Мотиви към решение № 139/18.04.2019 година
по АНД № 149/2019 година
по описа на Районен съд-Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА предлага на съда на
основание чл.78а, ал.1 от НК да освободи от наказателна отговорност обвиняемия Б.П.П.
за извършено от него престъпление по чл.206, ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК и
да му наложи административно наказание глоба.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.П.П., редовно призован, не се явява пред
съда и не изразява становище по направеното от прокурора предложение. На проведения
на досъдебното производство разпит заявява, че се признава за виновен по
обвинението.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
В края на февруари 2017 г. обвиняемият П. постъпил на
работа като автомеханик без сключен трудов договор в автосервиза на „М.” ЕООД в
град Л.. Свидетелят М.К. – мениджър на сервиза, възложил на обвиняемия ремонта
на лек автомобил „В.” с рег. № ***, като му предал и двата оригинални контактни
ключа и свидетелството за регистрация на автомобила. Посоченият автомобил е
собственост на М.Х.Р. от град Н.И. и бил закаран в сервиза и оставен там за
ремонт на 20.02.2017 г.
На 05.03.2017 г., неделя, П. отишъл в сервиза, въпреки че
денят бил почивен. Обвиняемият изкарал от сервиза лекия автомобил „В.”, който
трябвало да ремонтира, и повече не го върнал. На следващия ден не се явил на
работа. Не отговарял на телефонните позвънявания от мениджъра К.. На 6 и 7 март
2017 г. П. ползвал автомобила. На 07.03.2019 г. вечерта закарал автомобила в
град Велико Търново и го паркирал до жилищния блок, в който живее брат му А.П.П..
Дал на брат си двата контактни ключа и свидетелството за регистрация и обяснил,
че му оставя автомобила, тъй като заминава за Германия.
На 22.03.2017 г. мениджърът на сервиза подал сигнал в
полицията за обсебването на автомобила. На същия ден автомобилът бил открит на
мястото, където бил паркиран от обвиняемия. С протокол за доброволно предаване
братът на обвиняемия – свидетелят А.П.П., предал на полицейски служител автомобила,
двата контактни ключа за него и свидетелството за регистрация. С разписка от
същата дата автомобилът и изброените принадлежности към него били върнати на
собственика М.Х.Р..
Вещото лице по назначената съдебнооценъчна експертиза
дава заключение, че стойността на процесния автомобил е *** лв.
Изложените по-горе факти по делото съдът установи, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на досъдебното
производство доказателства (на основание чл.378, ал.2 от НПК) и приетата в хода
на съдебното производство като писмено доказателство справка за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прие, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.206,
ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна се установи, че между обвиняемия и
мениджъра на сервиза било постигнато неформално съглашение обвиняемият да
ремонтира процесния автомобил. На това правно основание мениджърът К. предал автомобила
във фактическата власт на обвиняемия. Вместо да изпълни задължението си да извърши
ремонт, П. се разпоредил с автомобила, като го изкарал от сервиза, ползвал го в
продължение на два дни, след което го оставил за ползване на брат си Ангел.
Вследствие на този акт на имуществено разпореждане, осъществен от обвиняемия, е
била засегната възможността на собственика Радев да се разпорежда със
собствения си автомобил. Връщането на автомобила на собственика до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд обуславя правната квалификация
на деянието по привилегирования състав по чл.206, ал.6, т.1 от НК.
От субективна страна обвиняемият е действал виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че автомобилът е чужда вещ, че го
владее по силата на постигнатото между него и К. неформално съглашение за
ремонт и че като оставя автомобила за ползване на брат си, лишава собственика
Радев от възможността да се разпорежда със своята вещ. Същевременно е искал
настъпването на този противоправен резултат.
Съдът прецени, че са налице предпоставките по чл.78а,
ал.1 от НК за освобождаване на Б.П.П. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Обвиняемият е извършил умишлено престъпление, за
което НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Причинените с деянието съставомерни имуществени вреди са
възстановени с връщането на автомобила на собственика.
За да индивидуализира административното наказание, съдът
съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е ниска.
Ниска е и обществената опасност на дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
съобрази съдействието на обвиняемия за разкриване на обективната истина на
досъдебното производство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
При определяне на размера на административното наказание
глоба съдът взе предвид материалното положение и имотното състояние на
обвиняемия, отразено в декларацията на л.64 от ДП, според която той не получава
доходи от труд и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.
Предвид изложеното съдът прецени, че за постигане на
целите на административното наказание е достатъчно на обвиняемия да бъде
наложена глоба в минималния предвиден в закона размер от 1000 лв.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР-Велико Търново
направените на досъдебното производство разноски в размер на 43,32 лв.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …….......………...