Р Е Ш Е Н И Е
№924
11.12.2019г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар:Йорданка Попова……………………………………………………………………
Прокурор:……………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1061 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145-чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Д.Ц.Ж. ***, подадена чрез пълномощник–адв. В.Л., против Заповед № Н-297 от 19.08.2019г.на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.17, ал.2, вр. с чл.17,ал.1,т.7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, и чл.10, т.9 от Договор за наем на общински имот и протокол № 11/18.07.2019г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, е прекратено наемното й правоотношение.
Твърди се, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, в противоречие с материално правни разпоредби, при неспазване на установената форма и при съществено нарушение на административно-производствените правила. Сочи се, че с оспореният акт се нарушава чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нормите на последната представлявали част от вътрешното право, съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България и административният орган бил длъжен да ги съобрази, при преценката си за съответствие на издадения от него ИАА с материалният закон. Според жалбоподателката, фактическите основания посочени в оспорената заповед не обосновавали извода, че са довели до изпълнението на законовите изисквания за издаване на акта. Видно от справката по лице от служба по вписванията –Хасково, оспорващата и тричленното й семейство, нямали друго жилище, освен процесното предоставено им под наем от Община Хасково , с административен адрес : гр. Хасково, ж.к.“Орфей“ № 5, вх. Б, ет.8, ап.74. В случая не ставало ясно как административният орган бил стигнал до извода, че оспорващата и тричленното й семейство не отговаря на изискванията на чл.5, ал.1, т.5 от Наредбата при положение, че същите били картотекирани като крайно нуждаещи се. Освен това, в самата заповед не били посочени доказателства, които да са в нарушение на посочената норма. В случая несъмнено липсвало както правно, така и фактическо основание за прекратяване на наемното правоотношение на жилището, заемано от жалбоподателката. Сочи се също, че в процесното жилище оспорващата и семейството й, състоящо се от съпругът й и две малолетни деца, живеели повече от 8 години, като договора с общината бил редовно подновяван. Жалбоподателката не работела, единствено възнаграждение за труд получавал съпругът й, който се грижел и издържал цялото семейство. Същевременно двете деца били ученици, съответно в пети и четвърти клас за учебната 2019/2020г. и излизането на децата от това жилище в момента на започване на новата учебна година, според жалбоподателката, щяло да се отрази неблагоприятно върху тяхното образование и социално развитие и би затруднило отглеждането им, още повече че жилището се намирало в близост до училището, което посещавали. Твърди се, че за да прекрати договора кмета на общината приел, че жалбоподателката притежава друго жилище находящо се в гр.Хасково, с административен адрес: гр. Хасково, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 111, вх. Б , ет.4, ап.16. Това жилище в действителност било собственост на родителите на оспорващата. След смъртта на баща й , последната придобила в дял ¼ от процесното жилище, заедно с останалите си роднини. В конкретният случай тази ¼ ид. част от апартамента нямало как да задоволи битовите нужди на жалбоподателката, още повече, че в този апартамент продължавали да живеят майка й и брат й. Излагат се и съображения, че придобиването на друго жилище и прехвърлянето на такова, не винаги водели до основание за прекратяване на наемното правоотношение. Жилището следвало да е годно за обитаване и да задоволява жилищните нужди на семейството на жалбоподателката. В настоящия случай, от мотивите на заповедта не се установявало, че е годно за обитаване и че задоволява едновременно нуждите на две семейства. Ето защо продажбата на ¼ имот от процесният имот, оставен в наследство от бащата, не било отчуждаване на жилищен имот по смисъла на закона, което да дава основание за прекратяване на наемното правоотношение. Сочи се, че формалното приложение на нормата на закона в случая, водело до неправилно приложение на закона, съставляващо основание за отмяна на процесната заповед. Излагат се и доводи, че в нарушение на чл.46, ал.4 от ЗОС, и приложимата общинска наредба ответникът не бил изпълнил задължението си с оглед изтеклият срок за настаняване, да извърши проверка и респ. да изложи мотиви дали наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, с оглед евентуалното продължаване на наемното правоотношение в тази насока. В нарушение принципа на съразмерност административният орган не бил взел предвид и положението на малолетните деца на жалбоподателката живеещи в същото жилище. С оглед най-добрият интерес на децата, административният орган бил длъжен според оспорващата да извърши преценка на последиците, които ще настъпят за децата при промяна на обстоятелствата вследствие на издадената от него заповед. Заповедта била издадена и в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Тъй като органа не бил изпълнил задълженията си за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на въпроса.
