Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 20.05.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На единадесети април две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1468 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Профи Кредит Бъргария“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“България №49, бл.53Е, вх.В против К.З.М., с ЕГН **********, с адрес ***
искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение
от страна на ответника.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който се оспорват
предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№252/2018г... е издадена в полза на ищеца
заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 3105.56
лв.-неизплатена главница по договор за потребителски кредит. Заповедта е
издадена солидарно срещу К.З. М. и В.З.М..Заповедта е връчена на
ответника в настоящето производство по реда на чл.47, ал.6 ГПК, поради което и
на основание чл.415, ал.1 т.2 ГПК е предявен за разглеждане настоящия иск.
Твърди се по исковата молба, че 13.07.2011г.. бил
сключен договор за за револвиращ заем между ищеца в производството и З. А. М. и К.З.М..Общото задължение по договора било в
размер на 3 915.72 лв. и включвало: сума за изплащане на заема-1 200
лв., срок-48 месеца, размер на вноска-81 лв., дата на погасяване-25-ти ден от
месеца, годишен процент на разходите-106.56, годишен лихвен процент-76.64,
лихвен процент на ден-0.21.
Ищецът изпълнил задълженията си като на 13.07.2011г.
превел на посочена от З. А. М. сумата от 1200 лв.Длъжниците от своя страна поели
задължение да погасяват заема с равни месечни вноски в размер и срокове,
съобразно погасителен план.З. А. М. на два пъти променял погасителния план като отлагал
опгасителни вноски.Били направени 12 пълни месечни погасителни вноски, като
последната била с дата23.01.2013г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, в който изцяло е оспорен предявения иск.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване съществуването на
вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК.В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва
да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо.
По делото са представени и приети като доказателства:
искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр,
договор за потребителски кредит, преводно нареждане, извлечение от сметка,
писмо уведомление.
Като доказателство по делото е приета и съдебно
почеркова експертицза на подписи, изготвена от в.л.С., която е направила заключение, че
единствено подписа, положен за клиент на л.93 от делото „за получена
допълнителна преддоговорна инфирмация“ не е положен от ответника.
От горните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
На 13.07.2011г. между страните е сключен договор за
„револвиращ заем“, описан в исковата молба, посочен е размера на кредита,
месечните вноски и годишния лихвен процент, както и общото дължима сума.
По делото безспорно се установи, а и не се
спори съществуването на заемно правоотношение между ищеца и ответника,
възникнало от сключен договор за револвиращ
заем и усвояването на сумата от 1200 лева.
Към момента липсва изрична законова
дефиниция на "договор за револвиращ
кредит", респ. на "договор за револвиращ
заем". Съгласно правната теория револвиращият кредит /заем/ е възобновяем
банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Следователно
договорът за револвиращ заем е вид банков
кредит, т. е. банкова сделка, а по силата на чл. 1, ал. 1, т. 7
от ТЗ банковите сделки са абсолютни търговски сделки.
Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/
и в специалния Закон за
потребителския кредит /ЗПК/, поради което разпоредбите на същите
следва да бъдат съобразени и при договора за револвиращ
заем. Договорът за револвиращ заем има
характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно легалното определение в ал. 1 на посочената разпоредба от този закон договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК
за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143
- 148 от Закона за
защита на потребителите.
В случая отпуснатият на ответника като
физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга"
по смисъла на § 13, т. 12 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
Като потребител ответникът разполага със
защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП,
за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да
преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика
(Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686 по описа за
В Закона за защита на потребителите
и по-конкретно в чл. 143 от същия е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива
93/13/ЕИО. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора; не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от
договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от
ищеца, че договорът за револвиращ заем е
сключен при Общи условия, т. е. при предварително определени от страна на ищеца
договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият
не е бил предмет на предварително договаряне между ищецът и отвитника, от което
следва извод, че заемателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
му. В случая е бил подписан страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание
е предварително изготвено от самия ищец.
В клаузата на т. 4. 4. от Общите условия
към договора е определен начина на изчисляване на лихвата по заема
(възнаградителната лихва), като в изречение второ е посочено, че същата се
изчислява на база фиксирания в точка VІ от ДРЗ лихвен процент, която точка се
попълва от кредитора и от който момент договорът се счита сключен. Следователно
възнаградителната лихва по ДРЗ не е индивидуално договорена, поради което
клаузата на т. 4. 4 от ОУ накърнява договорното равноправие между ищецът и
замателя, което я прави нищожна.
Дори и при хипотеза, че ответникът, като
потребител, е изразил информирано съгласие за размера и параметрите на
възнаградителната лихва, безспорно е установено по делото, че размерът на същата
противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето. Както вече беше посочено, в случая ГЛП по договора е определен от
кредитора на 78.64 %, а дневният лихвен процент на 0. 21%.
Към момента на сключване на договора за
заем в ЗПК е липсвала разпоредба, ограничаваща размера на възнаградителната
лихва, като такова изискване е въведено с чл. 19, ал. 4 от ЗПК (ДВ, бр. 35 от
В обобщение, липсата на индивидуално
договаряне на параметрите в точка VI от договора и на начина на изчисляване
лихвата по заема, уредена в т. 4. 4. от Общите условия, правят въпросните
договорни клаузи неравноправни и на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП същите са нищожни.
Доколкото нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че възнаградителна лихва не
е уговорена между страните по договора за револвиращ
заем и такова задължение не е възникнало за отвитника.
С оглед на изложеното съдът намира, че
претенцията на ищеца за приемане за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането му, възникнало на основание неизпълнение на договор
за револвиращ заем е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от „Профи Кредит Бъргария“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България
№49, бл.53Е, вх.В против К.З.М., с ЕГН **********,
с адрес *** иск по чл.422 ГПК за признаване на установено по отношение на
ответника съществуването на вземане, за което по ч.гр.д.№252/2018г... е
издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично
задължение в размер на 3105.56 лв.-неизплатена главница по договор за
потребителски кредит.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: