О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. Хасково,
04.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, наказателен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти април,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря: и в присъствието на
прокурора: като разгледа докладваното от чл. съдията Филипов, ВЧНД № 167 по
описа на Окръжен съд – Хасково за 2019 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 243 ал.8 от НПК.
С Определение №
2/02.01.2019г. постановено по ЧНД № 742/2018г. на РС – Свиленград, в производство по чл.243
ал.5 от НПК, е потвърдено Постановление от 30.11.2018г. на прокурор при РП-
Свиленград, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 117/2014 г.
по описа на ОСлО при ОП – Хасково, водено срещу М.М.А., за престъпление по
чл.195 ал.2 вр.чл.194 ал.1 от НК като е прието, че от доказателствата не е установено да е
осъществен от обективна и субективна страна, както състава на посоченото
престъпление, така и друго от общ характер.
Определението е
обжалвано в срок, от пострадалите В.К. и П.Х. - двете от гр.С. чрез пълномощникът им адв. И. от АК – Хасково с
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се
твърди, че то било постановено при липса на мотиви, без анализ на
доказателствата и обсъждане доводите на жалбоподателите в жалбата им, против
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като съдът
декларативно се съгласил с изводите на прокурора за недоказаност на обвинението
въпреки доказателства, че лицето против което било образувано досъдебното
производство, осъществило кражбата на въпросните животни. С жалбата се иска
отмяна на определението, връщане делото за произнасяне от друг състав на
първата инстанция или алтернативно, отмяната му и отмяна на потвърденото с него
постановление на РП- Свиленград. Към жалбата е постъпило допълнително становище
на едната пострадала в което са изложени идентични съображения, че тя и майка й
били собственици на инкриминираните животни, които неправилно били връчени от
органите на полицията, на лицето което ги отнело, както и твърдения за
бездействие след това, на ветеринарните власти.
Хасковският
окръжен съд, като се запозна с доводите в жалбата, обжалваното определение,
потвърденото с него постановление на РП – Свиленград и събраните при
проведеното разследване доказателства намира, че жалбата е допустима, подадена
е в срок от лица имащи право на жалба по чл. 243 ал.4 от НПК ,а по същество е
основателна.
Досъдебното производство
е образувано с Постановление на РП – Свиленград от 01.08.2013г. срещу М.М.А.
затова, че на 30.07.2013г. в гр.Свиленград отнел чужди движими вещи - 8 броя
крави, 5 броя бикове, 9 броя юници и 1 кон, на обща стойност около 23000 лева
от владението на В.П.К. и П.Г.Х. - двете от гр. ***********,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в
големи размери - престъпление по чл.195
ал.2 вр. чл.194 ал.1 от НК. На досъдебното производство на А.е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл.277 от НК, което обаче е прекратено и
разследването продължило за престъплението по чл.195 от НК, за което е
образувано досъдебното производство. По същото няма привлечен обвиняем.
От събраните
доказателства е установено, че В.К. и П.Х. - майка и дъщеря, живеели в едно
домакинство в гр. ******. От 2001г. М.
А.заживял при тях на семейни начала със св. Х. и макар непостоянно, работел
като ******* в гр. С. и
за периода 2006 г. – 2007 г. получил **** лв. брутно
трудово възнаграждение. От 2009 г. тримата започнали да отглеждат животни /
говеда / в обор на свидетелките в землището на гр.С.,
където преди това св. К. отглеждала такива. Отношенията им първоначално били
добри, впоследствие се влошили и на 30.07.2013г. А.извел намиращите се в обора
животни - общо 22 говеда и един кон, на паша а след това ги отвел в свой обор.
Свидетелките разбрали за случилото се, уведомили органите на МВР и на същата
дата полицейски служители установили А.със животните които били със снети ушни
марки, а преди това имали такива. Пред органите на МВР, А.оспорил собствеността
на свидетелките върху животните и Д. - ************ ********* в РУ МВР – С.,
му ги оставил за отговорно пазене с протокол от 30.07.2013г. Същевременно
свидетелките Х. и К., представили паспорти за 23 ЕПЖ обхващащи и въпросните
говеда, в които те били с посочени ушни марки, а свидетелките вписани както
техни стопани / собственици/. Представили също и извадки от БАБХ към
30.07.2013г. според които, първата била собственик на 18 бр. ЕПЖ , а втората на
6 бр. такива, всички описани с ушни марки съответни с тези на паспортите и
отглеждани в животновъдните им обекти. Документи, че А.е вписан като собственик
или стопанин на някое от животните, при разследването не са установени. В хода
на продължителното разследване, след няколкократното му прекратяване, са
събрани множество гласни и писмени доказателства. Назначени са оценителна и ветеринарно техническа
експертиза. От първата е установена стойността на животните, която за 6 бр. ЕПЖ
явно на св. К. е 7900 лв., за 18 бр.
на св. Х. - 16950 , за коня оценен като малко конче – 350 лв. С втората експертиза е установен произходът на
приплодите, също ЕПЖ предмет на разследването. Налице са гласни доказателства,
че евентуално кравата закупена от св. Г. била заплатена от А., но за покупката
се договаряла св. К., а за коня от показанията на св.С.Н.и св. В., че вероятно
също е закупен от св. А. Налице са и свидетелски показания, че при закупуването
на някои от животните, св.Х. и св.А.били заедно и свидетелите – продавачи
останали с впечатление, че са семейство. Установено е също, че в периода на
закупуване на животните, св. К. взела кредити, които според доказателствата
използвала за покупката им. Относно идентификацията на животните чрез ушните
марки и конкретно за приплодите, действително има разминаване в отразеното от
БАБХ, тетрадката която св.Х. представила и изложеното от нея при разпитите й,
като в последните си показания посочила кои животни, не били сред изведените от
А., като ги индивидуализирала. Обстоятелството, че инкриминираните животни били
изведени от А. не е спорно. Последния в показанията си дадени като свидетел не
отрекъл, че първоначално говедата били 22 бр. и ги извел от обора на
свидетелките защото не се грижели за тях, след това останали 19 бр. и не можел да ги продава, понеже му били
връчени от органите на МВР. В тази насока е и протокол с който бил предупреден
от служител на МВР, да не предприема самоуправни действия с оставените му на
отговорно пазене животни. Безспорно е също, че след извеждането на животните от
А., той ги отвел в свой обор където според някои от
свидетелските показания, също не полагал грижи за тях, а след това животните
липсват. За три от тях е установено, че предал на „Зелени Балкани“ поради
смъртта им, пет бр. – четири крави и едно биче, продал на св. Ч. през месец април 2015г. и впоследствие явно св. К.
разпознала кравите при свидетеля, като ги назовавала по имена.
При така
установените обстоятелства, в обжалваното определение и в постановлението на
прокурора от 30.11.2018г. е прието, че деянието на А.е несъставомерно и липсва
състав, както на престъплението за което образувано досъдебното производство,
така и на друго – основание за прекратяване на наказателното производство по
чл.24 ал.1 т.1 от НПК. За да обоснове изводът си, прокурорът кредитирал
показанията на А., че е собственик на животните, въпреки липсата на документи
за това. По отношение на представените документи за собствеността върху
животните от страна на свидетелките, прокурорът на практика ги игнорирал и се
съсредоточил върху разминаванията в документите на БАБХ, записките на св. Х. и
изложеното от нея за броя и произхода на животните в показанията й, както и, че
към 2014г. в обектите на свидетелките се водели в наличност същите животни, а
за 2013г. св.Х. подала заявление за подпомагане пред ДФЗ за 17 бр. женски
животни, била одобрена за 11 бр. и получила 550
лева. Така е прието, че от момента в който свидетелките и А.отглеждали заедно
животните, до 30.07.2013г. никой от тях нямал убеждението, че е единствен техен
собственик, а представените документи за животните, не легитимирали
свидетелките като единствени собственици. Относно последните показания на св.Х.
и представения от нея тогава паспорт на едно от животните и посоченото, че част
от първоначално заявените не били предмет на отнемане, е прието, че тя не била
наясно точно колко животни имало и били изведени от обекта, към момента на
деянието.
Този извод на
прокурора и явно споделен от първата инстанция, не се споделя от настоящата и
не съответства на събраните доказателства. Съгласно параграф 1 т.48 от д.р. на
Закона за животновъдството, собственик на животно е лицето притежаващо
документи доказващи това, а съобразно чл.132 ал.3 от ЗВМД собствеността върху
ЕПЖ и еднокопитни, се доказват чрез паспорт издаден по ред определен с Наредба
на министъра на земеделието и храните, от съответния ветеринарен лекар. При
разследването са събрани писмени доказателства установяващи собствеността върху
животните в лицето на свидетелките Х. и К., за А.такива липсват. Действително
собствеността върху животните е оборима и по делото са налице гласни
доказателства, че А.също присъствал при купуването на отглежданите животни, дал
средства за едното от тях, както и за коня, установени са и приплодите от ЕПЖ.
Това обаче не го прави единствен собственик на всички животни и не обосновава
извод, за липса на престъпление. Такова включително против собствеността е
възможно и за съсобствени вещи. Изводът относно индивидуализацията на животните
и това, че поради липса на ушни марки, връчените за отговорно пазене на
А.животни не могли да се идентифицират, също е необоснован. Събрани са
достатъчно доказателства за индивидуализацията на животните и безспорно е
установено, че животните оставени на св.А.за пазене, изведени от обора на
свидетелките, липсват. Обстоятелството, че в последните си показания св. Х.
заявила, че някои от животните които първоначално заявила като отнети, не били
такива и ги индивидуализирала, не води до липсата на доказателства за
животните, претендирани от свидетелките като техни. Липсата на ушни марки в
момента в който животните са установени у А., след като преди това имали
такива, доказва действия на умисъл за тяхното присвояване. Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че обжалваното определение и потвърденото с него
постановление на РП – Свиленград са неправилни и необосновани. Изводите за
наличието или липсата на престъпление следва не да са произволни, а да се
основават на установеното от доказателствата, ето защо същите следва да бъдат
отменени и делото върнато на прокурора, за продължаване на разследването и
правилното приложение на закона. Тук следва да се отбележи още, че съдът не
може да указва на прокурора, какво обвинение и против кого да повдигне.
Прокурорът е този, който да изведе приложимата правна норма от установените при
проведеното разследване доказателства, включително ако приеме, че са налице
данни за престъпление преследвано по тъжба на пострадалия, да съобрази
действията си, със вмененото му с НПК. Водим
от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 2/02.01.2019г. постановено по ЧНД № 742 / 2018г.
на Районен Съд –Свиленград .
ОТМЕНЯ Постановление от 30.11.2018г. на
Районна Прокуратура-Свиленград, за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 117 / 2014г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково, водено срещу М.М.А., за
престъпление по чл. 195 ал.2 вр. чл.194 ал.1 от НК,
ВРЪЩА делото на Районна Прокуратура –
Свиленград, за правилното приложение на закона.
Определението не подлежи на
обжалване и протест.
Председател: Членове:1. 2.