясноти и тогава, вече, с придружително писмо от 07.10.2013 г., същата
подала поисканите допълнително документи, удостоверяващи необходимите
обстоятелства. Формалната логика е, че не може да е довършено деянието на
13.05.2013 г., защото документите не са приети, а са върнати. Следователно,
10
не става ясно кога е довършено това престъпление и е налице противоречие,
защото в обстоятелствената част на Обвинителния акт /л.4-5/ е приета дата
07.10.2013 г., а в диспозитива на обвинението – 13.05.2013 година. Това е
съществено нарушение, относимо към датата на довършване на
престъплението и е осуетило правото на защитата да разбере обвиняемата и
защитата й в какво точно е обвинена, кога фактически са представени
неверните сведения според обвинението.
В случая, следва да се отбележи и следното: така изготвения
обвинителен акт сочи и на резултатност на престъпното деяние, за което е
предадена на съд Е.Г.. Настоящият съдебен състав не споделя становището,
че това е резултатно престъпление, а получените средства са само
квалифициращо обстоятелство за по-тежка наказуемост, но така или иначе,
следва прокурорът да вземе отношение, налице ли са вреди, от кого са
причинени и на кого са причинени такива.
Така изготвеният обвинителен акт не може да послужи като основание
за разглеждане на делото в същински съдебен процес.
По отношение на другите точки – т.4. т.5, т.6, т.7 и т.8 на чл.248 ал.1 от
НПК, подлежащи на обсъждане на този етап , съдът не следва да взема
отношение.
По изложените съображения и на основание чл.248 ал.5 т.1, вр. чл.249
ал.1, вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 322/2021 г. по
описа на ОС-Плевен.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – гр. Плевен за отстраняване
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в
обстоятелствената част на определението
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
11
срок от днес по реда на Глава 22 от НПК пред Апелативен съд – гр. Велико
Търново.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 11,55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12