№ 1286
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100501839 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 47837/13.07.2022г. на М. Г. М.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.218, вх.6, ет.2,
ап.165, срещу решение № 1948/16.06.2022г., постановено по гр.дело №
14970/2021г. на ВРС, ХLI-ви състав, с което е прието за установено, че
въззивникът дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Таурс – Г, суми, за които е издадена заповед № 3225/08.07.2021г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9790/2021г. по описа на
ВРС, а именно: главница за периода от 23.10.2019г. до 22.01.2021 г. в размер
на 186,48 лв., представляваща дължима сума за незаплатена ел.енергия по
фактури № № ФП**********/13.11.2019г., ФП0288423617/13.12.2019г.,
ФП**********/14.01.2020г., ФП0290760653/12.02.2020г.,
ФП0301286037/13.11.2020г., ФП0302438880/15.12.2020г.,
ФП0303592279/13.01.2021г. и ФП0304744371/15.02.2021г. за обект с абонатен
№ ********** - къща и абонатен № **********, клиентски № **********,
адрес: с.Добрина, общ.Провадия, ведно със законна лихва от 03.06.2021г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва от 13.11.2019г. до
23.04.2021г. в размер на 14,17 лв., на осн. чл.422, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивникът оспорва извода
1
на съда, че монтираният на обекта на 13.04.2016г. монофазен електромер №
1102010807783628 е бил в метрологична годност и е отчитал точно
доставяната през него ел. енергия до датата на демонтирането му –
20.03.2020г. Оспорва същия извод и по отношение на електромер №
1127031900363583, по който има отчетено потребление след м. март.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК от „Енерго-про Продажби“ АД срещу М. Г. М., за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед №
3225/08.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
9790/2021г. по описа на ВРС: главница за периода от 23.10.2019г. до
22.01.2021г. в размер на 186,65 лв., представляваща дължима сума за
незаплатена ел.енергия по фактури № № ФП**********/13.11.2019г.,
ФП0288423617/13.12.2019г., ЛП3226749830/07.01.2020г.,
ФП**********/14.01.2020г., ФП0290760653/12.02.2020г.,
ФП0301286037/13.11.2020г., ФП0302438880/15.12.2020г.,
ФП0303592279/13.01.2020г. и ФП0303592279/13.01.2020г. за обект с абонатен
№ ********** - къща и абонатен № **********, клиентски № **********,
адрес: с.Добрина, общ. Провадия, ведно със законна лихва от 03.06.2021г. до
изплащане на вземането; мораторна лихва от 13.11.2019г. до 23.04.2021 г. в
размер на 14,17 лв.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество за
доставяна ел. енергия за обекти на потребление находящ се в с. Добрина,
общ. Провадия, отчитани по абонатни номера ********** и **********.
Твърди, че в периода от 13.11.2019г. до 15.02.2021г. е издало фактури за
доставена на ответника ел. енергия в периода от 23.10.2019г. до 22.01.2021г.
на обща стойност 186,65 лева. Ответникът не заплатил дължимите суми в
предвидения в общите условия на ищцовото дружество срок, поради което е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава за периода от падежа на
всяка от фактурите до 23.04.2021г. в общ размер на 14,17 лева. Ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано
ч.гр.д. № 9790/2021г. по описа на ВРС и е издадена заповед за изпълнение. В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу
дължимостта на вземания и ищецът е получил указания да предяви иск за
установяване на вземанията си. Моли за уважаване на предявения иск и за
присъждане на направените в исковото и в заповедното производство
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Оспорва се в процесния
2
период от 23.09.2019г. до 22.01.2021г. ищцовото дружество да е доставило в
обектите на ответника ел. енергия на претендираната стойност. От
представените от ищеца доказателства не се установявало дали ответникът
действително е обитавал процесния имот, както и че е ползвал доставяна от
ищцовото дружество ел. енергия. През посочения период ответникът поради
здравословни причини посещавал имота епизодично за по няколко часа. На
11.03.2020г. констатирал, че ел. захранването в къщата му е прекъснато и
отправил писмено възражение до ищеца относно този факти и начислените
количества ел. енергия. На 13.03.2020г. служители на „Електроразпределение
Север“ АД извършили проверка на място на обектите на потребление на
ответника и съставили констативни протоколи с номера 1003900 и 1003902.
За обект с аб. номер ********** проверката установила, че тарифният
часовников превключвател на СТИ е неточен. Поради това електромерът бил
подменен с нов, като липсвали данни демонтираното СТИ да е поставяно в
индивидуална пломбирана опаковка и да му е извършвана експертиза, от
която да се установи каква е повредата му, кога е настъпила и как се е
отразила на отчетените количества ел. енергия. Проверката била извършена
близо два месеца след прекъсване на ел. захранването в обекта на ответника,
но поради неизвършена проверка на СТИ ответникът поддържа, че
претендираните количества ел. енергия непосредствено преди спиране на
захранването са недействително изразходвани или неточни. За обект с аб.
номер ********** проверката установила, че тарифния часовников
превключвател е вграден и точен и схемата на свързване на СТИ е правилна.
Записани показания от 1 кВтч за дневна енергия и 0 кВтч за нощна енергия,
които показания били без промяна от монтажа на електромера на 14.03.2019г.
Тук обаче имало несъответствие, тъй като съгласно протокол №
10039000/13.03.2020г. била извършена проверка на електромер №
1127031900363587, а не на електромер № 1127031900363583. От това
следвали два варианта – или проверката била извършена на друг електромер и
не се отнасяла за електромер с № 1127031900363583 или била допусната
техническа грешка. В първия случай ответникът счита отчетеното
потребление за недействително изразходвано и недължимо, защото
показанията на СТИ са отчетени неправилно или то е работило неточно или
манипулирано. При втория вариант било видно, че за период от една година
по електромер № 1127031900363583 е потребен 1 кВтч ел. енергия, а веднага
след проверката започнало да се отчита потребление, без да е ползвано
такова. Ответникът твърди, че начисленото му потребление по фактури от
13.11.2020г., 15.12.2020г., 13.01.2021г. и 15.02.2021г. е недействително
изразходвано и неправилно начислено. На 27.05.2020г. и 18.06.2020г.
ответникът отново подал искания – възражения до „ЕРП Север“ АД, с които
възразил срещу спирането на ел. захранването на обект с аб. номер
********** и помолил същото да бъде възстановено. След извършена
проверка на 01.06.2020г. в отсъствие на ответника било установено, че ел.
таблото е затворено и пломбирано, но не и кога станало това. Прави се искане
за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
С обжалваното решение предявения положителен установителен иск е
3
уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 9790/2021г. по описа на ВРС е видно
издаването на заповед за изпълнение № 3225/08.07.2021г., с е разпоредено М.
Г. М. да заплати на „Енерго-про Продажби“ АД сумата в размер на 186,65 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по посочени фактури за
обект с абонатен № ********** - къща и абонатен № **********, клиентски
№ **********, адрес: с.Добрина, общ. Провадия, ведно със законна лихва от
03.06.2021г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 13.11.2019г. до
23.04.2021 г. в размер на 14,17 лв., както и сторените по делото разноски,
представляващи държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение
от 50 лв. Заповедта е връчена редовно на длъжника, който е оспорил
своевременно същата, което обстоятелство е обусловило правния интерес на
кредитора за предявяване на специалния установителен иск, по арг. от чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК.
Не е спорно между страните и се потвърждава от приетите като
писмени доказателства извлечение по сметка, фактури, извлечение за фактури
и плащания и справка за потребление, че в счетоводството на ищцовото
дружество ответникът е вписан като титуляр за обекти, потребяващи
доставяната от ищцовото дружество ел. енергия, находящи се в с. Добрина,
общ. Девня и отчитани по абонатни номера ********** и **********.
Ответникът не оспорва, че е собственик на имот в с. Добрина, в който се
доставя ел. енергия от ищцовото дружество, но твърди, че не е обитавал
процесния имот и не е възможно процесните количества ел. енергия
действително да са потребени за посочения в исковата молба период, като
оспорва и годността на монтираните на обекта средства за търговско
измерване.
От представените от „Електроразпределение Север“ АД констативни
протоколи за монтирани на обекта на потребление на ответника СТИ се
установява следното:
За обект с аб.№ **********: На 25.10.2013г. на обекта на потребление
на ответника е монтиран електромер с фабр. № 1114081250878588, година на
производство 2012г., с налични показания по дневна, нощна и върхови
тарифи. При изписване на годината, в която е извършена проверката в
протокола, същата съчетана с предварително напечатаните данни в бланката
наподобява изписване на 2017г. На 13.04.2016г. е демонтиран електромер с
фабр. № 1114081250878588 и е монтиран електромер с фабр. №
1114171666061904, произведен 2016г. и с нулеви показания по всички тарифи.
На 14.03.2019г. електромер с фабр. № 1114171666061904 е демонтиран с
показания 2 кВтч дневна енергия и е монтиран електромер с фабр. №
1127031900363583, произведен 2018г. и с нулеви показания по дневна, нощна
и върхова тарифи. На 13.03.2020г. по заявление на ответника е извършена
проверка на електромер с фабр. № 1127031900363583, с показания към датата
4
на проверката 1 кВтч по дневна тарифа. При проверката е констатирана
нормална схема на свързване, добро техническа състояние и ЧП вграден
точен. Проверката е извършена в присъствието на ответника, което е отразено
чрез положен от него подпис и изписване на имената му. Съдът приема, че
разликата само в последната цифра на фабричния номер на електромера се
дължи на допусната техническа грешка при изписване на номера в
констативния протокол. На 15.03.2021г. отново е извършена проверка на
електромер с фабр. № 1127031900363583, при което е вписано „Прекъснато
ел. захранване. Нормална схема на свързване, добро техническо състояние,
ЧП е точен“. Показанията на електромера при проверката са били 114 кВтч по
нощна тарифа, 480 кВтч по дневна тарифа и 284 кВтч по върхова тарифа.
Присъствието на ответника при извършване на проверката отново е
удостоверено с положен от него подпис. На 19.04.2021г. е извършена нова
проверка на електромер с фабр. № 1127031900363583, при която е вписано
„СТИ е спрян. Часовник е верен/точен/. СТИ се използва за компресор“.
Показанията на електромера са идентични на тези от проверката, извършена
на 15.03.2021г. Ответникът отново е присъствал при проверката и е
удостоверил това с подписа си.
За обект с аб.№ **********: На 22.10.2013г. е монтиран електромер №
6370507, произведен 2006г. с показания по дневна и нощна тарифа /л.105/. На
13.04.2016г. е демонтиран електромер № 6370507 и монтиран електромер №
7783628, произведен 2008г. с налични показания по дневна и нощна тарифи.
Последваща метрологична проверка на електромер № 7783628 е извършена
на 17.03.2016г., при която е дадено заключение за съответствие на
електромера. На 13.03.2020г. електромер № 7783628 е демонтиран от обекта
на потребление с показания 9923 кВтч по нощна тарифа и 21525 кВтч по
дневна тарифа, като е монтиран електромер с фабр.№ 1127021804056121,
произведен 2018г. с нулеви показания по дневна и нощна тарифи. В
протокола е записано „нормална схема на свързване, добро техническо
състояние, СТИ подменено, ЧП неверен, СТИ спряно поради неплатени
сметки“ /л.107/. На 01.06.2020г. по заявление на ответника е извършена
проверка на монтирания на обекта електромер с фабр. № 1127021804056121.
В протокола са вписани нулеви показания по дневна и нощна тарифи на
електромера, както и че абоната е с прекъснато захранване поради неплатени
сметки /л.108/. На 15.03.2021г. е извършена нова проверка на електромер с
фабр. № 1127021804056121, при която отново е вписано „прекъснато ел.
захранване, нормална схема на свързване, ЧП е точен“, както и нулеви
показания на електромера /л.109/. На 19.04.2021г. при извършена нова
проверка са вписани нулеви показания на електромера, „СТИ е спрян,
часовника точен, СТИ захранва къщата“ /л.110/.
По делото е проведена съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице К. М. е депозирало заключение, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните. Според експерта
потребяваната в обекта на ответника ел. енергия, отчитана от СТИ с №
1102010807783628 била 201 кВтч за м.09.2019г., 146 кВтч за м.10.2019г., 105
кВтч за м.11.2019г. и 29 кВтч за м.12.2019г. и след тази дата отчетите били
5
нулеви. Посоченият електромер бил демонтиран на 13.03.2020г. и подменен с
нов, за което бил съставен констативен протокол № 1003902. Количествата
отчетена от СТИ ел. енергия били много малки дори и за битов абонат, като
не било технически проблем потреблението да е само от периодично
включване на ел. уреди. Начислените и фактурирани от ищеца количества ел.
енергия били от редовен месечен отчет. В таблото на абоната били монтирани
два електромера – монофазен с № 1102010807783628 от тип АСЕ2000,
произведен 2008г. и трифазен с № 1127031900363583, тип АМТ В-2Е, с
метрологична проверка от 2018г. Трифазния електромер бил монтиран на
обекта на ответника на 14.03.2019г. и след изключването на монофазния
електромер с № 1102010807783628 имало отчети. Демонтираният електромер
с № 1102010807783628 следвало да е с изтекъл срок на метрологична годност.
При изслушването си и след запознаване с протокол за повторна
метрологична проверка за електромера, вещото лице пояснява, че процесният
електромер е минал повторна проверка и като годен е монтиран на обекта на
потребление на ответника. Електромер с № 1102010807783628 бил
демонтиран на дата 13.03.2020г. след констатация „ЧП неверен“. Тази
неизправност на часовниковия превключвател на електромера влияела на
цената, по която се заплаща потребената ел. енергия и можело да се направи
корекция на сметката на абоната след извършване на експертиза, която да
установи точната неизправност. При неточно вграден часовник на даден
битов електромер се получавало неточно включване на двете тарифи, т.е. не
можело да се отчитат правилно часовете с дневна и нощна ел. енергия /л.113-
118/.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
За уважаването на предявения положителен установителен иск е
необходимо ищецът да докаже факта, от който произтича вземането му, а
ответникът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Основателността на предявения иск е предпоставена от наличието на
валидна облигационна връзка между страните с предмет продажба на ел.
енергия. В процесния случай е безспорно между страните, ответникът е
потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ за обекти, находящи се в с.
Добрина, общ. Девня, както и че обектите са присъединени към
6
електропреносната мрежа. Установи се също, че и двете СТИ съответстват на
метрологичните характеристики, отговарят на изискванията за точност при
измерване на ел. енергия и съответстват на техническите изисквания, а
фактурираните количества ел. енергия са правилно остойностени и
представляват стойност на реално потребена ел.енергия за посочените
периоди в счетоводните документи. Ответникът не е ангажирал доказателства
в подкрепа на възраженията си за недължимост на процесната сума. С оглед
проведеното главно и пълно доказване от ищеца и посоченото пасивно
поведение на ответника, настоящият съдебен състав намира предявения иск
за основателен. Съвпадащите правни изводи на двете съдебни инстанции
налагат потвърждаване на обжалваното решение.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 вр. ал.8 от
ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените
разноски пред настоящата инстанция, които представляват 100 лв. дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1948/16.06.2022г., постановено
по гр.дело № 14970/2021г. на ВРС, ХLI-ви състав.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл.218, вх.6, ет.2, ап.165 да заплати на „Енерго - Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 вр.
ал.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7