Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………………2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1892 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалбата на „Нова
транспорт“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. Г.Т., против решение № 4507/09.11.2018г.
по гр.д. № 5014/2018г. на ВРС, в частта,
в която дружеството е осъдено да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********,***, ж. к.
„Христо Ботев“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 1, СУМАТА
ОТ 1032.57 лв. /хиляда тридесет и
два лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена част от
командировъчни пари за периода 01.04.2017г. до 28.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 23.01.2018 г. до
окончателното изплащане, явяваща се разлика между дължимата сума от 1722.57лв.
след извършено прихващане със сумата от 690 лева, представляваща вземане на
„Нова транспорт“ ООД за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието /30 работни дни/, на осн. чл.
215 от КТ. Считайки първоинстанционното решение в обжалваната част за
неправилно, понеже съдът е приел, че отношенията по казуса се уреждат с
Наредбата за командировките на шофьорите и стюардесите при международни
превози, вместо с Наредбата за служебните командировки и специализациите в
чужбина, се моли да бъде отменено и исковата претенция в обжалваната
част-отхвърлена. Иска присъждане на сторените разноски пред двете
инстанции.
Писмен отговор на въззивната жалба от Н.С.Н., ЕГН **********,***,
ж. к. „Христо Ботев“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 1, не е постъпил.
В с.з. на 03.12.2019г. въззивното дружество, чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият, редовно призован, не
се явява, не се представлява ,не взема становище по въззивната жалба на
работодателя си.
ВОС
констатира следното:
В исковата си молба Н.С.Н., ЕГН **********
*** чрез адв. Евг.Г. излага, че от 19.09.2016г. до 28.04.2017
год. е бил в трудово правоотношение с „Нова транспорт“ ООД, ЕИК ********* по
силата на сключения между тях трудов договор № 11/17.09.2016г., като е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил-международни
превози“, код по НДПД ********* с основно месечно възнаграждение от 420.00лв.
Работодателят следвало да му заплаща командировъчни пари в размер на 1800.00
евро месечно за пълен работен месец. В изпълнение на задълженията си по
трудовия договор извършвал превози на товари на територията на Европейския
съюз. След прекратяване на трудовото правоотношение работодателят останал
задължен за сумата от 1300.00 евро, командировъчни за м. април 2017г. Въпреки отправяните искания, не получил заплащане на
тази сума. Моли се дружеството да бъде
осъдено да му заплати сумата от 1300.00 евро, ведно със законната лихва,
начиная от завеждане на исковата молба-23.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и обезщетение за забава, считано
от 30.04.2017г. до завеждане на иска. Претендира присъждане и на сторените
разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, в писмен отговор „Нова транспорт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Аксаково, Област Варна ,ул. „Мъглиж“, № 1, представлявано от
управителя А.В.М., чрез адв. Г.Т. възразява, че на 28.04.2017г. е бил прекратен
трудовия договор. Тогава той е престанал на тази дата да се явява на работа,
като неявяването му продължава и към момента. За м.април 2017г. дължимото
трудово възнаграждение и командировъчни са му били начислени. Сумата 391.17лв.
му е била преведена по банков път, като аванс командировка, заедно с трудовото
възнаграждение за м. април 2017г. Остатъкът от 1034.63лв. той не се е явил да
получи. Въпреки поканите, Н. не се е
явил, избягвайки необходимостта да даде обяснения за неяваването си на работа. Не
му се дължи нито мораторна, нито законна лихва. Отрича, работникът да е канил
дружеството да плати. Оспорва още наличието на устна уговорка между страните за
заплащането на 1800.00 евро месечни командировъчни пари.
Моли да бъде
прието за съвместно разглеждане възражение за дължимо от ищеца обезщетение в
полза на „Нова транспорт“ ООД на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ за недадено
предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, уговорено като 30 работни дни или 690.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на писмения
отговор до окончателното изплащане на главницата.
В писмено
становище вх. № 36001/29.05.2018г. Н.С.Н., чрез процесуалния си представител
адв. Евг.Г. уточнява, че претендира забавено плащане, считано от датата на
завеждане на иска пред РС-Видин-22.01.2018г., а не от датата на връчване на
съдебната покана. Имало е уговорка командировъчните пари да бъдат изплащани от
работодателя по банковата сметка на съпругата му Д. Н. и ответникът е превеждал
трудовото му възнаграждение и командировъчните, оставайки задължен само за
м.април 2017г. Възразява срещу приемането за съвместно разглеждане на възражението
на дружеството за обезщетение за недадено предизвестие. Бъде ли прието, оспорва
същото по основание и размер. Заповед №
1/19.02.2018г. е нищожна, поради липсата на предмет. Трудовото
правоотношение е било прекратено преди
издаване на тази заповед и на друго основание. Ответникът е заявил прекратяването
на трудовото правоотношение пред НАП още на 17.05.2017г.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Не се спори между
страните и се установява от представените писмени документи по
първоинстанционното дело, че считано от 19.09.2016г. между страните е бил сключен трудов договор по
силата на който работникът е приел да изпълнява длъжността „шофьор товарен
автомобил-международни превози”, с код по НКПД 83322006 и основно месечно трудово
възнаграждение от 420.00лв. и допълнително възнаграждение от 0.60%. На Н. е връчена
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. От заповед №
1/06.01.2017г. се установява, че той е следвало да извършва международен
транспорт за 175 дни в периода от 06.01.2017г. до 30.06.2017г. по маршрут
Испания-Европейски съюз. Според заповед № 1А/08.01.2017г., Н.С.Н. е следвало
да извършва международен транспорт за 83
дни в периода от 08.01.2017г. до 31.03.2017г. по маршрут Испания-Европейски
съюз, като е указано, че командировката е с право на пътни, дневни в размер на
27 евро на ден, включващо и нощувките, при условията на единична езда. Няма
спор между страните, че той е изпълнявал точно трудовите си задължения до 28.04.2017г.
Спорно е между
страните прекратено ли е и кога трудовото правоотношение. Видно от заповед за прекратяване на трудов
договор № 10/16.05.2017г. работодателят е прекратил правоотношенията с Н.С.Н.,
считано от 17.05.2017г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и изпратил
съобщение до ТД на НАП-Велико Търново.
Заповедта обаче е подписана едностранно, само от работодателя и липсва
подпис за работника. Не следва да бъде прието, че заповедта, издадена на
посоченото правно основание-взаимно съгласие е породила действие. Тя е и
отменена от работодателя със заповед № 1/17.06.2017г. Със заповед № 1/19.02.2018г. е прекратено
трудовото правоотношение с Н.С.Н., на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, вр. чл.
187, ал. 1, т. 1 и чл. 188, т. 3 от КТ, поради неявяване на работа от
28.04.2017г. до 10.02.2018г. без основателна причина. Заповедта е връчена на
адреса на Н., чрез лице от домашните му на 01.03.2018г., видно от известие за
доставяне на л. 10 от първоинстанционното дело. В заповедта е указана
дължимостта на обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на БТВ за
срока на неспазено предизвестие за 30 дни в размер на 690.00лв. Няма данни по
делото тази заповед да е била обжалвана по съдебен ред.
През ВРС е изслушано
заключението по допуснатата ССчЕ и допълнителната такава, дадено от вещото лице
компетентно и безпристрастно, което съдът цени, като неоспорено от
страните. Вещото лице поддържа, че общо
начислена и платена за периода от м.01.-03.2017г. е сумата от 3669.25 евро или
7176.43лв., а изплатени 8251.66лв. Надплатена е по този начин сумата от
1075.23лв. Тази разлика е в резултат на едновременното изплащане на трудовото
възнаграждение и парите за командировка за предходен месец. Според вещото лице
няма авансово заплащане на командировъчни разходи, тъй като са начислявани
такива разходи текущо в края на всеки месец и следва двукратно заплащането през
месеца, следващ месеца на начисление. Съгласно Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, дневната ставка при единична езда е 27
евро на ден. Така за 27-те отработени дни от м.април 2017г. е посочена сумата
от 729 евро или 1425.78лв. Изплатени са 391.17лв. Дължими остават 1034.63лв.
Според Наредба за служебните командировки на шофьори и стюардеси за ставката
пътни и квартирни пари вещото лице е посочила сумите от 35 щ.д., съответно
43.75щ.д. и изчислило общата сума в щ.д. е 1181.25щ.д. или 2113.74лв. по курса
на БНБ за 30.04.2017г. от 1.78941лв./щ.д.
Пред ВРС са изслушани
и показанията на водения от работодателя свидетел П. И. Г.-служител на „Нова
транспорт“ ООД, заемащ длъжността „Началник транспорт“. След постъпване на
работа Н.Н. е бил обучаван в продължение на около 2 месеца. След приключване ан
обучението изпълнявал длъжността „Шофьор международни превози“ на товарен
автомобил. Командировките, според сиведетеля се изчислявали при пътуване зад граница по 27 евро.
Признава: „Чувал съм, че има допълнеителни възнаграждения, но не знам какви
конкретно“. Н.Н. напуснал м.май. Завърнал се от пътуване и след това вече не се
е явил на работа. Собственикът на фирмата имал няколко разговора по телефона с
него. Собственикът искал ако Н. няма да идва повоче на работа да си подаде
молба, но той не дошъл. Издали заповед, която после анулирали. Не е давал
обяснения, понеже не е идвал на работа и не се появил в уговорения ден.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
С разпоредбата на чл.
215, ал. 1 от КТ е предвидено, че при
командироване по чл. 121, ал. 1, т.е. когато нуждите на предприятието налагат работникът
или служителя да изпълнява трудовите си задължения извън мястото на постоянната
му работа, той има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още
и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерския съвет.
Настоящият състав
намира, че процесните отношения се регулират с Наредба за служебните
командировки и специализациите в чужбина /НСКСЧ/, приета с ПМС №
115/03.06.2004г., обн ДВ бр. 50/11.06.2004г., в сила от 01.07.2004г., както се
приема в по-новата практика на ВКС, имайки предвид Определение №
612/01.06.2017г. по гр.д. № 500/2017г. Вярно, че с Решение № 153/15.07.2013г.
по гр.д. № 495/2012г. на 3-то ГО е прието, че при сходен казус приложение намира Наредба за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози
на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/. Съдът намира, че тази Наредба е загубила
значение. От друга страна има предвид, че не е обнародвана в ДВ, поради което
няма нормативен характер, по аргумент от чл. 5, ал. 5 от КРБ. НСКШСЧМАПТП не е
приета с ПМС № 40/02.07.1987г., а издадена въз основа на чл. 7, ал. 2 от
същото. С ПМС № 40/02.07.1987г. е приета Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, обн. ДВ бр. 54/14.07.1987г. в сила от 14.07.1987г., която
по-късно е отменена с отмяната на самото постановление ДВ бр. 50/11.06.2004г.,
в сила от 01.07.2004г. и е приета новата НСКСЧ с ПМС № 115/2004г.
Според т. 1 от
Приложение № 3 към чл. 31 от НСКСЧ шофьорите при автомобилни превози получават
командировъчни пари на ден в размер на 27 евро при единична езда. Няма спор
между страните, че в периода от 01.04.2017г. до 27.04.2017г. включително Н.Н. е
извършвал международен автомобилен превоз на товари, при което според
заключението на вещото лице дължимия размер на командировъчните пари е 729 евро
или 1425.80лв. Според същото заключение,
по счетоводни регистри е платена сумата от 391.17лв. Дължимият остатък е 1034.63лв.
Няма основание за
приложение на правилата по НСКШСЧМАПТП.
Няма основание за присъждане на сумата от 1722.57лв., както е приел ВРС.
Работодателят е
възразил, че в периода от м.01.2017г. до м.03.2017г. е изплатил авансово
дължимата сума. Действително според счетоводната експертиза е начислена сумата
от 7176.43лв., а изплатена 8251.66лв., а
разликата според вещото лице надхвърля дължимия размер на командировъчните пари
за м.април и м.май 2017г. Според заключението,
авансови плащания на командировъчни пари не са правени от работодателя,
при извършения преглед на счетоводните записвания на дружеството.
Командировъчните пари са се начислявали счетоводно от дружеството в края на
текущия месец и са били изплащани на два пъти през следващия месец. Освен това
авансово плащане за два месеца напред не е правено. Вещото лице е отчело, че
при извършените плащания за периода от м.01.2017г. до м.03.2017г., а и за
м.04.2017г. са превеждани по банков път и командировъчни пари и месечно трудово
възнаграждение. Не може да се каже със сигурност каква сума е платена за
командировъчни пари, каква за трудово възнаграждение. От една страна, видно в
заповед № 1/19.02.2018г. обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на БТВ
на Н.Н. е посочено в размер на 690.00лв., вместо уговореното с трудов договор №
11/17.09.2016г. от 420.00лв., а от друга ищецът, настоящ въззиваем е твърдял,
че уговорения между страните размер на командировъчните е бил 1300.00 евро
месечно и воденият от самия работодателя свидетел е признал, че знае, че
шофьорите имат допълнителни възнаграждения, освен ставката от 27 евро, без
разбира се да сочи колко точно. Въз основа на всички тези събрани по делото
доказателства се налага извода, че шофьорите са получавали по устна уговорка с
работодателя по-високи суми. Изплатените суми за м.01.2017г., за м.02.2017г. и
м.03.2017г. са били дължими от работодателя за съответния месец, макар и в увеличен
размер и не представляват надплатени такива, които да бъдат приспадани от
задължението за м.04.2017г. или авансово платени за м.04.2017г. командировъчни
пари.
Съдът приема, че
трудовото правоотношение е прекратено с връчването на 01.03.2018г. на заповедта
за дисциплинарно уволнение № 1/19.02.2018г. Н.Н. дължи следователно
обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ, посочено в размер на 690.00лв. от вещото лице по изслушаното
заключение по допуснатата ССчЕ.
С оглед
своевременното, още с отговаря на исковата молба възражение за прихващане,
направено от работодателя, следва да бъде извършено такова между сумата от
1034.63лв. и 690.00лв., като последният остава задължен за сумата от 344.63лв., до който размер се
явява основателен предявения иск.
Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено за сумата от 344.63лв. и отменено за разликата над 344.63лв. до присъдените 1032.57лв. и искът отхвърлен и за
тази част.
Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено и за сумата от 8.13лв., представляваща разноски по първоинстанционното
дело, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
Предвид изхода на
спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за
разликата от 22.15лв. на
8.13лв., в частта за разноските на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК за разликата от 115.14лв. на 77.11лв.
Първоинстанционното решение слредва да бъде потвърдено в частта за разноските
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 346.94лв.,
като задължението на това основание е 475.44лв. Следователно за първата
инстанция Н. следва да бъде осъден допълнително да заплати в полза на
работодателя още 128.50лв. За
въззивната инстанция Н. следва да бъде осъден да заплати разноски на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК в размер на 648.33лв.
според отхвърлената част на иска, предвид заплатената държавна такса по
въззивното дело от 25.00лв., както и държавна такса по ч.гр.д. № 881/2019г. на
ВОС-ГО от 15.00лв. и държавна такса по ч.гр.д. № 1793/2019г. на ВОС-ГО от
15.00лв., но посочената сума от 50.00лв. заплатена държавна такса в списъка по
чл. 80 от ГПК на л. 39 по делото и заплатеното съгласно договор за правна
защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 700.00лв. на л. 40 по
делото.
В останалата част
решението на ВРС е влязло в сила, като необжалвано.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4507/09.11.2018г. по гр.д. № 5014/2018г.
на ВРС, в частта, в която „Нова
транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Аксаково, Варненска област, ул. „Мъглиж“, № 1, представлявано от управителя
А.В.М. е осъдено да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********,***, ж. к. „Христо
Ботев“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 1, сумата от 344.63лв., представляваща
неплатена част от командировъчни пари за периода 01.04.2017г. до 28.04.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 23.01.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, явяваща
се разлика между дължимата сума от 1034.63лв. и след
извършено прихващане със сумата от 690.00 лева,
представляваща вземане на „Нова транспорт“ ООД за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, на осн. чл. 215 от КТ; в частта в която Н.С.Н.,
ЕГН **********,***, ж. к. „Христо Ботев“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 1 е осъден да заплати на „Нова транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, Варненска област, ул.
„Мъглиж“, № 1, представлявано от управителя А.В.М. разноски по
първоинстанционното дело в размер на 346.94лв, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК; в частта
в която „Нова транспорт“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково,
Варненска област, ул. „Мъглиж“, № 1, представлявано от управителя А.В.М. е
осъдено да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********,***, ж. к. „Христо
Ботев“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 1 разноски по първоинстанционното
дело в размер на 8.13лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и в частта
в която „Нова
транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Аксаково, Варненска област, ул. „Мъглиж“, № 1, представлявано от управителя
А.В.М. е осъдено да заплати по сметка на ВРС по първоинстанционното дело
разноски в размер на 77.11лв.,
на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №
4507/09.11.2018г. по гр.д. № 5014/2018г.
на ВРС, в частта, в която „Нова
транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Аксаково, Варненска област, ул. „Мъглиж“, № 1, представлявано от управителя
А.В.М. е осъдено да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********,***, ж. к. „Христо
Ботев“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 1, разликата над сумата от 344.63лв. до присъдените 1032.57лв., представляваща
неплатена част от командировъчни пари за периода 01.04.2017г. до 28.04.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 23.01.2018
г. до окончателното изплащане, явяваща се също така разлика между
дължимата сума от 1034.63лв., след извършено прихващане
със сумата от 690.00 лева, представляваща вземане на „Нова
транспорт“ ООД за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, и приетата за дължима от ВРС сума от 1722.57лв. и след
извършено прихващане със сумата от 690.00 лева,
представляваща вземане на „Нова транспорт“ ООД за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, на осн. чл. 215 от КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.Н.,
ЕГН **********,***, ж. к. „Христо Ботев“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 1 срещу „Нова
транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Аксаково, Варненска област, ул. „Мъглиж“, № 1, представлявано от управителя
А.В.М. в частта за разликата над
сумата от 344.63лв.
до сумата от 1032.57лв., представляваща
неплатена част от командировъчни пари за периода 01.04.2017г. до 28.04.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 23.01.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, явяваща се също така разлика между дължимата сума от 1034.63лв., след извършено прихващане със сумата от 690.00
лева, представляваща вземане на „Нова транспорт“ ООД за обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ, и приетата за дължима от ВРС сума от 1722.57лв. и след
извършено прихващане със сумата от 690.00 лева,
представляваща вземане на „Нова транспорт“ ООД за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, на осн. чл. 215 от КТ, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение №
4507/09.11.2018г. по гр.д. № 5014/2018г.
на ВРС, в частта, в която „Нова
транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Аксаково, Варненска област, ул. „Мъглиж“, № 1, представлявано от управителя
А.В.М. е осъдено да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********,***, ж. к. „Христо
Ботев“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 1 разноски по първоинстанционното
дело за разликата над сумата от
22.15лв. до сумата от 8.13лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК; в частта, в която „Нова
транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Аксаково, Варненска област, ул. „Мъглиж“, № 1, представлявано от управителя
А.В.М. е осъдено да заплати по сметка на ВРС разноски за разликата
от 115.14лв. до 77.11лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********,***, ж. к.
„Христо Ботев“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 1 да заплати на „Нова
транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Аксаково, Варненска област, ул. „Мъглиж“, № 1, представлявано от управителя
А.В.М. допълнително разноски по първоинстанционното дело в размер на още 128.50лв., както и разноски по въззивното дело в размер на 648.33лв , на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В останалата си част решение № 4507/09.11.2018г.
по гр.д. № 5014/2018г. на ВРС е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване с касационна жалба,
предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.