№ 443
гр. Враца, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Гражданско дело №
20241400100146 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от В. Г. Й., ЕГН **********, с
адрес ***, представляван по пълномощие от адв. Е. И. от АК-Враца, иск с
правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК срещу "ЕОС Матрикс"ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** за признаване за
установено, че не дължи на ответника следните парични суми по
изпълнителен лист от 09.12.2010г., издаден от РС-Враца по ч.гр.д.
№5496/2010г.: 50 684.46лв. главница по договор за кредит №***/15.11.2007г.,
ведно със законната лихва от 19.11.2010г. /70 153.69лв. към 07.03.2024г./,
дължима просрочена редовна лихва за периода от 12.04.2010г. в размер на 3
737.83лв., просрочена наказателна лихва в размер на 2 469.99лв., дължима към
22.12.2009г. – дата на сключване на Анекс №3 и направените разноски за
издаване на изпълнителен лист в размер на 1 162.41лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 031лв., поради изтекла
погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че на 15.11.2007г. между
"Райфайзенбанк/България"ЕАД като кредитодател, ЕТ "Сирена-Ц. Ц." като
кредитополучател и ищеца като солидарно задължено лице е сключен договор
за кредит №***, а на 19.11.2010г. срещу двамата длъжници по този договор е
образувано заповедно производство по чл.417 ГПК, като по ч.гр.д.
№5496/2010г. по описа на РС-Враца са издадени заповед за изпълнение и
1
изпълнителен лист. Ищецът счита, че за вземанията на кредитора по
издадения изпълнителен лист е изтекла общата 5-годишна погасителна
давност, с което е обоснован правния интерес от предявяването на иска.
Нататък в исковата молба се сочи, че по молба на
"Райфайзенбанк/България"ЕАД от 05.01.2011г. и въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп.д.№2/2011г. по описа на ЧСИ М. Н., а на
22.02.2013г. е сключен договор за цесия към рамков договор за цесия от
03.01.2011г. и Анекс №1 от 10.08.2012г. между "Райфайзенбанк/България"ЕАД
и ответника, с който вземането срещу ищеца е прехвърлено. На 10.04.2013г.
новият кредитор е депозирал молба за конституирането му като взискател по
изпълнителното дело, но нито от него, нито от съдебния изпълнител, на
когото е възложено извършването на всички изпълнителни действия на
основание чл.18 ЗЧСИ, такива действия по отношение на ищеца са
извършвани. Сочи се също, че на 24.08.2018г. ЧСИ М. Н. е прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като по
отношение на ищеца не е искано предприемането на изпълнителни действия
нито от първоначалния, нито от новоконституирания взискател. След
прекратяването на изпълнителното производство поради перемция
взискателят не е поискал връщане на изпълнителния лист, нито е поискал въз
основа на него да се образува ново изпълнително производство.
В исковата молба се излагат правни съображения по въпроса за
погасителната давност в изпълнителния процес.
По въпроса за правния интерес на ищеца от воденето на установителния
иск се настоява, че в конкретния случай е налице спор между страните
относно съществуването на вземането на ответника, кореспонденцията с
когото сочи, че той е на мнение, че компетентен да се произнесе по спорното
право е съдът. Това според ищеца прави реална възможността кредиторът-
ответник да предприеме действия, които застрашават имуществената му
сфера, при което длъжникът има интерес от установяването на
правопогасяващи факти, настъпили след издаването на изпълнителния лист,
чрез което да се осуети възможността за иницииране на ново изпълнително
производство.
Чрез пълномощника си юрисконсулт П. Е. ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който не оспорва твърдените от ищеца факти относно
2
образуването и развитието на заповедното и изпълнително производства
срещу ищеца. С оглед на това ответникът заявява, че предявеният иск е
допустим и основателен, тъй като възможността за принудително изпълнение
на вземането действително е погасена по давност. Ответникът счита, че тъй
като признава иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
направените по делото разноски следва да бъдат възложени върху ищеца.
В отговора се излагат подробни прави съображения и се цитира практика
на състави на ВКС и на СГС в подкрепа на поддържаното от ответника, че в
качеството на частен правоприемник на процесното вземане с процесуалното
си поведение не е дал повод за завеждане на делото, тъй като е показал, че се е
дезинтересирал от последващи действия спрямо ищеца.
В отговора се заявява алтернативно искане в случай, че искането на
ответника разноските да бъдат възложени върху ищеца бъде оставено без
уважение, да бъде съобразено това, че законната лихва върху главницата за
периода от подаването на заявлението по чл.417 ГПК до датата на
предявяване на иска не следва да бъде включвана в цената на същия, тъй като
има акцесорен характер, следва главното вземане и при отпадането му лихва
не се дължи.
На следващо място ответникът прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли
съдът да присъди такова в минимален размер, като бъде посочена банкова
сметка на ищеца.
Като е взел предвид изложеното и признанието на всички твърдени от
ищеца факти от страна на ответника, в определението по чл.140 ГПК съдът е
приел, че спорен между страните е единствено въпросът дал ли е ответникът
или не с поведението си повод за завеждане на делото и че за разрешаването
на този въпрос и за приложението на чл.78, ал.2 ГПК доказателствената
тежест е на ищеца, който следва да докаже, че с поведението си ответното
дружество е дало повод за завеждането на установителния иск.
При заявеното от страните и след като анализира и прецени събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С исковата молба са представени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.12.2010г. и
изпълнителен лист от 09.12.2010г., издадени от Районен съд-Враца по ч.гр.д.
3
№5496/2010г., от които се установява, че ЕТ"Сирена – Ц. Ц." и ищеца В. Г. Й.
са осъдени да заплатят солидарно на "Райфайзенбанк/България"ЕАД сумата
50 684.46лв. главница по договор за банков кредит №*** от 15.11.2007г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -
19.11.2010г. до окончателното й изплащане, дължима просрочена редовна
лихва за периода от 12.04.2010г. до 19.10.2010г. в размер на 3 373.83лв.,
просрочена наказателна лихва в размер на 2 469.99лв. за периода от
10.03.2010г. до 18.11.2010г., просрочена лихва в размер на 1 228.25лв.,
дължима към 22.12.2009г. – дата на сключване на Анекс №3 и направените
разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 1 162.41лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 031лв.
Представена е молба на "Райфайзенбанк/България"ЕАД от 05.01.2011г.,
депозирана в канцеларията на ЧСИ М. Н., рег.№723 на КЧСИ, с която е
поискано образуване на изпълнително дело срещу двамата солидарни
длъжници по представения изпълнителен лист, като на основание чл.18 ЗЧСИ
на съдебния изпълнител е възложено извършването на цялостна справка за
имущественото състояние на длъжниците, както и определяне на способа на
изпълнение.
Ищецът представя молба от "ЕОС Матрикс"ООД от 10.04.2013г.,
подадена по изпълнителното дело, с която моли да бъде конституиран като
взискател в качеството на цесионер на "Райфайзенбанк/България"ЕАД въз
основа на договор за цесия от 22.02.2013г. Към молбата е приложен посочения
договор за цесия и потвърждение на цедента, че е упълномощил цесионера да
уведоми всички длъжници за прехвърлянето на вземанията, както и известие
за доставяне на уведомлението на настоящия ищец на 20.03.2013г. Представен
е списък, сдържащ описание на портфейла от вземания, предмет на договора
за цесия, сред които под №279 фигурира процесният договор за кредит от
15.11.2007г.
С исковата молба е представено постановление на ЧСИ Н. от
24.04.2008г., с което изпълнителното производство по изп.д.№2/2011г. срещу
солидарните длъжници ЕТ"Сирена – Ц. Ц." и В. Г. Й. е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради това, че в продължение на две години
взискателят "ЕОС Матрикс"ЕООД не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В постановлението е посочено, че последното
4
изпълнително действие по делото е извършено на 18.08.2011г.
Ищецът представя писмо, изпратено от пълномощника на ищеца на
електронния адрес на ответника, когото уведомява за установеното при
извършената справка с изп.д.№2/2011г. на ЧСИ Н., поради което счита, че за
вземанията на ответника е изтекла погасителна давност и моли на доверителя
й да бъде издадено удостоверение за липса на задължения. Представя писмо
изх.№00157/24.01.2024г., с което по отправената молба ответникът изразява
становище, че въпросът дали за вземането му по договора за кредит са
настъпили последиците на погасителната давност или не е от компетентност
на съда. В отговора се сочи, че "ЕОС Матрикс"ЕООД предлага гъвкави
решения за изплащане на задълженията на своите клиенти, поради което
приканва ищеца към сключване на споразумение за доброволно извънсъдебно
уреждане на отношенията.
Като взе предвид представените по делото доказателства и изричното
изявление на ответника в подадения отговор, че предявеният иск е допустим и
основателен, както и признанието, че чрез процесуалното си поведение е
показал, че се е дезинтересирал от последващи изпълнителни действия по
отношение на ищеца, съдът приема, че искът следва да бъде уважен, тъй като
вземанията на кредитора по издадения в негова полза изпълнителен лист
срещу солидарния длъжник и настоящ ищец са погасени по давност.
Неоснователно е възражението на ответника, че "законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
19.11.2010г. до датата на предявяване на иска не следва да бъде включвана",
тъй като, съобразно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността
за тях да не е изтекла.
Спорът, повдигнат от ответника, се концентрира около въпроса за това
дължи ли същият разноски по делото. За да направи това възражение и за да
поддържа, че разноските следва да бъдат възложени на ищеца, ответникът
твърди, че е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото /чл.78, ал.2 ГПК/. В тази връзка в отговора на исковата молба се
развиват съображения, че за възлагане на разноските, сторени от ищеца,
водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като
кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните
5
мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на
кредитор след като давността е изтекла, обуславя обратния резултат. Към тези
съображения, извлечени дословно от мотивите на Определение
№744/18.04.2023г. на ВКС по ч.гр.д.№1170/2023г., ІІІ ГО, следва да се добави
и пълния контекст на приетото в това определение, че както снабдяването с
изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на
изпълнителното дело, са от значение и се вземат предвид от съда при
преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в
насока да осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане,
и доколкото за изтичането на погасителната давност съдът, респ. съдебният
изпълнител не следи служебно.
Целта на института на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права. Чрез нея кредиторът се
санкционира за бездействието му, като му се отнема възможността да иска
принудително реализиране на своето право. Това става, след като длъжникът
упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или
правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е
упражнено в определен от закона срок от време. Чл.120 ЗЗД предвижда, че
давността не се прилага служебно, което означава, че след изтичане на
определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект, трябва да е
направено и волеизявление на длъжника, че иска да се ползва от давността.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи тогава,
когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи
изпълнение /принудително или доброволно/.
В разглеждания случай между страните са безспорни обстоятелствата
във връзка с издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,
образуването на изпълнителното дело, прехвърлянето на вземането от
първоначалния кредитор на ответника и това, че от 18.08.2011г. насетне
изпълнителни действия не са извършвани, при което към датата на
предявяване на иска 5-годишният давностен срок отдавна е изтекъл. В
отговора на исковата молба ответникът сам признава, че се е дезинтересирал
от последващи изпълнителни действия спрямо ищеца и на това се дължи
пасивното му поведение като взискател по изпълнението.
Не може да се възприемат доводите на ответника, че след като не е
6
поискал от съдебния изпълнител извършването на действия, накърняващи
правата на ищеца по изпълнителното дело, с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като с отговора на исковата молба признава иска.
Както вече бе казано по-горе, поддържането на висящността на
изпълнителния процес може да бъде преценена като засвидетелстване на
активност от страна на взискателя и на намерението му да си запази
възможността да поиска извършване на изпълнителни действия. Индикация за
това, че ответникът не се е отказал от правата си срещу ищеца е изявлението
му в представеното с исковата молба писмо от 24.01.2024г. С оглед на
изложеното съдът приема, че ищецът е поставен в положението на "вечен
длъжник" и кредитният му рейтинг е компрометиран, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен, с което правото на ответника на
принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията му по
изпълнителния лист следва да бъде отречено поради настъпване на
правопогасяващия ефект на изтеклата погасителна давност. По тези
съображения искането на ответника разноските по делото да бъдат възложени
на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК се явява неоснователно, при което в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски за заплатени
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е и искането на ответника на основание чл.78, ал.5 ГПК
да бъде намален размера на следващите се на ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Като взе предвид общата цена на исковете, дори
след изключване от нея на сумата 70 153.69лв., посочена в петитума на
исковата молба като законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до датата на завеждане на настоящото дело, съдът намира, че
договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 6
000лв. без ДДС /7 200лв. с ДДС/ е в рамките на минималния размер,
предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА за установено по отношение на "ЕОС Матрикс"ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, че В. Г. Й., ЕГН **********, с адрес
*** не му дължи сумите по изпълнителен лист от 09.12.2010г., издаден от
Районен съд-Враца по ч.гр.д.№5496/2010г., както следва: 50 684.46лв.
главница по договор за кредит №***/15.11.2007г., сключен с
"Райфайзенбанк/България"ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 19.11.2010г. до окончателното й
изплащане, дължима просрочена редовна лихва за периода от 12.04.2010г. до
19.10.2010г. в размер на 3 737.83лв., просрочена наказателна лихва в размер
на 2 469.99лв. за периода от 10.03.2010г. до 18.10.2010г., просрочена лихва в
размер на 1 228.25лв., дължима към 22.12.2009г. – дата на сключване на Анекс
№3 и направените разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 1
162.41лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 031лв.
ОСЪЖДА "ЕОС Матрикс"ЕООД, ЕИК *** да заплати на В. Г. Й., ЕГН
********** направените по делото разноски за внесена държавна такса в
размер на 5 015лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7
200лв. с ДДС
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8