Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.С., 18.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в
публично заседание на 25 септември, Две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при
секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1667/2018
год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес и управление ***, представлявано от Й.В.В.,
чрез пълномощника В.В. - юрисконсулт, с която се иска да се установи наличието
на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Х.Б.Ц., с ЕГН **********,***, за сумата от
369,87 лв.- главница, дължима на основание ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.П., жк.Сторгозия, бл.68, вх.Б, ап.2, лихва за забава върху
главницата за периода от 02.12.2015г. до 03.09.2018г. в размер на 51,41 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 11.09.2018г./датата на подаване на заявлението в РС-П.,
изпратено по подсъдност на РС-Б.С. на 09.10.2018г./ до окончателното изплащане
на вземането, както и направените съдебни разноски по двете
производства/заповедно и исково/.
Съдът с определение постановено по реда на чл.140
от ГПК в з.з. на 02.07.2019г. на основание чл.219,ал.1 от ГПК по
искане на ищеца е конституирал „Т.С." ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес ***-н Гео Милев“ ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3 и
адрес на офис на фирмата в гр.П., ул.“Иван Вазов“ № 10а, офис № 13, в
процедурното качество на трето
лице-помагач на ищеца „Т.П.“ ЕАД ***.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В
хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение
в цялост, че ответника Х.Б.Ц. не е
намерен на посоченият адрес в гр.П.,
жк.Сторгозия, бл.68, вх.Б, ап.2.
От
изискана е приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес
на ответника в заповедното и в исковото производство е видно, че Х.Б.Ц., с ЕГН **********,***,
е постоянен адрес *** и настоящ адрес *** .
Съдът
е разпоредил да се изпрати съобщението по чл.131 от ГПК на постоянния и настоящ
адрес на ответника в гр.Б.С., но същото е върнато в цялост, в които призовкаря
е отразил, че имотите са необитаеми и няма никой, въпреки посещенията му три
различни дати и часове.
Тогава съдът процедирал със залепване
на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес, което
уведомление е залепено на 26.03.2019г. и на двата адреса в гр.Бяла С., обл.В., на
входната врата на посочените адреси, като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията
на РС-Б.С. не са потърсени от лицето Х.Б.Ц. в
законоустановеният срок.
Видно
от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника, последният
регистриран такъв сключен между Х.Б.Ц.
и „РаТек“ ООД-С. е прекратен на 25.09.2018г.
С
разпореждане постановено в з.з. на 14.05.2019г. съдът е допуснал правна помощ
на ответника Х.Б.Ц., с ЕГН **********,***, с постоянен
адрес *** и с настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да
бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1667/2018г. по
описа на РС гр.Б.С..
Изпратено е писмено искане до АК-В. за
определяне адвокат на ответника Х.Б.Ц..
С
уведомително писмо изх.№ 925/22.05.2019г. АК-В. входирано в РС-Б.С. с вх.№
3841/23.05.2019г. ВрАК е определила адв.Р.Х.Г. от ВрАК за особен представител
на ответника Х.Б.Ц., призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен
да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1667/2018г. по описа на РС гр.Б.С..
С
определение постановено в з.з. на 27.05.2019г. съдът назначил адв.Р.Х.Г. от
ВрАК за особен представител на ответника Х.Б.Ц., призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№
1667/2018г. по описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..
Препис
от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.Р.Х.Г. от ВрАК
за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението
за назначаването му, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен
отговор.
Писмено становище от
третото лице-помагач „Т.С." ЕООД не е постъпил до с.з., но са изпратили писмени
дкументи.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. 1329/2018г.
по описа на РС-Б.С..
Допусната е ССчЕ, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като вярно, пълно и
обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От
приложено ч.гр.д.
1329/2018г. по описа на РС-Б.С. е видно, че заявителя „Т.П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и управление ***,
представлявано от Й.В.В., чрез пълномощника В.В. – юрисконсулт срещу длъжника Х.Б.Ц., с ЕГН **********,***, с постоянен адрес *** и
с настоящ адрес ***, по което дело е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 812/09.10.2018г.,
с която е разпоредил на длъжника Х.Б.Ц., да заплати на кредитора „Т.П.” ЕАД *** сумата от 369,87
лв.- главница, дължима на основание ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.П.,
жк.Сторгозия, бл.68, вх.Б, ап.2, лихва за забава върху главницата за периода от
02.12.2015г. до 03.09.2018г. в размер на 51,41
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК – 11.09.2018г./датата на подаване на заявлението в
РС-П., изпратено по подсъдност на РС-Б.С. на 09.10.2018г./ до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски, от които: 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта по чл.40 от ГПК
е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие
на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Т.П.“
ЕАД, *** е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на процесното вземане.
В исковата молба се
твърди, че ответникът Х.Б.Ц., като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр.П., жк.Сторгозия, бл.68, вх.Б, ап.2, с абонатен №20619, е
клиент на ищеца за битови нужди по смисъла на чл.153,ал.1 от ЗЕ. Ищецът заявява, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, поради което за ответника важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл.2 от ЗЕ т
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносно
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите.
Общите
условия за продажба на топлинна енергия от
Твърди, че ответникът според представеното
извлечение от сметка за абонатен № 20619 е използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия през периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г. и не е погасил задължението.
Твърди, че в сградата - етажна собственост, в която се намира собствения на
ответника недвижим имот в гр.П.,
жк.Сторгозия, бл.68, вх.Б, ап.2, се намира абонатната
станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Т.С."
ЕООД. Заявява, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от
„Т.– П.” ЕАД по изготвяни отчети от „Т.С." ЕООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването.
Твърди,
че до завеждане на исковата молба няма осъществени действия от страна на
ответника за погасяване на дължимите суми, поради което за ищеца се породил
правен интерес от търсената съдебна защита.
Ответника чрез
назначеният му особен представител адв.Р.Х.Г. от ВрАК в срока по чл.131 от ГПК
не е депозирал писмен отговор. Същият адвокат се явява в с.з. и в ход на
устните състезания заявява, че не оспорва основанието на иска, т.е. не оспорва
дължимата главницата, но оспорва размера на лихвата, поради прекомерност.
От изслушаното в
с.з. заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което не се оспори от страните и възприе от съда
като вярно, пълно и обективно се установи, че сумите за топлинна енергия касаещи процесния имот с аб.
№ 20619 не са платени, включително до приключване на съдебното
дирене-25.09.2019г. от ответника към ищеца.
Дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период възлизат на общ размер от 421.28
лв., от който: 369.87 лв. е
дължимата главница за процесния период от 01.10.2015г. до 30.04.2018г., а
размера на лихвата за забава върху главницата за периода от 02.12.2015г.(от
настъпване на изискуемостта по първата фактура) до 03.09.2018г. е в размер на 51.41 лв.
Кумулативния размер на законната лихва
върху главницата от 11.09.2018г. до 17.09.2019г.(датата на изготвяне на
заключението) е в размер на 38.22лв.
Експерта посочи, че компонентите
формиращи общият размер на главницата по пера, а именно: сумите за топлинна
енергия(ТЕ) за отопление, сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация и сумата за ТЕ за БГВ,
същите са подробно отразени в допълнително представените счетоводни документи и
справки от ищцовото дружество и третото лице-помагач и съответстват на това
което е констатирал в заключението.
От
гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ПО ИСКА с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК..
Претенцията
на ищцовото дружество намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422
от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищцата заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1329/2018 год.
по описа на БСлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е неоснователен.
За успешното провеждане на установителния иск,
в тежест на ищеца е да докаже , че спорното право е възникнало, а ответника
следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да
доказва възникването на своето вземане, предмет на издадената заповед за
изпълнение, а ответника, че не дължи сумите по последната.
Между
страните не се спори относно обстоятелството, че помежду им съществува
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по което
ищцовото дружество продава топлинна енергия, а ответника като собственик/ползвател/
на апартамент находящ се в сграда в гр.П.,
жк.Сторгозия, бл.68, вх.Б, ап.2, се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
От представените фактури и
др.писмени документи от третото лице-помагач „Т.С." ЕООД *** е видно, че партидата на абоната, с аб.№ 20619 носи името на Х.Б.Ц..
За
установяване правата и задълженията на страните са приложени Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.П.” ЕАД ***, от чиито
заключителни разпоредби е видно, че са действали в процесния период. Същите са публикувани в централната и местна преса и
влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено
приемане от клиентите. От тях е видно, че не се предвижда
писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и
потребителите за битови нужди. Следователно в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
Ето защо,
фактът, че между дружеството ищец и ответника, не е сключен индивидуален
договор за продажбата на топлоенергия, е без значение по спора.
Безспорно е установено по делото, че жилището
на ответника се намира в сграда включена към централизирано топлоснабдяване към
топлопреносната мрежа на "Топлофикация- П.". Разпоредбите на параграф
1 т.41а и 41б от ДР на ЗЕ дават общо
определение на понятията „потребител“ и „ползвател“ на енергия за битови нужди,
а според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия, длъжни са да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена на топлинна енергия. Изложената нормативна уредба действаща
през процесния период, обосновава извод, че притежаването на собствен
апартамент в топлоснабдена сграда етажна собственост прави ответника потребител
на топлинна енергия за битови нужди. Съобразно разпоредбата на чл. 142 ал.2 от
ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал.3 от
ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал.3 от ЗЕ и
чл. 38 ал.1 от ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и
ограждащите стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в
резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване
на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153 ал.6
от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че ответникът дължи заплащане на начислените от дружеството ищец суми
за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация.
В случая няма данни по
делото за прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имота на ответника.
От приложеният договор №
39/29.08.2013г. по делото се установява, че е сключен такъв между потребителите
на топла енергия в сграда етажна собственост, находяща се на адрес гр.П.,
жк.Сторгозия, бл.68, вх.Б, ап.2 и „Т.С." ЕООД *** за доставка и монтаж на
уреди за дялово разпределение, както и да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сградата, съгласно Протокол от Общо
събрание на етажната собственост. От тези документи се установява, че етажната
собственост е била присъединена към топлоподаването.
Съгласно чл.153 ал.1 от Закона за
енергетиката всички
собственици и титуляри на вещното
право на ползване в сградата- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия, т.е. потребител на
топлинна енергия е лицето ,което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване./ Решение № 35 от 21.02.2014 година на ВКС по гр. дело №
3184/2013 година, ІІІ г.о. ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/
При така изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по
силата на което ответника Х.Б.Ц. се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата. Съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ, тази сума е в размер на 369.87 лв.
Следователно ответника следва да заплати на ищцовото
дружество сумата от 369,87 лв. представляваща
дължимата главница за периода от
01.10.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 11.09.218г. /датата
на постъпване в РС-П., изпратено по подсъдност в РС Б.С. на 09.10.2018г./ до
окончателното изплащане на сумата, въз
основа на която е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 812/09.10.2018г. по
ч.гр.д.№ 1329/2019г. по описа на РС-Б.С..
II.ПО ИСКА с правно основание чл.86 от ЗЗД.
По претендираната
лихва за забава върху стойностите по
всяка отделна фактура за процесния период, съдът
намира следното: Същата се претендира съобразно проведеното заповедно
производство в размер на 51,41 лева за периода от 02.12.2015г. до 03.09.2018г.
Съгласно приетите по делото Общи условя на ищцовото дружество, купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно задължението на ответника Ц. за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Съобразно
заключението на ССчЕ по делото, лихвата за забава за периода от 02.12.2015г. до
03.09.2018г. е изчислена в размер на 51,41лева.
Ответникът чрез
назначеният му особен представител не е правил правопогасяващи
възражения в законоустановеният срок. Особеният представител на ответника не е
депозирал писмен отговор, но в ход на устните състезания е оспорил размера на
лихвата за забава, като прекомерно висока, без да изложи фактически и правни
аргументи в тази връзка. Същият е приел заключението на вещото лице по ССчЕ
относно главница и мораторна лихва без възражения. Поради това съдът намира, че
неговото възражение е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Следователно искът за заплащане на
обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2015г. до 03.09.2018г. в
размер на 51.41 лв. е основателен и доказан следва да бъде уважен в цялост.
Размера на законната лихва върху
главницата от 38.22 лв. за периода
от 11.09.2018г. до 17.09.2019г.(датата на изготвяне на заключението на вещото
лице) не е предмет на делото и не следва да се обсъжда, нито да се присъжда на
ищеца.
III.РАЗНОСКИ:
При този
изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Х.Ц. ще следва да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер
на 75.00лв. – заплатена държавна такса, 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
200.00 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и 300.00 лв. депозит за особен
представител.
Съгласно
задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника
Ц., следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1329/2018г. по описа на РС-Б.С. в размер на
25.00 лв. заплатена
държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Х.Б.Ц.,
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, че същият ДЪЛЖИ на „Т.П.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес и управление ***, представлявано от Й.В.В.,
чрез пълномощника В.В. - юрисконсулт, сумата от 369,87 лв.- главница, дължима на основание ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.П., жк.Сторгозия, бл.68, вх.Б, ап.2, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 11.09.2018г./датата на подаване на заявлението в РС-П., изпратено по
подсъдност на РС-Б.С. на 09.10.2018г./, лихва за забава върху главницата за
периода от 02.12.2015г. до 03.09.2018г. в размер на 51,41 лв., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК №
812/09.10.2018г. по ч.гр.д.№ 1329/2019г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Х.Б.Ц.,
с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и управление ***, представлявано от Й.В.В.,
чрез пълномощника В.В. - юрисконсулт, направените деловодни разноски по
исковото производство по гр.д.№ 1667/2018г.
по описа на БСлРС, в размер на 75.00лв. – заплатена
държавна такса, 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 200.00 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ и 300.00 лв.
депозит за особен представител, както и сторените от ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1329/2018г.
по описа на РС-Б.С. разноски в размер на 25.00
лв. заплатена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на „Т.С." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес ***-н Гео
Милев“ ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3 и адрес на офис на фирмата в гр.П.,
ул.“Иван Вазов“ № 10а, офис № 13, трето
лице-помагач на ищеца „Т.П.“ ЕАД ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1329/2018г.по
описа на РС-Бяла С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: