РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Враца, 15.07.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 05.07.2022 г. /пети
юли две хиляди двадесет и втора/ година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия Раденкова КАН дело № 298 по описа на АдмС – Враца
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.П.В.
***, действащ чрез процесуалният си представител адв. Т. П. ***, против Решение
№ 14 от 06.04.2022 г., постановено по АНД № 41 по описа за 2022 г. на Районен
съд Оряхово, с което е потвърдено НП № 21-0309-000355/14.12.2021 г. на Началник
група към ОД на МВР – Враца при РУ на МВР - Оряхово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. С цитираното НП на
касатора, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като
постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът
– РУ – Оряхово към ОД на МВР - Враца, редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата.
В настоящото
производство от страните не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в установения по
чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна по
следните съображения:
Предмет на делото е Решение
№ 14 от 06.04.2022 г., постановено по АНД № 41 по описа за 2022 г. на Районен
съд Оряхово, с което е потвърдено НП № 21-0309-000355/14.12.2021 г. на Началник
група към ОД на МВР – Враца при РУ на МВР - Оряхово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. С цитираното НП на
касатора, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови
съдебния си акт, районният съд е приел, че АУАН е съставен и НП е издадено от
компетентни органи, това е сторено в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и че същите
съдържат необходимите и задължителни реквизити. Нарушението е надлежно
индивидуализирано, изчерпателно е описано, като са посочени дата и място на
извършване. Крайният извод на съда е, че след като е предприел управление на
МПС, със служебно прекратена на 20.07.2021 г. регистрация, жалбоподателят е
управлявал МПС, което не е било регистрирано в съответствие с изискването на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил състава на вмененото му нарушение, при
съзнаване на обществената опасност на поведението си и общественоопасните
последици от същото.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК, вр. чл.
63в от ЗАНН/, намира следното:
Относно вмененото на
касатора нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП настоящият съдебен състав счита, че по делото липсват
каквито и да било доказателства за наличието на субективната страна на
нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени са
както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен
елемент на соченото противоправно деяние.
Видно от
текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временното
отнемане, прекратяването и възстановяването на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от собственика или
служебно, видно от раздел III. В
случая регистрацията е прекратена служебно, по чл.18б, ал. 1, т. 10 от
Наредбата, във вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, когато в двумесечен срок
от придобиването собственикът не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Наредбата не поставя изискване собственикът да бъде
уведомен за това служебното прекратяване на регистрацията.
В
конкретния случай регистрацията на автомобила е прекратена служебно, поради
неизпълнение на задължението на собственика, в двумесечен срок от придобиването да
регистрира превозното средство.
Данни за
промяната на собствеността са въведени в системата на 13.08.2021 г., след
изтичане на регламентирания от закона срок регистрацията – 18.07.2021 г. и
прекратена служебно регистрация на 20.07.2021 г. Касаторът, нито е знаел, нито
пък е бил длъжен да знае, дори при достатъчно усилия от негова страна за
горните обстоятелства.
Осъщественото
от обективна страна административно нарушение е несъставомерно от
субективна страна. То не е извършено умишлено. МПС е било с поставени
регистрационни табели, а касаторът не е негов собственик, което обосновава
извода, че същият към момента на проверката не е съзнавал, че управлява
автомобил с прекратена регистрация. Предвид на това, липсва умисъл у
санкционираното лице за извършване на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Липсата на субективна страна от състава на посоченото административно нарушение
води до извод за несъставомерност на извършеното от касатора деяние.
Действително
незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно
наказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от
обективната действителност /за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/, респ. на
фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл.
175, ал. 3, предл. първо във вр. с 140,
ал.
1 от ЗДвП. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП уведомяване на
собственика на МПС за прекратената регистрация на последното не е предвидено.
Липсват каквито и да било данни, че собственикът на автомобила – А.А.Ж., е била
уведомена от когото и да било, че процесният автомобил е с прекратена
регистрация. От друга страна такава информация касаторът не би могъл да получи
и при евентуална справка при компетентните органи за контрола на движението по
пътищата, тъй като няма качеството собственик или ползвател на автомобила.
При прилагането на чл.
14, ал. 1 и ал.
2 от НК във вр. с чл. 11
от ЗАНН, при липсата на знание за обективен признак от състава на
административното нарушение и доколкото незнанието на съставомерното фактическо
обстоятелство не се дължи на непредпазливост, се изключва наличието на виновно
/умишлено или по непредпазливост/ поведение поради фактическа грешка на дееца.
Ето защо настоящият съдебен състав прави извод за несъставомерност на
санкционираното деяние от субективна страна поради недоказаност на неговото
виновно извършване, което дисквалифицира това деяние като административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото
наказателно постановление поради незаконосъобразност.
Като не е отчел тези
обстоятелства и е приел НП за законосъобразно, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на
спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 300,00 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14 от 06.04.2022 г., постановено по
АНД № 41 по описа за 2022 г. на Районен съд Оряхово и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0309-000355/14.12.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР – Враца при РУ на МВР – Оряхово.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на П.П.В. *** направените по делото разноски в размер на
300,00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.