Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Постъпила е искова молба от «В. З.» -гр.Д. против Държавна агенция „Д. Р. И В. З.”-Т. Д. „Д. Р.” гр.В.Т. за заплащане на сумата 41 039.90 лв. Твърди се ,че през 2006 г. и 2007 г. между универсалния му праводател на ищеца „В. З.” ООД и ответника е бил сключен договор за съхранение на материали, представляващи Д. Р. и В. З.. Твърди се, че договорът не е бил анексиран за последващ период, във връзка с което в открити и закрити складови помещения, собственост на ищеца, се намират материали, собственост на ответника. Твърди се, че тези материали заемат открита площадка с площ 3 000 кв. м. и закрит склад с площ 600 кв. м., уточнени по граници в исковата молба а именно: открит склад с граници: на север-главен път В. Т. - С. З.; на изток 4-та главна железопътна линия, свързваща В. Т. и С. З.; на запад, закрит склад, и на юг- асфалтова площадка пред трети вагоностроителен цех на В. завод, гр. Д.; закрит склад с граници: на север-главен път В.Т.-Ст.З., на изток - открит склад, на запад-главен път В. Т. – С.З., и на юг-асфалтова площадка пред трети вагоностроителен цех на В. завод, гр. Д.. Твърди се, че въпреки многократните покани до ответника за освобождаване на заетите складове до настоящият момент материалите не са преместени и не са освободени заетите от тях площи. Твърди се, че от 01.01.2008 г. до 18.04.2011 г. ключовете за откритите и закритите складови площи са съхранявани при ответника, като вратите към същите са били и запечатани от служители на ответника, които обстоятелства са лишили ищцовото дружество и неговите служители от достъп до ´роцесните складови площи, при което ответникът се явява недобросъвестен владелец на чужд недвижим имот. Твърди се, че ответникът ползва чужд недвижимия имот, собственост на ищеца, без правно основание за това, с което препятства възможността на ищеца лично да ползва или да отдава под наем откритите и закрити складови площи, реализирайки имуществена облага. Счита, че поради това за него е възникнал правен интерес да търси сумата, с която е обеднял като не е реализирал ползата от наемната цена на откритите и закритите складови площи. Твърди се ,че с решение № 156/27.6.2012 г. по гр.д. № 1432/2011 г. на ВТОС ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД сумата 41 039.90 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на процесните два склада за периода 21.12. 2008 г.- 21.12.2009 г. Твърди се ,че от приложение КП № 40-07-3797/6.10. 2011 г. се установява ползването без правно основание на двата склада за периода 21.12. 2009 г.-21.12.2010 г. Твърди, че в резултат на това ищецът не е реализирал полза от наемна цена на открит склад в размер на 3 000 лв. месечно и от наемна цена на закрит склад в размер на 420 лв. месечно, или общо месечно 3420 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 41039.90 лв., представляваща наемоподобно обезщетение за ползването на открит склад с площ 3000 кв.м. и закрит склад с площ от 600 кв.м. за периода 21.12.2009г.-21.12.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, както и направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. По исковата молба е постъпил отговор от ДА”ДРВВЗ”, в който се твърди, че искът е допустим, но не е основателен. Твърди се , че договорът за съхранение на ВВЗ е сключен с „В. З.” ООД и е бил продължен с анекс от 07.05.2007г. , но по силата на правоприемство съхраняваните различни материали са преминали към ищцовото дружество, и с приемането им ищецът се е задължил да ги пази и съхранява по силата на реален договор за влог. Твърди, че между страните не е сключван писмен договор за възнаграждение на дружеството за съхраняваните материали, но законът предвиждал начина и момента на сключване и прекратяване на такъв вид сделки, а те се сключват в момента на приемане и влагане на вещите при влогоприемателя, а прекратяването им е с предаване на вещите обратно. Сочи, че за действителността на тази сделка не е нужна форма, поради което следва да се приеме, че е налице сключен действителен договор за влог между страните, при което ищецът носи отговорност за тяхната цялост и състояние до реализацията и преместването на материалите съгласно чл.24 ал.4 ат ЗДРВВЗ. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът разполага с друг иск за защита по чл. 250 и сл. ЗЗД. Счита, че между страните са се породили отношения на влогодател и влогоприемател по реален договор за влог. При това положение ищецът разполага с възможността да предяви иск по чл.250 и сл. от ЗЗД, което изключва като недопустим иска по чл.59 от ЗЗД, който е предявил с исковата молба. Твърди се , че в случая не е налице неоснователно обогатяване, тъй като то е налице само тогава когато обогатяването реално е настъпило, т.е. когато в патримониума на обогатилия се за чужда сметка е влязло някакво имущество. Счита ,че не е доказано по делото каква част от складовете се ползват от ответника,спори ,че са запечатвани складовете. Позовава се на решения постановени по повод договор за заем, който е съществувал между ответника и праводателя на ищеца, както и на решение на ВТОС по аналогичен спор за предходен период от време. Моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендират разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Великотърновският окръжен съд като са запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Не се спори по делото, че между ответника, като възложител, и „В. З.” ООД-гр.Д., като съхранител е сключен договор за съхранение на Д. Р. от 13.09.2006г. Не се спори също, че ищецът е правоприемник на „В. З.” ООД-гр.Д.. Съгласно договора възложителят се е задължил да предаде на съхранителя за съхранение и пазене в складовите му бази и складове, материали, описани по групови позиции в Приложение № 1 към договора, собственост на ДА „ДР и ВВЗ”, по количества, разфасовки и качество съгласно БДÐ, срещу възнаграждение. Не се спори, че този договор е сключен за срок от една година, считано от 01.01.2006г., като в чл.4 ал.2 от него, е предвидено договорът да продължава действието си за всяка следваща година при същите условия след подписване на писмен анекс, по предложение на една от страните, отправено в писмен вид до другата. Съгласно чл.21 т.1 от договора, същият се прекратява с изтичането на срока, посочен в договора /извън случаите по чл.4 ал.2-когато има анекс/. Не се спори, че е подписан анекс от 07.05.2007г. към договора за съхранение на ВВЗ, приложен по делото съгласно който страните са решили договорът да продължи действието си за срок от една година, но считано от 01.01.2007г. С оглед това съдът приема, че гореописания договор е прекратил действието си между „В. З.” ООД-гр.Д. и ответника след изтичане на тази година, или до края на календарната 2007 г. Съдът счита, че от 1.1.2008 г. този договор няма действие между подписаните го страни, каквато е била изричната воля на страните и която съгласно чл. 20 ал.1 от ЗЗД е закон между страните. Освен това видно от приложения по делото КП № 40-07-3797/6.10. 2011 г., изготвен от ответната страна, на л.9 от делото изрично е записано, че „ От 2007 г. до настоящия момент „В. завод И.” гр.Д. няма сключен договор за съхранение на ВВЗ с ДА ДРВВЗ”. В тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението на ответника ,че е налице реален договор за заем, което не кореспондира с никое от представените по делото доказателства. Във връзка с това съдът намира за допустим предявения иск по чл. 59 ЗЗД . Това е единственото основание на ищеца да защити интересите си за процесния период. За последния както вече се посочи не е налице договорно отношение за влог между страните, а визираната норма на чл. 255 ал.2 от ЗЗД се отнася за друга хипотеза- за отговорността на влогоприемателя за увреда и липса на вещта, за което както се твърди и от страните са водени спорове, но това няма отношение към настоящия спор. В подкрепа на изложеното е и кореспонденцията между страните в приложените по делото писма от 18.01.2010г. и от 29.11.2010г. от ищеца до Директора на ТД „Д. Р.”-В.Т., получени на 20.01.2010г. и на 02.12.2010г. В първото писмо ищецът е посочил, че след изтичане срока на договора на 31.12.2007г. дружеството праводател не е получавало никакви суми за разноските по съхранение на материалите, но същите все още се съхраняват в складове на дружеството без да е налице договорно или законово основание за това и от страна на ответника не са предприети никакви мерки относно преместването им. Поради това е поискано да бъдат предприети действия по преместването и изнасянето на вещите от складовете на ищцовото дружество. Във второто писмо ищецът посочва, че ответникът му е предложил с писмо от 11.08.2010г. сключването на договор за съхранение на ВВЗ, като ищецът не възразява принципно по сключването на такъв договор.Изложил е, че материалите на ответника продължават да заемат складове на ищеца без да е подписан договор за това, като по този начин ищецът е лишен от възможността както да разполага със своите складови площи, така и да ги отдава под наем на трети лица. Съдът счита ,че от приложените 13 броя протоколи, съставени в периода 17.09.2008г.-08.10.2008г. се установява, че ответникът чрез свои служители са извършили натоварване на различни материали, оставени на съхранение при ищеца, като след натоварването складът е бил запечатан с печата на ТД „ДР и ВВЗ”-В.Т.. Отпечатването също е извършвано от служители на ответника, а служители на ищеца само са присъствали на натоварването, претеглянето и премерването на натоварените материали. В тази връзка противното твърдение на ответника е неоснователно с оглед това ,че това обстоятелство е отразено в документи, изхождащи от ответната страна. Във връзка с тези документи, които установяват ползването на процесните складове за посочения период, е и представения по делото КП № 40-07-3797/6.10. 2011 г., изготвен от ответната страна. От него се установява, че в процесните складове са съхранявани материали на ответника до тази дата- 6.10.2011 г. От представеното предавателно сведение/ л. 186/ е видно ,че на 21.3. 2013 г. е извършено поредното преместване на материали –ВВЗ, които са се намирали при ищеца. Всъщност отразеното в протоколите се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел. Във връзка с изложеното съдът намира ,че е налице фактическия състав на чл.59 ал.1 от ЗЗД- налице е обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Обогатяване на един правен субект е налице когато същият е увеличил своето имуществено състояние, намалил е пасивите си или е спестил разходи за сметка на ищеца. В случая ответникът е спестил за сметка на ищеца разходи по съхранение на ВВЗ, като е ползвал за процесния период складовете- собственост на ищеца без да заплаща нищо. В случая ответникът не доказва, че ползва складовете на правно основание, а когато някой ползва чужд имот без правно основание, отношенията между ползвател и собственик се уреждат съобразно принципите на неоснователното обогатяване. Затова собственикът може да претендира обезщетение за ползването, от което е лишен на база наемна цена, тъй като ползвателят се облагодетелства със спестения наем /при което е налице обогатяване за него/, а собственикът е лишен именно от този доход от имота /при което е налице обедняване на същия/-ТР № 82/1975г. на ОСГК на ВС на РБ. Съдът счита ,че по делото е безспорно установен както факта ,че ищецът е собственик на складовете, така и факта на ползване на същите от ответника за процесния период. Налице е връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. С оглед на това ответникът дължи на ищеца обезщетение за ползване на двата склада без правно основание като размерът се равнява на месечния пазарен наем за тези складови помещения. В тази връзка е изслушано заключение на СТЕ, което не е оспорено между страните. Вещото лице изчислило размера на обезщетението като е взело предвид полезната площ на процесните складове. Вещото лице е изчислило общата стойност на месечната наемна цена на двата склада на 2 491.30 лв. , съответно за процесния период общата сума е 29 895.60 лв. С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан, като размерът на дължимото от ответника на ищеца наемоподобно обезщетение за ползването на двата процесни склада за процесния период възлиза на общо 29 895.60лв. и в този размер следва да бъде уважен предявеният иск. Върху тази сума следва на осн. чл. 86 от ЗЗД да се присъди законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-21.12.2012г. до окончателното й изплащане. Искът за разликата от 29 895.60 лв. до претендиран размер от 41 039.90 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направени разноски. Съобразно размера на уважената част от претенцията ищецът има право на следните разноски: 1641.60 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнагражднетие 1047.91 или общо сумата 2689.51 лв. Ответната страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска 932.86 лв. , от които юрисконсултско възнаграждение 878.86 лв. След извършване на компенсация на разноските ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1756.24 лв. Водим от горното,съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА Държавна агенция „Д. Р. И В. З.”-Т. Д. „Д. Р.”-гр.В.Т. със съдебен адрес: гр.В.Т., У.”Х. Б.” № 86, да заплати на „В. З.” със седалище и адрес на управление: гр.Д., У.”Ш.” № 4, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата 29 895.60 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на открит склад с площ 3000 кв.м. с граници: на север-главен път В. Т. - С. З.; на изток 4-та главна железопътна линия, свързваща В. Т. и С. З.; на запад-закрит склад, и на юг- асфалтова площадка пред трети вагоностроителен цех на В. завод, гр. Д.; и на закрит склад с площ 600 кв.м. с граници: на север-главен път В.Т.-Ст.З., на изток - открит склад, на запад-главен път В. Т.- С. З., и на юг-асфалтова площадка пред трети вагоностроителен цех на В. завод, гр. Д., двата склада, собственост на „В. З.” -гр.Д., за периода 21.12.2009г.-21.12.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-22.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата ¯т 29 895.60 лв. до претендирания размер от 41 039.90 лв. като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Държавна агенция „Д. Р. И В. З.”-Т. Д. „Д. Р.”-гр.В.Т. със съдебен адрес: гр.В.Т., У.”Х. Б.” № 86, да заплати на „В. З.” със седалище и адрес на управление: гр.Д., У.”Ш.” № 4, сумата 1756.24 лв., представляваща, направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКР. СЪДИЯ: |