РЕШЕНИЕ
№ 815
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500803 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. И. Д.,с ЕГН: **********, с адрес:
гр. П., ул. ***, ведно с уточняващи жалби, чрез пълномощника по делото адв.
М.Д. Г., подадена против Решение № 260083 от 03.12.2021 г. постановено по
гр.д.№ 410 по описа за 2020 г. на Районен съд Първомай, II съдебен състав, с
което се отхвърля иска, предявен от А. И. Д. срещу П. И. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ***, М. И. А., ЕГН: ***, с адрес: гр. С., ***, Д. Г.
Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***, В. Г. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ***, М. В. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ***, Н. В. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ***, и И. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Х.,
местност „***“, ул. ***, за признаване за установено, че Решение №
14/11.04.2001 г. по гр. дело № 607/2000 г. по описа на Районен съд –
Първомай е нищожно, както и е осъден жалбоподателя да заплати поотделно
на Н. В. В. и И. Н. В., сумата от 400, 00 лева – съдебноделоводни разноски.
Жалбоподателят оспорва изцяло решението като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че районният съд не
се е произнесъл по всички доводи и възражения на ищеца, както и че е
постановил решението след преценка само на част от доказателствата и не се
е съобразил с доказателствената съвкупност. Поддържа довода за
абсолютната неразбираемост на волята съда в атакуваното Решение №
14/11.04.2001 г. постановено по гр. дело № 607/2000 г. на Районен съд
Първомай и невъзможността същата да бъде изведе по тълкувателен път.
Възразява се, че от решение № 14/11.04.2001 г. по гр. дело № 607/2000 г. на
Районен съд Първомай не става ясно в каква конкретна част се признават
наследствени права на всеки един от наследниците на Д. А. Т., за което волята
на съда не можела да бъде изведена. Поддържа, че в решение № 14/11.04.2001
г. по гр. дело № 607/2000 г. липсва конкретизация на процесните земеделски
земи и съответно тяхната индвидуализация, което водило до абсолютна
1
неразбираемост на волята на съда, която не можела да бъде изведена и от
решение от 03.03.1993 г. на ПК Първомай за възстановяване. Излага доводи
за неправилност на решение № 14/11.04.2001 г. по гр. дело № 607/2000 г. на
Районен съд Първомай като се оспорват установените с него права на
собственост. Искането към въззивния съд е да отмени първоинстанционното
решение и да постанови ново решение по същество на спора, с което да се
уважи предявеният иск с пр.осн.чл.270, ал.2 ГПК. Претендира разноските по
делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и на
уточненията на жалбата от въззиваемите Н. В. В., ЕГН: **********, и И. Н.
В., ЕГН: **********, чрез пълномощника им по делото адвокат А., с който
вземат становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения по
оплакванията на жалбоподателя и се сочат доводи за правилността на
първоинстанционното решение. Молят за отхвърляне на жалбата и за
потвърждаването на първоинстанционното решение. Претендират разноските
по делото.
Въззиваемите П. И. К. ЕГН: **********, М. И. А. ЕГН: ***, Д. Г. Й.
ЕГН: **********, М. В. Я. ЕГН: **********, В. Г. А. ЕГН: **********, не
вземат становище по жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намери обжалваното решение за
валидно и допустимо. Предвид изложеното и на основание чл.269, изр.2
от ГПК, следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба оплаквания, както и при служебна
проверка за допуснати при постановяването му нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 270,
ал.2 ГПК, предявен от ищеца А. И. Д. против ответниците П. И. К., М. И. А.,
Д. Г. Й., В. Г. А., М. В. Я., Н. В. В. и И. Н. В., за прогласяване нищожността
на Решение № 14 от 11.04.2001 г. постановено по гр. дело № 607/2000 г. по
описа на Районен съд – Първомай, I -ви състав.
Предявеният иск се обосновава с твърдения, че атакуваното решение
страда от тежки пороци и е налице абсолютна неразбираемост на изразената
от съда воля, поради липсата на необходимата конкретизация на процесните
земеделски земи и липсата на конкретизация на припадащите се на страните
наследствени квоти. Ищецът твърди, че формираните в решението изводи
относно собствеността на ищците върху процесните земеделски земи,
придобити по наследство от Д. А. Т., б.ж. на с.Т., не отговарят на истината и
на събраните по делото доказателства. Моли да се прогласи нищожността на
2
влязлото в сила решение № 14 от 11.04.2001 г. постановено по гр. дело №
607/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай, I -ви състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Н.
В. В. и И. Н. В., с който вземат становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Оспорват наведените пороци на
решението като неотговарящи на съдържанието на атакуваното решение.
Останалите ответници не са взели становище по предявения иск.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното гр.д.№
607 по описа за 2000 г. на РС - Първомай, че с атакуваното като нищожно
Решение № 14 от 11.04.2001 г. е признато за установено по отношение на И.
Д. А., че М. И. А., В. Г. А., Д. Г. Й. *** Д. А., наред с него притежават
наследствени права върху признатите му и възстановени с плана за
земеразделяне земеделски земи с решение от 03.03.1993 г. по преписка №
532-04/24.02.1992 г. общо 49, 3 дка земеделски земи в землището на с.Т.,
обл.Пловдив, посочени като нива от 18.000 дка в м.“***“, 14.000 дка в м.
„***”, лозе от 1 дка в м. „***”, 3.6 дка в м. „***”, 3 дка в м. „***”, лозе 2 дка
в м. „***”, 4.6 дка в м. „***”, 1.1 дка в м.„***”, лозе от 1.000 дка в м. „***”
и 1 дка в местността „***”, като произтичащи от наследството на Д. А. Т.,
б.ж. на с.Т., Пловдивска област.
Решение № 14 от 11.04.2001 г. по гр.д.№ 607 по описа за 2000 г. на РС -
Първомай е потвърдено с Решение от 12.03.2002 г. по гр. дело № 1358/2001 г.
на Окръжен съд – Пловдив, което е оставено в сила с Решение №
470/14.05.2003 г. по гр. дело № 1201/2002 г.на ВКС V гр.о.
По делото се установява, че И. Д. А. ЕГН: ********** е починал на ***
г. като е оставил за наследници ищецът А. И. Д. /син/ и П. И. К. /дъщеря/ -
съгласно удостоверение за наследници изх.№ 023350/16.08.2010 г. изд. от
Община Пловдив. М. Д.а А. с ЕГН: ********** /с имена *** Д.а А. в
атакуваното решение/ е починала на 26.02.2011 г. като е оставила за
наследници Н. В. В. и М. В. Я. /внуци/, както и И. Н. В. /син/ – съгласно
удостоверение за наследници изх.№ 000583/21.05.2012 г. изд. от Община
Първомай.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният
иск по чл.270,ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на съдебното
решение за неоснователен.
Основанията за нищожност на съдебните актове не са уредени в
процесуалния закон, който единствено постановява, че нищожността може да
бъде предявена без ограничения във времето. В правната теория и съдебната
практика е застъпено разбирането, че нищожно е всяко решение на съда,
което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт,
поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице,
когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън
пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи
извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма,
липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък
решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори
3
при тълкуване. В този смисъл е и възприетото в Тълкувателно решение №
1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, според което
нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или
ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена
форма, абсолютно неразбираемо решение или неподписаното решение.
От гореизложените предпоставки за нищожност на съдебния акт,
ищецът застъпва предпоставката за абсолютна неразбираемост на изразената
от съда воля в атакуваното решение с довода, че липсва необходима
конкретизация на процесните земеделски земи и на припадащите се на
страните наследствени квоти.
Настоящият въззивен състав на съда намира, че атакуваното съдебно
решение е с ясно изразена воля от съда за уважаване на иска с правна
квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с който са признати правата на ищците,
заедно с тези на ответника по него, върху конкретно възстановени недвижими
имоти, по наследство от Д. А. Т., б.ж. на с.Т., Пловдивска област.По
същество наведените доводи за обосноваване на твърдението за абсолютната
неразбираемост на волята на съда касателно индивидуализацията на имотите
и правата на страните са относими към евентуалното нарушение на
процесуалноправните и материалноправни норми при постановяване на
съдебното решение, които имат отношение към неговата евентуална
недопустимост или неправилност, но не и към нищожността му.
Поддържаните съображения досежно принадлежността на правото на
собственост върху имотите са относими към евентуалната неправилност на
решението и същите подлежи на проверка по пътя на инстанционния контрол.
Разглеждането на доводите на ищеца касателно правопораждащите
собствеността факти би довело до нарушаване на основните принципи в
гражданското правораздаване и до дерогиране на установения в ГПК
процесуален ред за обжалване на съдебните решения. Това било означавало
отново да се пререши гражданскоправния спор, което е процесуално
недопустимо. Ето защо коментираните от жалбоподателя доказателства и
обстоятелства, не следва да бъдат разглеждани по същество в настоящото
производство, доколкото това би означавало да се извърши
извънистанционен контрол на правилността на Решение № 14 от 11.04.2001 г.
постановено по гр. дело № 607/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай, I
-ви състав.
В аспекта на изложеното следва да се посочи, че не се установяват
сочените от ищеца пороци на оспорения съдебен акт. Същевременно се
констатира, че Решение № 14 от 11.04.2001 г е материализирано в писмена
форма, постановено е в рамките на правораздавателната власт на съда и е
подписано от съдията, който го е постановил, при спазване на изискванията
на чл. 235, ал.4 и чл. 236, ал.3, пр. І-во ГПК.
По горните мотиви настоящият състав на съда намира исковата
претенция за неоснователна, с което се обосновава и неоснователността на
въззивната жалба. Първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
въззиваемите Н. В. В. и И. Н. В. се следват направените по делото разноски в
размер на 800 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 16.02.2022 г.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260083 от 03.12.2021 г. постановено по
гр.д.№ 410 по описа за 2020 г. на Районен съд Първомай, II съдебен състав.
ОСЪЖДА А. И. Д.,с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. ***, да
4
заплати на И. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Х., местност „***“, ул. ***,
и Н. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ***, сумата 800 /осемстотин/
лева - разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5