РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Силистра, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно гражданско дело
№ 20243400500045 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано по жалба, депозирана лично от Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, против Решение № 641 от 30.11.2023 г. по гр.д. № 557/2023 г. по описа на
РС-Силистра, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя
иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл.. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника Административен съд-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ №
3А, представляван от Елена Янакиева, да му заплати сумата в размер на 5 200 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
забавянето на пр. пр. № 522/2020 г. по описа на РП - Варна, по която ищецът е
привлечен като обвиняем, с 34 дни поради изискването по адм.д. № 885 по описа на
АС – Варна за 2021 г., както и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.06.2022 г., до окончателното ѝ плащан.
Решението се оспорва изцяло, като се релевират доводи за незаконосъобразност
действията на Административен съд-Варна при разглеждане на адм.д. № 885/2021 г.,
което от своя страна довело до забавяне завършването на досъдебното производство и
съответно настъпването на твърдените от жалбоподателя – ищец в
първоинстанционното производство, неимуществени вреди.
Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното решение и да осъди
ответника да му заплати претендираната сума.
В о.с.з. от 23.04.2024 г. жалбоподателят не се явява лично, представлява се от
назначения с Определение № 149/05.03.2024 г. по настоящото дело процесуален
представител по ЗПрП – адв. С., която по същество излага съображения за
1
основателността на жалбата, като сочи, че настъпилото задържане на делото при съдия
от Административен съд гр.Варна е довело до утежняване положението на
жалбоподателя.
В законоустановения срок по чл. 267 ГПК от страна на ответника по въззивната
жалба – Административен съд-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 3А,
представляван от Елена Янакиева, постъпил писмен отговор, с който се изразява
становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба. Въззиваемият
ответник намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за липса на
извършено от страна на съдията-докладчик незаконосъобразно действие, както и за
недоказаност на останалите елементи на фактическия състав на отговорността по чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана.
В о.с.з. от 23.04.2024 г., не се явява представител.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел, че
задържането на преписката до открито съдебно заседание, в което страните са взели
отношение по съдържащите се в нея доказателства, не представлява неправомерно
поведение и предпоставките за реализиране на гаранционно–обезпечителната
отговорност на ответната съдебна институция не са възникнали. Отделно от това,
първоинстанционният съд посочил, че твърдените от ищеца вреди не са доказани.
Настоящият състав, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
прие от фактическа страна следното.
Видно от протокол, изготвен в о.с.з. от 30.11.2021 г., в което било сложено за
разглеждане адм.д. № 885/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, било
докладвано направено от Н. Н. искане, за приобщаване по делото на следните
прокурорски преписки: № 2228/2020 г., № 15994/2019 г.; 522/2020 г. и 4752/2020 г.,
всички по описа на РП-Варна, което било поддържано и от назначения му служебен
процесуален представител. По съображения за допустимост и относимост, съдът
разпоредил изискването им и насрочил делото за ново разглеждане в о.с.з. на
11.01.2022 г. /л. 227 от гр.д. № 557/2023 г. на РС-Силистра/.
В същото били докладвани постъпилите с писма със съответните входящи
номера от 13.12., 14.12. и 15.12.2021 г. прокурорски преписки. След изразяване
становищата на страните, вкл. на процесуалния представител на жалбоподателя за
приемането им, съдът разпоредил приобщаване не преписките във вид на заверени
копия, изготвени от деловодството на съда и незабавното им връщане в оригинал на
районна прокуратура /л. 226 от гр.д. № 557/2023 г. на РС-Силистра/ .
Съдът кредитира представените писмени доказателства - протоколи от
горепосочените заседания, като относими към правилното решаване на спора, същите
представляват официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална
доказателствена сила по отношение на отразените в тях факти и обстоятелства, а и не
са оспорени от ищеца - жалбоподател в настоящото производство.
Книжата по досъдебното производство, чието неоснователно забавяне твърди
жалбоподателя, /ДП № 87/2020 г. по описа на 03 РУ-ОДМВР-Варна; пр.пр. № 522/2020
г. по описа на РП-Варна/, постъпили с писмо с.д. № 18464/15.12.2021 г. Писмото било
изпратено от РП-Варна на 14.12.2021 г. /л. 14 от в.гр.д. № 45/2024 г. по описа на ОС-
Силистра/
Представеното Решение от 21.04.2022 г. на директора на ОДМВР-Варна, касае
отказ на органа да бъдат изтрити личните данни на жалбоподателя, обработвани в
информационните фондове на МВР като „лице, снето от издирване“ по ДП № 87/2020
2
г., пр.пр. № 522/2020 г. по описа на РП-Варна /л. 9-10 от адм.д. № 1245/2022 г. на
Адм.съд-Варна/ - заявлението е подадено след връщане на прокурорската преписка и
решението е постановено към момент отдалечен по време повече от 3 месеца след това
– 21.04.2022 г.;
Протокол /л. 220 от гр.д. 557/2023 г. по описа на РС-Силистра/, съставен в о.с.з.
по разглеждане на жалбата срещу решението на АдмСъд по адм.д. № 885/2021 г. и
решение /л. 15-18 от в.гр.д. № 45/2024 г. на ОС-Силистра/ касаят осъществения
инстанционен контрол по отношение на акта по същество постановен по адм.д. №
885/2021 г. и се явяват неотносими към спора. Правилността и законосъобразността на
крайния акт не са предмет на спора. Протоколно определение, постановено в о.с.з. от
06.03.2024 г. по адм.д. № 2538/2023 г. /л. 83 от в.гр.д. № 45/2024 г. на ОС-Силистра/ и
Разпореждане /без посочен номер/ от 21.03.2024 г. АССГ по дело № 2674/2024 г. /л. 84
от в.гр.д. № 45/2024 г. на ОС-Силистра/ - незаверени за вярност, касаят обстоятелства,
настъпили след подаване на въззивната жалба, поради което за представянето им не е
настъпила преклузия, но са неотносими по изложените съображения за цитираните
протокол и решение.
Произнасянето на РС-Варна с Определение № 728/31.05.2022 г., постановено по
ч.н.д. № 1945/2023 г. касае предпоставките, визирани в чл. 368, ал. 1 НПК и се явява
неотносимо към предмета на спора.
Пред настоящата инстанция от страна на жалбоподателя са направени следните
доказателствени искания. С въззивната жалба – служебно да бъде назначена
СПЕ/СППЕ и формулирани въпроси, на които същата да отговори, а в условията на
евентуалност – да бъде предоставена възможност за уточняване на направеното искане.
С Определение № 200/21.03.2024 г. на жалбоподателя са дадени указания за
прецезиране вида на исканата експертиза и задачите, на които да бъде отговорено със
заключението. С молба с вх. № 1548/23.04.2024 г., същият сочи, че при
неназначаването на такава служебно, направеното искане е безпредметно. В о.с.з.
съдът е изложил съображения за неоснователност и в случай че искането на
жалбоподателя е идентично с това, направено пред първата инстанция, като следва да
се има предвид, че заключението би касаело период, значително отдалечен по време от
изготвянето му, а и доколкото нито се сочат, нито са ангажирани други доказателства,
би почивало единствено на твърдения на ищеца
От страна на жалбоподателя преди насроченото в настоящата инстанция о.с.з. на
23.04.2024 г. е постъпила молба да се изиска адм.д. № 885/2021 г., намиращо се в
кориците на 2674/2024 г. на АССГ. Искането е отхвърлено от настоящия състав. Към
изложените съображения, следва да се съобрази, че сходно искане е направено в
първоинстанционното производство. Уважаването на същото е довело до молба,
подадена от ищеца – жалбоподател в настоящото производство, за отвод на съдията,
разглеждащ делото в първа инстанция, в която излага съображения за
незаконосъобразност на действията му в тази връзка. С оглед изложеното,
доказателственото искане, направено своевременно пред пъвроинстанционния съд – с
уточняваща иска молба, следва да се счита за оттеглено от ищеца в
първоинстанционното производство. Ето защо, направено пред въззивната инстанция
повторно, следва да бъде оставено без уважение.
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка настоящият състав намира, че следва
3
да изложи съображения по направените с отговора на исковата молба възражения за
недопустимост на претенцията.
Съгл. чл. 7 КРБ, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица. При липса на обстоятелства, които
могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите, визирани в чл. 2 ЗОДОВ, касаещи
правораздавателните актове, какъвто е настоящият случай, няма пречка тази
отговорност да бъде реализирана по общия ред, предвиден за това в ЗЗД /субсидиарно
действие/. Предвид разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ функционалният имунитет на
магистратите е абсолютна процесуална пречка за ангажиране на отговорността им за
деликт от техни действия или бездействия във връзка със служебните им задължения.
Това може да бъде преодоляно, единствено когато извършеното от магистратите
съставлява умишлено престъпление, установено по надлежния начин. Последното
обаче не изключва отговорността на държавата, в лицето на държавния орган, към
който се числи магистратът. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Исковата молба е депозирана при съобразяване правилата на Глава Дванадесета
ГПК, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо. Същото е
постановено по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността за вреди от чужди противоправни действия, каквато е тази,
визирана в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, е изключение от принципа, съгласно който
всеки отговаря за вредите, които виновно е причинил на друг правен субект. Според
съдебната практика тази отговорност е обективна /невиновна/, субсидиарна и има
обезпечително-гаранционна функция, доколкото не произтича от вината на
възложилия работата, поради което последният не може да се освободи от отговорност
поради липсата на такава.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на
виновно противоправно поведение на лицето, на което е възложено извършването на
определена работа, но за да бъде реализирана, по отношение лицето, на което е
възложена работата, трябва да е изпълнен фактическият състав на непозволеното
увреждане. За да отпадне отговорността на възложителя, той може да докаже, че
изпълнителят не е осъществил състава на чл. 45 ЗЗД, или, че вредите не са причинени
при или по повод на работата.
Непозволеното увреждане е юридически факт, въз основа на който се пораждат
облигационни отношения, тъй като възниква задължение за поправяне на причинените
вреди. Като фактически състав включва следните обективни елементи: противоправно
деяние; вреди /имуществени и/или неимуществени/; причинно-следствена връзка.
Вината е субективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и
единственият, за който е въведена оборима презумпция с разпоредбата на чл. 45, ал. 2
33Д. По изключение, какъвто е настоящият случай, деликтната отговорност може да е
безвиновна. Останалите елементи от фактическия състав подлежат на доказване от
ищеца.
Противоправно е деянието – действие или бездействие на едно лице, с което се
нарушава императивна правна норма. В настоящия случай ищецът сочи като такова
изискването на пр.пр. 522/2020 г. по описа на РП-Варна в оригинал и задържането в
Административен съд-Варна за период от 34 дни. По делото са налице доказателства,
че същите са изискани по искане на самия него и искането му е поддържано от
назначения му процесуален представител в съдебно заседание. Същите са докладвани в
първото по делото заседание, последващо постъпването им, като след даване
4
възможност на страните становище по съдържащите се в тях доказателства, е било
разпоредено да бъдат изготвени заверени копия и преписките да бъдат върнати
незабавно. Последното е обективирано в протокола от съдебното заседание, който е
официален свидетелстващ документ. Настоящият състав споделя съображенията на
първоинстанционния съд за липса на императивно предвидено задължение в тежест на
съдията да изиска копие от материалите по прокурорските преписки, още по-малко да
обезпечи своевременното извършване на действия по разследването в рамките на
досъдебното производство, поради което липсва противоправност на деянието.
Вредите представляват накърняване на правната сфера на едно лице, а
неимуществените такива са негативни преживявания, свързани със засягане на
нематериалните му интереси /напр. болки и страдания, негативни психически
изживявания и т.н./.
Ищецът – жалбоподател в настоящото производство сочи следните негативни
преживявания: достигане максималната продължителност на наложената му МНО
„подписка“ – 8 месеца; невъзможност да напуска местоживеенето си; яд, поради
невъзможност за снемане на криминалната му регистрация; високо кръвно налягане;
усещане, че наказателното производство никога няма приключи; безсъние; главоболие;
неизвестност за момента на изготвяне на експертиза в производство по чл. 70 НПК, за
което поел ангажимент, че ще бъде на разположение на вещите лица. Описаните
негативни преживявания в действителност отговарят на дефиницията за
неимуществени вреди, но твърденията по отношение на тях са недоказани.
Настоящият състав констатира, че с Определение № 675/03.10.2023 г., с което
първоинстанционният съд съобщава на страните проекта си за доклад по делото, са
дадени подробни и изчерпателни указания на ищеца досежно доказателствената
тежест, подлежащите на доказване факти и обстоятелства и за кои от тях не са
представени доказателства. С оглед на това, недоказаността на претенцията произтича
от процесуалното поведение на ищеца – жалбоподател в настоящото производство, а
не на допуснати процесуални нарушения от съда, поради което релевираните с
въззивната жалба възражения за неправилност на първоинстанционното решение
поради липса на доказателства и немотивираност, се явяват неоснователни. Отделно
от горното, настоящият състав препраща към вече изложените съображения по
оставените без уважение доказателствени искания за назначаване на СППЕ и изискване
на адм.д. № 885/2021 г. по описа на Административен съд-Варна.
Причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите е налице
тогава, когато последните са закономерен и необходим резултат от увреждащото
действие или бездействие. Извод за наличие на такова съотношение между изискване
на прокурорската преписка от съдията при Административен съд-Варна и момента на
завършване на разследването или по-ранната отмяна на наложената мярка за
неотклонение, не може да бъде направен от наведените от ищеца твърдения, а още по-
малко се доказва. Отделно от това, липсват твърдения и доказателства по
обвързаността на твърдяното производство по чл. 70 НПК и ДП № 87/2020 г. по описа
на 03 РУ-ОДМВР-Варна. Към 21.04.2022 г. – повече от три месеца след връщане на
прокурорските преписки, е постановено решение, с което директорът на ОДМВР-
Варна отказва да бъдат изтрити личните данни на жалбоподателя, обработвани в
информационните фондове на МВР като „лице, снето от издирване“ по ДП № 87/2020
г., пр.пр. № 522/2020 г. по описа на РП-Варна, поради липса на предпоставки за това.
Макар и соченото деяние да е във връзка с правораздавателната дейност на
съдията /възложената работа/, то предвид липсата и недоказаността на елементите на
5
фактическия състав на непозволеното увреждане, искът за ангаржиране отговорността
на ответника на осн. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД не следва да бъде уважен. Съгл. чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, но
предвид неоснователността на претенцията, не се дължи произнасяне по нейния
размер, който ищецът обосновава единствено с предпоставките за допускане на
касационно обжалване. Неоснователна е и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Релевираните с жалбата доводи, касаещи други производства, по които
жалбоподателят е страна, са неотносими към предмета на спора, поради което не се
дължи обсъждането им.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена
без уважение.
Предвид обстоятелството, че исковата претенция възлиза в размер на 5 200 лв.,
решението на въззивния съд подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не
са претендирани съдебно-деловодни разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
Мотивиран от горното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 641 от 30.11.2023 г. по гр.д. № 557/2023 г. по
описа на РС-Силистра, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. А.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, вр.
чл.. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника Административен съд-Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 3А, представляван от Елена Янакиева, да му заплати
сумата в размер на 5 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на забавянето на пр. пр. № 522/2020 г. по описа на РП - Варна, по
която ищецът е привлечен като обвиняем, с 34 дни поради изискването по адм.д. № 885
по описа на АС – Варна за 2021 г., както и законна лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.06.2022 г., до окончателното ѝ плащане.
На осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок, при съобразяване предпоставките на чл. 280-281
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6