Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260107
Ботевград 13.10.2021г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при секретаря-****,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ****
гражданско
дело № 1634 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД.
М.Т. ***, магазин 4, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.М.М. от САК, моли да бъде
осъден Н.И.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати сумата-главница от 7633лв.,
представляваща заплатените от нея суми по 36 анюитетни
вноски за периода от 28.11.2017г. до 13.11.2020г. в изпълнение на солидарно
задължение, възникнало по Договор за потребителски кредит № 11502250913927176
от 21.03.2015г., сключен по време на брака с ответника, който граждански брак е
прекратен с влязло в сила на 10.10.2020г. съдебно
решение № 138 от 03.09.2020г. по гр.дело
№ 1737/2019г. по описа на РС-Ботевград, като отпусната сума по кредита е
усвоена изцяло лично от ответника, ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от датата на подаване на исковата молба на 27.11.2020г.
до окончателното заплащане, както да заплати и направените разноски по делото,
за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.117/.
В с.з. ищцата, чрез пълномощник адв.М.М. от САК/пълномощно от 25.11.2020г./л.4/ поддържа иска,
моли да бъде уважен като основателен и доказан.
Ответникът-Н.И.Т. ***, чрез пълномощник адв. Р.С. от САК
/пълномощно от 01.03.2021г./ е направил възражение по иска и е представил
писмен отговор с вх.№ 261460 от 09.03.2021г. в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва
изцяло предявения иск като твърди, че кредитът от 10182.07лв. е бил изцяло за
задоволяване на общи семейни нужди и най-вече на ищцата. Заявява, че сумата от
кредита е разходвана както следва: със сумата от 2400лв. е закупен мотор на
сина им, който скоро след закупуване е аварирал и са платили 1000лв. за ремонт
на мотора. Ищцата е взимала ежемесечно суми от по 300-400лв. от паричната сума,
получена от кредита за периода от получаването му до края на 2016г., тъй като и
трябвали пари за бизнес. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че двамата
са във фактическа раздяла от 2009г. като заявява, че отношенията между тях се
влошили в края на 2016г., а раздялата настъпила през месец октомври на 2017
година поради извънбрачна връзка на ищцата. Кредитът бил изтеглен по настояване
на ищцата, тъй като й трябвали пари като той да е кредитополучател. От 2007г.
до 2012г. ответникът заявява, че имал лично стопанство в с.Рашково, където
отглеждал 100 броя овце, като получените доходи са били за ищцата и детето им.
От 2013г. до 2017 година е гледал крави и телета, бройлери, като е получавал
парични доходи и осигурявал месо. За тази си дейност не е получавал субсидии.
През 2012г. са закупили с ищцата апартамент в гр.Правец, за което прилага копие
от нотариален акт. През 2013г. са живеели заедно с ищцата на квартира в
гр.София за 3 месеца, през което време ответникът е работил в гр.София, след
което се върнал, за да гледа животни. Кредитът е изтеглен за нуждите на ищцата,
по нейно настояване, употребен основно от нея с изключение на сумата от 3400лв.
за закупуване и ремонт на мотор на сина им. Ответникът твърди, че той лично е
погасил сумата от 2671.97лв. за периода от 21.03.2015г. до 28.11.2017г.
В с.з. ответникът лично и чрез пълномощник адв.
******* от САК/пълномощно от 31.05.2021г./, оспорва иска, моли да бъде
отхвърлен и се присъдят направените по делото разноски, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.118/.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните са бивши съпрузи, като бракът им сключен на 29.04.1999г.
е прекратен на 10.10.2020г. със съдебно решение за
развод №138 от 03.09.2020г. по гр.д.№ 1737/2019г. по описа на РС-Ботевград,
което е в сила от 10.10.2020г.
Горното се установява от приложеното
копие от решение и гр.д.№ 1737/2019г. по описа на РС-Ботевград.
От описаното по-горе съдебно решение
се установява, че е прието, че страните са били във фактическа раздяла от
години преди прекратяване на брака им.
По време на брака страните са
сключили договор за потребителски кредит № 1502250913927176 от 21.03.2015г. за сумата от
10182.07лв., по който договор ответникът е кредитополучател, а ищцата е
солидарен длъжник.
От приложеното искане за кредит до
банката, приложено в копие като писмено доказателство по делото, се установява,
че страните са посочили цел на кредита-ремонт и обзавеждане.
Видно от приложеното извлечение от
сметката на ответника за периода от 19.03.2015-31.03.2015г., се установява, че
на 21.03.2015г. е получил по сметката си паричната сума по договора за кредит и
на 24.03.2015г. е изтеглил в брой сумата от 9880лв. Съгласно приложените
извлечения от сметката на ответника за периода от месец април на 2015г. до
месец декември на 2017г. се установява, че е извършил плащане на суми по описания
по-горе договор за кредит на обща стойност от 1670лв., както следва: на
11.01.2016г.-330лв., на 16.05.2016г.-400лв., на 14.09.2016г.-500лв.,
22.02.2017г.-200лв., на 06.03.2017г.-100лв. и на 03.04.2017г.-140лв.
Съгласно приложеното писмо от 16.11.2017г.
от банката до ищцата, се установява, че същата е уведомена затова, че в периода
от 14.12.2016г. до 16.11.2017г. не са заплатени дължимите на банката месечни
вноски в необходимия размер по сключения договор за кредит от 21.03.2015г., за
което е обявен кредита за предсрочно изискуем.
Страните не спорят за това, че в периода от
28.11.2017г. до 13.11.2020г. ищцата е внесла общо сумата от 7633лв. по процесния договор за кредит. Горното се установява и от
приложените от нея платежни нареждания, удостоверяващи плащане от нейна страна
на сумата от 2030лв., на сумата от 163лв. и 34 броя платежни за плащане на
сумата от по 160лв.
Спорното между страните е дали
кредитът е изтеглен по време на фактическата раздяла между страните, като сумата
е усвоена само от ответника, който в писмения отговор е посочил, че получената
от него сума е използвана както следва: сумата от 2400лв. за закупуване на
мотор на сина на страните, 1000лв. за ремонт на мотора и останалата сума е
взета от ищцата по 300-400лв. всеки месец от м. март 2015г. до месец декември
на 2016г. за бизнес или кредитът е за
задоволяване на общи семейни нужди и най-вече на ищцата.
По делото са представени писмени
доказателства-нотариален акт № 105/2012г. на нотариус № 371-****, с район на
действие-РС-Ботевград и удостоверение за раждане на ищцата, от които се
установява, че на 23.10.2012г. родителите на ищцата са й продали апартамент №21
в гр.Правец за сумата от 6700лв. Видно от приложеното свидетелство за регистрация на МПС-част І-ва, се установява, че на 11.10.2011г. ищцата е станала
собственик на товарен автомобил с ДК № СО 3429 АН.
От приложеното копие от трудова книжка
на ищцата, се установява, че в периода на теглене на кредита м. март 2015г. до
20.04.2017г. е работила в гр.София във фирма ****АД.
Съгласно приложения оригинал на договор
за стоков кредит № 58091 от 16.10.2014г., се установява, че ответникът е
закупил на изплащане компютър Леново.
От показанията на разпитания по делото
свидетел *******, който е син на страните, се установява, че майка му и баща му
са във фактическа раздяла от 2009г., като майка му се е преместила да живее в
гр.София, където е работила, а той е останал с баба си в гр.Правец. Баща му е
имал стопанство, в което е отглеждал животни. Изтеглен е кредит от баща му,
който той е използвал само за себе си, за да купува животни, не е оставил в тях
парите, за да го ползват той и майка му. Баща му не е купувал мотор, имал е
мотор, който е закупил с лични средства, които е събирал на рождени дни.
Моторът е закупен през 2013г., кросов и не подлежи на
регистрация. След това моторът е аварирал, закаран е при майстор на ремонт,
където се намира и до момента, тъй като не е платен ремонта. През 2017г. е
завършил средно образование като от 2012г. до 2017г. е учил в УКТЦ и е живеел с
баба си в апартамент в гр.Правец. Майка му и баща му са ходили на сватба на
вуйчо му през 2016г., в периода 2013-2014г. е ходил на пикници и хижа като баща
му е бил с тях един път. От 2015г. до 2018г. баща му е живял в гр.Правец.
Съгласно показанията на свидетелите-********
и ***********, се установява, че ответникът е гледал животни-овце, крави в
с.Рашково от 2011г. до 2015г.-2016г., след което ги продал и започнал работа в
Ботевград. Ищцата идвала при него, тя
живеела в гр.Правец. Родителите й също посещавали ответника, който осигурявал
месо и мляко за семейството. Ходели по почивки двамата съпрузи, за което свидетелите
се грижили за животните през това време, посещавал го и сина му, като ищцата
работила в гр.София.
В писмения отговор ответникът е
направил признание, че отношенията му с ищцата се влошили в края на 2016г., а
раздялата им настъпила през месец октомври на 2017г. поради извънбрачна връзка,
която тя имала.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.127,
ал.2 от ЗЗД е допустим, тъй като са
налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Разгледан по същество искът е основателен
и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
От събраните по делото писмени доказателства,
неоспорени от страните, се установи, че по време на брака, а именно на
21.03.2015г. е изтеглен потребителски кредит от страните, по който ответникът е
кредитополучател и сумата по кредита е усвоена чрез банков превод по неговата
сметка, която сума е изтеглена на 24.03.2015г. от ответника, а ищцата е
солидарен длъжник. Към момента на предявяване на настоящия иск страните са
разведени, тъй като бракът им е прекратен със съдебно решение за развод по
гр.д.№ 1737/2019г. по описа на РС-Ботевград, влязло в сила на 10.10.2020г.
Не е спорно обстоятелството, че поради
забавено плащане на вноските по кредита, същият
е обявен за предсрочно изискуем през ноември на 2017г. и след получаване
на уведомлението от банката-кредитор до ищцата същата в периода от 28.11.2017г.
до 13.11.2020г. е погасила сумата от общо 7633лв., която иска да бъде
възстановена от ответника, тъй като кредитът е усвоен от него по време на
фактическата им раздяла и е използван от него лично без да й дава обяснения за
какво. От приложените от ответника писмени доказателства- извлечение от
банковата му сметка се установява, че в периода от 11.01.2016г. до 03.04.2017г.
е направил шест отделни вноски, като е погасил общо сумата от 1670лв.
Видно от приложения договор за
потребителски кредит от 21.03.2015г., се установява, че по него страните са солидарни
длъжници.
Съдът приема, че установената в чл. 127, ал. 1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 от СК
, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. При оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени. Ако получилият заема съпруг не заяви, за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о., ГК и Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК. В случая съдът приема, че от показанията
на св.*******, които съдът кредитира като конкретни, непосредствени, тъй като
същият е син на страните, по този повод има еднакво отношение със страните като
негови родители, както е най-добре запознат от разпитаните по делото свидетели
с взаимоотношенията в семейството му, съпоставени с приложените писмени
доказателства-нотариален акт и удостоверение за раждане, удостоверяващи
закупуване на апартамент в гр.Правец от родителите на ищцата през 2012г.,
закупуване на товарен автомобил от ищцата през 2011г., закупуване на лаптоп от
ответника през 2014г., както и че ищцата е работила в гр.София съгласно
приложената трудова книжка, за което счита, че към датата на сключване и
усвояване на сумата по процесния договор за
потребителски кредит от 21.03.2015г. страните по делото са били във фактическа
раздяла и сумата е получена по банковата сметка на ответника, който я е
използвал за нужди различни от тези за задоволяване потребностите на
семейството с ищцата. В писмения отговор
ответникът е посочил изрично, че кредитът е използван до сумата от 3400лв. за
закупуване на мотор за 2400лв. за сина им и 1000лв. за ремонт на мотора, както
че останалата сума от по 300-400лв. месечно е взимана от ищцата от дома им до
края на 2016г. за бизнеса й. От показанията на св.Н.Т., син на страните, се
опровергават изцяло твърденията на ответника за използване на сумата от кредита
по начина, който ответникът е посочил. Показанията на св.******* и св.********
не дескредитират показанията на св.Т., тъй като те не
са конкретни относно дата, месец, година, от който е настъпила фактическата
раздяла между страните, тъй като впечатленията им от ищцата и посещенията й при
ответника в с.Рашково са епизодични. След като пълнолетният син на страните,
който най-добре познава родителите си, е категоричен, че кредитът е теглен,
когато родителите му са във фактическа раздяла и сумата по кредита не е
използвана за семейството им, още повече по начина, по който твърди баща му,
към който момент той все още е бил ученик в средно учебно заведение, както и че
с кредитът не е купуван мотор за него/св.Н.Т./ и заплатен ремонта на същия,
намира, че е оборена презумцията по чл.127, ал.1 от ЗЗД за равна задълженост на страните във връзка със
сключения от тях договор за потребителски кредит, по който са длъжници.
Поради гореизложеното искът е основателен и
следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото и искането от страна на ищцата за заплащане на
разноски по делото, съдът намира, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
ще следва да заплати на ищцата сумата от общо 1005.32лв. за направени разноски
по делото, включваща платена държавна такса и комисионна от 305.32лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие.