Решение по дело №9828/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260479
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20181100109828
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 

                 Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                               гр. София,16.03.2023 г.

 

                          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на  седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година,  в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9828/2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

  Предявен е иск за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание от 10.12.2013 г. на К.Т.В., починал на 18.02.2017 г., направено в полза на Е.Й.А., обявено с протокол от 01.03.2017 г. на нотариус Д.И., с peг. № 266 на НК, евентуално, в случай, че оспореното саморъчно завещанието е автентично: да се намали на основание чл. 30 от Закона за наследството, извършеното със саморъчно завещание от 10.12.2013 г. от К.Т.В., починал на 18.02.2017 г., направено в полза на Е.Й.А. универсално завещателно разпореждане, като на ищеца се възстанови запазената част от наследството в размер на 1/3 (една трета), съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за наследството.

ИЩЕЦЪТ – С.К.П. – Н., ЕГН **********, чрез адв. В.Й. от САК твърди, че на 18.02.2017 г., след боледуване е починал синът й К.Т.В., ЕГН **********. Той бил разведен, като от прекратения брак нямал деца. След прекратяване на брака в продължение на няколко години живеел с ответника на семейни начала, като с течение на времето и двамата  останали без собствени жилища, поради което дошли да живеят при нея в  апартамента й в гр. София, ж.к. **********Излага, че докато живеели заедно, синът й и ответникът често спорели и постоянно имали скандали. В крайна сметка синът й изгонил ответницата от апартамента и прекратил всякакви контакти с нея. Навежда, че сама е извършила всички действия необходими вследствие кончината на сина си. Като единствен законен наследник на детето си, тя продължила да заплаща местите данъци и такси за единствения имот, който имал синът й, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1006.51, с планоснимачен  № 1231, с площ от 2015 кв. м., находящ се в гр. София, местността „Кръстова вада“, ул. „****************. Навежда, че след като на 10.04.2018 г. отново платила местния данък и таксите за горепосочения имот, разбрала от служителите в Столична община, район „Триадица“, че имотът вече не се води на името на покойния й син, респективно вече не попада в наследството й. Веднага след това направила проверка в Агенцията по вписванията, от която установила, че като нов собственик на имота е вписан именно ответникът по настоящото дело. Ответникът се е легитимирал като нов собственик на имота въз основа на саморъчно завещание, съставено на 10.12.2013 г., обявено с протокол от 01.03.2017 г. на нотариус Д.И., с per № 266 на НК за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано извън нотариалната кантора, като съгласно представеното пред нотариуса и обявено от последния завещание в полза на ответника е завещано цялото движимо и недвижимо имущество на сина й. Ищецът твърди, че саморъчното завещание не е написано от сина й К.Т.В., нито е подписано от него, поради което намира същото за нищожно на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. чл. 25, ал 1 от ЗН. Моли да се открие производство по чл. 193 ГПК досежно автентичността на завещанието. Евентуално, ако съдът приеме за автентично саморъчното завещание, предявява искане за възстановяване на запазената й част от наследството, като посочва, че като родител на починалия и единствен законен наследник има право на 1/3 от наследственото имущество. Твърди, че доколкото е налице универсално завещание, то предпоставка за упражняване на това право не е приемането на наследството по опис.

ОТВЕТНИКЪТ –Е.Й.А., ЕГН **********, чрез адвокат К.Б. - САК, оспорва предявения иск за обявяване на нищожност на саморъчното завещание.  Излага, че същото е автентично и има всички необходими реквизити за валидност. Оспорва и евентуалния иск с правно основание чл. 30, ал.1 вр. чл. 29 от ЗН. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници и препис от акт за смърт, К.Т.В. е починал на 18.02.2017 г. и е оставил като единствен законен наследник своята майка С.К.П.- Н..

От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 74, том I, рег. № 72 от 2007 г. на нотариус Б.Т.с рег. № 076 с район на действие СРС, се установява, че приживе К.В.е придобил собствеността върху недвижим имот, съставляващ: Поземлен имот с пл. № 1231, нанесен в кадастрален лист № 594 по регулационния план на гр. София, кв.1, местност „Кръстова вада“ -Южен парк, планоснимачен район Южна градска територия 5-та част, целият с площ от 2016 кв.м., при съседи:улица „******Т.С.“, имот пл. № 1798, имот пл. № 630 и идентичен с ПИ пл. № 4219 и ПИ пл. № 4220, кад.листове 569,594 от кад.план емисия 1950, с идентификатор 68134.1006.51.

По делото е представено саморъчно завещание на К.Т.В. от 10.12.2013 г., по силата на което същият е завещал цялото си движими и недвижимо имущество в полза на жената, с която живее на съпружески начала от 1980 г. Е.Й.А., ЕГН **********. Завещанието носи подпис на лицето, което го е направило и е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано извън кантора на нотариус от 01.03.2017 г. от нотариус Д.И. с рег. № 266 и район на действие СРС.

