№ 91
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110212483 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ************, ЕИК: **********,
представлявано от управителя Л.Ц.Н., чрез адв. Р. Р. – АК - Благоевград,
против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ) при Министерство на регионалното
развитие и благоустройството (МРРБ) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лева.
С жалбата са наведени доводи за допуснати при издаването на
атакувания електронен фиш съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че ЕФ е
съставен след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН. Твърди се, че
нарушението не е доказано, като се поддържа и твърдение за противоречие на
разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП с разпоредбите на
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. Твърди
се и че описанието на нарушението е неясно и не позволява на
санкционираното лице да организира защитата си. Прави се искане
атакуваният електронен фиш да бъде отменен. Претендира се присъждане на
1
направените в хода на производството разноски.
За проведеното на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание страните са
редовно призовани.
Въззивникът се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата по
изложените съображения. Претендира адв. хонорар
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г., която оспорва
основателността на жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възразява за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, и провери законността и обосноваността на
атакувания електронен фиш, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 09.08.2021 г. в 13:55 часа пътно превозно средство специален
автомобил, марка „********“, модел „********“, с рег. № *******,
собственост на ************, с технически допустима максимална маса 35
000 кг., брой оси 4 /четири/, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, се
движел на територията на Столична община по път А-6, км 50+427, с посока
нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна
мрежа. За посоченото пътно превозно средство не била изцяло заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като за превозното средство
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението било установено с техническо устройство №
10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-6, км
50+427.
За установеното бил издаден електронен фиш № ********** за
нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съобразно утвърден
образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл. 187а, ал. 2, т.
3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството собственик на превозното
средство била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдебният състав приема за
установена въз основа събраните по делото писмени и веществени
2
доказателства и доказателствени средства, както следва: снимков материал
към електронен фиш № **********; справка за нарушения; снимки;
становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“, НТУ; договор с предплатен баланс; писмо от АПИ до
„********“ АД; справка-извлечение, представляваща таблица с данни за
движение на пътното превозно средство.
Съдът кредитира събраните писмени доказателства, намирайки за
изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място
процесното пътно превозно средство се е движило по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и че дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП не била заплатена изцяло.
Съдът приема горното за установено с оглед разпоредбата на чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по
чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков
материал, снет от електронната система. Видно от изготвения доклад,
дължимата за процесното ППС пътна такса не е била заплатена изцяло, като в
маршрутната карта нямало получено плащане за преминаване през сегмента
на рамката.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Електронният фиш за установяване на нарушение чрез електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по
образец, утвърден по силата на Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на
председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
3
Електронният фиш съвместява в себе си функциите както на АУАН, така и на
НП, поради което за него сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение. В тази връзка следва да се отбележи, че спрямо разглежданото
автоматизирано електронно изявление единственият приложим срок е този на
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който възлиза
на четири години и половина и в случая няма спор, че не е изтекъл.
В съдържанието на ЕФ са налични изискуемите елементи,
обосноваващи обективната страна на нарушението, а именно – дата, място и
точен час на неговото извършване, регистрационен номер на ППС, данни за
собственика или ползвателя, данни за конкретната локация от пътния участък
и принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа и други.
Направеното словесно описание на деянието съответства смислово на
сочената за нарушена правна норма. Изрично следва да се посочи, че в случая
отговорността на жалбоподателя не е ангажирана за неплатените пътни такси,
а за това, че е допуснал движението на ППС по платената пътна такса, без
заплатените такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с което неоснователни се явяват
възраженията за сключени договори с доставчик на ЕУЕСТ.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на пътно превозно
средство, като е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 ЗДвП
санкция за юридически лица във фиксиран размер на сумата от 2 500 лева.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни
такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура.
Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024
г., която е действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е
предвиждала електронен фиш да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Предвид това настоящият съдебен състав намира, че преди изменението
на разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., по силата на
което нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на
4
нарушенията, за които е допустимо издаване на електронен фиш по чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП, е липсвала правно предвидена възможност за санкционирането
им по съответния ред. При това положение, издавайки атакувания електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), респективно издадено
наказателно постановление (НП), наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на санкционния
акт. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен съществувалият към
момента на извършване на нарушението, а именно към 01.09.2021 г.
императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност
за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който в случая се явява по-
благоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН закон по отношение
на жалбоподателя. В този смисъл е приетото в Решение № 19880 от 14.10.2024
г. на АдмС - София по адм. д. № 5771/2024 г., съгласно което „след като
законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на
конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно
нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се
състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на
законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна
отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи
правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в
сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП,
съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, след като в ал. 1 на
нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. След като цели
административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен,
конкретен и точен при създаването на правните норми“. Обратното
тълкуване би противоречало на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА, която
категорично забранява наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност да се обосновава чрез тълкуване на нормите в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България, както и при непълна
норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се
5
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Издаването на
електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от от ЗП
вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява
съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за
отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение №
190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав,
решение № 8113/22.12.2023 г. по КНАХД № 9702/2023 г. по описа на АССГ,
XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по КНАХД №
3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав.
Отделно съгласно решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС,
съгласно което „чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо
от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.
По изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че
депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Произнасяне по
останалите релевирани в нея възражения не е необходимо.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Претендират се
такива в размер на сумата от 550 лева, които съдът намира за съобразени с
фактическата и правна сложност на делото, поради което искането следва да
бъде уважено.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) при Министерство на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за нарушение по чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП на ************, ЕИК: ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ ДА ЗАПЛАТИ
в полза на ************, ЕИК: **********, сумата от 550 /петстотин и
петдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7