№ 96
гр. Г., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500100 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците по делото М. М. А. и П. М. А. – Ц.
срещу Решение №3/02.01.2024г. по гр.д.№1055/2023г. по описа на Габровски районен съд.
В жалбата се излага становище, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че неоснователно съдът приел, че са спазени законовите
изисквания за прехвърлянето на вземания, и че длъжникът /съответно наследниците й/ са
надлежно уведомени за цесията, и то с отговора на исковата молба. В решението на съда
била обсъдена единствено редовността на уведомяването за прехвърлянето на вземането по
смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, като било прието, че то може да бъде извършено и с отговора на
исковата молба. В решението не било обсъдено и направеното позоваване на разпоредбата и
на чл.26 ЗПК. Клаузите в общите условия, касаещи прехвърляния без конкретното съгласие
от другата страна по договора, били неравноправни съгласно чл.143, т.15 ЗЗП и поради това
нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.24 ЗПК, тъй като не са уговорени
индивидуално. Следователно вземането не било прехвърлено надлежно и не е произвело
целените правни последици. Неоснователно било позоваването на чл.99 и сл. ЗЗД, тъй като
в случая той се явявал общ закон по отношение на специалния закон за потребителския
кредит, кой изрично регулира договорите за предоставяне на кредити. Съдът е следвало да
съобрази, че договорът за цесия не е породил действия спрямо длъжника /и наследниците й/
и следователно „Агенция за събиране на вземания " ЕАД не е активно материално-правно
легитимирана да търси изпълнение по отношение на спорното право. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба и моли съда да я остави Без уважение, като присъди направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. В случай, че съдът осъди ответника да заплати разноски на
ищеца моли да бъде извършено служебно прихващане на същите.
1
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените
от страните доводи, прие за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С обжалваното Решение №3/02.01.2024г. по гр.д.№1055/2023г. по описа на
Габровски районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от
жалбоподателките иск да признато за установено, че М. М. А. и П. М. А. - Ц., като
наследници на Т. М. А., починала на 15.11.2020г., не дължат на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД описаните в Покана за доброволно изпълнение /изх. №1173/19.06.2023г./ по
изп. д. №20137330400006 по описа на ЧСИ Г. Н., peг. №733, район на действие ОС- Габрово,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.11.2012г. въз основа на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№5001/09.11.2012г., постановена по ч.гр.д. №2814/2012г. на РС Габрово суми, както следва:
общ размер на претенциите - 14195,85лв., от които: главница – 4728,97лв. /описана в И.Л. от
09.11.2012г./; законната лихва в р-р на 81,01лв. за периода 10.05.2023г.-03.07.2023г.;
7590,00лв. - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./; 540,18лв.-
разноски по И.Д. и 1255,69лв.- такси по Тарифа към ЧСИ, дължими към 02.07.2023г.
За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че изпълнително
дело №20137330400006 по описа на ЧСИ Г. Н., същото е образувано от „Банка Пиреус
България” АД срещу Т. П. А., съгласно изпълнителен лист, издаден на 09.11.2012г., издаден
въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №5001/09.11.2012г., постановена по ч.гр.д. №2814/2012г. на РС Габрово.
По така образуваното изпълнително дело били предприети следните изпълнителни
действия от кредитора: 09.12.2014г. молба на „Банка Пиреус България” АД за запор на
банкови сметки на длъжника, на 12.12.2014г. – запорно съобщение на банкови сметки на
длъжника в ДСК; 31.05.2016г. – молба от ответника за запор на банкови сметки на ищеца;
27.01.2017г. – молба на ответника за справка за банкови сметки от БНБ с искане за налагане
на запор; 16.05.2017г.- запор в ДСК; 12.04.2017г. - молба за опис на движими вещи на
длъжника; 07.10.2019г. – призовка за принудително изпълнение за опис на ДВ на длъжника;
15.11.2020г. – на посочената дата длъжникът Т. П. А. е починал; 07.04.2022г. – запорно
съобщение до ОББ относно сметки на Т. П. А.; 15.02.2023г. - молба за удостоверение за
наследници и конституиране на наследници 19.06.2023г. - изпратени съобщения за
конституиране на наследниците – ищци по делото П. М. Ц. и М. М. А..
Видно от хронологията на посочените действия по изпълнителното дело било че не
са налице срокове в интервал по-голям от 5 години между извършване на изпълнителните
действия, съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело
№2/2013г., ОСГТК, които прекъсват давността.
От значение за спора било дали настъпването на двегодишния срок, съгласно чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и
явяващ се основание за прекратяване на изпълнителеното дело, е от значение за
извършените след изтичане на този срок изпълнителни действия. С оглед изложеното
наведеното основание за недължимостта на сумите, посочени в изпълнителен лист, издаден
на 09.11.2012г., поради настъпила погасителна давност бил неоснователен, както и
аргумента, че те са недължими, поради неспазени правила за прехвърляне на вземания.
Ищецът бил легитимиран, като носител на вземанията съгласно издадения изпълнителен
лист съгласно представените по изпълнителното дело договор за прехвърляне на вземания
от 14.01.2016г. и приложение 1 към него, в което е индивидуализирано вземането от
наследодателката на ищците по делото. По делото било представено и пълномощно,
оправомощаващо ответникът по делото/цесионер по договора/ да уведоми длъжника за
придобитото вземане. След като съдебната практика приема, че уведомяването е редовно
при връчване на уведомление за извършената цесия с исковата молба при осъдителен или
при положителен установителен иск, следвало да бъде прието, че то е редовно и при
връчване с отговора на исковата молба при отрицателен установителен иск, тъй като то
достига до адресата, извършено е в срока по чл.235 ал.3 от ГПК и е факт от значение за
2
делото, в тежест на доказване от носителя на правото по него. С оглед изложеното,
неоснователен бил и аргумента, че сумите, предмет на принудително изпълнение съгласно
изпълнителния лист са недължими, поради неспазени правила за прехвърляне на вземания.
Тъй като ищците са наследници на длъжника по изпълнителния лист и нямало данни да са
се оказали от наследството, те дължат подлежащите на плащане от наследодателя им суми.
Настоящия състав на въззивния съд намира следното :
Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.439
ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания или спирания на давността. Предвид изложеното всички възражения на
ищците по повод валидността на договора за кредит са ирелевантни на заявения с исковата
молба правен спор. Още повече, че техния наследодател приживе не е оспорил валидността
на вземането на ответника, макар да е имал възможност за това.
Към момента на встъпване на цесионера по изпълнителното дело и съобщаване на
цесията на длъжника наследодателката на ищците е била жива. Същата не е възразила
относно валидността на действията по съобщаване на цесията, поради което нейните
наследници не могат да се позовават на това обстоятелство.
От момента на образуване на изпълнителното дело - 10.01.2013г. до 08.11.2017г.
(когато взискателя подава молба за извършване на опис на недвижим имот, собственост на
длъжника) по делото периодично, през интервали по-малки от две години, са извършвани
същински изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР №2/26.06.2025г. по т.д.№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
След тази дата (08.11.2017г.) извършените същински изпълнителни действия по
изпълнителното дело, които са прекъснали давността, са както следва :
- 07.04.2022г. – запорно съобщение до ОББ относно сметки на Т. П. А.;
- 19.06.2023г. - изпратени покани за доброволно изпълнение до конституираните
наследници на Т. А. – ищците по делото П. М. Ц. и М. М. А..
Съдът счита, че изпращането на 07.10.2019г. на призовка за принудително
изпълнение за опис на имущество на длъжника не е прекъснало давността, тъй като същото
действие е извършено от ЧСИ във връзка с молба за извършване на опис на недвижим имот,
собственост на длъжника от 08.11.2017г. Съгласно установената съдебна практика когато
искането на кредитора за предприемане на изпълнително действие е направено
своевременно, но то не е предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния
срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора давността се счита за прекъсната с
искането. В този см. е Решение №127/12.07.2022г. по гр.д.№2884/2021г. на ІІІг.о. на ВКС
През периода 13.03.2020г.-20.05.2020г. въз основа разпоредбата на чл.3 ЗМДВИП по
силата на закона спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват
или придобиват права от частноправни субекти.
На 15.11.2020г. –длъжникът Т. П. А. е починала, нейните наследници са
конституирани с Постановление на ЧСИ от 27.04.2023г.
Съдът констатира, че от 08.11.2017г. до 07.04.2022г., след приспадане на периода
13.03.2020г.-20.05.2020г. е изтекъл период от повече от две години (4г., 2мес. и 23дни), през
който не са извършвани същински изпълнителни действия (по см. на т.10 от ТР
№2/26.06.2025г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Нещо повече двугодишния срок е
изтекъл на 08.11.2019г. и от тази дата по делото е настъпила перемпцията.
На съда е известно, че поради съществуване на противоречива практика по въпроса
„Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ е образувано тълкувателно дело
№2/2023г. на ОСГТК на ВКС, по което все още не е постановено решение. Същевременно
съобразно приетото в т.1 от Тълкувателно решение №8/7.05.2014г. по т.д. №8/2013г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ
правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната
инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.
3
Настоящият състав споделя практиката възприета в Решение №10/16.02.2016г. по
гр.д. №3231/2014г.ІІІ г. о.; Решение№37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. ІV г.о.; Решение
№3/04.02.2022г. по гр.д. №1722/2021г. ІV г.о., Решение №127/12.07.2022г. по гр.д.
№2884/2021г. ІІІ г.о. и др., в които е постановено че съгласно т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по
т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т. ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Давността, съгласно чл. 16, б.„в” ЗЗД, се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е и че перемпцията е без правно значение за
давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ –той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното
задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители
действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по
чл.116, б.в ЗЗД. Прието е и че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора.
От гореизложеното е видно, че по процесното изпълнително дело №6/2013г. по
описа на ЧСИ Г. Н. до датата на предявяване на иска няма период от пет години, в който да
не е извършвано или да не поискано от взискателя извършване на същинско изпълнително
действие, поради което вземането на ответника не е погасено по давност и предявения иск е
неоснователен.
Поради изложеното по-горе подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Поради оставяне на жалбата без уважение на жалбоподателките не следва да се
присъждат направени по делото разноски.
Съобразно направеното от ответната страна искане и оставянето без уважение на
въззивната жалба жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 100лв.-
юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, която сума е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че пълномощника на ответника не се е явил в с.з. пред въззивната
инстанция, а само е изготвил и депозирал становища.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3/02.01.2024г. по гр.д.№1055/2023г. по описа на
Габровски районен съд.
ОСЪЖДА М. М. А., с ЕГН ********** гр.Г., ул.З. ** и П. М. А. - Ц., с ЕГН
**********, гр.Г., ул.З. ** да ЗАПЛАТЯТ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Д-р Петър
Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4 сумата 100,00лв. (сто лева) –
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5