О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: 507 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 25.09. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ
ИЛИЕВ
РОСИЦА В.
СЕКРЕТАР : ……………………….
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 645 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК - въззивен
контрол на определение на районния съд .
С Определение № 2253/ 25. 07. 2019г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1043/ 2019г. по описа
на същия съд, производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал.
1т. 5 от ГПК.
Против определението на районния съд за спиране
на производството по делото е подадена частна жалба от ищците в първоинстационното производство , чрез пълномощника
на страните. В частната жалба се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне
на районния съд с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия .
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от противната страна,подаден
чрез пълномощника на страните. В писмения отговор се оспорва частната жалба . Твърди се ,че определението на районния съд за спиране
на производството по делото е правилно и законосъобразно . Искането е да
се потвърди обжалваното определение.
І.Правнии
изводи
Частната
жалба е процесуално допустима :
-изхожда от
активно легитимирани страни в процеса ( страни в исковото производство );
- насочена е
против съдебен акт , който подлежи на въззивен съдебен контрол ( чл.274 ал.1 т. 1 от ГПК ) ;
-подадена е в
преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.
ал.1 от ГПК;
Разгледана по
същество частната жалба
е неоснователна .
Районният съд е
сезиран с иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ- пряк иск на увреденото лице против
застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. В исковата молба е поискано от застрахователя заплащането на обезщетение за
причинени неимуществени вреди . Твърди се ,че неимуществените вреди са причинени
от смъртта на наследодател ,настъпила в резултат на ПТП.
С отговора на
исковата молба застрахователя е оспорил
иска с твърдението ,че водача на МПС няма вина за настъпилото ПТП,че
пострадалото лице е допринесло за настъпване на увреждането ,че липсва причинна
връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди .
Установено е
поделото,че за установяване виновността на водача на МПС е образувано досъдебно производство в
МВР и прокуратурата. След направена справка районния съд е установил,че
досъдебното производство не е приключило
и не може да бъде приложено,като доказателство по гражданското дело. На
това основание районния съд е спрял производството по делото, на основание чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК .
Определението на
районния съд за спиране на делото , на това
правно основание е правилно
и законосъобразно .
В текста на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК е посочено ,че производството по
делото се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, което ще има
значение за правилното решаване на спора.
В текста на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК е
посочено ,че производството по
делото се спира, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият
престъпни обстоятелства , от установяването на които зависи изхода на
гражданския спор.
Според утвърдената съдебна практика на ВКС ( виж
Определение № 136/27. 03. 2018г. по ч. гр. д. № 511/2018г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС; Определение № 371/07. 07. 2015г. по ч. т. д. № 1126/2015г. на
ІІ-ро т. отд. на ВКС; Решение № 116/15. 05. 2013г. по гр. д.№ 745/2012г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС; Тълкувателно решение № 2/ 19. 11. 2014г.
на ОСГТК на ВКС )
производството по делото ще се спре на основание чл.229 ал.1 т. 4 от ГПК ,
когато в същия или в друг съд има образувано друго висящо гражданско, търговско
или наказателно дело, което има обуславящ характер по отношение на настоящото
дело . Двете дела трябва да се намират в съотношение на обусловеност помежду
си ,което означава ,че резултата от
обуславящото дело ще има преюдициално (решаващо ) значение
за правилното решение на обусловеното дело .
В настоящия казус е установено ,че за
настъпилото ПТП има образувана наказателно производство, което се намира във
фазата на досъдебното производство .
Няма образувано наказателно дело, поради което
производството по гражданския спор
не може да бъде спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК,за да се
приложи разпоредбата чл. 300 от ГПК .
Според практиката на ВКС производството по
гражданския спор ще се спре, на основание чл. 229 ал.1 т. 5 от ГПК, при
наличието на следните предпоставки:
1/Съдът ,който разглежда гражданския
спор лично и непосредствено да
констатира ,че са налице престъпни обстоятелства ;
2/ Установяването на престъпните
обстоятелства следва да обуславя изхода на гражданския спор;
3/Поради принципната недопустимост
наказателно правоотношение да бъде установявано в гражданско производство да не
е възможно престъпните обстоятелства да бъдат установени в гражданското
производство ;
4/Без правно значение за спиране на
производството по делото на основание
чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК е обстоятелството дали има образувано наказателно или досъдебно производство за
установяване на престъпните обстоятелства ;
5/ Ако към момента на разкриване на
престъпните обстоятелства няма
образувано наказателно производство , съдът ще следва да сезира компетентните
наказателни органи за извършване на
проверка и да спре гражданското
производство на основание чл. 229 ал.1 т 5 от ГПК до приключване на
наказателното производство .
В
случая от съществено значение за изхода на
гражданския спор е установяване
на виновността и противоправността на деянието , извършено от водача на МПС.
Тези обстоятелства не могат да бъдат
установени от гражданския съд, тъй като наличието или липсата на престъпление
по чл. 343 от НК следва да бъде
установено в наказателно производство . Следователно, пред
гражданския съд са установени данни за престъпни обстоятелства (наличието или
липсата на престъпление по чл. 343 от НК ,извършено от водача на МПС ) , които имат значение за правилното решаване
на гражданския спор. Наличието на тези престъпни обстоятелства следва да бъде
установено по надлежния ред и от компетентните органи , което от своя страна означава ,че не е възможно
тази обстоятелства да бъдат установени в самото гражданско производство .
В зависимост от изхода на наказателното
производство гражданския съд следва да процедира по следния начин :
-
ако
наказателното производство бъде прекратено поради липсата на данни за извършено престъпление ,пред районния съд ще
се открие възможността да изследва в
гражданското производство предпоставките
за деликтната отговорност на водача на МПС( вина, противоправност на деянието и
причинна връзка ) ;
-
ако
наказателното производство приключи с влязла в сила присъда ,тогава относно предпоставките на деликтната
отговорност гражданския съд ще бъде обвързан от разпоредбата на чл. 300 от ГПК
;
По тези съображения въззивната инстанция
счита ,че съвсем правилно районния съд е спрял производството по делото до
приключване на наказателното производство.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.
278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2253/ 25. 07. 2019г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1043/ 2019г. по описа
на същия съд , с което
производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал. 1т. 5 от ГПК.
На
основание чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК определението на
въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
съобщението на страните за изготвянето
му , с частна жалба пред ВКС,когато са налице предпоставките по
чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от Г ПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :