РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Варна , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500249 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ИЛ. СВ. Д. от гр. Варна
чрез адв. М. Д. от АК-Варна против решение № 260058/11.03.2021г. по т.д. № 362 по описа
за 2020г. на Окръжен съд-Варна, постановено при участието на Д. Г. П. от гр. Варна като
трето лице-помагач на страната на ответното дружество, в частите му, с които са
отхвърлени исковете на въззивницата против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за разликата над присъдения размер от 31 500 лв. до претендирания
размер от 60 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически
болки и страдания) и за разликата над присъдения размер от 422.80 лв. до претендирания
размер от 604 лв. като обезщетение за имуществени вреди (медикаменти, разходи за
изследвания, лечение и консумативи, които са подробно описани), претърпени от ищцата в
резултат на ПТП, настъпило на 10.03.2019г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № В2860ВН, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците от
28.10.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ; вкл. и относно
присъдените суми за такси и разноски съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете. Счита се, че съдът неправилно и необосновано е определил размера на дължимото
обезщетение за неимуществените вреди на ищцата в занижен размер, без да е преценил
доказателствата и установените по делото обстоятелства във връзка с получените
1
травматични увреждания, вкл. и изпадане в безсъзнателно състояние, претърпените
вследствие на тях болки и страдания, възстановителния период и всички други критерии,
относими към принципа за справедливост, установен с материалната норма на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка са изложени подробни правни и фактически съображения след обсъждане на
писмените и гласни доказателства по делото, както и експертните заключения, вкл. и това
на вещото лице-психолог Р. Г., което се поддържа, че необосновано не е кредитирано от
съда. Отделно от това се счита, че е неправилен извода на съда за наличието на
съпричиняване на вредите от поведението на пострадалата поради непоставяне на предпазен
колан. Счита се, че липсва причинна връзка между непоставянето на колана и получените от
ищцата травми, позовавайки се на изразените експертни становища на вещите лица лекар и
инженер. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на
обезщетенията в пълните им претендирани размери.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба само от ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с който същата е оспорена като
неоснователна. Споделят се решаващите изводи на съда относно начина на анализ на
събраните по делото доказателства относно причинените на ищцата травматични
увреждания и преживените от тях болки и страдания. Не се споделя обаче неуважаването от
съда на релевираното от дружеството възражение за съпричиняване на вредите от това, че
пострадалата се е качила в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Поддържа, че
същата е имала възможност да установи това обстоятелство при проявена нормална
дължима грижа, тъй като за наличието или липсата на издадено свидетелство за управление
може лесно да се направи справка. Отделно от това не се споделя извода на съда относно
приетият процент на съпричиняване на вредите, вследствие на непоставянето на предпазен
колан от ищцата към момента на настъпването на ПТП. Счита се, че същият следва да е поне
в рамките на 50 %, имайки предвид конкретните установени по делото обстоятелства във
връзка с механизма на настъпването на ПТП и причинените от същото вреди.
Отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач Д.П. не е постъпил.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с
които предявените от И.Д. искове са били уважени за сумата от 31 500 лв. като обезщетение
за неимуществени вреди и за сумата от 422.80 лв. като обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законните лихва върху тях от 28.10.19г. до окончателното им изплащане, както и в
частите, в които са били уважени обратните искове, предявени от ЗД „БУЛ ИНС“ АД против
третото лице-помагач Д. Г. П., с които последният е бил осъден да заплати на дружеството
(след извършване на съответните плащания от ЗД „БУЛ ИНС“ АД в полза на ИЛ. СВ. Д.,
адв. М.К. Д. и в полза на бюджета на съдебната власт), както следва: сумата от 29 396 лева,
при условията на частичен иск от целия за 60 000 лева, представляваща част от дължимото
от застрахователя застрахователно обезщетение на ИЛ. СВ. Д. за претърпените от нея
неимуществени вреди; сумата от 422.80 лева, представляваща дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение на ИЛ. СВ. Д. за претърпени от нея имуществени вреди в
2
резултат на посоченото по-горе ПТП от 10.03.19г., ведно със законната лихва върху
главниците от 28.10.2019г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 500, ал. 2 от
КЗ; в частта му, с която е отхвърлен обратния иск за разликата над присъдените 422.80 лева
до претендираните 604 лева като имуществени вреди; ответникът по обратния иск е осъден
да заплати на дружеството сумата от 3 616.86 лева, представляваща дължимите от
застрахователя разноски и държавни такси по т.д. №362/2020г. на ВОС, на основание чл.
500, ал. 2 от КЗ; ответникът по обратния иск е осъден да заплати на застрахователното
дружество сумата от 2 709.38 лева, представляваща разноски, съразмерно с уважената част
от обратния иск; дружеството е осъдено да заплати на ответника по обратния иск сумата от
9.06 лева, представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част от обратния иск.
Въззивната жалба е допустима и въззивният съд дължи произнасяне по същата.
С оглед релевираните от ищцата твърдения в исковата молба, подадена на 05.03.20г. и
отправеното до съда искане за осъждане на застрахователя на делинквента да заплати
обезщетения за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 10.03.19г., въз основа на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действало за периода от
02.06.18г. до 01.06.19г. /доказателство за сключената застраховка за МПС с рег. № В2860ВН
– виж на л. 389/, правната квалификация на иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищцата е
предявила застрахователната си претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ на 27.07.2019г., на която
застрахователното дружество е отговорило, че иска представянето на влязъл в сила съдебен
акт по наказателно дело за извършеното престъпно деяние от водача, автотехническа
експертиза и протокол за оглед на местопроизшествието, медицински документи /л. 66-75 от
първоинстанционното дело/. Плащане от застрахователя не е извършено. С оглед на така
установените обстоятелства, произнасянето по този иск с обжалваното решение налага
извода за допустимостта на последното.
Както се посочи и по-горе, предметът на въззивното производство е съсредоточен
върху спора относно размерите на дължимите обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на травматичните увреждания,
получени от нея при посоченото ПТП. В исковата си молба ищцата е твърдяла, че е
получила следните травми: голяма порезна рана почти през средата на лицето;
кръвонасядания по клепачите на очите с кръвоизлив под конюнктивата на дясното око;
счупвания на лицевия череп /многофрагментна фрактура на предна и медиална стена на
левия максиларен синус/; многофрагментна фрактура на носни кости, фрактурна линия с
минимална дислокация на фронталната кост парасагитално вляво; избиване на 2-ри горен
ляв резец; кръвонасядане на дясната и лявата раменница, дълбоки ожулвания по предната
повърхност на лявото коляно; лекостепенна контузия на бял дроб вляво; фрактура в
основата на 4-та метакарпална кост с вклиняване и полифрагментиране; луксация на 2, 3 и 4
метакарпокарпална стави; луксация на интеркарпалните стави с дислокация. Вследствие на
тези множество различни по вид и степен телесни увреждания ищцата е твърдяла, че е
3
изпаднала в травматичен шок, изпитвала е силни болки и страдания по време на лечебния и
възстановителния период. Така поради счупванията и изкълчванията на кости на дясната
ръка тя не е била в състояние да се обслужва сама и се е нуждаела от чужда помощ за
елементарните ежедневни дейности, което е продължило за период от 50 дни /докато ръката
е била имобилизирана/, а в следващия период до м. 10.19г. обслужването е било
непълноценно. От друга страна счупването на черепа с надлежащата рана и избиването на
2-ри горен ляв резец е било съпроводено освен от силни болки, но и от неудобства, довело
до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок от 1 месец, през който ищцата се е
хранела само с течна храна. Понастоящем са останали следи от нараняванията по лицето и
ръката, които променят цвета си при промяна в температурата на околната среда.
Контузията на главата се твърди, че е била съпроводена с мозъчно сътресение и изпадане в
безсъзнание за неопределен период от време – посткомоционна кома, а след възвръщане на
съзнанието ищцата е изпаднала в ступор и била абсолютно отпусната и безчувствена.
Понастоящем се твърди, че страда от амнезия за случилото се при катастрофата. Контузията
на главата е обусловила спазването на щадящ режим по отношение на физическо и умствено
натоварване за период около 5-6 месеца. Това е ограничило възможностите на ищцата да
изпълнява училищните си ангажименти и е била в болнични над 50 календарни дни.
Останалите описани травми са били преодолени за период от около 1 месец. Наред с горното
ищцата е твърдяла, че след преживения първоначален шок тя е започнала да страда от
безсъние, изпитвала често чувство за безпокойство, плачела безпричинно, забравяла за неща
в ежедневието, била с главоболие и замайване, силно сърцебиене и често с повишено кръвно
налягане. Психически прояви на последиците от травмите били и чувството на страх,
обърканост, раздразнителност, резки промени в настроението. Същите довели до социално
отдръпване. Подробно са били описани и имуществените вреди за извършени разходи за
лечение, медикаменти и консумативи. Поради всичко гореизложено ищцата е претендирала
обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди от
604 лв., ведно със законните лихви върху сумите от 28.10.19г. /датата след изтичане на 3-
месечния срок от предявяване на извънсъдебната претенция до застрахователя/ до
окончателното им изплащане.
Ответното дружество с отговора на исковата молба освен оспорването на
претенциите по размери е релевирало и възражение за съпричиняване на вредите от ищцата,
тъй като тя е била без поставен предпазен колан към момента на настъпването на ПТП и се е
качила в автомобил, управляван от неправоспособен водач.
Както се посочи и по-горе, пред въззивната инстанция не се оспорва механизма на
настъпването на процесното ПТП и причинените вследствие на същото травматични
увреждания на ищцата. Те се установяват и от събраните пред първата инстанция писмени
доказателства (констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 424/10.03.2019г. на
дежурен ПТП при ОД на МВР-Варна, РУП-Девня) и гласни доказателства (вкл. и на водача
на лек автомобил с рег. № В2860ВН, марка „Сеат Ибиза“ Д. Г. П. към момента на
настъпването на ПТП и на собственика на автомобила К.Г.К.), както и от заключенията на
4
съдебно-медицинската експертиза, комплексната автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза, първоначална и повторна съдебно-психологическа експертиза, а именно: на
10.03.2019 г., около 15.40 ч. на пътен участък от път ІІІ-207 при км 19+500 от гр. Вълчи дол
към гр. Добрич е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил с рег. № В2860ВН,
марка „Сеат Ибиза“ Д. Г. П., който автомобил е собственост на К.К., движещ се в посока гр.
Вълчи дол с несъобразена с пътните условия скорост и по-висока от разрешената, на десен
завой навлязъл в насрещното пътно платно и блъснал правомерно движещия се в своята
пътна лента лек автомобил с рег. № ТХ1190ХТ. Ударът между двете МПС е реализиран
поради движението на лекия автомобил с рег. № В2860ВН със скорост превишаваща
държащата способност на страничното приплъзване на автомобилните колела, при което
при изпълнението на десен завой е навлязъл в насрещната лента. В конкретния момент на
сблъсъка лекият автомобил се е намирал в неуправляемо състояние. Пострадалите при това
ПТП са били няколко лица, едно от които е и ищцата, която е била пътник в лекия
автомобил с рег. № В2860ВН, возила се на лява задна седалка.
В с.з. експертът инж. М. допълва, че автомобилът се е движил със скорост,
надвишаваща страничната държаща способност на колелата, която при сухата настилка в
случая е била 85.5 км/ч /това е била критичната скорост за завоя/
В представените с исковата молба епикризи се установява следното: едната е издадена
от „Клиника по лицево-челюстна хирургия“ при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна и в
същата е отбелязано, че ищцата е постъпила на 10.03.19г. и изписана на 16.03.19г. При
приема в това болнично заведение /транспортирана първоначално до друго болнично
заведение от екип на Спешната помощ/описаното обективно състояние на ищцата е:
сомнолентна, елементарно контактна. На 11.03.19г. е била извършена оперативна
интервенция, при която под обща оротрахеална анестезия са били почистени разкъсно-
порезните рани по лицето, отстранени били чуждите тела, репонирани били елементите на
максилата и носните кости вляво, шев на разкъсване на нос. Открита репозиция на карпо-
метакарпална става с две игли. Поставена гипсова имобилизация на ръката. Ищцата е
изписана с подобрение.
Втората епикриза е издадена от „Отделение по ортопедия и травматология“ при
МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна и в същата е отбелязано, че ищцата е постъпила на
22.04.19г. и е изписана на същата дата след извършване на малки оперативни процедури на
раменен пояс и горен крайник. При тази интервенция са били отстранени от костта
имплантираните уреди /Киршнерови игли/ от карпални и метарпални кости под обща
венозна анестезия.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по първоинстанционното
дело съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ИЛ.
СВ. Д. е получила следните травматични увреждания: счупване на 4-та метакарпална кост,
изкълчване на 2, 3 и 4 карпометакарпални стави и изкълчване на интеркарпални стави, които
5
са обусловили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30
дни; голяма рана на лицето и счуване на лицевия череп, което е обусловило проникване в
черепната кухина; избиване на 2-ри горен резец, което е обусловило трайно затруднение в
дъвченето и говоренето; кръвонасядане на двете раменници, дълбоки ожулвания по
предната повърхност на лявото коляно, лекостепенна контузия на белия дроб в ляво и
комоцио церебри, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Вещото лице отбелязва, че няма медицински данни за изпадане на
ищцата в безсъзнателно състояние при постъпване в болницата. Експертът сочи, че
счупването на лицевия череп и наличието на голяма рана на лицето водят до много силна
болка и страдание. След хирургичната обработка болката постепенно намалява като се
усилва при всяка превръзка. Установява се също така, че големият белег на лицето и този на
гърба на дясна ръка обуславят загрозяване. Вещото лице е посочило още, че до 24.04.2019 г.
ищцата е имала трайно затруднение на функцията на дясната ръка, като след изваждането на
иглите е необходим период по-дълъг от месец за раздвижване на ставите на ръката.
Последният преглед на ищцата е от 06.07.19г., когато е констатирано „оток на длан и пръсти
на дясна ръка, болка и ограничени движения в метакарпофалангеалните и
интерфалангеалните стави на 2, 3 и 4 пръсти.“ Ищцата има трайна загуба на
трудоспособност 10% по решение на ТЕЛК. Според вещото лице описаните в приложените
платежни документи лекарства, консумативи и интервенции са относими към получените
травматични увреждания и отговарят на техния характер и степен.
При извършения от медицинския експерт преглед на ищцата на 30.12.20г. е било
установено, че е налице голям белег, който започва от върха на носа, продължава до
началото на дясната вежда и завива косо по дясното чело. В областта на носа е ясно видим и
причинява деформация на носа. По гърба на дясната длан е налице ясно видим белег с
дължина около 3 см. и ширина 0.5 см. Има дъговидна деформация по хода на 4
метакарпална кост, при свиване на юмрук „кокалчето“ на костта е хлътнало и нарушава
естетиката на ръката. Движенията в ставите на дясна ръка са в норма с изключение на
дисталната интерфалангеална става на 4-ти пръст, която е с ограничено свиване – 25 градуса
при норма от 45 градуса. Това няма функционално значение и не нарушава върховия и
юмручен захват на ръката и се дължи на скъсената метакарпална кост.
В с.з. експертът-медик допълва, че най-вероятно възстановяването на дясната ръка
след претърпените травми, проведеното лечение и рехабилитация, е продължило около 3
месеца, максимум 4 месеца – един месец за зарастването на костиците, след това предвид
обширната травма, ангажираща и гривнената става – още около месец-два /имайки предвид
и отбелязаното при прегледа на 06.07.19г./. Деформацията на ръката така ще си остане, тъй
като е скъсено сухожилието. За премахване на белезите по лицето е възможна козметична
операция.
От показанията на свидетеля К.К. (който също е бил пътник в собствения си
автомобил, с който е причинено ПТП от Д.П.), се установява, че след катастрофата ищцата е
6
била много зле и не комуникирала с него. Свидетелят не знае кой е извадил ищцата от
автомобила, тъй като в този момент той е бил в безсъзнание. Свестил се, когато всички били
извадени на пътя. Не знае дали ищцата е била със затворени очи, тъй като и той самият е
бил зле. И. не разговаряла с него. Свидетелят и ищцата били транспортирани с една
линейка, тя била на леглото и лекарят я поддържал, а свидетелят бил седнал, но след това
легнал, тъй като му станало лошо. Ищцата не комуникирала с никого и едва в болницата е
чул тя да говори за първи път.
От показанията на разпитаната като свидетел майка на ищцата, които съдът
преценява с оглед нейната заинтересованост в полза на своята дъщеря, се установява, че тя е
успяла да влезе в болницата и в отделението, където е била настанена И. към 21:00 ч.
Същата изглеждала неадекватна и с превръзка на лицето. За няколко минути И.не
отговаряла. На другия ден преди операцията свидетелката е видяла дъщеря си без превръзка
и гледката била „доста стресираща и неприятна, защото тя нямаше лице“ – лицето било
подуто. Операцията продължила около 6 часа, а след операцията очите на И. били подути и
имала синини. В реанимацията е престояла още два дни и след преместването в
отделението свидетелката останала да се грижи за детето си, тъй като тя не е могла да се
обслужва. Храната била предимно течна, кашеста и приемана със сламка. И.си служи с
дясната ръка, но поради травмата и гипса не е можела да се обслужва сама и да изпълнява
каквото и да е било. При изписването от болницата продължило лечението в дома с
предписаните обезболяващи медикаменти. Това състояние продължило до изваждането на
имплантите на 22.04.19г. В грижите се включвали и бабата и сестрата на И. До махането на
имплантите болките били много силни, а седмица след махането им е започнало и
раздвижването на ръката при физиотерапевти, което продължило около 3 месеца с
прекъсвания. И. била травмирана от цялата ситуация и особено от външния си вид, тъй като
белега на лицето я е притеснявал. Първите дни не се е оглеждала в огледалото и в
началото се страхувала да си докосва лицето. В момента се стараела да се абстрахира, но
според свидетелката тази ситуация все още влияе – преди това И. е била оптимистично
настроена и с желание за развитие, а сега се чувства изключително притеснена от външния
си вид, депресирана и на моменти сприхава, избухлива. Според свидетелката просто вече не
е същата – няма инициатива в нея, няма воля да се справи с тази ситуация. Според
промените във времето се променя и цвета на белезите на лицето и на ръката – при студено
време посиняват, а при топло време почервеняват. Зъбът бил възстановен през м. юни 2019г.
с поставянето на имплант. И след махането на иглите от ръката продължава да не си свива
четвъртия пръст и ръката е по-слаба. Споделяла, че при по-дълго писане се изморява и се
налага да си почива. Напоследък започнала да се оплаква от главоболие, непълноценен сън.
Поради нервността , на И. са били изписани успокояващи лекарства. От връстници на И.
майката е научила, че след катастрофата тя е била изпаднала в безсъзнание.
Свидетелката Е. Д. е сестра на ищцата и нейните показания съдът също преценява с
оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Същата потвърждава изнесеното и от нейната майка, че
операцията продължила около 6 часа; че сестра изглеждала много зле, тъй като от челото
7
до устата всичко е било зашито; за кръвоизливите по лицето; за силните болки в
продължение на 1 месец; за необходимостта и за положените от баба им, майка им и самата
неяа грижи; за необходимостта от консумиране на течна и кашеста храна. Възстановяването
на ръката продължило някъде до юни 2019г., но понастоящем Илиана се оплаква от
главоболие. Свидетелката сочи, че сестра понастоящем е нервна и няма желание за много
неща – например да си намери работа, тъй като смята, че няма да я харесат заради белега.
Преди катастрофата И. е била с тегло около 60 кг, а след това е напълняла много /станала 85
кг./ и косата побеляла. Преди се е срещала често с приятели, но сега общува само със своя
приятел.
Разпитана като свидетел е и бабата на ищцата, чиито показания съдът също преценява
с оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Същата споделя, че е видяла внучката си след качването
от реанимацията в отделението на 13.03.19г. и установила, че лицето е обезобразено.
Два дни след изписването на И. от болницата, майка постъпила за болнично лечение и
грижите били поети от свидетелката и от Е. Това продължило до около края на м. април,
когато махнали иглите. Постепенното възстановяване на обслужването с дясната ръка
започнало юни-юли 2019г, но в момента ищцата не може да вдига тежко. Свидетелката
намира голяма разлика в поведението на Илиана – не иска да се говори за катастрофата и
често си поплаквала, докато преди е била весело дете. Според свидетелката И. се смущава от
белега си, но близките се опитват да ѝ вдъхнат смелост.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвено от в.л. д-р Т. А.
се установява, че съобразно снетата анамнеза, прегледа на ищцата и данните по делото, не
са налице основания да се приеме, че ищцата е изпадала в състояние на посттравматичен
стрес /психичен срив/ след ПТП. Ищцата е развила симптомите на „Разстройство в
адаптацията с тревожно - хиподепресивен синдром“ - F43.2 по МКБ 10. Разстройството в
адаптацията е продължило с изразени симптоми около два-три месеца, липсват остатъчни
негативни явления и/или необратими психични последици от преживяното вследствие на
ПТП-то. Към момента на прегледа оплакванията от периодично главоболие са като прояви
на остатъчни церебрастенни симптоми от посттравматично/посткомоционно естество. ПТП-
то не е довело до психични промени на личността на ищцата. В с.з. вещото лице обосновава
мнението си защо счита, че в случая липсват данни за посттравматично стресово
разстройство – то възниква след по-дълъг период и след много тежки психотравми на
изживяване, които са свързани с изключителна заплаха за живота, устоите на личността. В
случая става дума за стресогенно събитие, във връзка с което ищцата е нарушила своето
ежедневие, изпитала е тревожност, депресия, но това отговаря именно на критериите за
разстройство в адаптацията. Вещото лице счита, че ищцата като здрава личност и млад
човек е успяла да се справи с това състояние за няколко месеца. При провеждането на
изследването вещото лице е установило, че при ищцата има едно свръхценностно –
доминантно преработване на събитието, предвид получените травматични и козметични
увреждания, но тя го е преодоляла. Основание за този извод е даденият от ищцата отговор
8
на въпроса кога тя се е почувствала по-добре – това е станало в края на м. юли 2019г., когато
е започнала работа /доказателство за този факт е сключеният трудов договор от 24.07.19г. за
длъжността продавач-консултант, който е бил прекратен на 05.11.19г. по взаимно съгласие -
л. 81-86/. Тогава първоначалните притеснения, свързани с травмата, с болките и външния
вид са намалели. Наличните все още притеснения при ищцата нямат характера на
психопатологични симптоми. Вещото лице сочи още, че при проведеното интервю ищцата
не е имала някакви затруднения с възпроизвеждането на събития и нейните реакции са били
адекватни.
Според заключението на повторната съдебно-психологична експертиза, след като
ищцата е дошла в съзнание и след като е била информирана от близките си за ПТП и е
видяла върху себе си физическите наранявания, тя е отключила значим стрес, който във
времето се е трансформирал в посттравматичен такъв. Този стрес е протрахиран отговор на
стресогенното събитие, каквото е било процесното ПТП. При ищцата са налице и някои
предразполагащи фактори, повлияли за настъпването на този посттравматичен стрес –
повишена невротичност /изразен като моменти на повтарящо се изживяване на травмата,
когато се говори за нея от други лица/, което ищцата се опитва да потисне или изтласка от
съзнанието си. Налице е и лека вегетативна симптоматика – тремор на ръцете, потене.
Повишена в известна степен е и страховата готовност, нарушен е сънят, повишена е
тревожността и депресивността, макар че във външен план те не са явно изразени. Степента
на този синдром според вещото лице е слаба. Установено е чрез експериментални
инструменти /тестове/, че е налице снижение на паметта при ищцата, което е в нормални
граници, но по-ниско за календарната възраст. Налице е незначителна разлика и в нивата
на фиксационната и репродуктивната памет, което според вещото лице е признак на мозъчна
органика /в най-широк смисъл на това понятие/, което е възможно в бъдеще да стане
необратима последица от това ПТП. Констатирано е, че ищцата при интервюто изглежда по-
забавена в реакциите си и със слабо изразени емоции. Освен това макар и в поведението на
ищцата да не се отчитат депресивни прояви, то в резултат на експериментално-
психологичното изследване се установило, че е налице лека към умерено повишена
депресивност.
От анализа на горните доказателства следва да се направи извода, че множеството
телесни увреждания, получени от ищцата при процесното ПТП, са причинили интензивни
болки, продължили за период от около 1 месец след събитието. Същата е била подложена и
на оперативни интервенции – първоначална операция за хирургично лечение и
възстановяване на фрактурите на носните кости и относно тези на дясната ръка и вторична
операция – за премахване на фиксиращите импланти на дясната ръка. Първоначално
храненето се е извършвало чрез сламка поради травмирането и на челюстта и загубата на
горен зъб-резец. До края на м. април 2019г. ищцата е била зависима от грижите на своите
близки за почти всички свои ежедневни нужди. Рехабилитацията на ръката е продължила
около 3 месеца след снемането на имплантите, а възстановяването на функциите /с налични
отлонения в движението на четвърти безименен пръст поради скъсяване на сухожилието/ е
9
продължило общо около 4 месеца. Понастоящем освен остатъчната ограниченост в
движението на пръста, са налични белези като най-голям и видим е този на лицето. Към
момента на инцидента ищцата е била на навършени 18 години с планове за реализация в
живота, била е весела и общителна. След инцидента същата е с ограничени социални
контакти, повишено телесно тегло, с известна неангажираност и липса на инициативност.
Изпитва срам от белега на лицето си и от промяната в ръката, не е уверена.
Съдът намира, че по делото е установено, че преживените болки и страдания,
преживеният стрес и страх, за който понастоящем са налице все още вегетативни прояви
като тремор на ръцете, потене, нарушен сън, са допринесли за изпитване на силни негативни
преживявания.
Същевременно обаче съдът приема, че по делото не се установи ищцата да е изпадала
в безсъзнателно състояние вследствие на претърпените травми, тъй като от една страна
такова състояние не е отразено в медицинските документи, а от друга страна разпитаният
свидетел-очевидец /Кр. К./ не сочи категорично да е видял И. да е имала белезите на
безсъзнателност – същата не е говорила, била с притворени очи, лекарят я е придържал, но
това не установява състояние на загуба на съзнание. Действително в резултат на травмите
ищцата е изпаднала в травматичен шок и при приема в болничното заведение състоянието
е описано като сомнолентна - лека степен на нарушено съзнание, съненост, състояние на
дълбока унесеност, при което обаче са запазени реакциите спрямо силни дразнители.
Твърдението за изпадане в безсъзнателно състояние на ищцата след катастрофата не се
подкрепят и от изнесеното в показанията на нейната майка, тъй като същите са основани на
разкази на други деца, които също преразказват случилото се – впечатленията не са
непосредствени и основани на нейните възприятия или на надеждни източници. Всичко това
до известна степен компроментира изводите на повторната съдебно-психологична
експертиза, основани на факта за изпадане от ищцата в безсъзнателно състояние.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпита на най-
близките роднини на ищцата, съдът приема за установено по делото, че претърпените от И.
физически травми, довели до болки и страдания, както и до видими белези върху лицето на
едно младо момиче, са се отразили и върху нейната психика. В тази насока съдът приема, че
същата е преживяла „Разстройство в адаптацията - хиподепресивен синдром“, което е
продължило до около края на м. юли 2019г. /около 4 месеца/. Това е така, защото не се
отчитат промени в личността, нито необратими психични последици от преживяното.
Периодичното главоболие е проява на остатъчни церебрастенни симптоми от
посттравматично/посткомоционно естество. Ищцата е нарушила своето ежедневие, изпитала
е тревожност, депресия, известна апатичност или дори раздразнителност на моменти. Но,
както сочи и вещото лице А., всичко това са критериите за разстройство в адаптацията.
Наличието именно на тези белези и поради липсата на продължителността на изживяването
с невъзможност за преработка на стресогенното събитие, което да доведе до промени в
личността, мотивират съда да не кредитира заключението на вещото лице клиничен
10
психолог Р. Г. за квалифицирането на състоянието на ищцата като посттравматичен стрес,
макар и изразен в слаба степен. Не са налице находки при образното изледване на мозъка
/приложени резултати от проведени компютърни томографии/, които да установяват
органични промени. Отделно от това при използваните от психолога Г. експериментални
инструменти не е описан такъв за верифициране /проверка надеждността/ на резултатите,
получени при изследване с другите тестове. Поради това и доводите на вещото лице Г.,
извлечени от показаните резултати при изследването на фиксационна и репродуктивна
памет като признак на мозъчна органика, която има потенциала в бъдеще да се превърне в
необратима последица от претърпения инцидент, съдът не ги възприема.
Независимо от това обаче, съдът приема, че имайки предвид множеството травми,
които ищцата е получила, начина на проведеното им лечение, продължителността на
възстановителния период, зависимостта от чуждите грижи, естетичните и функционални
негативни последици и тяхното отражение върху нейната психика, както и имайки предвид
икономическата конюнктура към момента на претърпяването на вредите /минимална
работна заплата от 560 лв. през 2019г. и среден паричен доход от 6 529 лв. на едно лице за
2019г./; нивата на застрахователното покритие към момента на увреждането /лимит на
отговорност/, който е 10 420 000 лв. за едно събитие (чл. 492, т. 1 от КЗ), справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да е в размер на общо
55 000 лв.
Пред настоящата инстанция не е повдигнат спор относно това, че чрез представените
писмени доказателства от ищцата за извършени разходи за лекарства, медицински прегледи
и консумативи, същата е установила претенцията си за обезщетение на имуществени вреди в
предявения размер от 604 лв.
Съдът намира, че по делото не се установи ищцата да е знаела или от други
обстоятелства да е могла да узнае, че водачът на автомобила не е имал свидетелство за
управление на МПС и е бил неправоспособен. Самата тя отрича този факт, сочейки, че е
предполагала, че колата е на Д. и поради това той е правоспособен водач, а свидетелят
К.сочи, че тя не е питала дали Д. има книжка. Поради това и възражението на ответното
дружество за съпричиняване на вредите от пострадалата ищца е неоснователно.
Съдът намира за основателно обаче второто възражение на ответното дружество, че
вредите обективно са настъпили и вследствие на поведението на ищцата, която към момента
на ПТП е била без поставен предпазен колан. Този факт съдът намира за установен от
заключенията на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.
Установено е от инж. М., че лек автомобил с рег. № В2860ВН, марка „Сеат Ибиза“, е бил
снабден с 4 броя инерционни триточкови колани, и един двуточков ремъчен за задно
централно място. Задното ляво място, на което е стояла ищцата е било снабдено с триточков
колан. При удара нейното тяло се е придвижило към сближение с лява централна колонка
вътрешна част, наличните й декоративни пластмаси и закрепяне на коланния ремък за
11
предно ляво място. Според вещите лица при използване на предпазен колан, тялото е
следвало да бъде надлежно задържано към седалищната част на седалката, а движението на
горната част силно ограничено за сближение с предно разположени обекти и по-малко
обезопасено за сближение с ляво разположени в непосредствена близост обекти. В съдебно
заседание вещото лице д-р М. е допълнил, че ако ищцата е била с поставен колан същата е
нямало да има увреждане на лицевия череп. При условие, че ищцата е била с поставен
обезопасителен колан, най-вероятно тя е щяла да има като увреждане следи от задържането
на колана, евентуално счупена ключица, но последното като увреждане се среща рядко и
предимно при по-масивни хора. Вещото лице е категорично, че ако ищцата е била с
поставен колан е щяла да има единствено коланна травма – кръвонасядане по линията на
колана. Инженер М.в с.з. е посочил, че основният удар за тялото на пострадалата е настъпил
в средната колона между двете врати и гърба на предната шофьорска седалка. При сложен
триточков колан, нейното тяло е щяло да се премести максимум 10 см. и да не се получи
лицевата травма.
Обема на съпричиняването от това поведение на ищцата съдът преценява на 30%,
тъй като безспорно преимуществено причината за настъпването на ПТП се дължи на
неправомерното управление на МПС от неговия водач. Но същевременно пък експертите са
категорични, че при поставен колан травмите на лицевата част от черепа не биха настъпили.
Няма експертно становище по делото, че при скорост над 85.5 км/ч, с каквато се е движил
автомобилът, в който ищцата се е возила, триточковият предпазен колан става неефективен.
Оплакването в тази насока във въззивната жалба е неоснователно.
С оглед на горното и след редуцирането съобразно степента на съпричиняване на
вредите от пострадалата, дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 38 500 лв., а това за имуществени вреди – на 422.80 лв. Първоинстанционното
решение следва да се отмени в отхвърлителната му част за разликата над 31 500 лв. до
дължимия размер от 38 500 лв. и на ищцата следва да се присъди сума от още 7 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди. Решението следва да се потвърди в отхвърлителните
му части за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 38 500 лв.
до претендирания размер от 60 000 лв. и за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди за разликата над присъдения размер от 422.80 лв. до предявения размер от 604 лв.
Спор относно момента на присъждане на законната лихва върху обезщетенията не е
повдигнат пред въззивната инстанция, поради което и върху дължимите обезщетения се
следва лихва от 28.10.19г. до окончателното им изплащане.
По разноските за първата инстанция.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и съобразно уважените части от предявените искове, в
полза на адв. М. Д. следва да се присъди сума в размер на още 269.29 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
12
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС сумата в размер на още 280 лв.
/дължимата ДТ от 4% върху 38 500 лв. е в размер на 1540 лв., а тази върху 422.80 лв. е 50
лв., общо 1590 лв., а присъдената е 1310 лв./.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта на присъдената на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищцата и полза на ответното дружество сума за разноски за
разликата над дължимия размер от 1037.48 лв. до присъдената сума от 1 372.44 лв.
По разноските за въззивната инстанция.
Във въззивната жалба е отправено искане за присъждане на разноските по настоящото
дело, а в молба от 09.04.21г. /л. 24-25 от настоящото дело/ адв. Д. е направила изявление, че
същата осъществява безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице на осн. чл.
38, ал. 1 от ГПК. При това положение и на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. Д.
следва да се присъди сумата от 339.35 лв., представляваща дължимо адвокатски
възнаграждение съразмерно на уважената част от въззивната жалба /обжалваем интерес от
28 681.20лв., уважена част от 7 000 лв. и минимален размер на възнаграждението, определен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС в размер на 1390.35 лв./.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВАпС сумата от 140 лв.,
представляваща дължимата ДТ за въззивното обжалване съобразно уважената част от
въззивната жалба.
Въззиваемата страна не е отправила искане за присъждане на разноски и не е
представила доказателства за извършването на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260058/11.03.2021г. по т.д. № 362 по описа за 2020г. на
Окръжен съд-Варна, в частите му, с които:
е отхвърлен иска на ИЛ. СВ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 128,
ет.1, ап. 3 против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за
разликата над присъдения размер от 31 500 лв. до дължимия размер от 38 500 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически болки и страдания),
претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 10.03.2019г., причинено от
водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № В2860ВН, застраховано по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ;
13
ИЛ. СВ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 128, ет. 1, ап. 3 е
осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
разликата над дължимия размер от 1037.48 лв. до присъдената сума от 1 372.44 лв., на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, представляващи разноски за първата инстанция,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати
на ИЛ. СВ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 128, ет.1, ап. 3 сума в
размер на още 7 000 лв. (седем хиляди лева) /представляваща разликата над присъдения
размер от 31 500 лв. до дължимия размер от 38 500 лв./ като обезщетение за неимуществени
вреди (физически и психически болки и страдания), претърпени от ищцата в резултат на
ПТП, настъпило на 10.03.2019г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.
№ В2860ВН, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2019г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ;
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати
на адвокат М.К. Д., ЕГН **** от АК-Варна сума в размер на още 269.29 /двеста шестдесет
и девет лева и двадесет и девет ст./ лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., представляващо
адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260058/11.03.2021г. по т.д. № 362 по описа за 2020г.
на Окръжен съд-Варна, в частите му, с които:
е отхвърлен иска на ИЛ. СВ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 128,
ет.1, ап. 3 против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за
разликата над дължимия размер от 38 500 лв. до претендирания размер от 60 000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически болки и
страдания), претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 10.03.2019г.,
причинено от водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № В2860ВН, застраховано
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2019г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ;
е отхвърлен иска на ИЛ. СВ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 128,
ет.1, ап. 3 против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за
разликата на дължимия размер от 422.80 лв. до предявения размер от 604 лв. като
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП,
настъпило на 10.03.2019г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.
№ В2860ВН, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
в ответното дружество, от които за медикаменти и консумативи обща сума в размер на
304 лева: Фактура № ********** от 27.03.2019 г. и КБ №02315296/27.03.2019 г.- 25.74
14
лева -медикаменти; Фактура № ********** от 04.04.2019 г. и КБ №0782201/04.04.2019
г. -16.41 лева -медикаменти и консумативи; Фактура № ********** от 25.03.2019 г. и
КБ №02315334/25.03.2019 г. - 17.48 лева - медикаменти и консумативи; Фактура №
********** от 27.03.2019 г. и КБ №02315333/27.03.2019 г. - 4.18 лева медикаменти;
Фактура № ********** от 19.03.2019 г., КБ № 44318228/19.03.2019 г. - медикаменти -
AURAFIX - 27.00 лева; Фактура № ********** от 25.04.2019 г., разписка за плащане с
банкова карта от 25.04.2019г. - 47,36 лева - медикаменти - слънцезащитен крем
ЕУСЕРИН; Фактура № ********** от 22.08.2019 г. и КБ №44318228/22.03.2019 г. -
76.00 лева за медикаменти; Фактура № ********** от 11.04.2019 г. и КБ
№02315333/11.04.2019 г. - 6.17 лева - медикаменти; Фактура № ********** от
19.03.2019 г., КБ № 50158955 - 6.47 лева - медикаменти -ДОРЕТА тбл 37,5/325 мг х 30;
Фактура № ********** от 16.03.2019 г.; КБ №02315296/ 16.03.2019 г. - 78.15 лева -
медикаменти; за медицински изследвания: обща сума в размер на 140 лева: Фактура
№********** от 10.05.2019 г. и КБ №02744401/10.05.2019 г. - 80.00 лева -
Компютърна томография; Фактура № ********** от 15.03.2019 г. и КБ №
50167331/15.03.2019 г. - 60.00 лева за Съдебно медицинско освидетелстване; за
медицински процедури: обща сума в размер на 160 лева: Фактура № ********** от
07.05.2019 г. и КБ №50145654/07.05.2019 г. - 80.00 лева - Кинезитерапевтична
процедура; Фактура № ********** от 30.04.2019 г. и КБ №50145654/30.04.2019 г. -
80.00 лева -Кинезитерапевтична процедура
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати
на адвокат М.К. Д., ЕГН *** от АК-Варна сума в размер на 339.35 /триста тридесет и девет
лева и тридесет и пет ст./ лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., представляващо адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Варна, сумата в размер на 140
/сто и четиридесет лева/, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В останалите му части решението като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д. Г. П., ЕГН *** като трето лице-
помагач на въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София.
Решението в частта му по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди не подлежи на обжалване на осн. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Решението в частта му по предявения иск за за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16