Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, …………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 14624 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от К.В.М. против „ДЗИ – О.З.“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът
твърди, че на 19.04.2016 г. придобил правото на собственост върху л.а „Опел Астра“ с рег. № *******чрез договор
за покупко-продажба, сключен със „С.П.“ ООД. На 26.08.2016г. сключил договор за
застраховка “Каско“ с ответника. За времето от 23.00 часа на 26.08.2016 г. до
07.15 часа на 27.08.2016 г. настъпило застрахователно събитие – кражба на
процесния автомобил. Ищецът отправил извънсъдебна застрахователна претенция към
ответника за заплащане на обезщетение, но на 09.11.2016г. ответникът постановил
необоснован отказ по претенцията. Моли съда да осъди ответника да му заплати
застрахователно обезщетение в размер на 25 877 лв., както и сумата от 115.01 лв./обезщетение
за забава за периода 09.11.2016. -
24.11.2016г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.11.2016г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответникът
оспорва предявените искове. Поддържа, че не е настъпило застрахователно събитие
„кражба“ на посочените в ИМ дата, час и място. Твърди, че ищецът не предоставил
вярна и точна информация за обстоятелствата, при които настъпило
застрахователното събитие, което представлявало неизпълнение на чл.363 от КЗ и
на общите условия по застраховката – т.3.5, т. 3.6 от раздел първи от ОУ, което
нарушение било съществено, с оглед интереса на застрахователя, по смисъла на
чл.363, ал.4 от КЗ и му давало право да откаже да заплати обезщетение. Позозова
се и на т.8.9 от раздел първи на ОУ, за да откаже плащане на застрахователно
облещетение. Поддържа, че било на лице надзастраховане на автомобила. Моторното
превозно средство било закупено за сумата от 1450 евро, а впоследствие
продадено на ищеца за сумата от 516 лв. Във фактурата за закупуване на
автомобила било отразено, че по него имало щети от пожар. Твърди, че
автомобилът имал сериозни повреди, които не било възможно да бъдат ремонтирани,
двигателят му бил повреден при пожар, поради което бил негоден за движение по
пътищата. При сключването на застраховката бил представен друг автомобил, а не
процесният. По тази причина превозното средство не било преминало регистрация
пред „Пътна полиция“ към МВР и през технически преглед. Твърди, че процесният
автомобил не следвало да се оценява като превозно средство, годно за движение
по пътищата на страната. Техническата изправност на автомобила следвало да бъде
установена чрез документ за технически преглед, какъвто не бил представен по
делото. Оспорва размера на иска. Твърди, че е налице надзастраховане на
превозното средство. Прави възражение за прихващане със сумата от 859.26лв.,
представляващи втора, трета и четвърта вноска от дължимата застрахователна
премия по застрахователния договор. Оспорва иска за мораторна лихва. Твърди, че
поради неоснователност на главния иск, неоснователен бил и иска за мораторна
лихва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената
застрахователна полица между страните е сключен договор за застраховка „Каско+“
за периода от 15.00 часа на 26.08.2016
г. до 24.00 часа на 25.08.2017г. за л.а „Опел“, модел “Астра Спортс Тоурер“.
Първата премия по полицата е заплатена от ищеца на 26.08.2016 г.
На
27.08.2016 г. е подаден сигнал от М., че
автомобилът е откраднат, за което е издадено удостоверение № ЗМ 1901116/30.08.2016г. на Пето РУ при ОД
на МВР – София, както и постановление от 11.10.2016г. по ДП №ЗМ 1901/2016 г. на
Софийска районна прокуратура за спиране на наказателното производство, които документи е представил пред застрахователя с искане да му се изплати обезщетение. По
уведомлението на ищеца е образувана застрахователна щета 44012131620651, по която
ответникът с писмо от 09.11.2016 г. е отказал да изплати обезщетение, като е
заявил, че декларираните обстоятелства не съответстват на установените факти.
По реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между
държави от компетентните институции на Германия по делото е представено писмо от Федерална
служба „МПС“ – Фленсбург, Германия и Справка от Централния регистър на МПС –
Фленсбург, от които се установява, че последният ползвател на процесния
автомобил в Германия е бил „Тисен Круп Ауфцюге“. Първата регистрация на
моторното превозно средство е на 10.08.2015 г., а на 05.02.2016 г. е изваден от
експлоатация. Видно от Справка от Централния регистър на МПС – Фленсбург,
Германия, в раздел „Оценка“, е отразено, че „моторното превозно средство не е
изхвърлено като отпадък“./л.165-175/.
