Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Светлана Стоянова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 987/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от „Виталекс Груп България“ ООД, ЕИК ****,
представлявано от В.Т. със седалище и адрес на управление: гр. Варна****чрез
пълномощника адв. А. срещу решение № 260204/11.02.2021 г. на Варненския районен
съд (ВРС), постановено по НАХД № 5003/2020 г., с което е потвърден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия Г № 0020435, с който на „Виталекс Груп България“ ООД,
за нарушение на чл.483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на
основание чл. 638, ал. 4 от КЗ, във връзка с чл. 683, ал. 1, т. 2, връзка чл.
461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно и необосновано, постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Изразява се несъгласие с изводите
на районния съд за установеност на описаното в електронния фиш нарушение и
приложената санкционна норма. Навеждат се доводи, че в електронния фиш липсва
описание на нарушението, което е един от задължителните реквизити съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), към
която препраща нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ. Аргументират, че това
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя, ограничавайки възможността
същият да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен. Излагат се
твърдения, че от представените през ВРС писмени доказателства се установило, че
АТСС, с което е заснет автомобилът е пътна радарна система е трафик радарна
система и може да бъде използвана само за контрол на движение на скоростта на МПС, поради което не може да
бъде използвана за установяване на нарушение по Кодекса за застраховането. В
този смисъл, счита че е следвало ВРС да отмени електронния фиш, тъй като не са
приложени общите правила, предвидени в ЗАНН. Навеждат се доводи, че е следвало
управителят на дружеството да бъде санкциониран по чл. 638, ал. 4 от КЗ и се
твърди, че доказателства в насока кой е управлявал автомобила липсват, като в
жалбата са изложени подробни доводи в тази насока. Освен всичко изложено се
твърди и нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
предвид липсата на протокол и приложенията към него. На изложените основания се
иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на издадения електронен
фиш. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, касаторът поддържа жалбата и моли
решението на ВРС да бъде отменено.
Ответникът –
Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, изложени в депозирани чрез
процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на разноски за
адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален размер.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспорения
пред районния съд електронен фиш дружеството „Виталекс Груп България“ ООД е
наказано за това, че на 24.07.2020г., в 14:53 часа в гр. Варна, по бул.“***“, на
място с GPS
кординати:43.216653,27.***е установено управление на МПС-лек автомобил марка
„Хюндай Соната“ с рег.№ В****ВР, регистрирано в Република България, което не е спряно
от движение, и за което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Гореописаното е квалифицирано като нарушение
на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4,
вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство/система № SD2D0014. След извършени
справки на интернет страницата на
„Гаранционен фонд“ е установено, че към дата 24.07.2020г. за лек автомобил марка „Хюндай Соната“ с рег.№ В****ВР няма
активна застраховка „Гражданска отговорност“. При справка в информационните
масиви на МВР е установено, че МПС-то е собственост на „Виталекс Груп България“ ООД с ЕИК
****, представлявано от О. Г.
Електронният фиш /ЕФ/ е издаден на собственика на МПС. От представена пред ВРС извадка
от Търговския регистър, касателно актуалното състояние на дружеството съдът е
установил, че то се представлява заедно и поотделно както от О. Г, така и от депозиралият жалбата
като представляващ- В.Т..
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че е установено извършването
на административното нарушение, описано в оспорения пред него електронен фиш. Районен
съд – Варна е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми
реквизити и отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението
по пътищата, към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. Първоинстанционният
съд е приел, че в случая е неприложима Наредба №8121з-532/2015г., както и че
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ се установява чрез
справка по електронен път в „Гаранционен фонд“. Подробни мотиви съдът е изложил
по отношение на това, защо не е ангажирана отговорността на представляващия
дружеството като физическо лице. ВРС е констатирал,
че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Неоснователно
касационният жалбоподател поддържа, че не е установено извършването на
описаното в електронния фиш нарушение, както и че не са посочени съставомерните
признаци на същото. Видно от съдържанието на оспорения пред ВРС електронен фиш дружеството
е наказано за допуснато нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно тази
правна норма, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко физическо или юридическо лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. В случая неизпълнението на това
императивно задължение е установено по делото и дори не се оспорва от касатора.
Според чл.
647, ал. 3, изречение първо от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 189, ал. 4, изречение
второ от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното
ѝ заплащане. Както правилно е отбелязал решаващият състав на ВРС в
мотивите към обжалвания съдебен акт, електронният фиш съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Констатираните факти изцяло
кореспондират с посочената нарушена правна норма на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ,
като същите изпълняват в пълна степен изискването на чл. 189, ал. 4, изречение
второ от ЗДвП за описание на нарушението.
Изложените в
жалбата възражения, по отношение на това, че в настоящия случай е следвало да
се приложат общите правила на ЗАНН за съставяне на АУАН и НП, са неоснователни.
Съдът изцяло споделя, изложените мотиви в решението на ВРС. Както правилно
Районен съд – Варна сочи, достатъчно е с автоматизирано техническо средство или
система да е установено и заснето управлението на МПС, без да е необходимо да
АТСС да установява и заснема липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Правилно първоинстанционният съд приема, че липсата на валидно сключена
„Гражданска отговорност“ се установява, чрез проверка е електронния сайт на
„Гаранционен фонд“, т.е. установяването на този факт не е оставен на преценката
на контролните органи, а се извлича от данни в официалната информационна
система.
Съдът
намира, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ е категорична, че при установено
управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговорността се понася от
собственика на МПС под формата на налагане на глоба или имуществената санкция
по ал. 1. Изричното посочване на имуществената санкция като наказание за
нарушението по тази разпоредба, ясно сочи, че законодателят включва в кръга на
субектите на нарушението и юридическите лица, независимо от факта кое физическо
лице е управлявало автомобила. Разпоредбата на чл.638, ал. 4 КЗ, препраща към
чл. 638, ал. 1 КЗ относно вида и размера на конкретните наказания: глоба за
физическите лица и имуществена санкция за юридически лица и ЕТ. Налице е
управление на описаното в електронния фиш МПС в момента и на мястото, посочени в него,
което се установява от наличните по преписката доказателства, като за целите на
производството не е наложително да се установява конкретното лице – водач. С оглед на изложеното се явяват
несъстоятелни възраженията, направени с жалбата в тази насока. Още повече,
както правилно е посочил ВРС, от представеният и приобщен като доказателство,
снимков материал, безспорно се установява, е МПС – лек автомобил марка „Хюндай
Соната“, рег. № В****ВР се управлява в гр. Варна, по бул. „***“. От
представеният снимков материал се установява, както регистрационният номер на
автомобила, така и че същият се движи по път. Както правилно
първоинстанционният съд е приел в решението си, макар и снимковия материал да
сочи единствено географски координати, при въвеждането им в интернет
пространството се локализира именно мястото, посочено в ЕФ.
По
отношение на твърдението в жалбата, че липсата на протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г., сочи на недоказаност на нарушението, съдът
намира същото за несъстоятелно. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите на Районен съд – Варна, в тази насока. За пълнота следва да се
отбележи само, че от представения снимков материал се установява, както точното
време, така и мястото на извършване на нарушението /чрез посочване на GPS координати/. С представените пред първоинстанционния
съд писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№18.02.5133 с технически характеристики на АТСС – SD2D0013, както
и допълнение №18.07.5133.1 се установява именно с какво по вид АТСС е заснето
нарушението, както и неговите технически характеристики. Изготвянето на
протокол по чл.10 ал.1 от цитираната наредба е необходимо при контрол на
скоростта на моторните превозни средства, тъй като в него се попълват данни за
мястото на пътя, на което е поставено АТСС и снимка на разположението на уреда,
с оглед установяване на обстоятелството, че именно в този пътен участък е
въведено ограничаване на скоростта чрез пътен знак.
Съгласно чл. 344, ал. 1 от Кодекса на
застраховането застрахователният договор се сключва в писмена форма като
застрахователна полица или друг писмен акт. А съгласно чл. 487, ал. 1 КЗ наличието на
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на
чл. 575, ал. 1, и знак, който се издава от Гаранционния фонд. Такива
доказателства не са представени, нито пред ВРС, нито пред настоящата съдебна
инстанция, с оглед на което отговорността по чл. 638, ал. 4 от КЗ е правилно
ангажирана.
Наложеното в
случая административно наказание законосъобразно е определено в изрично
посочения в санкционната норма фиксиран размер, поради което пред съда не стои
въпросът за неговото намаляване.
Мотивите на
въззивната инстанция относно липсата на основания за квалифициране на случая
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН са достатъчно изчерпателни и
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо
да бъдат преповтаряни.
По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за
касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260204/11.02.2021 г. на Варненския районен
съд, постановено по НАХД № 5003/2020 година.
ОСЪЖДА „Виталекс Груп България“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, **** , да заплати в полза на Областна дирекция на МВР –
Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.