№ 3919
гр. Варна, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502161 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от Е. Т. Р. с ЕГН
********** гр.Варна срещу Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
№1149/24.02.2022г. по ч.гр.д. №2287/2022г. на ВРС в частта за разноските,
присъдени в полза на заявителя И. А. А. с ЕГН **********, за разликата над
185 лева до 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател твърди, че претендираният от заявителя размер
на адвокатското възнаграждение е прекомерен, тъй като надхвърля минимума
по Наредба №1/09.07.2004г., а именно 185 лева, до който размер разноските
са заплатени и признати от длъжника с възражението по чл.414а от ГПК.
Моли за отмяна на заповедта в частта за разноските за разликата над 185 лева
до 400 лева, както и относно дължимостта на пропорционалната такса по
изпълнителното дело в размер на 303.74 лева, по съображения, че сумите са
заплатени в срока по чл.412, т. 8 от ГПК, а не се са събрани принудително.
В отговора на частната жалба се поддържат доводи за нейната
недопустимост поради просрочие, а в условията на евентуалност – за
неоснователност. Излага се, че възнаграждението е определено при спазване
на Наредба №1/09.07.2004г. в размер, съобразен с инфлацията в страната, при
условията на свободно договаряне. Счита пропорционалната такса за
определена законосъобразно, тъй като длъжникът е заплатил само 2700 лева
от дължимите 3317.90 лева.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Видно
от изпратената от ЧСИ призовка за доброволно изпълнение, Заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. №2287/2022г. на ВРС е връчена на длъжника на
06.07.2022г. От този момент е започнал да тече едномесечният срок за
1
обжалването й в частта за разноските. Оплакването срещу заповедта в частта
за разноските е инкорпорирано в подаденото възражение по чл.414а от ГПК с
вх. 49394/19.07.2022г., постъпило в изискуемия по чл.412, т. 8 от ГПК
едномесечен срок. След дадени с Разпореждане №29530/17.08.2022г. указания
длъжникът е уточнил, че в тази част възражението представлява частна жалба
по чл.413, ал.1 от ГПК. По този начин нередовността на процесуалното
действие е отстранена и същото се счита редовно от момента на
извършването му по аргумент от чл.101, ал.2 от ГПК. По силата на
посочената фикция частната жалба се счита подадена на 19.07.2022г., в
рамките на законоустановения едномесечен срок, изтекъл на 06.08.2022г. По
тези съображения жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
На основание чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. Съгласно чл.36 от ЗА
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно чл.7, ал.7 от посочената наредба, за защита в заповедното
производство възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на база
половината от стойностите на претендираните суми. В случая материалният
интерес по ч.гр.д. №2287/2022г. на ВРС е в размер на 2000 лева,
представляващи главница по запис на заповед. Изчислен на база половината
от цената на вземането, минималният размер на възнаграждението по чл.7,
ал.2, т. 1 от Наредбата възлиза на 300 лева. Видно от представения договор за
правна помощ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
като е удостоверено заплащането му в брой, поради което в тази част
договорът има характер на разписка. Доказаният размер на разноските за
адвокат не е прекомерен, тъй като не надвишава съществено установения в
чл.7, ал.7, вр. чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. минимум.
По отношение на разноските, сторени в други производства,
включително изпълнителния процес, съдът не дължи произнасяне, като на
разположение на длъжника са други средства за защита.
Налага се изводът, че частната жалба подлежи на отхвърляне в цялост.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ частна жалба от Е. Т. Р. с ЕГН ********** гр.Варна,
инкорпорирана във възражение по чл.414а от ГПК вх. №49394/19.07.2022г.,
уточнено с молби № 58272/24.08.2022г. и №58852/26.08.2022г., срещу
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №1149/24.02.2022г. по ч.гр.д.
№2287/2022г. на ВРС, в частта за разноските, присъдени в полза на заявителя
И. А. А. с ЕГН **********, за разликата над 185 лева до 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3