Р Е Ш Е Н И Е
58/23.1.2020г.
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 2557/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“,
Париж, клон България, чрез пълномощника юриск. М., против Н.Р.Ю., в която по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално
обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, за
признаване като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува предсрочно изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор за
потребителски заем, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, клон България“ гр. София, и ответника
- потребител, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 893/2019 г.,
по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както следва:
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1 544.64
/хиляда петстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ лева
- главница по Договор за кредит, под формата на кредитна карта MasterCard сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж“ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, клон България“ гр. София и
ответника, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на заявлението – 25.03.2019 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 327.45 /триста двадесет и
седем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева - договорна лихва върху
главницата за периода от 01.03.2018 г. до 05.09.2018 г.; по чл. 86 ЗЗД и цена
80.56 /осемдесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.09.2018г. до 11.03.2019г.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
при сключване на Договор за кредит с
цел покупка на стоки или услуги с номер PLUS-11863398 на ответницата е отпуснат и револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-13070719, с максимален кредитен
лимит от 1500.00 лв., който картодържателят да усвоява посредством всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални
устройства и др.. Съобразно усвоената сума за картодържателя възниквало задължение, до пълното
погасяване на задължението, да плаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина - чл. 1 и чл. 14 от Приложението към
договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит. Кредитната карта била активирана на 06.07.2016 г.. Върху усвоената сума се
начислявало годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определен годишен лихвен процент. На 01.03.2018 г. ответницата преустановила
редовното обслужване на кредитната карта, като балансът по същата бил в размер
на минус 1 872.09 лв. Това принуждило кредитора да блокира ползването. Въпреки
многократните опити за контакт и отправените покани да погаси доброволно,
ответницата не изпълнила задължението си. По Заявление от ищеца било образувано ЧГД № 893/2019 г., по описа на РС
Шумен и била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли да бъде
признато за установено, че ответницата дължи, както следва: 1 544.64 лв. - главница
по револвиращ кредит.; 327.45 лв. - договорна лихва по кредита за периода от
01.03.2018 г. до 05.09.2018 г.; 80.56 лв. - обезщетение за забава, за периода
от 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателно плащане. Претендира разноски в исковото и
заповедното производства.
Ответницата не е намерена на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
се е установило, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е
успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК, въпреки предоставената
възможност, ответницата уведомен чрез майка, не подава писмен отговор на
исковата молба. Не е изразила становище по допустимостта и съществото на
предявените искове и по обстоятелствата, на които се основават същите; не е
изложила възражения срещу исковата претенция, а съответно и обстоятелствата, на
които същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представила писмени доказателства,
с които евентуално разполага.
Въпреки предоставената възможност в първото заседание
ответницата не се явява, не изпраща представител и не прави искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. На основание чл. 133 ГПК и предвид
липсата на данни по делото пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е
загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото
разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено
решение по делото, с което същия бъде уважен.
Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по
делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова по първоначалните
искове, а доколкото същите биват уважени по предявените в условието на
евентуалност осъдителни искове съдът не дължи произнасяне.
Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, е
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, клон България, с ЕИК/Код по Булстат: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК Младост
4, Бизнес парк София № 14, че Н.Р.Ю., с ЕГН **********
и адрес: ***,
дължи на ищеца парично
вземане в размер на 1 544.64
/хиляда петстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ лева
- главница по Договор за кредит, под формата на кредитна карта MasterCard сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж“ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, клон България“ гр. София, за което срещу ответника, е
издадена Заповед № 472/26.03.2019 г., по ЧГД № 893/2019 г., по описа на РС
Шумен, платимо по банкова сметка ***: ***, BIC/***: BNPA BGSX, ТБ „БНП Париба С. А.” АД, клон София, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявление по
чл. 410 ГПК – 25.03.2019 г. до окончателно плащане, на основание чл. 11, ал.
1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, клон България, с ЕИК/Код по Булстат: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК
Младост 4, Бизнес парк София № 14, че Н.Р.Ю., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца парично
вземане в размер на 327.45
/триста двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева - договорна
лихва върху главницата за периода от 01.03.2018 г. до 05.09.2018 г., за което срещу ответницата е
издадена Заповед № 472/26.03.2019 г. по ЧГД № 893/2019 г., по описа на РС Шумен,
платимо по банкова сметка ***: ***, BIC/***: BNPA BGSX, ТБ „БНП Париба С. А.” АД, клон София, на основание чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, клон България, с ЕИК/Код по Булстат: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК
Младост 4, Бизнес парк София № 14, че Н.Р.Ю., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца парично
вземане в размер на 80.56
/осемдесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г., за което срещу ответника, е
издадена Заповед № 472/26.03.2019 г. по ЧГД № 893/2019 г., по описа на РС Шумен,
платимо по банкова сметка ***: ***, BIC/***: BNPA BGSX, ТБ „БНП Париба С. А.” АД, клон София, на основание чл. 86 ЗЗД.
Осъжда
Н.Р.Ю., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“,
Париж, рег. № *********, клон България, с ЕИК/Код по Булстат: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК
Младост 4, Бизнес парк София № 14, общо сумата 311.79 (триста и единадесет лева и седемдесет и девет стотинки) лева - разноски, от
които 89.05 лева в заповедното производство и 222.74 лв.
в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен
съдия:………………………