Представени са фактура №
3798/16 от 13.04.2016 г. за закупуване на автомобила в Германия и договор за
продажба на автомобила на 19.04.2016 г. в България, от които се установява, че превозното
средство е закупено първоначално от „С.П.“ ООД за сумата от 1450 евро, като в
самата фактура е отразено, че по него е имало щети от пожар/л.49-50/, а на
19.04.2016г. автомобилът е продаден от „С.П.“ ООД на ищеца за сумата от 516 лв.
При застраховането на
автомобила на 26.08.2016 г. е отразена застрахователна сума от 27 000 лв.
По делото са събрани
гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно
техническото състояние на автомобила непосредствено след закупуването му от
ищеца, както и установяване на обстоятелството дали е извършен ремонт на
автомобила.
От показанията на св. М. ***
П.“ ООД се установява, че лично е избрал автомобила и е подписал договора за неговото
закупуване в Германия. Заявява, че по
превозното средство имало малко щети – установил проблеми с електрическата
инсталация, която била „пообгоряла“. Купил колата на много добра цена – 1500
евро с идеята да я възстанови. По нея имало обгаряния по предната дясна част
под капака, самият капак, единият фар, въздуховодите, ел. инсталацията на
двигателя, кабелите на мотора. Свидетелят първоначално видял колата на снимки и
преценил, че няма да е трудно да се възстанови. Купил я от частно лице в
Германия. Впоследствие колата била ремонтирана. Възстановило я е едно момче – Д. в сервиз на ул.“Самоков“ в гр.София. Частите
стрували 5-6 хиляди и към 3000 лв. платил за труд. Продал колата на чичо си К.М..
От него получил пари за ремонта. Възстановеното МПС, според него, струвало над
30 000 лв. по пазарни цени. Автомобилът пристигнал в България на платформа. При
покупката бил под 10 000 км. Произведен бил през август 2015г., а свидетелят го
закупил през април 2016 г., няколко месеца не бил управляван. В своите показания св.М./син на ищеца/ заявява,
че баща му придобил автомобила в края на м.август 2016 г. Родителите му живеели
в гр.Пазарджик, а той – в София. Дошли в София, за да вземат автомобила. Изкарали
транзитни номера, защото МПС трябвало да се придвижи до гр.Пазарджик, за да се
регистрира. Цял ден се занимавали с автомобила – застраховали го в „ДЗИ“,
вечерта родителите му останали да преспят при него, защото станало късно. Оставили колата към 10.00 часа - 10.30 часа пред
блока в жк.“Лагера В“, в който живеел свидетелят. Сутринта трябвало да стават
рано, тъй като свидетелят бил на работа. Станали около 6.30 часа, слезли долу,
но колата я нямало. Баща му се обадил на 112. От там му казали, че вероятно става въпрос за кражба. Отишли в най
- близкото РПУ. Разпитали баща му какво се е сучило. После свидетелят и ищеца
отишли до ответното дружество. Транзитните номера за автомобила били взети от
гр.Пазарджик с договора за покупко - продажба. От
показанията на св. П. се установява, че познава св. С.М.. Спомня си за случай,
при който му докарали повреден л.а „Опел Астра“, комби, сив на цвят. Видял
автомобила в края на м.април 2016 г. М. искал от него да каже дали може да
отстрани дадена повреда по автомобила. Това станало пред сервиза, в който
работел на ул. „********. В деня, в който докарали автомобила за ремонт,
свидетелят не бил в сервиза, но от колегите си научил, че моторното превозно
средство пристигнало на платформа. Основната му повреда била на предна дясна
част, където имало обгаряния – били обгорени десния калник, предната дясна
гума, бронята, предния капак. Когато отворил предния капак, свидетелят видял,
че има доста повреди по двигателя – в сектора около филтърната кутия на
двигателя, част от радиаторите, въздуховодите, част от двигателя и много голяма
част от двигателната инсталация. П. се съгласил да ремонтира автомобила, казал,
че не дава гаранция, че „ще се получат нещата“ и не дава никакви срокове за
ремонта. След разглобяването и отстраняването на повредените части започнал да
набавя части за ремонта на колата и лека-полека я възстановил. Моторното
превозно средство престояло в сервиза около два месеца. Прибилизително около
8000 лв. струвал ремонта. Колата била възстановена и излязла на собствен ход.
Клиентът не изискал фактура, поради което не му била издадена. Сервизът се
казвал „Иродотос“. Частите, които свидетелят вложил, били изцяло втора употреба,
намирал ги само чрез „и бей“ или „мобиле бг“ по частни обяви. Доставката на
нови части била непосилно скъпа. Съдът
кредитира показанията на св.М. и П. относно извършения ремонт на автомобила,
тъй като са житейски правдиви и непротиворечиви и се подкрепят от представените
по делото фактура № 3798/16 от 13.04.2016 г. и протокол за оглед на МПС №
349469/26.08.2016г., извършен от застрахователя при сключване на
застрахователния договор. В своите показания св.М. сочи и цена, за която е
продал автомобила на ищеца, както и суми, които е заплатил за ремонта, които
съдът не обсъжда, предвид забраната по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, а и свидетелят
не е допуснат за установяване на цената на договора за продажба на автомобила,
нито за установяване на сумите, които е заплатил за ремонта. Съдът кредитира и показанията на св.М.,
тъй като се подкрепят от представените по делото удостоверение
№ ЗМ1901116/30.08.2016г. на Пето РУ при ОД на МВР – София, протокола за
разпит на ищеца от 26.08.2016г., уведомлението за щета, подадено от него и
останалите документи, които е представил пред застрахователя, в които е описал
механизма на установяване на кражбата. Единственото разминаване между
показанията на свидетеля и обясненията на ищеца пред разследващите органи и
застрахователя е относно часа на паркиране на автомобила пред блока. Ищецът е
посочил, че това е станало в 23.00 часа на 26.08.2016 г., а свидетелят М.
заяви, че автомобилът е бил паркиран пред блока в 10.00 часа – 10.30 часа,
което разминаване е несъществено. Съдът счита, че то се дължи на
обстоятелството, че св.М. даде своите показания в съдебно заседание от
14.02.2018 г., около година и няколко месеца след кражбата, поради което
неговите спомени не са така конкретни и ясни, каквито са били спомените на баща
му при подаване на сигнала до полицията и до застрахователя.
От основното и допълнително
заключение на автотехническата експертиза, които съдът приема, се установява,
че автомобилът е в експлоатация от 10.08.2015 г., т.е към 27.08.2016 г. е
изтекла около една година. Вещото лице е посочило, че на сайта на производителя за автомобила имало записи за
една или повече щети, но не е установило какви конкретни щети е имал автомобила.
Според експерта, минималната пазарна стойност на л.а „Опел Астра“ с дизелов
двигател, произведен през 2015 г., към 27.08.2016 г. е възлизала на 24 000 лв.
Оценката на автомобила е направил на база средните пазарни щети на такива
автомобили в България при ползване на източници от интернет и специализирани
списания. От
допълнителното заключение се установява, че на 15.01.2019 г. е представил контактния ключ на автомобила за
разчитане в оторизиран сервиз на л.а “Опел“. На контактните ключове нямало
записана информация. В сервиза нямало данни процесният автомобил да е постъпвал
при тях.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения главен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ. За
да бъде уважен този иск трябва да е осъществен следният ФС: 1/между страните да
е сключен застрахователен договор или правата по този договор да са прехвърлени
на ищеца; 2/да е настъпило застрахователно събитие; 3/застрахованият да е
уведомил в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да е
представил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с
установяването на събитието и размера на вредите; 4/да не е заплатено
застрахователно обезщетение в срок от 15 дни. Видно
от представената по делото застрахователна полица за времето през периода между
23.00 часа на 26.08.2016 г. до 07.15 ч. на 27.08.2016 г. между страните е в
сила застрахователен договор за застраховка „Каско+“ на МПС. Застраховката е
сключена на 26.08.2016 г. със срок на покритие от 15.00 часа на 26.08.2016г. до
24.00 часа на 25.08.2017 г.
Спорен въпрос е дали е бил застрахован процесният автомобил или пред
застрахователя е представен за оглед друг автомобил.
Ответникът поддържа становището, че процесният
автомобил бил в много лошо състояние, претърпял тотална щета, при която
двигателят му се запалил, не можел да се движи на собствен ход, поради което
при сключването на застраховката и извършения оглед от застрахователя, бил
представен друг автомобил.
В подкрепа на твърденията
си ответникът се позовава на фактура № 3798/16
от 13.04.2016 г. за закупуването на автомобила в Германия, на договор от
13.04.2016 г. за закупуване на автомобила от ищеца, на писмени доказателства,
събрани чрез международна съдебна поръчка от Федерална служба „МПС“ –
Фленсбург, Германия и на заключенията на назначената по делото автотехническа
експертиза.
Видно от фактура № 3798/16 от 13.04.2016 г. процесният
автомобил е закупен в Германия от „С.П.“ ООД за сумата от 1450 евро и в самата
фактура е отразено, че по него е имало щети от пожар/л.49-50/, а на
19.04.2016г. е продаден от „С.П.“ ООД на ищеца за сумата от 516 лв. От
показанията на св.М. и П. се установява, че повредите по автомобила са били
ремонтирани. Св.М. заявява, че още когато видял автомобила, знаел, че той може
да бъде поправен. Св.П. лично е извършил ремонта на превозното средство. Той описва
повредите по автомобила по следния начин: „на предната дясна част имаше
обгоряло, бяха обгорени десен калник, предна дясна гума, бронята, преден капак....
доста повреди по двигателя – в сектора около филтърна кутия, част от
радиаторите, въздуховодите, части от двигателя и много голяма част от
двигателната инсталация“. Свидетелят заявява, че след ремонта автомобилът е бил
в движение.
По реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между
държави от компетентните институции на Германия по делото е представено писмо от Федерална
служба „МПС“ – Фленсбург, Германия и Справка от Централния регистър на МПС –
Фленсбург. От превода на тези документи се установява, че автомобилът е с първа
регистрация на 10.08.2015 г., а на 05.02.2016 г. е изваден от експлоатация. Видно
от Справка от Централния регистър на МПС – Фленсбург, Германия, в раздел
„Оценка“ е отразено, че „моторното превозно средство не е изхвърлено като
отпадък“./л.165-175/. Така
събраните доказателства установяват, че по автомобила действително е имало повреди,
но не са били от такова естество, че да бъде бракуван. Същият е бил ремонтиран
в България и е бил в движение – на
26.08.2016 г. през деня ищецът и неговият син – св.М. са се движили с него в
гр. София, застраховали са го, представили са автомобила за оглед пред
застрахователя, пътували са с него до бензиностанция в кв.„Подуяне“ да заредят
гориво, купили са винетка, след което са го паркирали пред жилищния блок, в
който е живеел св.М., поради което няма основание съдът да приеме, че пред
застрахователя е бил представен друг автомобил./показания на св. М., П. и М.,
протокол за оглед на МПС от застрахователя от 26.08.2016г., в който ответникът
е отразил вида, регистрационния номер и рамата на моторното превозно средство,
застрахователна полица от 26.08.2016г./.
Спорен въпрос е дали е настъпил застрахователен риск – „кражба на МПС“.
Видно от
удостоверение № ЗМ1901116/30.08.2016г. на
Пето РУ при ОД на МВР - София ищецът е уведомил полицията, че в периода от 23.00
часа на 26.08.2016г. до 07.15ч. на 27.08.2016г. в гр.София, кв.“********неизвестно
лице е извършило кражба на л.а „Опел“,
модел “Астра Спортс Тоурер“ с временен рег.№ ********С постановление от
11.10.2016г. на СРП досъдебното производство за разследване на извършеното
престъпление е спряно до откриване на извършителя.
За извършената кражба на
автомобила ищецът е уведомил застрахователя с уведомление – декларация за щета по
застраховка “Каско+“ на 27.08.2016г., по което е образувана щета 44012131620651.
В Общите условия към
застраховка „Каско+“ на МПС са определени документите, чрез които се установява
настъпване на покрит риск “кражба на МПС“. Съгласно т.11.6.4 от ОУ, за
установявяване на застрахователното събитие “кражба на МПС“ застрахованият е длъжен да представи пред
застрахователя служебна бележка от МВР.
По делото е представена
служебна бележка от МВР за извършената кражба – удостоверение №
ЗМ1901116/30.08.2016г. на Пето РУ при ОД на МВР – София, поради което съдът приема
за доказано, че е настъпил покрит риск по т.2.2.1 от ОУ - „кражба“ на процесното МПС.
Спорен въпрос е дали е налице изключен риск по т.3.5,
3.6 и т.8.9 от раздел първи от ОУ, както и дали липсата
на доказателства за извършен технически преглед на процесния автомобил е
основание да се откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно т.3.5 от раздел
първи на ОУ, ако съзнателно неточно обявено или премълчано обстоятелство е от
такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия,
той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен
срок от узнаване на обстоятелството. Ако застрахованият не приеме предложението
за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява с
последиците по т.3.4.
Съгласно т.3.4 от раздел
първи на ОУ, ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал
обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора,
ако е знаел за това обстоятелството, застрахователят може да прекрати договора.
Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на
обстоятелството. В този случай застрахователят задържа платената част от
премията и има право да иска плащането й за периода до прекратяването на договора.
Съгласно т.3.6 от раздел първи на ОУ, когато в
случаите на т.3.4 или т.3.5 настъпи застрахователно събитие, застрахователят може да откаже изцяло или частично
плащане на застрахователно обезщетение, само ако неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато
обстоятеството по т.3.4 или т.3.5 е оказало въздействие само за увеличаване
размера на вредите, застрахователят може да намали размера на застрахователтното
обезщетение, съборазно съотношението между размера на платената премия и на
премията, която трябва да се плати, според реалния застрахователен риск. Съгласно т.8.9 от раздел първи на ОУ, застрахователят
не покрива щети, когато са резултат
на действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама.
За установяване на
конкретните обстоятелства, при които е осъществена кражбата, по искане на ищеца
е разпитан свидетелят М., представени са удостоверение № ЗМ1901116/30.08.2016г.
на Пето РУ при ОД на МВР – София и постановление
от 11.10.2016г. на СРП по ДП №ЗМ 1901/2016г. за спиране на наказателното
производство, приети са документи по застрахователната щета № 44012131620651, сред
които и протокол за разпит на ищеца от 27.08.2016г. по досъдебното
производство.
От показанията на св.М./син
на ищеца/, се установи, че кражбата е настъпила през м.август 2016 г. пред
неговия дом в гр.София, жк.“Левски В“. Заедно с баща си застраховали автомобила
през деня, пътували с него и до кв.“Подуяне“ до бензиностанция, за да заредят
гориво, купили винетка за следващия ден и вечерта към 10.00 ч. - 10.30 ч.
паркирали автомобила пред блока, в който живеел свидетелят. Сутринта станали
към 06.30 часа, слезли долу и видели, че колата я няма. Ищецът веднага се
обадил на тел.112 и отишъл до Пето РУП, за да подаде сигнал за кражбата.
Същите
обстоятелства са посочени от ищеца и пред разследващите органи при разпита на 27.08.2016
г. и пред застрахователя в уведомление за щета и в допълнителните пояснения и
подробните описания на неговите действия от 27.08.2016г., както и в удостоверение № ЗМ1901116/30.08.2016г. на Пето
РУ при ОД на МВР – София.
При така събраните
доказателства не се установи ищецът да е подал невярна или неточна информация
относно кражбата. Напротив, обстоятелствата, които е посочил пред разследващите
органи и застрахователя, са едни и същи и се подкрепят от показанията на св.М..
Единственото разминаване е относно часа, в който е паркирано процесното МПС
пред блока. Ищецът е посочил във всички документи, които е представил пред
застрахователя/уведомление за щета, допълнителни пояснения, подробни описания
на действията/, както и при разпита си пред разследващия орган, че автомобилът
е бил паркиран пред блока в 23.00 часа. Свидетелят М. заявява в съдебно
заседание, че автомобилът е бил паркиран пред блока около 10.00 часа - 10.30
часа. Съдът приема, че моторното
превозно средство е било паркирано пред блока в 23.00 часа, както е посочил
ищецът, тъй като неговите изявления са направени непосредствено след кражбата,
когато споменът за обстоятелствата от предната вечер е бил конкретен и ясен в
съзнанието му. За разлика от него, показанията на св. М. са дадени в съдебно заседание от 14.02.2018 г.,
около година и пет месеца след кражбата, което обяснява разминаването между
неговите показания и обясненията на баща му пред застрахователя относно часа на
паркиране на превозното средство пред блока.
По отношение на
обстоятелството, че при закупуването на автомобила по същия е имало повреди:
Няма основание да се приеме, че това обстоятелство е премълчано от ищеца, тъй
като към датата на застраховането на автомобила - на 26.08.2016г. превозното
средство е било изцяло ремонтирано и в този вид е представено пред
застрахователя за технически оглед, какъвто е извършен от ответното дружество/протокол
за оглед на МПС № 349469/26.08.2016г./. Дори и да не бъдат възприети тези
мотиви на настоящия състав и да се приеме, че посоченото обстоятелство е било
премълчано от застрахования, то по делото не е установена причинно-следствена
връзка между това обстоятелство и кражбата, поради което не е осъществен съставът
на изключен риск по т.3.6 от раздел първи от ОУ, вр. чл. чл.363, ал.4 от КЗ.
Неоснователно е и
възражението, че поради липса на доказателста за извършен технически преглед на
процесното МПС, застрахователят имал право да откаже плащане на застрахователно
обезщетение. Ответникът не е цитирал конкретна норма от ОУ, която да задължава
ищеца при сключване на застраховката да представи документ за извършен
технически преглед на моторното превозно средство. Дори и такава разпоредба да
е предвидена в общите условия, застрахователят е сключил застрахователния
договор без да поиска документ за технически преглед на моторното превозно
средство. По делото не е установена и причинно-следствена връзка между евентуално неизпълнение на
задължение по ОУ с посоченото съдържание и конкретното застрахователно събитие. Само неизпълнението на задължение, което
по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица
настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или
разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им може да обоснове отказ за плащане на застрахователното обезщетение./решение №15/12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, второ т.о.; решение № 185 от 05.03.2014г. по т.д.№ 350/2012г. на
ВКС, ТК, първо т.о. и др./. В този смисъл обстоятелството, че към момента на настъпване на застрахователното събитие застрахованото превозно средство не е имало валиден
талон за извършен годишен технически преглед, не може да обоснове отказ за плащане на застрахователно
обезещетение.
Неоснователно е и
възражението, че е осъществен съставът на покрит риск по т.8.9 от раздел първи на ОУ – по делото не са
ангажирани никакви доказателства, че застрахованият е извършил измама или опит
за измама, а тежестта на установяване на
това обстоятелство е върху ответника.
Спорни въпроси са дали е на лице надзастраховане и какъв
е размерът на дължимото обезщетение.
От показанията на св.М. и П., фактура № 3798/16
от 13.04.2016 г. и Справка от Централния регистър на МПС – Фленсбург, Германия/л.168/ се установи, че по процесния автомобил при
закупуването му на 13.04.2016 г. е имало щети, но същият не е бил бракуван. След закупуването му е бил ремонтиран в България
от св.П. и е могъл да се придвижва на собствен ход и да се използва по
предназначение.
Автомобилът
е закупен на 13.04.2016г. в Германия от „С.П.„ ООД
за сумата от 1450 евро/л.49/, след което е продаден на ищеца на 19.04.2016 г. за
сумата от 516 лв./л.11/, а ремонтът на
автомобила е извършен в продължение на два месеца от края на м.април 2016 г. до
края на м.юни 2016 г./св.П./. Към датите на двете продажби автомобилът не е бил
ремонтиран, по него е имало повреди, което обяснава ниската стойност, на която
е бил продаден.
Според
показанията на св.П., при ремонта са сменени всички повредени части, като
автомобилът е бил в движение. Видно от Справка от Централния регистър на МПС -
Фленсбург, Германия, процесният автомобил е имал първа регистрация на 10.08.2015
г., т.е към датата на застраховането му – 26.08.2016г. е бил в
експлоатация година и няколко дни. При
така установените факти, няма основание да се приеме, че автомобилът е бил в лошо
техническо състояние, което не е позволявало използването му като моторно
превозно средство. Напротив, при огледа на автомобила, самият застраховател е
проверил неговите технически характеристики и е приел, че е годен да бъде
застрахован по застраховка “Каско +“, при това на значителна стойност. От основното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява, че стойността
на моторно превозно средство със сходни характеристики по пазарни цени към
датата на кражбата възлиза на 24 000 лв. Тъй като кражбата е настъпила в деня на застраховане на автомобила,
съдът приема, че е налице надзстраховане на превозното средство и неговата застрахователна стойност е възлизала на 24 000
лв., до който размер предявеният иск е основателен.
По възражението за прихващане:
Ответникът направи възражение за
прихващане с втора, трета и четвърта
вноска от застрахователната премия в размер на 859.26 лв., което
възражение съдът намира за основателно.
Съгласно чл.369, ал.2 от КЗ, когато
застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е
издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената
премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума. Видно от
застрахователната полица размерът на втора, трета и четвърта застрахователните
вноски /на всяка от тях поотделно/ е 286.42 лв. или общият им размер е 859.26 лв.
Тези вноски не са заплатени от ищеца, поради което, съгласно чл.369, ал.2 от КЗ,
следва да бъдат приспаднати от общия размер на дължимото застрахователно обезщетение. Така размерът, до който
следва да бъде уважен предявеният иск е 23 140.74 лв. /24 000 лв. – 859.26 лв./,
а в останалата част, до пълния предявен размер от 25 877 лв., като погасен, чрез
прихващане, следва да бъде отхвърлен.
По
предявения иск за обезщетение за забава с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно
чл.108, ал.1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по
застрахователната претенция в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства. Видно от уведомлението за щета и допълнителни пояснения
от 27.08.2016г. /л.28, 45-46/ ищецът е отправил застрахователна претенция към
ответника на 27.08.2016 г., по която застрахователят се е произнесъл на
09.11.2016 г., поради което от тази дата дължи обезщетение за забава. Съдът,
чрез счетоводната програма на „Апис“ определи обезщетението за забава за
периода 09.11.2016г.- 24.11.2016г. на 102.85 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 115.01 лв.
следва да бъде отхвърлен. По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 2499.31 лв., съобразно уважената
част от иска. При определяне размера на разноските, съдът
уважи частично възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като минималната стойност
по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 1309.76 лв., а ищецът е направил разноски за
адвокат в размер на 2340 лв. Делото не е сложно от правна страна, но е усложнено от фактическа страна, с оглед на
многобройните възражения на ответника, които наложиха събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели, допускане на
автотехническа експертиза и събиране на доказателства, чрез международна
съдебна поръчка, поради което съдът прие, че разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени само частично до размера на 1709.76
лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото и при този размер на
адвокатското възнаграждение определи общия размер на разноските.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 73.95
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на К.В.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на
основание чл.405, ал.1 от КЗ, сумата от 23
140.74 лв./застрахователно обезщетение за вреда, настъпила в периода от
23.00 часа на 26.08.2016 г. до 07.15 ч.
на 27.08.2016 г. от застрахователно събитие „кражба” на л.а „Опел“, модел
“Астра Спортс Тоурер“, с временен рег.№ *******дължимо по застраховка ”Каско+”/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2016 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 25 877 лв., ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със
сумата от 859.26 лв.,
представляваща незаплатени втора, трета и четвърта застрахователни вноски,
дължими по застрахователен договор от 26.08.2016 г. по застраховка „Каско+”
от К.В.М. на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
ЕИК ******** да заплати на К.В.М., ЕГН **********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 102.85 лв. – обезщетение за забава за периода 09.11.2016
г. - 24.11.2016 г. върху обезщетение по чл. 405, ал.1 от КЗ от 23 140.74 лв. за имуществена вреда, настъпила в периода от
23.00 часа на 26.08.2016 г. до 07.15 ч.
на 27.08.2016 г. от застрахователно събитие „кражба” на л.а „Опел“, модел
“Астра Спортс Тоурер“ с временен рег.№ *******дължимо по застраховка ”Каско+”, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 115.01 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД да заплати на К.В.М., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2499.31 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.В.М. да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 73.95 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: