Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито
заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Десислава Костадинова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 261 по описа на състава за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 от КЗ/отм/.
Ищцата Н.А.Р. /ненавършила пълнолетие и
упражняваща процесуални действия чрез представителя си по закон Е.К.Л./
поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на
описаното в исковата молба травматично увреждане (фрактура на дясна
предмишница, контузия на главата и мозъчно сътресение с изпадане в
безсъзнателно състояние, контузия на поясните прешлени), което било причинено
поради неправомерното поведение на водача на лек автомобил „Хонда Сивик” с рег.
№ СА *******, при пътно- транспортното
произшествие на 27.11.2015г. в гр. София, на бул. „Сливница”, в което ищцата
участвала като пешеходец. Вредоносните последици намерили проявление в болките
и страданията, които били претърпени от ищцата в следствие на травмите, както и
в съЗ.адените за нея значителни битови и социални неудобства и по време на
лечебния и възстановителен период. Като твърди, че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил „Хонда
Сивик” с рег. № СА ******* била застрахована от ответното дружество, ищцата
претендира за осъждане на ответника да й заплати застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност” в размер на сумата от 35 000 лева, заедно със
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от датата на причиняването
на вредите - 27.11.2015г., до деня на окончателното плащане на присъденото
обезщетение. С оглед основателността на иска, ищцата претендира да бъде осъден
ответника да й заплати и направените съдебни разноски за настоящия процес.
Процесуалният представител на ищцата моли да му бъде присъдено и възнаграждение
за процесуално представителство по чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът ЗД „Б.и.“ АД оспорва предявените искове,
както по основание, така и по размер. Без да оспорва изрично наличието на
валидно застрахователно правоотношение с водача на лекия автомобил „Хонда Сивик“
с рег. № СА ******* - чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
твърдение, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
ищца, поради допуснато нарушение на чл.113 от ЗДвП – пресичането било
осъществено на пешеходна пътека, но по начин, който не е съобразен с посоката и
скоростта на приближаващите автомобили. Ответникът оспорва фактическите
твърдения относно вида и обема на действително причинените вреди, доколкото
поддържа твърдение, че те са по- малки по обем и вид в сравнение с посочените в
исковата молба. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди той да
е прекомерен и несъобразен с принципа на справедливост. По изложените
съображения, ответника моли за определяне на справедлив, но по- малък от
претендирания от ищцата размер на обезщетението. С оглед очаквания благоприятен
за него изход от процеса, ответникът претендира за осъждане на ищцата да му
заплати направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Протокол за ПТП № К-992/27.11.2015г.
на ОПП при СДВР, установява констатациите за настъпване на процесното пътно
произшествие, при което е пострадал ищцата, за участниците в него и механизма
на неговото настъпване. В протокола се съдържат данни за това, че на 27.11.2015г.
в гр. София, на бул. „Сливница” лекият автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № СА *******
е ударил пресичащата на пешеходна пътека Н.А.Р. и друго лице, неучастващо в
настоящия процес /З.Р.Д./.
Приетият като доказателство препис от Протокол от
06.07.2016г. по НОХД 7263/2016г. съгласно описа на 101 с-в при СРС установява
обективираното в него споразумение по чл.383 от НПК, по силата на което Ц.А.Д.се
признава за виновен в това, че на 27.11.2015г. в гр. София, на бул. „Сливница”
в качеството на водач на лекият автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № СА ******* е
ударил пресичащата на пешеходна пътека Н.А.Р., с което е нарушил разпоредбите
на чл.5, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и така е причинил престъпление по
чл.343, ал.3 пр. последно б. „а“ пр. второ НК във вр. с ал.1, б. „б“, пр.
второ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Споразумението има правните последици на
влязла в сила присъда и обвързва доказателствените изводи на настоящия съд за
посочените в чл.300 от ГПК и подлежащи на доказване юридически факти.
Данните за огледа на процесното местопроизшествие се
съдържат в приетия като доказателство Протокол за оглед на местопроизшествие от
27.11.2015г. на ОПП при СДВР, Скица и Фотоалбум, чието съдържание е обект на
анализ от допуснатата съдебна
авто-техническа експертиза.
Заключението на изслушаната съдебна авто-
техническа експертиза, което е изготвено от вещо лице Х.И. (технология и
безопасност в автомобилния транспорт), анализира данните за механизма на
настъпване на произшествието и предлага следните отговори на подлежащите на
установяване факти:
·
След анализ
на данните от протокола за оглед и останалите данни от досъдебното
производство, експертизата приема, че процесния лек автомобил е ударил
пресичащата пътното платно пешеходка (ищцата), която е предприела пресичане на
пътното платно от дясно- на ляво, отчитано по посоката на движение на
автомобила.
·
Пресичането е
осъществено на регламентирано за целта място- пешеходна пътека, очертана на
бул. „Сливница”.
·
Скоростта на
автомобила преди удара може да се определи на 40 км/ч., а при тази скорост, ударът с пешеходеца е бил предотвратим за водача на
автомобила, независимо дали при навлизане на пешеходната пътека, малолетната
пешеходка се е движила с бавен, бърз ход или с тичане. За да достигне до
този извод, вещото лице е съобразило видимостта на конкретния пътен участък
(ясна видимост), скоростта на движение на автомобила (около 40 км/ч.), опасната
зона на спиране (около 26 м.) и мястото върху пътното платно, където е бил
реализиран сблъсъкът (местопроизшествието е било запазено до извършване на
огледа от органите на КАТ).
Като доказателства по делото са приети две
медицински направления и един амбулаторен лист, които са обект на анализ от
допуснатата съдебно–медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза,
която е изготвена от д-р Б.Б. (ортопедия
и травматология) анализира данните за здравословното състояние на ищцата след
настъпване на произшествието и предлага следните отговори на подлежащите на
установяване факти:
·
Обективните
данни от приложената медицинска документация установява, че в следствие на
претърпяното пътно – транспортно произшествие, ищцата е получила следните
травматични увреждания: инфракция на дясната лъчева кост в областта на
китковата става, контузия, оглузване и подкожен хематом на челната област на
главата; контузия и охлузване на лявата скула; контузия на лявата теменна задна
част на главата; контузия на поясната област.
·
Посочените
увреди са предимно мекотъканни и кореспондират пряко с конкретния механизъм на
настъпване на процесното ПТП.
·
Няма
установени костни или неврологични увреждания на черепа на пострадалата. Няма
обективни медицински данни за претърпяно от пострадалата мозъчно сътресение,
нито данни за загуба на съзнание, а състоянието след пътния инцидент е
консултирано със специалист по неврология и последвано от преглед от специалист
по детска неврология.
·
След
настъпване на процесното ПТП пострадалата е била с гипсова имобилизация на
дясната киткова става в продължение на 25 дни. Инфракцията се третира при
децата като счупване на костта - но от типа на т.нар. неразместено счупване,
поради което не се осъществява наместване, а се третира само с гипсова
имобилизация.
·
Налице са
данни за контузия на поясни прешлени, поради установената палпаторна болка на поясните
прешлени. Фрактури или други по- тежки увреждания обаче не се установяват.
·
Според
становището на вещото лице, общата продължителност на лечебния и
възстановителен период на всички травми е около и не повече от 2 месеца.
Състоянието на пострадалата е напълно възстановено, без данни за усложнения.
В дадените пред съда показания, свидетелят А.Б.Р.заявява,
че е баща на ищцата и живее с нея в едно домакинство, поради което възприел
непосредствено и трайно състоянието й след пътния инцидент. Свидетелят
възприел, че след произшествието, дъщеря му била с гипсова имобилизация на
дясната ръка, охлузено лице, оплаквала се от болки в главата. След около два
месеца, пострадалата „започнала да се оправя“. Пътният инцидент се отразил и на
психологическия статус на пострадалата, която проявавала признаци на
безпокойство и страх, при пресичане на пътното платно и при пътуване в
автомобил. Към момента на показанията – м. ноември 2016г. (т.е. около година
след пътния инцидент), според свидетеля- дъщеря му била добре и „не се
оплаква“.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 226 от КЗ;
Съдът е сезиран с иск, който се основава на
твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226 КЗ, ответникът - в
качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” е длъжен да покрие имуществената (деликтна) отговорност на
причинителя на вредите, като заплати на пострадалата пешеходка (ищцата) застрахователно
обезщетение, което е съответно на причинените й вреди.
Предпоставките за основателност на иска са: първо-
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане/
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинно - следствена връзка
помежду им/, както и второ- наличие на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност” на собственика/ водача на МПС, с което е било
причинено увреждането.
Съдържанието
на приетия като доказателство Протокол за ПТП № К-992/27.11.2015г. на ОПП при СДВР, както и заключението
на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза мотивират категоричния
извод, че именно поведението на водача на лекият автомобил „Хонда Сивик“ с рег.
№ СА ******* преди и по време на настъпване на произшествието е станало причина
за неговото настъпване. В хипотезата на чл. 300 от ГПК съдът приема, че при настъпване
на процесното пътно- транспортно произшествие, на 27.11.2015г. в гр. София, на
бул. „Сливница”, водачът на лекия автомобил е нарушил установените в З.вП
правила за движение и като не е осигурил и безопасно пресичане на пътното
платно на пострадалата - на регламентирано за целта място, е причинил на ищцата
физически травми.
Доводите на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца
останаха недоказани, поради което няма как да бъдат възприети. Нещо повече
- с оглед категорично и ясно установения механизъм на настъпване на процесното
произшествие – споменатите доводи на ответника са категорично опровергани.
До този извод
съдът достигна, като съобрази, самият механизъм на настъпване на произшествието
и поведението на участниците в него. При установения механизъм и на точното място на сблъсъка между тялото на пешеходката
и корпуса на автомобила (на около 7, 8 до 8 метра – в ляво – считано от десния
край на пътното платно по посока на движението), съдът споделя извода на вещото
лице, че водачът на автомобила във всеки случай е могъл да възприеме
своевременно пресичащите деца и да осъществи ефективно аварийно спиране. В този смисъл са не само категоричните
изводи на приетата съдебна авто- техническа експертиза, която е разгледала три
възможни варианта на скорост на придвижване на пешеходците в съЗ.алата се
ситуация преди сблъсъка, но изводите от опитните правила.
Уместно е в тази насока да се отбележи, че поради често
преминаване през района, настоящия състав на съда има преки и подробни впечатления
от мястото на настъпване на ПТП (кръстовището на бул. „Сливница“ с ул.
„Филиповско шосе“ и разположената върху този пътен участък
пешеходна пътека). Поради тази причина, при обсъждане на доказателствата съдът убедено
кредитира и сподела крайните изводи на авто-техническата експертиза, според която е била налице обективна възможност на
водача, да забележи пресичащите деца от голямо разстояние и с оглед на това - да
реагира адекватно, като намали скоростта, за да има възможност дори да спре
преди преминаването през очертанията на пешеходната пътека.
Като кредитира заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза, съдът достигна до извода, че ищцата е претърпяла телесни
увреждания, които се намират в пряка причинно – следствена връзка с виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № СА *******,
но при това - действително претърпяните от
ищцата вреди се отличават съществено по естество и обем от онези, които са
описани в исковата молба. Настъпили са предимно мекотъканни увреждания от
котузионен тип- охлузвания, кръвонасядания и хематом, но липсва данни за
неврологични увреждания от типа на сериозни ЧМТ, комоцио, загуба на
съзнание. Най- сериозното увреждане с
травматичен произход, за което ответникът дължи обезщетение, представлява
инфракцията на дясната лъчева кост на ръката
Събраните по делото доказателствени средства –
писмени и гласни установяват телесното увреждане, което е претърпяла ищцата в
следствие на процесното ПТП, както и последиците от него, а от друга страна - ответникът
не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение между него и водача
на лекия автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № СА *******, което се установи с приет
като доказателство препис от застрахователна полиза и справка в ИЦ на ГФ - съдът
намира за установени предпоставките, които определят надлежната пасивна
материална легитимация на страните в процеса.
По отношение размера
на платимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от
съда, по справедливост (чл. 52 от ЗЗ.).
В конкретния случай, за да прецени справедливия
размер на обезщетението, съдът съобрази преди всичко характера на преживените
от увреденото лице негативни емоции, болки и страдания от съпровождащи
лечението. При това с помощта на използваните специални знания съдът установи,
че болките и страданията, които е търпяла
ищцата не са нито с посочения в исковата молба обем, нито с такъв интензитет.
Лечебно- възстановителният период е приключил до изтичане на сравнително
кратък, двумесечен срок.
Експертното заключение категорично отрече твърденията за настъпила ЧМТ със сътресения на
мозъка и определя значителна част от травмите като мекотъканни увреждания.
Единствената по- сериозна травма, която е
причинила на ищцата болки и странадия е инфракцията на лъчевата кост на дясната
ръка, но и тази травма е била напълно излекувана в относително кратък, двумесечен срок. Макар и временно,
физическата активност на пострадалата и нейната социална ангажираност за
посещаване на заадължителни редовни учебни занятия също са били засегнати за
период около един месец, като се има предвид, че пострадалата е била
ненавършило пълнолетие дете, което ходи на училище. Ето защо, размерът на
обезщетението следва да бъде определен около средния за такъв тип травми, преминали напълно и без
усложнения т.е. около 10 000 лева.
Необходимо е при определяне на справедливия размер
на обезщетението да се отчитат също и негативните емоционални последици, които травмата
е оставила у пострадалата, предвид нейната възраст, както и мекотъканните
увреждания, които са причинили болки и страдания, макар и преминали бързо.
Обезщетението за тези увреждания е справедливо в размер от около 2000 лева.
С оглед адекватно прилагане на принципа на
справедливостта, като отчете комплексно изложените по- горе обстоятелства и съобрази
социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен
стандарт, към момента на настъпване на процесното ПТП съдът приема, че
компенсирането в пълен обем на всички удоказани вредни последици от причинените
травми е справедливо оценимо на сумата от 12 000 лева.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието
за справедливост има не само разгледаните по- горе субективни, но и обективни икономически
измерения, съобразени със средния жизнен стандарт в страната. Показателен за
този стандарт е на първо място размерът на минималната работна заплата за
страната, към момента на настъпването на вредите (380 лева, съгласно ПМС № 419/17.12.2014г.),
размерът на средната работна заплата за страната за същия период, по официални
данни на НОИ (които са общодостъпни на www.noi.bg), а не на последно
място и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за съответния период.
След внимателна преценка
на комплекса от обективни фактори, които повлияват на оценката за справедлив
размер на обезщетението, съдът счита, че за горницата – над вече посочения справедлив размер на обезщетение от
12 000 лева и до размер на сумата от 35 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Ето защо, съдът счита за основателно
възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение, като се отчита характера и обема на действително претърпяните
(доказани) вреди.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената
сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на
вредите, до деня на окончателното изплащане на сумата.
По
претенцията за разноски;
С оглед изхода на спора при условията на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдът намира, че ищцата има право да получи направените от нея
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Но доколкото ищцата не е
правила разходи за събиране на доказателства, от чието внасяне е била
освободена – на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
- ответникъкт следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 87 лева.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът е длъжен да
заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Й.Д., сумата от 890 лева.
На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него
разноски, включващи депозити за съдебни експертизи (на лист 72-74 от делото) и
възнаграждение за процесуално представителство (на лист 28-29 от делото).
Сумата възлиза общо на 2 266 лева.
Наведеното от процесуалния представител на ищцата
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за процесуално
представителство, не може да бъде споделено. Действително, заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника е в размер, който превишава
минимума, но това превишение не е така значително, че да бъде квалифицирано
като прекомерно т.е. превишаващо многократно и необосновано установените в
НМРАВ минимални размери.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда и следващата се държавна
такса в размер на 480 лева за уважената част от иска, от заплащането на която ищцата
е освободена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК ******* и със седалище ***, да
заплати на Н.А.Р. с ЕГН ********** /ненавършила пълнолетие и упражняваща
процесуални действия чрез представителя си по закон Е.К.Л./ и съдебен адресат -
адв. Й.Д.,***, на основание чл. 226 КЗ
/отм/ – сумата от 12 000 лева (дванадесет
хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача
на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № СА *******, за причинени неимуществени вреди, в следствие на причинените
телесни увреди при ПТП от 27.11.2015г., заедно със законната лихва, считано от датата
на причиняването на вредоносния резултат - 27.11.2015г. до окончателното
плащане, като отхвърля претенцията за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта за горницата - над
присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението от 35 000
лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД да заплати на адв. Й. Г. Д. от САК, с
адрес ***, на основание чл. 38 от ЗАдв. - сумата от 890 лева (осемстотин
и деветдесет лева) като възнаграждение за безплатно осъщественото процесуално представителство на ищцата Н.А.Р.
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н.А.Р. да заплати на ЗД „Б.и.“ АД - на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8
от ГПК - сумата от 2266 лева (две
хиляди двеста шестдесет и шест лева), представляваща
съдебни разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД да заплати по сметката на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 567 лева (петстотин
шестдесет и седем лева) за държавна
такса и съдебни разноски, от заплащането на която ищцата е била освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Апелативен съд, с
жалба, която следва да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
СЪДИЯ: