№ 12677
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря Б. ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110126679 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Ц. С. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Левски № 9А, вх. Г, ет. 2, ап. 67, Г. С.
Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Левски № 9А, вх. Г, ет. 2, ап.
67 и С. С. Г. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Левски № 9А, вх.
Г, ет. 2, ап. 67 срещу ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1679, район Възраждане, ж.к.
Сердика, бул. ,,Гюешево‘‘ № 63, представлявано от управителя Михаил Иванов Димов.
Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
150 000 лв. в полза на всеки един от тримата ищци (в общ размер 450 000 лв.),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смърт при трудова злополука
на техния общ наследодател, настъпила на 15.03.2020 г. в с. Долни Богров.
Ищците претендират законна лихва за забава върху обезщетението от датата на
настъпилата трудова злополука. Претендират да се присъдят в тяхна полза сторените
от тях разноски в рамките на настоящото производство.
Ищците твърдят, че техният общ наследодател е бил в трудови правоотношения
с ответника и по време на изпълнение на задълженията си е претърпял тежки телесни
увреждания вследствие на настъпила злополука, които са несъвместими с живота.
Вследствие на същите тежки увреждания той е починал.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на искова молба в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който да оспори исковата претенция по
основание и по размер.
Съдът, след като прецени доводите и доказателствата на страните
поотделно и в съвкупност по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се, че не е спорно обстоятелство между страните наличието на
валидно трудово правоотношение, обвързващо ответното дружество с общия
1
наследодател на ищците. Същият факт е приет за безспорен от настоящия съдебен
състав с Протоколно определение от 13.03.2024 г. след установяване на
обстоятелството, че налице сключен индивидуален трудов договор от 12.03.2020 г.,
като същото се установява и от направена справка в информационната система на
НАП, като е установено и че са налице данни за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5
КТ с вх. № 22388203122535/ 15.03.2020 г.
С Определение № 45347 от 19.13.2023 г. в закрито заседание настоящият
съдебен състав допуска събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел при режим на довеждане от страна на ищците за установяване на сочената от
същите фактическа обстановка относно обстоятелствата и механизма, при които е
настъпилата трудовата злополука. При извършен разпит на свидетеля Л. Г. Л. се
установява, че наследодателят на ищците е работил при ответника и преди
сключването на индивидуален трудов договор.
С Протоколно определение от 13.03.2024 г. е прието за безспорно между
страните обстоятелство, че на 15.03.2020 г. общият наследодател на ищците е починал
при изпълнение на трудовите си задължения, когато е опитал да придвижи плъзгащата
се метална портална врата, която заяжда, откача се и пада върху него, затискайки го
към земята.
В изпълнение на Определение № 45347/19.12.2023 г. е извършена проверка с
Изх. № 1029-21-4#1 от 04.01.2024 г., че в ТП на НОИ – София град няма постъпили
данни за трудова злополука, станала със Слав Г. С. на 15.03.2020 г. при осигурител
,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, р*тивно не е извършено разследване и не е откривано
досие по смисъла на чл. 59, ал. 1 КСО. При така установените обстоятелства е налице
заключение, че осигурителят и ответник по настоящото производство ,,Р*Т-СЕК‘‘
ЕООД не е изпълнил задълженията си да декларира настъпилата с негов работник или
служител трудова злополука, като същата не е декларирана и от неговите наследници
по реда на чл. 57, ал. 1, съотв. 2 КСО.
Във връзка с горепосоченото и при преценка на целия доказателствен материал,
представен по делото поотделно и в съвкупност, се установява механизмът на
настъпилата смърт на наследодателя на ищците по настоящото производство. Същият
е починал при настъпили увреждания, несъвместими с неговия живот, при изпълнение
на трудовите си задължение, когато е опитал да придвижи плъзгащата се метална
портална врата, която заяжда, откача се и пада върху него, затискайки го към земята.
Същото обстоятелство се установява и от представените заверени преписи на всички
материали по ДП № 4/ 2021 г. по описа на НСлС, прокурорска преписка № 53496/2023
г. по описа на Софийска районна прокуратура – 4 тома. На следващо място,
установените от писмения доказателствен материал по делото обстоятелства относно
механизма на настъпването на смъртта на наследодателя на ищците кореспондират и с
устните свидетелски показания на свидетеля Л. Г. Л., който идвайки на мястото след
настъпване на злополуката вижда починалия, затиснат от гореописаната метална
портална порта.
С Определение № 45347 от 19.13.2023 г. в закрито заседание настоящият
съдебен състав допуска изслушването на съдебно-психиатрична експертиза по реда на
чл. 195, ал. 1 ГПК, която след извършен преглед от страна на вещо лице – психиатър на
всеки един от тримата ищци да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба
от последните:
1. Как се е отразила върху психиката на ищците смъртта на Слав Г. С., починал в
резултат на процесната трудова злополука на 15.03.2020 г.?
2. Какво е психическото състояние на ищците към момента на прегледа?
3. Какви са последиците за ищците към настоящия момент и за в бъдеще от
2
настъпилата злополука и смъртта на Слав Г. С.?
Вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза изследва
тримата ищци по делото поотделно с цел преценка на това как всеки един от тях
индивидуално приема загубата на близкия роднина и по какъв начин преживява
болката и страданията от преживянето, включително и към днешна дата. Общо за
тримата ищци е обстоятелството, че за тях не са налице данни за предходни болестни
отклонения нито девиации от личностно, социално или професионално естество.
По отношение на ищеца С. С. Г., син на починалия, се наблюдава предизвикване
в резултат на внезапната и тежка загуба на починалия му баща F43.0 Реакции на тежък
стрес, последван от дискретни белези на F43.21 Протрахирана депресивна реакция.
Същото се установява от вещото лице – психиатър по съдебно-психиатричната
експертиза с оглед значимата динамика в емоциите на ищеца С. С. Г. вследствие на
внезапната тежка загуба, налице е разгръщане на интензивна тревожност, преживяване
на дълбока негативна емоция (използване на думата ,,трагедия‘‘), елементарни
психологични защити (използване на думите ,,не повярвах‘‘), непродуктивно
блокиране на мисълта върху травмата, интензивни вегетативни реакции, вкл. тремор,
което именно характеризира диагностичните критерии на F43.0 Реакции на тежък
стрес. Последващото развитие на състоянието и преживяванията носят само дискретни
белези F43.21 Протрахирана депресивна реакция, като интензивността на следите от
преживяването много дискретно надхвърля обичайните траурни преживявания.
Последиците за са само относително неблагоприятни предвид все още наличието на
бледи следи от Протрахирана депресивна реакция.
По отношение на ищеца Г. С. Г., син на починалия, се наблюдава предизвикване
в резултат на внезапната и тежка загуба на починалия му баща F43.0 Реакции на тежък
стрес, последван от F43.21 Разстройства в адаптацията и Протрахирана депресивна
реакция. Същото се установява от вещото лице – психиатър по съдебно-
психиатричната експертиза с оглед споделените от ищеца Г. С. Г. плач, тремор,
напрежение, някои гневни оттенъци към работодателите на баща му, ограничаване на
общуването, гадене, безапетитие, сърцебиене, която богата симптоматика е достатъчно
основание при него да бъде регистрирано разгръщането на F43.0 Остра стресова
реакция, продължила няколко дни. След този сравнително ограничен етап акцентите в
преживяванията на ищеца Г. С. Г. са се изместили в посока на предимно афективни
прояви – дистимия, понякога с гневни елементи, дискретни вегетативни прояви, някои
бледи тенденции за повишени усилия в работата. Те със своята относителна
специфичност могат да бъдат преценени като F43.21 Разстройства в адаптацията и
Протрахирана депресивна реакция. Към момента на освидетелстването психичното
състояние на ищеца Г. С. Г. все още носи някои следи от понесената Протрахирана
депресивна реакция. Последиците са относително неблагоприятни предвид още
наличието на следи от Протрахирана депресивна реакция.
По отношение на ищцата Ц. С. С. внезапната смърт на съпруга й се отразява
крайно интензивно и негативно върху психичното й състояние. Предизвиквайки
разгръщането на F43.0 Реакции на тежък стрес и разстройства в адаптацията, Остра
стресова реакция, последвана от F43.1 Посттравматично стресово разстройство.
Същото се установява от вещото лице – психиатър по съдебно-психиатричната
експертиза с оглед първия елемент в сложната патогенетична зависимост, а именно
внезапната неочаквана смърт на много близък човек – съпруг. Вторият елемент се
свързва със субективната стойност на влиянията на посочения фактор, които влияния в
конкретната ситуация могат да бъдат преценявани като екстремно негативни и крайно
интензивни. Третият елемент е личностовият ресурс на индивида за справяне с такова
въздействие, в която област няма данни ищцата Ц. С. С. тя да е била изначално
3
непълноценна или допълнително увредена. Четвъртият елемент е актуалното
състояние на личността към момента на въздействието на фактора, за който период за
ищцата Ц. С. С. отново няма никакви данни да е била с разколебани, смутени или
увредени психични годности. Установява се, че при ищцата Ц. С. С. се наблюдава по-
богата гама отклонения в сравнение с другите двама ищци С. С. Г. и Г. С. Г. , а
именно: шок, ужас, афектогенно смущение в ориентацията, световъртеж, сърцебиене,
отказ от храна, нарушен сън, кошмарни сънища, които продължават няколко дни. На
третия ден след смъртта на съпруга й успява да се мобилизира и да се върне на работа,
като опит за редуциране на интензивните емоции чрез ангажиране в трудовата дейност.
Съществен елемент е значителното отслабване на тегло. Описаните преживявания
типично покриват диагностичните критерии на рубриката F43.0 Реакции на тежък
стрес и разстройства в адаптацията, Остра стресова реакция.
От заключението на вещото лице – психиатър се установява, че преживяванията
на ищцата Ц. С. С. в следващите етапи от живота й имат друго съдържание –
невъзможност да остава сама, постоянно отворени врати на помещенията вкъщи,
интензивни емоции (ужас) при преминаване покрай мястото на смъртта на съпруга й,
неспокоен сън, кошмари, повишена чувствителност към шумове и звуци, вегетативни
смущения (сърцебиене), висока чувствителност към темата и плач при разговор за
смъртта на съпруга й, натрапчиво връщане към темата за смъртта му. Така описаните
преживявания в тяхното съчетание, продължителност, капацитет и интензивност са
достатъчно основание при ищцата Ц. С. С. да бъде поставена диагноза F43.1
Посттравматично стресово разстройство като типично развитие на травмата във
времето, поради което към момента на освидетелстването тя се владее все още от
преживяванията на горепосочената диагноза F43.1.
Към момента на освидетелстването от вещото лице – психиатър по съдебно-
психиатричната експертиза ищцата Ц. С. С. споделя и проявява смущения от същата
гама – натрапливо връщане в темата, ,,лоши мисли‘‘, опасения за собственото здраве,
емоционална лабилност, висока чувствителност към темата, нарушения на съня,
кошмари, редуцирани контакти, които особености на преживяванията и поведението
могат да бъдат преценени като протрахирана фаза на F43.1 Посттравматично стресово
разстройство, както и тенденция към разгръщане на F62.0 Трайна промяна на
личността след катастрофални преживявания.
В открито съдебно заседание на 15.05.2024 г. е изслушано заключението на
вещото лице - психиатър по съдебно-психиатричната експертиза, като същото
доуточнява така даденото по делото заключение. В трите изготвени прегледа
проличава различният капацитет и интензитет на преживяното от тримата ищци. Всеки
от тях страда по различен начин, последната диагноза на Остра стресова реакция е
сходна и при тримата, но безспорно установено от изготвеното заключение на вещото
лице – психиатър по съдебно-психиатричната експертиза е, че съпругата на починалия
ищцата Ц. С. С. е понесла загубата най-тежко с оглед наличието на риск при
последната към Посттрамватично стресово разстройство. Посоченият риск се
наблюдава само при ищцата Ц. С. С., а другите двама ищци С. С. Г. и Г. С. Г. същият
липсва. Посоченото Посттрамватично стресово разстройство затруднява нормалното
функциониране на ищцата, като дори е посочено, че подобно болестно развитие се
наблюдава при претърпелите концентрационни лагери или други постттравматични
събития.
При ищеца С. С. Г. се наблюдава алекситимия, която дума означава
невъзможност при конкретния индивид да изясни или да разкаже своите емоции. При
алекситимията има сходство и при двамата братя – ищци и именно този механизъм за
невъзможност да изразяват емоциите си означава по-трудно преодоляване на тежката и
4
внезапна загуба. При ищци С. С. Г. и Г. С. Г. отново е налице повече от травматична
реакция, която представлява нормално психологическо развитие при лоши събития, а в
разглежданата хипотеза се касае за по-тежка психологическа травма.
Въз основа на гореизложеното се достига до извод, че и при тримата ищци е
налице болестно развитие в резултат на преживяване внезапна загуба на близък човек.
Най-тежки последствия от загубата са налице при ищцата Ц. С. С., тъй като при
последната е налице трайна промяна на личността вследствие на преживяното и е
налице възможност за разгръщане на трайно състояние от типа на F62.0 Трайна
промяна на личността след катастрофални преживявания.
Заключението на вещото лице – психиатър по изслушаната съдебно-
психиатрична експертиза съдът кредитира като обосновано, компетентно, всестранно
изследващо поставените му въпроси и добросъвестно дадено. Същото не е оспорено от
страните в преклузивните за това срокове по чл. 200, ал. 3, изр. последно ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За да бъде уважен искът по чл. 200, ал. 1 КТ, ищците носят тежестта на докажат
съществуването на трудово правоотношение между страните, настъпването на
злополука, която да е трудова, обстоятелството, че същата е довела до смърт (причинна
връзка между увреждането и настъпването на смъртта), настъпването на
неимуществени вреди в причинна връзка със злополуката, техния характер,
продължителност и интензивност на болките и страданията. Вината не е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 200, ал. 1 КТ, както изрично
е установено и в текста на самата разпоредба. Отговорността на работодателя е
обективна и доказването на вина не е необходимо за уважаването на настоящия иск.
С оглед посоченото имуществената отговорност на работодателя в
разглежданата хипотеза може да се определи като безвиновна, гаранционна
отговорност или като прехвърляне на риска по трудовото правоотношение върху
работодателя. Тази характеристика на имуществената отговорност на работодателя по
чл. 200, ал. 1 КТ я отличава от общата деликтна гражданска отговорност по чл. 45-54
ЗЗД, където субективен елемент от фактическия състав на отговорността е вината в
различните й форми.
Основанието на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1
КТ е неизпълнение на неговото основно задължение по трудовото правоотношение,
което е формулирано в чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 275 КТ като задължение за създаване
на нормални условия за изпълнение на възложената работа на работника или
служителя, като му осигури безопасни и здравословни условия на труда, така че всяка
опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратявана.
Посоченото задължение е обективно неизпълнимо с оглед на което именно с
възлагането му законът по силата на чл. 200, ал. 1 КТ прехвърля финансовия риск
върху работодателя при настъпването на трудова злополука или професионална болест
– в този смисъл Мръчков, В. ,,Трудово право. Десето преработено и допълнено
издание‘‘, изд. ,,Сиби‘‘, 2018 г., стр. 542-543.
Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както
и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
С оглед на гореизложеното необходим елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ е наличието на валидно
обвързващо пострадалия и работодателя му трудово правоотношение, чието
5
съществуване бе доказано при условията на пълно и главно доказване в настоящото
производство. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 470 от 28.06.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 671/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими
Фурнаджиева, поставено по реда на чл. 290 ГПК.
Горепосоченото е необходимо, тъй като при липсва на трудово правоотношение
няма да е приложима разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ от гледна точка на трудовото
право, респ. ще бъде налице хипотезата на общо заболяване от гледна точка на
осигурените социални рискове.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетение на пострадал от
трудова злополука, макар и да произтича от договор, е по естеството си деликтна,
поради което правилата за деликтите са приложими към тази отговорност – в този
смисъл Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Светла Цачева, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Горепосоченото се потвърждава от изричното правило на чл. 212 КТ, че за
неуредените въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване
на смърт или увреждане на здравето ма работника или служителя се прилага
гражданският закон, а именно чл. 45-54 ЗЗД. Например на основание чл. 212 КТ
намира приложение правилото на чл. 52 ЗЗД, касаещо обезщетяването на моралните
неимуществени вреди.
На следващо място, в рамките на настоящото производство се установи
наличието на внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с
извършваната работа, което е довело до смърт на работника – наследодател на тримата
ищци по делото. Налице е именно еднократно и външно травматично увреждане, което
довежда до смъртта на наследодателя на ищците.
На следващо място, внезапното увреждане е настъпило във връзка с изпълнение
на трудовите задължения на наследодателя на ищците, тя не е причинна в смисъл, че
самото естество на дейността причинява настъпилия резултат, а е налице причинна
връзка единствено в обстоятелствата и обстановката, при които увреждането е
настъпило – в този смисъл Мръчков, В. Цит. съчинение, стр. 538-539.
В тази връзка, независимо от отсъствието на надлежно съставен акт за трудова
злополука, установяването на елементите от фактическия състав, регламентиран с
материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 КСО, е допустимо в производството по чл.
200 КТ. ВКС е изоставил съдебната си практика, че трудовата злополука като
основание за предявяване на иск за обезщетение се установява поначало по реда,
предвиден в КСО - с декларация (чл. 57 КСО) и разпореждане на длъжностното лице в
РУСО (чл. 60 КСО), приемайки че няма пречка и без да са издадени такива актове,
злополуката да се установява от съда в процеса по иск по чл. 200 КТ – в този смисъл
Решение № 666 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2960/2008 г., II г. о., ГК,
докладчик председателя Елса Ташева, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
На следващо място, елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е причинно-следствената връзка
между увреждането, претърпяно по време на изпълнение на трудовите задължения по
валидно учредено трудово правоотношение и претърпяното увреждане – в
разглежданата хипотеза смърт. При преценката на доказателствения материал
поотделно и в съвкупност се установява цялостният механизъм на настъпване на
увреждането на телесния интегритет на пострадалия наследодател на ищците, с оглед
на което настоящият съдебен състав счита, че и този елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност по чл. 200, ал. 1 КТ е реализиран.
Също така необходимо е настъпването на вреди, а именно претендираните от
6
ищците по настоящия спор неимуществени такива, изразяващи се в претърпените в
резултат на злополуката болки и страдания. В тази връзка следва да е налице причинна
връзка между претърпените вреди - неимуществени, и злополуката. Въз основа на
горепосоченото, съдът приема за безспорно, че кумулативно са налице всички
елементи от фактическия състав, изискуем от законодателя, за да се ангажира
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ.
Кръгът на лицата, които имат право на обезщетение по правилата на чл. 52
ЗЗД в случаите на смърт е изяснен с приетите от Пленума на Върховния съд
постановления от 1961 г., 1969 г., 1984 г. и от Общото събрание на Наказателната,
Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд през 2018 г.
Първоначално кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най - близките
роднини като низходящите, възходящите и съпруга – ПП – 4 – 1961 г.
В цитираните актове на Върховния съд е възприето принципното положение, че
се обезщетяват "страданията и загубата на морална опора и подкрепа" от близките на
загиналия. ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г. въвеждат като критерий за определяне
кръга на материално легитимираните да получат обезщетение лица близостта със
загиналия. Възприетият от ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г. критерий на фактическа
близост е изоставен с приемането на ПП – 2 – 1984 г. С този акт на Върховния съд,
кръгът на правоимащите при смърт на пострадалия лица се свежда само до
възходящите, низходящите и лица, които фактически имат същото положение спрямо
починалия. Всички други лица извън този кръг, включително и братята, сестрите,
възходящите от втора и по – горна степен и низходящите внуци и правнуци, са
изключени.
С Тълкувателно решение № 1/ 2018 г. по тълк. дело № 1/ 2016 г. на ОСНГТК
на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ПП -
4 – 1961 г., ПП – 5 – 1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. ПП – 2 – 1984 г. е обявено
за изгубило сила.
Аргументите, които са наложили промяната на кръга на материално
легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди могат да бъдат
изведени от мотивите на цитираното ТР 1/2018. Първата причина е че според
ОСНГТК, с оглед развитието на обществените отношения в Република България
стеснителния подход при определяне на материалната легитимация не отговаря на
съвременните изисквания за справедливост. Втория основен аргумент е че българското
право трябва да бъде съобразено с европейските стандарти зададени в чл. 2 Директива
2012/29/ЕС. Същевременно чл. 2 пар. 2 от Директивата е предвидено, че Държавите-
членки могат да установят процедури за ограничаване на броя на членовете на
семейството, които могат да се ползват от правата, установени в настоящата директива,
като се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва
да отчете при определяне размера на обезщетението – в този смисъл Решение № 136
от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 414/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани
Саралиева, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания, довеждащи до смърт, са: 1. естеството и интензивността на
7
връзката между ищеца и починалото лице в миналото и към момента на смъртта; 2.
продължителност и интензитет на психическите страдания, 3. необходимост от
лечение, продължителен период до пълно възстановяване 4. начинът на извършването
на увреждащото деяние, причинило смъртта на близкия човек; 5. обстоятелствата, при
които е извършено; 6. възрастта на починалия роднина и на ищците; 7. причинените
морални страдания от смъртта на близкия човек. Към тези други следва да се добавят
още следните критерии: 8. психологическите аспекти на страданието свързани с
личностните особености на пострадалия, 9. средните обезщетения определени от
съдебната практика при сходни наранявания и обстоятелства, 10. развитието на
икономическата обстановка в страната, както и застрахователните лимити.
Съгласно горецитираната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК,
решаващият съд е длъжен не само да посочи посочените обстоятелства, но и да ги
прецени в тяхната съвкупност.
В тази връзка и въз основа на гореизложеното при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат
на трудова злополука при смърт на пострадалия работник съдът следва да вземе
предвид всички установени по делото обстоятелства на конкретния случай, които са от
значение за определяне справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер
имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника,
стреса на близките му от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в
семейството на пострадалия, грижите които той е полагал за семейството си,
страданията на неговите близки от загубата на близкия човек, загубата на морална,
емоционална и материална подкрепа в особено завишена степен, когато ищци по
делото са ненавършили пълнолетие деца на починалия – в този смисъл Решение № 85
от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7182/2013 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Надя Зяпкова, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Обезщетението за неимуществени вреди в резултат на деликт се определя
глобално по справедливост. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. и установената
безпротиворечива съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 32 от
19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 142 от 05.06.2013
г. по гр. д. № 419/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и др., при определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Настоящият съдебен състав споделя становището, че икономическите условия
към правно релевантния момент следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението. Но определените от съда обезщетения, следва да бъдат съобразен с
действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД. При
прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливост на обезщетение
за неимуществени вреди. Съдът следва да даде реална и мотивирана оценка на всички
конкретните факти, от значение за обезщетението, което е водещото при определяне
размера на обезщетенията.
С оглед гореизложеното необходимо е да се вземат предвид и измененията на
икономическите условия в страната в процесния период. Икономическата обстановка в
страната от 2020 г. до 2024 г. се е променяла значително предвид настъпването на
глобалната пандемия от COVID-19, нестабилната политическа обстановка в страната и
избухналите военни конфликти на територията на Украйна, както и в Израел и
Палестина. Следва да се вземе предвид и изменението на размерите на минималната
работна заплата за процесния период, която в рамките на последния е била, както
следва: 610 лева от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; 650 лева от 01.01.2021 г. до
01.04.2022 г.; 710 лева от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г.; 780 лева от 01.01.2023 г. до
8
31.12.2023 г. и 933 лева от 01.01.2024 г.
Изводът е, че от датата на смъртта на наследодателя на ищците до настоящия
момент икономическата обстановка в страната се подобрява и приходите на
населението нарастват, като следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ръстът
на инфлацията в периода след 2020 г. е значително по-висок от този до 2019 г. По тази
логика и размера на обезщетения поетапно и логично следва да се увеличават, за да
отговарят адекватно на нуждите на пострадалите. Ръстът в минималната работна
заплата като процентно съотношение, съпоставен с средногодишната инфлация за
последните няколко години, изпреварва последната. От значение е обстоятелството, че
се наблюдава спад в процента на средногодишната инфлация като например през м.
ноември 2022 г. тя е 16,9% спрямо м. ноември 2021 г., а средногодишната инфлация за
периода януари – декември 2023 г. спрямо периода януари – декември 2022 г. е 9,5%
по данни на Националния статистически институт (НСИ).
От значение е и възрастта на пострадалия към момента на смъртта му (60 г.),
както и неговото общо здравословно състояние. Установено е от събраните по делото
доказателства, че наследодателят на ищците е имал единствено проблеми с кръвното,
за което е предприемал съответно лечение. Последното е от значение с оглед разликата
в интензитета на болката и страдания в сравнение с хипотезата, при която има загуба
на близък, който страда от заболяване и леталният изход изглежда близо. В
разглежданата хипотеза допълнителен интензитет на болките и страданията добавя
именно шокът, предизвикан от неочакваната, внезапна и безвременна загуба. В тази
връзка е недоказано твърдението на представители на дружеството, че пострадалият е
злоупотребявал с алкохол, включително на работното си място и към момента на
злополуката. Същият е споделял общ дом с ищците, поддържали са близки и топли
отношения, което потвърждава дълбоката емоционална връзка на тримата ищци с
починалия им общ наследодател. В тази връзка се съобразява и практиката на
съдилищата в Република България и присъжданото от тях обезщетение при трудова
злополука при наличието на резултат от последната смърт на пострадалия. С оглед
общото им местоживеене следва и посрещане съвместно на всички разходи, свързани с
дължими сметки и домакинството, което свидетелства и за материална, и
икономическа подкрепа, която ищците са намирали в починалия им близък.
Въз основа на всичко изложено при доказаност на елементите от фактическия
състав на чл. 200, ал. 1 КТ, съдът трябва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт на работника поотделно
на всеки от ищците - негови наследници по закон – в този смисъл Решение № 190 от
26.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 20/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят
Симеон Чаначев, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата,
които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността,
капацитета и интензитета на претърпените физически и душевни болки и които бяха
изяснени.
Когато пострадалият предяви иск за пълно обезщетение за всички вреди (в т. ч.
бъдещите), съдът взема предвид вече настъпилите вреди и медицинската прогноза
относно съществуващите страдания. В тази връзка в открито съдебно заседание на
15.05.2024 г. при изслушване на заключението на вещото лице - психиатър по съдебно-
психиатричната експертиза същото уточнява, че не е известно ищците да са
предприели някакъв вид лечение след случилото се с техния близък.
9
Според обстоятелствата по делото съдът може да определи размера на
обезщетението към момента на извършването на увреждащото въздействие, но може
да го определи и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. Най-
късния момент, към който съдът може да определи обезщетението е моментът на
преодоляването на страданията или окончателното стабилизиране на състоянието на
пострадалия. В разглежданата хипотеза съдът взема предвид и новонастъпилите факти
в хода на производството по делото – в този смисъл Решение № 196/12.07.2011 по гр.
д. № 1724/2009 г. ВКС, IV ГО и Решение № 526/03.02.2012 г.по гр. д. № 681/2010 г.
ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и може да определи размера на
обезщетението към по-късен момент до приключването на устните състезания. Когато
определя обезщетението към по-късен момент, съдът неизбежно отчита инфлацията,
тъй като обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който е определено.
Деецът дължи справедливо обезщетение, определена парична сума той дължи при
липса на споразумение, едва след определянето на размера от съда.. В този смисъл са:
Решение № 676 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2009 г., III г. о., Решение №
390 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 920/2011 г., IV г. о., Решение № 9/7.03.2011 г.
по гр. д. № 406/2010 г., ВКС, І т. о., и Решение № 431/20.12.2011 г. по гр. д. №
455/2011 г., ВКС, ІІІ г. о. и Решение по гр. д. № 3041/2013 г., ВКС, ІІІ г. о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Становището, че вредата се обезщетява към момента на нейното настъпване, е
погрешно и ощетява увреденото лице. То е в противоречие с принципа, че съдът отчита
всички факти, настъпили до приключване на съдебно дирене в съответната инстанция.
Това становище е в противоречие и с материалния закон, който предвижда пълно
обезщетение на претърпяната вреда. Следва това становище да бъде изоставено и да
бъде възприето правилното становище, което отчита процесуалния и материалния
закон и защитава в пълна степен интересите на увредените лица, което е цел на
правосъдието, защо постига справедлив резултат. Настоящият съдебен състав счита за
правилно становището, което определя размера на вредите към момента на
приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, съобразявайки всички
нови обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението.
Същото становище съответства и на тълкуването на разпоредбата на чл. 235, ал.
3 ГПК. Въз основа на посоченото становище допуснатата по делото съдебно-
психиатрична експертиза поставя акцент и върху преживяванията на ищците след
смъртта на наследодателя им, както и тяхното отношение спрямо случилото се и към
момента на освидетелстването, който момент е значително е отдалечен от момента на
увреждането от 15.03.2020 г. В този смисъл и Калайджиев, А. Облигационно право.
Обща част. Осмо издание, изд. ,,Сиби‘‘, 2020 г., стр. 410.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав, кредитирайки в цялост
заключението на вещото лице – психиатър по съдебно-психиатричната експертиза,
взема предвид различния интензитет и капацитет на преживяното от тримата ищци. На
първо място, по отношение на ищцата Ц. С. С. е установено изключително тежко
преживяване на случилото се, свързано с изолация, сърцебиене, липса на апетит,
емоционална лабилност, висока чувствителност към темата, нарушения на съня,
включително кошмарни сънища и впоследствие трайна промяна на личността след
преживяното и е налице възможност за разгръщане на трайно състояние от типа на
F62.0 Трайна промяна на личността след катастрофални преживявания, поради което
настоящият съдебен състав счита, че предвид определянето на размер на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД по справедливост, то по отношение на нея така
претендираното обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ следва да бъде уважено в пълен
размер, а именно 150 000 лева, ведно със законна лихва за забава от момента на
10
увреждането на 15.03.2020 г. до окончателното погасяване на сумата.
По отношение на ищеца С. С. Г. е установено, че внезапната загуба на баща му
му причинява F43.0 Реакции на тежък стрес поради наличието на интензивна
тревожност, преживяване на дълбока негативна енергия, непродуктивно блокиране на
мисълта върху травмата, интензивни вегетативни реакции, вкл. тремор. Посоченото е
последвано от дискретни белези на F43.21 Протрахирана депресивна реакция, като към
настоящия момент последиците спрямо него от случилото са относително
неблагоприятни предвид все още наличието на бледи следи от Протрахирана
депресивна реакция, поради което при определяне на размера на обезщетението по чл.
200, ал. 1 КТ по справедливост съобразно общите критерии на чл. 52 ЗЗД настоящият
съдебен състав счита, че така предявеният иск е частично основателен за сумата от
100 000 лева, ведно със законна лихва за забава от момента на увреждането на
15.03.2020 г. до окончателното погасяване на сумата, като се явява неоснователен и
недоказан за горницата над посочената сума.
По отношение на ищеца Г. С. Г. е установено, че вследствие на загубата му е
причинен F43.0 Реакции на тежък стрес, последван от F43.21 Разстройства в
адаптацията и Протрахирана депресивна реакция. Внезапната и неочаквана загуба на
баща му му причинява плач, тремор, напрежение, някои гневни оттенъци към
работодателите на баща му, ограничаване на общуването, гадене, безапетитие,
сърцебиене. Като същият все още носи някои следи от понесената Протрахирана
депресивна реакция. Последиците са относително неблагоприятни предвид още
наличието на следи от Протрахирана депресивна реакция. Въпреки това при него не се
разглежда трайна промяна на личността вследствие на катастрофалното събитие, както
при неговата майка ищцата Ц. С. С., поради което по отношение на него размера на
обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ по справедливост съобразно общите критерии на
чл. 52 ЗЗД настоящият съдебен състав счита, че така предявеният иск е частично
основателен за сумата от 120 000 лева, ведно със законна лихва за забава от момента
на увреждането на 15.03.2020 г. до окончателното погасяване на сумата, като се явява
неоснователен и недоказан за горницата над посочената сума.
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от
професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са общите
принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от
трудова злополука – в този смисъл Решение № 441 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
682/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, постановено по реда на
чл. 290 ГПК.
Разпоредбата на чл. 200 КТ не изключва приложението на чл. 45 и сл. ЗЗД. Тези
разпоредби се прилагат както при обема на отговорността, така и досежно начина на
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по тези въпроси липсва изрично
разпоредбата в гл. 18 от КТ. Във всички случаи, при които няма конкретна законна
уредба в КТ, се прилагат разпоредбите на ГПК досежно процесуалната уредба и на
останалите граждански закони по отношение на материалноправната уредба. В този
смисъл е и чл. 360 КТ. И след като в самия текст на чл. 200 КТ се говори за вреди,
лихвата за дължимото обезщетение при липса на конкретен текст в КТ се дължи от
констатиране на датата на увреждането, а не от завеждането на иска. Тук намира
приложение общият принцип, изразен в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – в този смисъл
Решение № 5 от 2.II.1995 г. по гр. д. № 565/94 г., IV г. о.
Историческото тълкуване и развитието на практиката дава основание да се
счита, че въвеждането на чл. 84, ал. 3 ЗЗД от 1950 г. е именно с цел узаконяване на
11
практиката на ВКС, създадена още при действието на ЗЗД (отм.), че лихвата при
деликт, включително при трудова злополука, се дължи от дата на увреждането. Това
виждане следва да се сподели, защото то гарантира в най-пълна степен принципите на
интегралното обезщетение, справедливостта, сигурността и предвидимостта. В този
смисъл и Решение № 217 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г., ВКС, ІV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат
ищците съобразно уважената част от исковата претенция. По настоящия спор разноски
са претендирани само от тяхна страна, като от страна на ответното дружество не са
претендирани такива, като не е представен и списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК.
Видно от представените договори за правна защита и съдействие с всеки един от
тримата ищци в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е уговорено предоставяне на
безплатна правна помощ. Представен е списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК, в
който е включено адвокатско възнаграждение, чийто размер следва да се определи от
настоящия съдебен състав по реда на чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 36,
ал. 2 ЗАдв. , съобразно качеството на извършената работа, правната и фактическа
сложност на делото и обичайните възнаграждения при тези обстоятелства.
По отношение на ищцата Ц. С. С., чийто иск е изцяло уважен, адвокатското
възнаграждение, дължимо на процесуалния й представител, определено по реда на чл.
38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 ЗАдв във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3, 4
и 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за МРАВ възлиза на 10 650 лева, без включен ДДС
или 12 780 лева с включен ДДС.
По отношение на ищеца Г. С. Г. с оглед частичното уважаване на неговата
претенция дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител,
изчислено по гореописания ред, възлиза на 9450 лева, без включен ДДС или 11 340
лева с включен ДДС.
По отношение на ищеца С. С. Г. с оглед частичното уважаване на неговата
претенция дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител,
изчислено по гореописания ред, възлиза на 8650 лева, без включен ДДС или 10 380
лева с включен ДДС.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата в размер на 14
799, 60 лева, представляваща дължима държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СРС и 411, 10 лева, представляваща възнаграждение на
вещо лице - психиатър по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, съобразно
уважената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: 20093288 9, със седалище и адрес на
управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1679, район Възраждане, ж.к.
Сердика, бул. ,,Гюешево‘‘ № 63, представлявано от управителя Михаил Иванов Димов
да заплати на Ц. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Левски №
9А, вх. Г, ет. 2, ап. 67 на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 150 000 лева,
12
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смърт при трудова злополука
на техния общ наследодател, настъпила на 15.03.2020 г. в с. Долни Богров, ведно със
законна лихва за забава от момента на увреждането на 15.03.2020 г. до окончателното
погасяване на сумата.
ОСЪЖДА ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1679, район Възраждане, ж.к. Сердика, бул.
,,Гюешево‘‘ № 63, представлявано от управителя Михаил Иванов Димов да заплати Г.
С. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Левски № 9А, вх. Г, ет. 2,
ап. 67 на основание чл. 200, ал. 1 КТ от 120 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смърт при трудова злополука на техния общ наследодател,
настъпила на 15.03.2020 г. в с. Долни Богров, ведно със законна лихва за забава от
момента на увреждането на 15.03.2020 г. до окончателното погасяване на сумата.
ОСЪЖДА ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1679, район Възраждане, ж.к. Сердика, бул.
,,Гюешево‘‘ № 63, представлявано от управителя Михаил Иванов Димов да заплати на
С. С. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Левски № 9А, вх. Г, ет.
2, ап. 67 на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смърт при трудова злополука на техния общ
наследодател, настъпила на 15.03.2020 г. в с. Долни Богров, ведно със законна лихва за
забава от момента на увреждането на 15.03.2020 г. до окончателното погасяване на
сумата.
ОСЪЖДА ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1679, район Възраждане, ж.к. Сердика, бул.
,,Гюешево‘‘ № 63, представлявано от управителя Михаил Иванов Димов да заплати на
адв. Р. М. , САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет № ********** и адрес на дейност: гр. София, ул. ,,Цар Асен‘‘ № 1, ет.
4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 ЗАдв във връзка
с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. сумата от 12 780 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1679, район Възраждане, ж.к. Сердика, бул.
,,Гюешево‘‘ № 63, представлявано от управителя Михаил Иванов Димов да заплати на
адв. Р. М. , САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет № ********** и адрес на дейност: гр. София, ул. ,,Цар Асен‘‘ № 1, ет.
4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 ЗАдв във връзка
с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. сумата от 11 340 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1679, район Възраждане, ж.к. Сердика, бул.
,,Гюешево‘‘ № 63, представлявано от управителя Михаил Иванов Димов да заплати на
адв. Р. М. , САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет № ********** и адрес на дейност: гр. София, ул. ,,Цар Асен‘‘ № 1, ет.
4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 ЗАдв във връзка
с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. сумата от 10 380 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1679, район Възраждане, ж.к. Сердика, бул.
,,Гюешево‘‘ № 63, представлявано от управителя Михаил Иванов Димов да заплати по
сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 14 799, 60 лева, представляваща
дължима държавна такса, и сумата от 411, 10 лева, представляваща възнаграждение на
13
вещо лице - психиатър по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, съобразно
уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14