Р Е
Ш Е НИЕ
№ 570
гр. Перник, 05.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно
дело № 728 по описа за 2020 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на С.А.Н. срещу решение № КПК-74 от 05.11.2020 г. на директора на ТП
на НОИ - Перник, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу разпореждане
№ 131-00-1148-7 от 04.09.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ-Перник за възстановяване на неоснователно получена сума в размер на
576 лева за периода от 27.05.2014 г. до 13.09.2014 г.
От
страна на жалбоподателя с жалбата са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна изцяло.
Същите се свеждат основно до твърдението, че процесното вземане на НОИ е
погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО, който визира петгодишен
давностен срок за вземанията за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения, който започва да тече
считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася
вземането.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и заедно с
адв. Р.. Поддържа се жалбата и се иска отмяна на обжалваното решение на директора
на ТП на НОИ - Перник, тъй като в случая добросъвестно е получил обезщетението
за безработица и вземането за неговото връщане е погасено по давност. Претендира
се присъждане на сторените в съдебното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ответната
по жалбата страна – директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез процесуалните си
представители, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното решение на директора да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл.
144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. №131-00-1148 от
16.05.2014 г. С.А.Н. с ЕГН:********** е поискал отпускане на парично
обезщетение за безработица. Към заявлението длъжностно лице от сектор ПОБ е
приложило справка за приети, върнати и липсващи документи.
С разпореждане №131-00-1148-1 от
20.05.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 4 от КСО е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 12.05.2014 г. до 11.09.2014 г. в
размер на 7.20 лв. дневно. Разпореждането е връчено на гише на 16.05.2014 г.
С разпореждане №131-00-1148-2 от
07.08.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от КСО е прекъснато
изплащането на парично обезщетение за безработица, считано от 25.05.2014 г. до
27.05.2014 г., във връзка с упражняване на трудова дейност, за която лицето е
подлежало на задължително осигуряване за периода от 25.05.2014 г. до 26.05.2014
г. Разпореждането е връчено на гише на 10.09.2014 г.
С разпореждане №131-00-1148-3 от
21.08.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.
54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено възстановяване на
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
25.05.2014 г. до 26.05.2014 г. в размер на 7.20 лв. - главница и 0.14 лв. -
дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на
издаване на разпореждане №131-00-1148-3. Съгласно чл. 97, ал. 1 от Изборния
кодекс лицето получава възнаграждение като член на СИК и подлежи на осигуряване
по чл. 4 от КСО. Разпореждането е връчено на гише на 10.09.2014 г. Дългът е
погасен на 10.09.2014 г.
Със заявление вх.№ МП-29834 при ТП на
НОИ - Перник от 24.10.2014 г. С.А.Н.
е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на & 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като за целта по опис е приложил
документи за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход. Наред с
останалите документи за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен
доход описани към заявлението, лицето е описало и приложило удостоверения записано,
че са издадени от **** - гр. София, а именно уд. образец УП-3 № 110-3 от
19.03.2002 г. за удостоверяване на осигурителен стаж на длъжност „строителен
работник" за времето 16.05.1990 г. до 31.12.19906 г. - 06 г. 07 м. и 15
дни, както и уд. обр. УП-2 № 110-2 от 19.03.2002 г. за удостоверяване на
осигурителен доход - 302 183 лв. за периода 01.01.1991 г.-31.12.1993 г. - 302
183 лв. Приложени са също издадени от Обединен осигурителен архив с. Невестино
при ТП К. удостоверения обр. УП-13 изх. ****от 09.05.2014 г. (за стаж) и обр. ****от
09.05.2014 г. (за доход) при прекратен осигурител ****- гр. София.
С писмо изх. №МП-29834#1 от 05.11.2014
г. до началник на отдел "КПК", длъжностното лице по пенсионно
осигуряване иска съдействие за извършване на проверка относно достоверността на
описан и приложен от лицето документ - уд. образец ****от 15.01.1990 г.
записано, че е издаден от ****- гр. София. В отговор с писмо изх.№
ОАС-АС-16-10757#1 от 14.11.2014 г., ТП - К. уведомява, че за периодите, за
които се иска извършване на проверка, а именно от 05.11.1971 г. до 30.09.1974
г., от 02.11.1976 г. до 24.12.1976 г., от 03.10.1977 г. до 08.06.1978 г., от
08.08.1978 г. до 05.04.1983 г. и от 02.01.1988 г. до 31.12.1989 г., в ООА с.
Невестино към ТП - К. няма приета разплащателна документация от ****- гр.
София.
С писмо изх. № 91-01-227 от 31.10.2014
г. Дирекция " Осигурителен архив " и Дирекция "Пенсии" при
ЦУ на НОИ гр. София уведомяват всички ТП на НОИ, че ООА с.Невестино при ТП - К.
преустановява издаване на удостоверения за трудов/осигурителен стаж и доход от
прекратен осигурител **** във връзка с образувано производство по установяване
автентичността на приетите разплащателни ведомости.
Във връзка с изложеното по-горе по
отношение на осигурителя ****( заличено ) от МВР- гр. К. е образувана преписка
за извършване на проверка истинността на предадената на съхранение документация
с оглед ограничаване ползването на осигурителни права въз основа на документи и
ведомости със съмнение за неистинност, поради което до приключване на
проверката административното производство по заявление вх. № МП-29834 от
24.10.2014 г. е спряно на основание чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК с разпореждане № **********
от 01.12.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.
Със заявление вх. № МП-33437 от
28.11.2014 г. С.А.Н. е поискал да му се отпусне лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, тъй като с Експертно решение ****г. ТЕЛК за общи
заболявания - I състав гр. Перник по повод на освидетелстване му определя 52 %
ТНР с дата на инвалидизиране - 14.03.2014 г. и срок на определения процент ТНР
до 01.05.2015 г. С Решение ****Медицинската комисия при ТП на НОИ гр. Перник е
потвърдила цитираното ЕР на ТЕЛК. С разпореждане № ********** от 05.12.2014 г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на основание чл. 74, ал. 1 КСО,
считано от 28.11.2014 г. със срок до 01.05.2015 г е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване постановена за изплащане в минимален размер
до определянето на размера й по реда на КСО. С разпореждане № ********** от
15.06.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на основание чл.
95, ал. 1, т. 2 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на С.А.Н., тъй като съгласно постъпила информация от РЗИ - гр.
Перник същият не се е явил за преосвидетелстване.
Във връзка с влязло в сила
постановление № 3792/2015 г. от 28.04.2016 г. на Районна прокуратура гр. Перник
за прекратяване на наказателното производство по преписка № 3792/2015 г. по
описа на РП - Перник, сл. дело №12/2016 г. с разпореждане № ********** от
03.08.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е възобновено
пенсионно производство по заявление вх.№ МП-29834 от 24.10.2014 г.
След извършена съвкупна преценка е
установено, че към датата на прекратяване на осигуряването - 12.05.2014 г., С.А.Н.
има навършена възраст 58 г.06 м. и 08 дни и зачетен до 12.05.2014 г. следния
осигурителен стаж : осигурителен стаж от първа категория труд - 02 год. 01
месеца и 19 дни осигурителен стаж от втора категория труд - 09 год. 10 месеца и
16 дни осигурителен стаж от трета категоря труд - 18 год. 01 месеца и 12 дни
Всичко превърнат осигурителен стаж на основание чл.104 от КСО към трета
категория труд - 34 г. 00м. 09 дни. Към датата на заявлението за пенсия -
24.10.2014 г. лицето има навършена възраст - 58 г. 11 м. и 20 дни и зачетен до
12.09.2014 г. следния осигурителен стаж: осигурителен стаж от първа категория
труд - 02 год. 01 месеца и 19 дни осигурителен стаж от втора категория труд -
09 год. 10 месеца и 16 дни осигурителен стаж от трета категория труд - 18 год.
05 месеца и 12 дни. Всичко превърнат осигурителен стаж на основание чл.104 от КСО към трета категория труд.-34 год. 04 месеца и 09 дни.
С разпореждане № ********** от
11.10.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на основание § 4,
ал. 1 от ПЗР на КСО по повод заявление вх. № МП-29834 при ТП на НОИ - Перник от
24.10.2014 г. на С.А.Н. е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст с мотив, че същият не отговаря на разпоредбата на § 4, ал. 1 от
ПЗР на КСО да има за правото на пенсия изискуемите се 15 години осигурителен
стаж, положен по условията на 2-ра категория труд ( или сумарно 1-ва и 2-ра
категория труд ), за да му бъде търсено наличие на 100 точки като сбор от
осигурителен стаж и възраст, а има 12 г. 00 м. и 05 дни (сбор от първа и втора
категория труд).
Недоволен от така постановеното
разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване С.А.Н. подава жалба
с вх. № 1012-13-77 при ТП на НОИ - Перник от 20.10.2016 г . и жалба с вх. № 1012-13-78
при ТП на НОИ - Перник от 24.10.2016 г. като излага доводи за неприемане на
отказа. Моли да бъде отменен постановения административен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Иска да му бъдат преразгледани документите и отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачитане на стажа и дохода, съобразно
с представените документи от ****.
С решение №551104хххх от 17.11.2016 г.
директорът е отхвърлил жалба като неоснователна. Лицето е оспорил този акт с
жалба пред Административен съд - Перник. Постановено е решение №72 от
13.03.2017 г. по адм. дело №568/2016 г. по описа на ПАС, влязло в сила на
31.03.2017 г. С него се отменя решение №551104хххх от 17.11.2016 г. директор на
ТП и се връща преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за
ново произнасяне по заявление вх.№МП-29834 от 24.10.2014 г. В изпълнение на влязло в сила съдебно
решение, длъжностното лице по пенсионно осигуряване постановява разпореждане №**********
от 04.05.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 12.05.2014 г. пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Със заявление вх.№2182-13-879 от
21.06.2019 г. лицето иска преизчисляване на отпуснатата пенсия с осигурителен
стаж и доход положен след пенсионирането. С разпореждане от 15.10.2019 г. е
преизчислена отпуснатата лична пенсия с допълнително придобит стаж след
пенсионирането.
С разпореждане № 551104**** (прот. №
2146-13-6) от 16.04.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на
основание чл. 95, ал. 2 от КСО от 10.03.2020 г. пенсията е спряна. Мотивите за
това са, че в ТП на НОИ - Перник е постъпило искане от Министерство на
вътрешните работи, Областна Дирекция на МВР-Перник, Първо РУ за предоставяне на
информация във връзка с образувано досъдебно производство № 47/20 г. по описа
на службата, образувано за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК. Недоволен от
разпореждане № 551104**** (прот. № 2146-13-6) от 16.04.2020 г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване С.А.Н. подава жалба заведена с вх.№Ц1012-13-17
при ТП на НОИ - Перник от 30.04.2020 г., като излага аргументи за несъгласие с
постановения административен акт и иска неговата отмяна. Постановено е решение
№551104хххх от 01.06.2020 г. на Директор на ТП, с което се отхвърля жалбата.
Недоволен лицето оспорва с жалба пред АС - Перник. С решение №303 от 29.07.2020
г. по адм. дело №397/2020 г. по описа на ПАС, влязло в сила на 18.08.2020 г., е
отменено решение №551104хххх от 01.06.2020 г. на Директор на ТП и свързаното с
него разпореждане от 16.04.2020 г.
Във връзка с гореизложеното на
04.09.2020 г. е получен сигнал от началник на отдел "Пенсии" при ТП
на НОИ - Перник за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.А.Н.
с начална дата 12.05.2014 г., което обстоятелство рефлектира върху проведеното
административно производство по отпускане на обезщетение за безработица.
С разпореждане №131-00-1148-4 от
04.09.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.
54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №131-00-1148-1 от 20.05.2014 г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Разпореждането
е връчено чрез лицензиран пощенски оператор. Обратната разписка е оформена от
лицето, като е отбелязал дата 02.01.2020 г., но административният орган я
възприема като 02.10.2020 г., а жалбата срещу него е депозирана в ТП на НОИ -
Перник от 05.10.2020 г., поради което същата се приема за допустима като
подадена в законно установения 14-дневен срок.
С разпореждане №131-00-1148-5 от
04.09.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Лицето е придобило право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е връчено чрез
лицензиран пощенски оператор. Обратната разписка е оформена от лицето, като е
отбелязал дата 02.01.2020 г., но административният орган я възприема като
02.10.2020 г., а жалбата срещу него е депозирана в ТП на НОИ гр. Перник от
05.10.2020 г., поради което същата се приема за допустима като подадена в
законно установения 14-дневен срок.
С разпореждане №131-00-1148-6 от
04.09.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.
54е, ал. 4 и във връзка с чл. 54е, ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяване на
добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
12.05.2014 г. до 24.05.2014 г. в размер на 72.00 лв. - главница. Паричното
обезщетение за безработица се възстановява за периода, за който лицето получава
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е връчено чрез
лицензиран пощенски оператор. Обратната разписка е оформена от лицето, като е
отбелязал дата 02.01.2020 г., но административният орган я възприема като
02.10.2020 г., а жалбата срещу него е депозирана в ТП на НОИ гр. Перник от
05.10.2020 г., поради което същата се приема за допустима като подадена в
законно установения 14-дневен срок.
С разпореждане №131-00-1148-7 от 04.09.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54е, ал. 4
и във връзка с чл. 54е, ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяване на
добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
27.05.2014 г. до 13.09.2014 г. в размер на 576.00 лв. - главница. Паричното
обезщетение за безработица се възстановява за периода, за който лицето получава
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Недоволен от разпореждане № 131-00-1148-7
от 04.09.2020 г., С.А.Н. е възразил, чрез жалба вх.№Ц1012-13-93 от 05.10.2020
г. до директора на ТП на НОИ - гр.Перник. Последният от своя страна се е
произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение № КПК-74 от
05.11.2020 г. и същото е обжалвано от С.Н. в посочения в решението срок пред
настоящата съдебна инстанция.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Оспореното решение № КПК-74 от
05.11.2020 г. е издадено от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ - Перник,
пред който като ръководител на териториално поделение на НОИ, се подават жалби
срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"д" от КСО и който по силата на чл. 117, ал. 3 от кодекса се произнася
с решение по тези жалби.
Индивидуалният административен акт е
изготвен в предвидената от закона форма по чл. 117, ал. 5 от КСО вр. чл. 59 от АПК,
като съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба реквизити – наименование
на органа и на акта, адресат, фактически и правни основания за издаването му,
разпоредителна част, указания относно органа и срока за обжалване, дата на
издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на длъжността му.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспореното решение на основание чл. 168 вр. с чл. 146 от АПК, съдът не намира, че при издаването на оспореното решение са допуснати
нарушения на административно-производствените правила. Решението е произнесено
след надлежно сезиране, като са обсъдени доводите на оспорващия и
доказателствата в преписката.
При издаването му не е допуснато
нарушение и на материалния закон. Между страните по делото няма спор по
фактите: по заявление, подадено на 16.05.2014 г., с разпореждане №131-00-1148-1
от 20.05.2014 г. на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за
безработица за периода от 12.05.2014 г. до 11.09.2014 г., в размер на 7.20 лева
дневно, което е получено от него в пълен размер до 13.09.2014 г. Не се спори и
по факта, че във връзка с подадено заявление от 24.10.2014 г. за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, с разпореждане №********** от 04.05.2017 г. на
жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от
ПЗР КСО, считано от 12.05.2014 г. пожизнено. В същото време правилото на чл.
54е, ал. 3 от КСО има за цел да елиминира едновременното получаване на два вида
обезщетение, плащани при едновременното настъпване на два осигурителни риска,
единият от които изключва другия - и двата осигурителни риска /безработица и
старост/ са свързани с временна или трайна липса на работоспособност, която не
е причинена от заболяване. Старостта, причиняваща неработоспособността,
изключва безработицата като причина на неработоспособността на същото лице.
Поради това правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно
пенсиониране изключва правото на парично обезщетение за безработица.Това
правило е залегнало и в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, съгласно
която право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които не са
придобили право на пенсия за ОСВ в Република България или друга държава. Именно
по тази причина, независимо от заложения в чл. 114, ал. 2 от КСО принцип, че
добросъвестно получените плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, в
същия са предвидени няколко изключения от този принцип, като се определя, че
това са случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2 и чл. 54е от КСО, в които
хипотези възстановяването им е без лихва до изтичане на срока за доброволно
изпълнение.
По указаните по-горе причини,
изплатеното парично обезщетение подлежи на възстановяване съгласно чл. 54е, ал. 3 КСО, независимо, че е получено
добросъвестно. Обстоятелството, че пенсията е отпусната от дата, предхождаща
датата на заявлението за отпускането й, когато вече е било получавано и
отпуснато парично обезщетение за безработица, обосновава добросъвестно получени
суми, въпреки това същите подлежат на възстановяване по реда, предвиден в КСО.
В случая е безспорно, че за периода от 27.05.2014 г. до 13.09.2014 г.
жалбоподателят е получил едновременно пенсия за осигурителен стаж и възраст и
парично обезщетение за безработица. По силата на чл. 54е, ал. 3 от КСО
отпусната пенсия се явява изключващо основание за правото на обезщетение за
безработица и елемент от фактическия състав на нормата, чиито правни последици
са задълженията за възстановяване на изплатените обезщетения за безработица за
периода, за който е отпусната пенсията. В тази насока е и трайната съдебна
практика на ВАС – решение № 30/05.01.2015 г. по адм. д. № 8399/2014 г., VІ отд.
на ВАС; решение № 1599/05.02.2014 г. по адм. д. № 14959/2013 г., VІ отд. на
ВАС; решение № 15757/28.11.2013 г. по адм. д. № 8932/2013 г., VІ отд. на ВАС и
др.
Впрочем основният спор по делото е
правен, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се
концентрира най-общо във въпроса - погасена ли е по давност сумата, установена
като дължима с разпореждане № 131-00-1148-7 от 04.09.2020 г.
В тази насока е необходимо да се
посочи следното: Погасителната давност е материално-правен институт, като по
отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава
давност и за всяко едно такова вземане, произхождащи от неоснователно получено
обезщетение за безработица, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО, действаща към момента на възникване на всяко едно от тези вземания.
Разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, в приложимата редакция предвижда, че
вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани
осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети
пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С
изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от прекъсването на давността.
При изчисляване на давностните
срокове, включително и при формиране на извод за изтичането им към настоящия
момент, следва без всякакво съмнение да се съобразят и разпоредбите на чл. 115,
ал. 3-5 от КСО в приложимите редакции, регламентиращи правила относно спиране и
прекъсване на давността. Така на основание чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО
давността е спряна още с образуване на административното производство по
издаване на разпореждане №********** от 04.05.2017 г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 12.05.2014 г. пожизнено по §
4, ал. 1 от ПЗР на КСО, докато трае това производството – за периода от 24.10.2014
г. до 04.05.2017 г. Разпоредбата на чл. 115, ал. 5 от КСО е в сила от
01.01.2014 г. и следователно е напълно приложима за разглеждания случай. От
данните по делото се установява, че издаването на процесното разпореждане за
възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица е
било обусловено от приключването на друго административно производство, което представлява
наличие на хипотезата на чл. 115, ал. 5,
т. 2 КСО (според която, давността спира да тече, когато е образувано друго
административно или съдебно производство, от което зависи издаването на
разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс). Това
от своя страна означава, че давността е спряла да тече за времето от
образуването до приключването на съответното административно производството по
опускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приключването на
последното административно производство безспорно е с преюдициално значение за
признаване или отричане на правото на жалбоподателя да получи процесното
парично обезщетение за безработица и в този смисъл производството за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се явява "друго
административно производство" по смисъл на
чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО. При това положение, давността е спряла да
тече от започване на това производство на 24.10.2014 г. до 04.05.2017 г. включително, когато е отпусната личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на С.А.Н., считано от 12.05.2014 г., видно от
съдържанието на цитираното по-горе разпореждане №********** от 04.05.2017 г.
При спазване на законовата
регламентация, посочена в чл. 115, ал. 1, предл. 1 от КСО и чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО категорично се
установява, че в случая петгодишният давностен срок е бил спрян до 04.05.2017
г. (датата на приключване на пенсионното
производство за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст) и
би изтекъл на 03.05.2022 г. Следователно, към момента на издаване на оспореното
разпореждане – 04.09.2020 г., петгодишният давностен срок не е бил изтекъл. Съответно
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 2 от КСО предвижда, че с изтичане на
десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят се погасяват всички вземания, независимо от
прекъсването на давността. В случая за вземането на НОИ, произхождащо от
неоснователно получено парично обезщетение за безработица, този десетгодишен
погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2015 г. и съответно изтича
към 31.12.2024 г.
Предвид гореизложеното следва да се
приеме, че в случая не е изтекъл, нито пет годишния давностен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 1 от КСО, нито съответно 10 годишния
давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 2 от КСО, т.
н. абсолютна давност, за задължението на жалбоподателя.
Следва изрично да се отбележи, че
цитираното от процесуалния представител на жалбоподателя решение №1371 от
18.07.2017 г. по адм. дело №1296/2017 г. на АС – Бургас, потвърдено от
ВАС, е неотносимо за процесния казус.
Посочено съдебно решение касае приложението на разпоредбата на чл. 54ж от КСО,
а не на чл. 54е от КСО. Освен това в разгледания от АС – Бургас случай
давността по чл. 115, ал. 1, предл. 1 от КСО е изтекла, защото не е била прекъсвана или спирана. В разглеждания в
настоящото производство случай, както вече се обоснова, петгодишният давностен срок е бил спрян на
основание чл.
115, ал. 5, т. 2 от КСО и към момента на издаване на разпореждане №
131-00-1148-7 от 04.09.2020 г. не е бил изтекъл.
Обжалваното решение на директора на ТП
на НОИ – Перник е съобразено с целта на закона, поради което не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В разглеждания случай
жалбоподателят за процесния период е получил едновременно пенсия за
осигурителен стаж и възраст и парично обезщетение за безработица. Обстоятелството,
че същият е добросъвестен не изключва задължението му за възстановяване на паричното
обезщетение за безработица. Целта на закона в случая е да се препятства
неоснователното обогатяване за сметка на държавното обществено осигуряване.
Също така спирането на петгодишния давностен срок на основание чл. 115, ал. 5,
т. 2 от КСО до окончателното приключване на производството за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст не се дължи на неправомерни действия на
административния орган. Позоваването на това спиране на давностния срок не може
да бъде определено като черпене на права от неправомерно поведение. Отмяната на
разпорежданията за отказ и за спирането на отпуснатата на Н. пенсия от
административния съд не са свързани с приложението на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО и не могат изначално да обосноват неговото приложение. Няма как да бъдат
разглеждани в случая като неправомерни действия на административния орган, доколкото
същите не са целели да предизвикат спиране на давностния срок.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е
постановен при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
неговата цел, с оглед на което жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК С.А.Н. следва да заплати на ТП на НОИ – Перник разноски
в минимален размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Перник,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Н.
срещу решение № КПК-74 от 05.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Перник.
ОСЪЖДА С.А.Н. с ЕГН:********** да
заплати на ТП на НОИ – Перник сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване на основание чл. 119, пред. 3-то от КСО.
Съдия:/п/