По изложените съображения се иска постановяване на решение, с което се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Излагат се допълнителни съображения, че евентуално можело да се приеме, че жалбоподателката не е отговаряла на изискванията през 2016г. с оглед осъществения тогава акт на разпореждане. Към датата на издаване на заповедта това разпореждане от 2016г. вече не съществувало и същото нямало отношение за прекратяване на заповедта.
Ответникът-Кмет на община Хасково, редовно призован, не ангажира становище по подадената жалба.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № Н-224 от 12.06.2018г. В. Б., в качеството му на заместник-кмет на Община Хасково настанил жалбоподателката и членовете на семейството й (домакинство) в общинско жилище от фонд“Продажби“, находящо се в гр.Хасково, ж.к.“Орфей“ №5, вх. Б, ет.8, ап.74, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с жилищна площ от 79.92 кв.м. и прилежащо избено помещение № 74. В заповедта било посочено, че настаняването е за срок от една година, считано от 12.06.2018г., като за ползването на имота бил определен месечен наем в размер на 59.10 лева без ДДС. Административният акт бил връчен на Д.Ц.Ж. на 18.06.2018г. срещу подпис, на която датата въз основа на заповедта, между Община Хасково-в качеството на Наемодател и жалбоподателката - в качеството на наемател, бил сключен Договор за наем с рег. № ОС-198/18.06.2018Г.
С рег. индекс 94 Д-2351-1 от 11.07.2019г. Д.Ж. *** документи, във връзка с изтичане срока на договора й за наем.
На 18.07.2019г. било проведено заседание на комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, резултатите от което били обективирани в протокол № 11 от същата дата. В т. V от протокола било посочено, че Д.Ж. е извършила сделка по прехвърляне на имот , поради което не отговаря на условията на чл. 5, ал.1, т.5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково и договорът й за наем следва да се счита за прекратен и не следва да бъде продължен.
На 19.08.2019г. Кмета на Община Хасково издал заповед № Н-297, с която на основание чл. 17, ал.2, вр. със чл.17, ал.1 7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Хасково, чл.10, т.9 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол № 11/18.07.2019г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, прекратил наемното правоотношение с Д.Ц.Ж. и постановил жилището да се освободи в срок до тридесет дни от датата на получаване на заповедта. Видно от направеното върху същия отбелязване, удостоверено с подписа на получателя, административният акт е връчен на адресата си на 21.08.2019г.
Жалбата срещу заповедта е подадена директно до Административен съд, гр.Хасково и заведена с вх. № 5493/02.09.2019г.
По делото като част от доказателствената съвкупност е приета пълната административна преписка по издаване оспореният акт и документи представени от жалбоподателката във връзка с наемното й правоотношение касателно процесното общинско жилище.
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково е общо известна и публично достъпна на адрес http://obs.haskovo.bg/article/5210/Naredba-za-reda-i-usloviyata-za-upravlenie-i-razporezhdane-s-obsthinskite-zhilistha-na-teritoriyata-na-Obsthina-Haskovo .
По искане на жалбоподателката, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на нейната майка Н. Т. Д..
Св.Димитрова сочи, че жалбоподателката и децата й живеят на „Орфей“ във ведомствено жилище от 8 години. Твърди, че до този момент не било имало проблеми с договора за наем и той се подновявал всяка година. Сочи, че жалбоподателката придобила като имущество 1/3 от наследство от баща си-от жилище находящо се ул.“Св.Св.К. и М.“ №1**, вх.*, ап.**, ет.*. Съпругът на свидетелката бил починал през 1982 г. Същата продала жилището преди 2 години, понеже било много старо- от 1972 г. и имало течове, непрекъснато правела ремонти и боледувала. В това жилище свидетелката Димитрова живеела със сина си. След като се оженил, същия напуснал жилището. Свидетелката останала сама, давала много пари за ремонти, но нямало подобрение и взели решение да се продаде. Жилището било 64 кв.м. Не можело да задоволява нуждите на две семейства. Свидетелката го продала преди 2 години, преди 2018 г. Нямала право да го продам сама, сторила това с дъщеря си и сина си.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото
доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като
прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт,
от надлежна страни, чийто права и
законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима.
Разгледано по същество оспорването е основателно.
Съгласно чл.168
от АПК,
във връзка с чл. 142
от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146
от АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са
налице, в тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на
целта на закона. Наличието на основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административният
акт. За преценка, дали порока от който
акта страда води до нищожност или
унищожаемост, следва да се изхожда от
това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да
бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен
за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган –било то материална,
териториална или по степен винаги е нищожен.
Учредяването и обемът на компетентност на всеки административен орган
е посочен в конкретният материален закон. Нормите уреждащи компетентността не
могат да бъдат тълкувани разширително, и единствено стриктното им тълкуване отговаря на чл. 4, ал.1 от Конституцията на
Република България.
Съгласно чл.17, ал.2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските
жилища на територията на община Хасково (НРУРОЖТОХ), буквално преповтарящ
текста на чл. 46, ал.2 от Закона за общинската собственост, наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното
правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде
по-дълъг от един месец.
Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от Кмета на
Община Хасково. Заповедта, с която Д.Ц.Ж.
е
настанена в процесното жилище, е
издадена от друг административен орган- Заместник-Кмет
на Община Хасково.
За установяване
компетентността на издателя на индивидуалният административен акт и доколкото тежестта на доказване по
чл. 170, ал. 1 от АПК за установяване на фактическите основания, посочени в
административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването
му е на административния орган, е дадена възможност на
ответната страна да представи по делото акт, с който заместник-кмета на община
Хасково е бил оправомощен да издаде настанителната заповед при условията на
заместване. По делото е представена Заповед № 810 от 22.06.2017г., с която на основание чл. 39, ал.4 , вр. с чл.
44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 5, ал.4 от Устройственият правилник на Община Хасково, кметът на общината е оправомощил
своя заместник- В. Б. да подписва всички видов е заповеди касаещи отдаване
под наем на обекти общинска собственост изготвени от Дирекция“Икономика и
стопански дейности, управление на общинската собственост“, както и
всякакви договори за наем, по които
община Хасково е страна и са изготвени от същата дирекция.
Въпросът за разликата в понятията
„делегиране“ и „заместване“ е бил
разгледан в Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. на ВАС по ТР -4/2002г. В
същото, което е задължително за прилагане както от съдилищата, така и от
административните органи е възприето, че делегирането представлява възможност,
предвидена в закона временно за определен случай или период от време, съгласно
конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да
предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият
орган издава административни актове въз основа на това специално
овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на
съответния проблем. Заместването се
извършва в случаите, когато лицето титуляр на правомощия е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В този случай, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административният орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго лице. За
определеният период от време заместваният изпълнява правомощията на замествания в пълен обем ,
като върши това от името на замествания орган. В същото тълкувателно решение
изрично е посочено, че делегирайки част
от правомощията си на свой подчинен орган , делегиращият не се е лишил от тях
въобще.Той е в правото си и сам да
постанови акт, за издаването на който
вече е делегирал другиму правомощия.
От съдържанието на така цитираната Заповед № 810/22.06.2017г. (издадена
почти година преди настанителната заповед) безспорно е видно, че с нея не са предоставени
правомощия на заместник-кмета на община Хасково-В. Б., да
осъществява в пълен обем правомощията
на Кмет на общината за периода, в
който последния е в обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си. Напротив-тази заповед не е издадена на
основание чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, а на основание
ал.4 от същата норма и с нея са му делегирани конкретни правомощия- да подписва
заповеди и договори за отдаване под
наем. Липсват представени доказателства, а не се и твърди от ответника, че към датата на издаване на
процесната настанителна заповед е имало обективни и независещи от него причини,
поради които да не е можел да изпълнява функциите си на кмет. Следователно при постановяване на Заповед №
Н-224 от 12.06.2018г., с която Д.Ц.Ж.
е била настанена в процесното общинско жилище, издателят
й не е действал от името на Кмета
на Община Хасково, а в лично качеството–на заместник-кмет на същата община и
въз основа на делегирани му правомощия. Това е видно от начина на изписване на
длъжността на издателя- а именно Заместник-Кмет, без посочена заповед за
заместване и без обективиране, че се
действа от името на друг орган.
От горното следва извода, че издателят на заповедта, с която е
прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката не е административният орган издал настанителната
заповед .
Обстоятелството, че делегирайки правомощията си, Кмета на Община Хасково не се е лишил от правото предвидено в чл.15, ал.1 от общинската наредба да издава настанителни
заповеди, не води до различен правен извод.Това е така, тъй изискването на закона е административните
органи издали конкретните настанителна и прекратяваща наемните правомощия
заповед да съвпадат. Това е видно и от граматическото тълкуване на нормата на
чл. 46, ал.2 от ЗОС където законодателя изрично е посочил, че заповедта за
прекратяване може да се издаде само от органа, който е издал заповедта за настаняване,
т.е който фактически вече е сторил това.
При наличие на настанителна заповед издадена от друг административен
орган, който не е действал при условията на заместване, то ответникът е издал Заповед № Н-297 от 19.08.2019г. при липса на предоставена му
от закона възможност да стори това. Издаденият от некомпетентен орган
административен акт винаги е нищожен,
тъй като на същият не е предоставена власт по силата на която да създава/прекратява
валидни права и задължения за
частноправните субекти предмет на издаденият акт.
Дори да би могло да се приеме,
че в случая Кмета на Община Хасково е разполагал със нормативно предоставена възможност да издаде
оспореният в настоящото производство акт, доколкото хипотетично разполага с
правомощия да издава заповеди за
настаняване в общински жилища(макар по изложените по-горе съображения съдът да счита обратното), то въпреки
това обжалваният индивидуален административен акт отново би бил нищожен.
В чл.39, ал.4 от ЗМСМА е предвидено, че кметът
на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да
изпълняват техни правомощия в случаите,
когато това е предвидено в закон.
В цитираното по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт Тълкувателно
решение №4/22.04.2004г. на ВАС по ТР-4/2002г. е предвидено, че възможността
за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко
принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не
притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като
изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани
правомощия, не може да ги предоставя другиму. Трайна и непротиворечива е както
съдебната практика на Върховният
административен съд, изразена в Решение №14762 от 02.12.2010г., по адм. дело №
5100/2010г. на ВАС-4-то отд., Решение №
9776/13.07.2010г. по адм. дело № 2258/2010г. на ВАС 4-то отд. , Решение
№ 7599 от 09.06.2009г. по адм. дело № 15083/2008г. на ВАС 5-то отд., така и
съдебната теория, че не може да има валидно делегиране,(и следователно е налице некомпетентност), когато органът въобще не е
имал установено в закон право да делегира правомощията си. Именно такъв е и
настоящият случай. В Закона за общинската собственост не е предвидено, кой административен орган е компетентен да издаде
заповед за настаняване в общинско жилище, като в чл.45а от ЗОС е посочено, че
условията и редът за настаняване в общински жилища следва да се определят в наредба на Общинският съвет. В чл. 15,
ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Община Хасково изрично е
предвидено, че Настаняването в общински
жилища се извършва със Заповед на Кмета,
като в същия подзаконов нормативен акт, както и в ЗОС, липсва разпоредба нормативно регламентираща възможността кмета да делегира тези си правомощия, ето защо
и не може да се счита, че с
представената Заповед №810/22.06.2017 г. Заместник - кмета на Община Хасково, (преценявана от съда съобразно правомощията му по чл.17, ал.2
изр. 1-во от ГПК, вр. с чл.144 от АПК) е бил валидно оправомощен
да издава и подписва заповед за настаняване в общински жилища. Междувпрочем, по този въпрос вече сформирана практика на АдмС-Хасково решение
№665/03.08.2018г. по адм. дело № 461/2018г. по описа на същия съд. Следователно,
осъщественото делегиране е било в
нарушение на чл.39, ал.4 от ЗМСМА, настанителната заповед-издадена
от некомпетентен орган и съответно не би могла
да поражда валидно права и задължения. Т.е. преценена по реда на косвения съдебен
контрол заповед № Н-224 от
12.06.2018г. на Заместник-Кмета на
Община Хасково е нищожна. Оттук- към датата на издаване на оспорената
заповед не би могло да съществува валидно наемно
отношение, което да може да бъде прекратено. Това е така, тъй като не би могло
да бъде валидно прекратено нещо, което от правна гледна точка е несъществуващо.
Т.е. в този случай акта за прекратяване на едно недействително, от административноправна
гледна точка, наемно правоотношение, би бил лишен от всяка законова опора. В този смисъл и практиката на Върховният
административен съд изразена в Решение
№ 9321 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2018 г., III о.
По изложените по –горе съображения съдът намира, че оспорената заповед
е нищожна.Нищожният административен акт не поражда права и задължения и поради
това съдът следва да прогласи нищожността му, а не да го отмени.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на
жалбоподателката за присъждане на сторените в производството разноски в размер
на 510. 00 лева, от които 10.00 лева
внесена държавна такса и 500.00 лева действително заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.09.2019г.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № Н-297 от 19.08.2019г.на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д.Ц.Ж., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 510.00(петстотин и десет) лева.
На основание чл.46, ал.5 от ЗОС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: