РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. София, 02.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110216076 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
599958-F622490/ 14.09.2021 г. издадено от Зам.Директор на ТД НАП София,
упълномощен със заповед на Изпълнителния директор на НАП под № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 934.17
лева на дружеството „Е.“ ООД, ЕИК: ...4 за нарушение по чл.124, ал.2 от
ЗДДС вр. чл.182, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и
да е деяние. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява
от надлежен процесуален представител, който инвокира допълните аргументи
в подкрепа на основателността на депозираната жалба.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
1
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Във връзка с извършена на „Е.“ ООД, ЕИК: ... проверка, възложена с
резолюция № П22221421114392-0РП-001/28.06.2021 г. и прикключила с
протокол за насрещна проверка № П-22221421114392-141-001 от 09.07.2021 г.
и съгласно протокол № ДДС.2214-2702673/13.06.2021 г., свидетелят М. ЦВ.
М., инспектор по приходите в ТД на НАП С. област, гр. С., установила, че
дружеството „Е.“ ООД, ЕИК: ...., регистрирано по ЗДДС е осъществило
облагаема доставка на лекарствени средства, доставени на 17.05.2021 г. и на
27.05.2021 г., като не е отразило в дневника за продажби за данъчен период от
01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. фактура №**********/17.05.2021 г. за доставка
на лекарствени средства по опис на „Ф.“ ЕООД при данъчна основа 19 570.83
лева и ДДС в размер на 3 914.17 лева у фактура № **********/27.05.2021 г. за
доставка на лекарствени средства по опис на „Фитофарм“ ЕООД при данъчна
основа 19 112.50 лева и ДДС в размер на 3 822.50 лева.
Дружеството подало справка-декларация № 22142702673/13.06.2021 г,
придружена с отчетни регистри по чл.124 ЗДДС за периода 01.05.2021 г. до
31.05.2021 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне 4 651.04 лева.
Дружеството не е отразило в справката-декларация и отчетните регистри до
14.06.2021 г. фактура №**********/17.05.2021 г. за доставка на лекарствени
средства по опис на „Ф.“ ЕООД при данъчна основа 19 570.83 лева и ДДС в
размер на 3 914.17 лева у фактура № **********/27.05.2021 г. за доставка на
лекарствени средства по опис на „Ф.“ ЕООД при данъчна основа 19 112.50
лева и ДДС в размер на 3 822.50 лева. Неотразяването им е довело до
определяне на ДДС за внасяне в полза на фиска в размер на 7 736.67 лева.
Общият размер на ДДС за внасяне за релевантния период би бил 12 387.71
лева, а не декларирания от дружеството в размер на 4 651.04 лева. Посочените
две фактури са били отразени за данъчен период месец юни 2021 г., но
данъкът в размер на 7 736.67 лева е бил изискуем за месец май 2021 г.
Въз основа АУАН № F 622490/09.08.2020 г. е постановено и
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 599958-F622490/
14.09.2021 г. издадено от Зам.Директор на ТД НАП С. упълномощен със
заповед на Изпълнителния директор на НАП под № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., с
което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 934.17 лева на дружеството „Е.“ ООД,
ЕИК: ...за нарушение по чл.124, ал.2 от ЗДДС вр. чл.182, ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставител М. ЦВ. М., инспектор по приходите в НАП и от
2
приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283
от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите
права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата
по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните
съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са
неоснователни и недоказани. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
3
срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са
посочени правилно. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Според чл.182, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което не издаде данъчен
документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до
определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 1000 лв.
Дружеството „Е.“ ООД има качеството на регистрирано по ЗДДС лице.
Същото е осъществило облагаеми доставки на лекарства на 17.05.2021 г. и на
27.05.2021 г., с което е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25
ЗДДС. За тези доставки от страна на дружеството са издадени два данъчни
документа по чл. 112 ЗДДС – фактура №**********/17.05.2021 г. за доставка
на лекарствени средства по опис на „Фитофарм“ ЕООД при данъчна основа
19 570.83 лева и ДДС в размер на 3 914.17 лева у фактура №
**********/27.05.2021 г. за доставка на лекарствени средства по опис на „Ф.“
ЕООД при данъчна основа 19 112.50 лева и ДДС в размер на 3 822.50 лева,
които документи не са били отразени в дневника за продажбите за данъчен
период от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г., а за следващия данъчен период през
месец 06.2021 г.
Неотразяването на издадените фактури е довело до определянето на
данъка в по-малък размер за месец май 2021 г., когато е бил изискуем.
Нарушението е извършено в гр. София, където се намира седалището и адрес
на управление на дружеството, респективно където съответното действие е
било дължимо. Що се отнася до времето на извършването му, следва да се
отчете, че в случая нарушението е реализирано чрез бездействие -
неотразяване на фактурите в дневника за продажби за данъчния период за
месец 05.2021 г. В този смисъл, бездействието на задълженото по ЗДДС лице
представлява трайно състояние, което е било налично от деня, в който е
изтекъл срокът по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на всяка следваща дата, до момента, в
който лицето е извършило дължимото по закон отразяване на фактурата - в
случая това е станало едва след проверката за данъчен период за месец
06.2021 г.
В този смисъл, се касае за „продължено“ нарушение, което е било
осъществявано от субекта непрекъснато, до осъществяване на дължимото
действие. Предвид това и липсата на посочване в АУАН и НП на конкретна
дата на извършването му, не представлява процесуално нарушение, което да
рефлектира върху законосъобразността им и да препятства ангажирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството - в тази насока
са Решение № 684/08.02.2016 г. на Административен съд - София град, ХІV
касационен състав; Решение № 8019/19.12.2014 г. на Административен съд -
4
София град, VIII касационен състав; Решение № 6518/28.10.2016 г. на
Административен съд - София град, VIII касационен състав; Решение №
880/15.02.2016 г. на Административен съд - София град, IV касационен
състав; Решение № 7237/23.11.2015 г. на Административен съд - София град,
VI касационен състав/.
С оглед обстоятелството, че императивното изискване на чл. 124, ал. 2
ЗДДС не е било изпълнено, следва обоснованият извод, че „Е.“ ООД е
осъществило от обективна страна състава на посоченото административно
нарушение. Отговорността му e правилно и обосновано ангажирана.
Субективната съставомерност на нарушението не подлежи на обсъждане от
съда, предвид обективния характер на отговорността на юридическите лица.
С оглед на това и наведените в жалбата доводи за лични причини и
затруднения, свързани с пандемията от Ковид-19, не следва да бъдат
възприети за основателни.
В случая разпоредбата на чл. 126 ЗДДС не е приложима, доколкото не е
изпълнена нито една от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС: т. 1 -
лицето да е извършило необходимите корекции в данъчния период, през
който грешката е установена, и да е включило неотразения документ в
съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в
отчетните регистри по чл. 124 документи; 2 - лицето писмено да е уведомило
компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на
задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно
отразени в отчетните регистри документи.
На следващо място, съдът намира, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като по
обективните си характеристики не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с аналогични нарушения от същия вид. Напротив,
размерът на данъчната основа, респективно размерът на ДДС, не са
изключително ниски, като следва да се подчертае, че в случая се касае за
засягане на обществените отношения, свързани с фискалната сигурност и
отчитането на приходи, довело до определяне на дължимия данък в по-малък
от действителния размер, при което случаят не следва са се определи като
маловажен. Ето защо, възраженията в тази насока са неоснователни.
Санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 ЗДДС предвижда регистрирано
лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или
получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен
период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, да се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лв. В случая
наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 1 937.17 лева е
правилно индивидуализирана и не са налице основания за изменението й.
Неоснователно е наказанието да бъде определено на основание чл. 179, ал. 1
ЗДДС, доколкото последната санкционна норма е неприложима към
процесното нарушение.
5
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатираха. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена
без уважение.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 120.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 599958-F622490/
14.09.2021 г. издадено от Зам.Директор на ТД НАП С., упълномощен със
заповед на Изпълнителния директор на НАП под № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., с
което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 934.17 лева на дружеството „Е.“ ООД,
ЕИК: .... за нарушение по чл.124, ал.2 от ЗДДС вр. чл.182, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА въззивника „Е.“ ООД, ЕИК: ....да заплати на въззиваемата
страна ТД НАП гр. С. към НАП чрез законният й представител с адрес гр.С.,
ул. „А.“ № 21 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.
чл.63 от ЗАНН, сумата от 120.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7