На лист № 18 до № 25 от делото са представени квитанции за заплатен от страна на ищцата данък за описания горе недвижим имот.  На лист № 182 до № 191 са представени епикризи за здравословното състояние на починалия, който съдът не може да обсъжда подробно поради липса на специални знания, но от които се установява и без тях, че същият не е виждал с дясно около от преди 2010 г., а на лявото око има глаукома, която съдът приема, че също съставлява до някаква степен затруднение на зрението.

По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, съобразно която ръкописно изписаният текст на завещанието вероятно е положен от К.Т.В., като на него принадлежи и положеният подпис. В съдебно заседание вещото лице отново е заявило неувереност, че текста и подписа в завещанието принадлежат на соченото за автор лице, поради разчитаното на нехарактерен тремор.  Експертизата е оспорена, предвид което е допусната повторна такава. Съобразно заключението на повторната експертиза, процесното саморъчно завещание не е написано и подписано от сочения за автор К.Т.В..

Предвид противоречието в заключенията на експертите, съдът е допуснал тройна съдебно-почеркова експертиза, чието заключение приема за обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото текстът и подписът, положени в процесното завещание, принадлежат на лицето К.Т.В.. Заключението е подписано с особено мнение от вещото лице, което е взело участие в допусната повторна експертиза.

По делото са събрани гласни доказателства:

Разпитаната свидетелка И.Д.К., дъщеря на ответника, установи с показанията си, че към момента на смъртта на К.В., той и ответницата, заедно с ищцата и братът на починалия са живеели в едно домакинство в апартамент на ищцата. Имал проблеми със зрението откакто го помни( преди да започне първи клас), както и със сърцето. Самата свидетелка била отгледана от баба си и дядо си, била в добри отношения с ответницата и починалия, както и с членовете на семейството му, но между нея и майка й нямала тази връзка, която съществува обичайно. Майка й и починалият нямали общи деца, той нямал и собствено, двамата се грижели за кучета и котки. Имало период, в който живеели в собствено жилище на починалия, но после го продали и купили други имоти на груб строеж, които също продали. Към момента на смъртта на К.той притежавал само един имот в Кръстова вада, който придобил по давност. Свидетелката съдействала на починалия да си извади нотариален акт за имота, както и да се вдигнат учредени върху него ипотеки, тъй като е адвокат. След това няколко пъти К.я викал да отиде при него, защото искал да говори с нея, но тя не могла да намери време. Накрая се видели през декември и той казал, че за този разговор искал да изчака спокоен момент, в който майка му и брат му да не са вкъщи. Искал от нея да му каже как да направи завещание в полза на майка й. Тя му обяснила как следва да го изготви и той няколко пъти писал, хвърлял, пак писал, тъй като обичал всичко да е прецизно направено и хубаво изписано.  След този момент във времето почеркът му станал малко по –едър. Самият починал искал от нея тя да пази копие от завещанието и то до ден днешен е в нея.  Самото завещание било изготвено пред нея, на сочената в него дата,  която е през седмицата и в дома на майката на починалия.

Свидетелят К.П.С., без дела и родство със страните, установи с показанията си, че познава починалия и ответницата още откакто са били осми клас. През годините ту се сближавали, ту раздалечавали, но след 2000 г. много често се виждали по квартала. Те имали страхотни отношения, винаги като ги виждала били хванати за ръка.

Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Съгласно чл. 42, б. "б", пр.2 от ЗН неспазването на изискванията на чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството води до нищожност на завещателния акт.

Установяването на валидността на процесното завещание е в тежест на ответника, доколкото той извлича правата си от неговото правно действие. Съдът приема, че в рамките на настоящето производство, чрез събраните доказателства, ответникът установи, че процесното завещание е изписано и подписано от завещателя, като в тази връзка намира, че следва да кредитира заключението, представено от тройната експертиза, доколкото то е подкрепено от две лица с необходимите специални знания и квалификация, които освен това са взели предвид и здравословното състояние на починалия към момента на изготвяне на самото завещание, в частност на намаленото зрение в този период за разлика от момента на съставяне на сравнителния материал. В същото време съдът не кредитира свидетелските показания, дадени от И.К., в частта, с която се твърди, че същата е присъствала при съставянето на завещанието и е видяла, че именно починалият е изготвил собственоръчно завещанието, тъй като намира, че тези показания противоречат на становището на двама квалифицирани и безпристрастни експерта и са дадени от лице, което поради близката родствена връзка с ответника ( майка и дъщеря) може да се разглежда като емоционално и материално заинтересовано от изхода на делото.

При така изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 42 ЗН като неоснователен и недоказан. С оглед изхода по предявения главен иск съдът следва да разгледа евентуалния такъв, предявен по реда на чл. 30 ЗН.

Съобразно цитираната разпоредба наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

  В настоящия случай ищцата е майка и единствен призован към наследяване законен наследник на починалия, който предвид разпоредбата на чл. 28 ЗН има право на запазена част от наследството в размер на 1/3 съобразно чл. 29, ал. 2 ЗН. По делото няма данни, а и не се твърди, че ищцата е приела наследството по опис, както е предвидено в чл. 30, ал.2 ЗН. В случая приемането на наследство по опис не е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, тъй завещанието е универсално и  съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството, както би било, ако бе налице завет.( в този смисъл т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС).

  Страните по делото не спорят, а се установява и от събраните доказателства, че в наследството на починалия К.Т.В. е налице само един имот, съставляващ поземлен имот с пл. № 1231, нанесен в кадастрален лист № 594 по регулационния план на гр. София, кв.1, местност „Кръстова вада“ -Южен парк, планоснимачен район Южна градска територия 5-та част, целият с площ от 2016 кв.м., при съседи:улица „******Т.С.“, имот пл. № 1798, имот пл. № 630 и идентичен с ПИ пл. № 4219 и ПИ пл. № 4220, кад.листове 569,594 от кад.план емисия 1950, с идентификатор 68134.1006.51. Съгласно константната съдебна практика, обективирана например в решение № 229/2013 г. по гр. д. № 3663/2013 г. на ВКС, II г.о., решение № 25/2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г. на ВКС, I г.о. и решение № 50/2014 г. по гр. д. № 3614/2013 г. на ВКС, I г.о., когато завещаното имущество изчерпва изцяло наследството и не се поддържа да е налице принос за увеличаване на наследството, нито извършено в полза на предявилото иска по чл. 30 ЗН лице дарение или завет, възстановяването на запазената част следва да бъде извършено с дробно число съгласно определения в чл. 29 ЗН размер на запазената част, без да бъде образувана наследствена маса по чл. 31 ЗН.

  Предвид изложеното съдът следва да възстанови на основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 2 от ЗН запазената част на ищцата, в качеството й на законен наследник на К.В., починал на 18.02.2017 г., в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на К.В., като намали със 1/3 ид. ч. завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 10.12.2013 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН с протокол от 01.03.2017 г. на нотариус Д.И., с което К.В.е завещал на отвтеника цялото си имущество.

  С оглед изхода на правния спор разноските между страните следва да се разпределят по следния начин: Основните разноски по делото са направени по главния иск с правно основание чл. 42 ЗН и доколкото същият е отхвърлен изцяло с настоящото решение, то ищецът няма право на направените от него разноски за държавна такса  и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.

Ответникът по иска по чл. 42 ЗН от своя страна има право на направените от него разноски в размер на 708,42 лв. Той е представил доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение общо за защита по двата иска в размер на 650 лв., предвид което съдът приема, че за всеки от исковете е заплатил сумата от по 325 лв. Предвид отхвърлянето на иска по чл. 42 ЗН ответникът има право и на разноски за адвокатско възнаграждение по този иск в размер на 325 лв.

Ищецът следва да заплати и сумата от 1350 лв. по сметка на СГС, доколкото същата е заплатена от бюджета на съда и касае експертизи във връзка с иска по чл. 42 ЗН.

  С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 30 ЗН, във връзка с който са направени разноски само за адвокатски хонорар и държавна такса, съдът намира, че ищецът има право на разноски в размер на 80 лв. заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, което той претендира да е в размер на 2000 лв. Предвид установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на спора по този иск, съдът намира, че направеното възражение за прекомерност е основателно и то следва да се намали от 2000 лв. на 1000 лв.

  Мотивиран от горното, съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.П. – Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, офис 3 чрез адв. В.Й. от САК срещу Е.Й.А., ЕГН **********, чрез адвокат К.Б. ***, к-ра 5, иск с правно основание чл. 42 ЗН с искане за обявяване на нищожност на саморъчно завещание от 10.12.2013 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН с протокол от 01.03.2017 г. на нотариус Д.И. с рег. № 266 и район на действие СРС, с което К.Т.В., ЕГН **********, е завещал на Е.Й.А., ЕГН **********, цялото си имущество.

ВЪЗСТАНОВЯВА по иск предявен от С.К.П. – Н., ЕГН ********** срещу Е.Й.А., ЕГН ********** с правно основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 2 от ЗН, запазената част на С.К.П. – Н., ЕГН **********, в качеството й на законен наследник на К.Т.В., ЕГН ЕГН **********, починал на 18.02.2017 г., в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на К.Т.В., като НАМАЛЯВА със 1/3 ид. ч. завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 10.12.2013 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН с протокол от 01.03.2017 г. на нотариус Д.И., с рег. № 266 и район на действие СРС, с което К.Т.В., ЕГН ********** е завещал на Е.Й.А., ЕГН ********** цялото си имущество.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК, С.К.П. – Н., ЕГН **********, да заплати на Е.Й.А., ЕГН ********** сумите от 708,42 лв. деловодни разноски и 325 лв. адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на СГС сумата от 1350 лв. депозит за експертиза, изплатен от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК, Е.Й.А., ЕГН **********, да заплати на С.К.П. – Н., ЕГН ********** сумите от 80 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред Софийски апелативен съд.

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: