№ 805
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502858 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 264328 от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. №
15739/2019 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на С. И. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г., като е отхвърлил прекия
иск, за разликата над уважения /20 000 лв./ до пълния предявен размер от 40
000 лева;
- сумата от 77.10 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.11.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 204.20 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса и разноски по сметка на Софийски градски съд, в
размер на сумата от 977.86 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;
1
- деловодни разноски на С. И. С., ЕГН **********, в размер на сумата
от 75 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил С. И. С., ЕГН
********** да заплати деловодни разноски на Застрахователно дружество
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на
сумата от 1 306.68 лева.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не
установяват поведението на застрахования при него водач да осъществява
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, тъй като при управлението на лекия
автомобил не е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в
ЗДвП и Правилника за неговото приложение.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да отхвърли изцяло предявените искове.
При условията на евентуалност излага доводи, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и не е съобразено
с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по
делото, които установяват по - големия принос на пострадалия за настъпване
на ПТП и на вредоносния резултат.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Насрещната страна - С. И. С., ЕГН ********** е подала отговор на
жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който моли да се потвърди
решението в обжалваната част
Моли въззивния съд да осъди ответника да заплати адвокатско
възнаграждение на неговия процесуален представител за двете инстанции, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
2
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – С. И. С., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
14.06.2019 г., около 15:45 часа в гр. София, на кръстовището на ул.
„Железопътна“ и ул. „Николай Райчинов“ е настъпило ПТП между
управлявания от него мотоциклет „Хонда Шедоу“ с рег. № *** и лек
автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № ***, управляван от М. С., ЕГН
**********.
Ищецът твърди още, че:
- двете МПС са се движели попътно по ул. „Железопътна“, като водачът
на лекия автомобил на кръстовището с ул. „Николай Райчинов“ предприел
маневра „завой наляво“ без да се убеди, че няма в непосредствена близост до
него изпреварващо го МПС, поради което настъпил удар с управлявания от
него мотоциклет;
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил, който
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника в деня на настъпване на ПТП;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на пътна
полиция, които извършили оглед и съставили Констативен протокол ПТП;
- вследствие на удара между двете МПС паднал на земята и получил
счупване на дясна ключица; счупване на 3-то и 5-то ребро по задна мишнична
линия; кръвонасядане и охлузване на гръден кош; охлузване на двете ръце и
десния крак; кръвонасядане на десния крак;
- за период от четири седмици е била поставена имобилизация, а
възстановителния период не е завършил и продължава да търпи болки;
- на 13.08.2019 г. е предявил претенцията по чл. 380 от КЗ за
обезщетяване на претърпените вреди, по която е образувана щета, но не са
изплатени обезщетения;
С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 40 000 лева, както и обезщетение
за имуществени вреди, в размер на сумата от 204.20 лева, ведно със законната
лихва върху двете обезщетения, считано от 13.11.2019 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
3
Ответникът - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 55/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че приложените към исковата молба писмени доказателства не установяват
поведението на застрахования водач на лек автомобил да осъществява
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на
съдебната практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото,
установяващи, че ищецът като водач на мотоциклета се е движел с превишена
и несъобразена скорост за посочения пътен участък; движел се е по осевата
линия и без поставени протектори, с което е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат в съотношение на 90 % при 10 % за водача на лекия
автомобил.
Поискал това съотношение на съпричиняване да се приложи и по
отношение на имуществените вреди.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 14.06.2019 г.,
около 15:45 часа в гр. София, на кръстовището на ул. „Железопътна“ и ул.
„Николай Райчинов“ е настъпило ПТП между управлявания от ищеца
мотоциклет „Хонда Шедоу“ с рег. № *** и лек автомобил „Нисан Алмера“ с
рег. № ***, управляван от М. С., ЕГН **********.
Лекият автомобил се движел по ул. „Железопътна“, като водачът му на
кръстовището с ул. „Николай Райчинов“ предприел маневра „завой наляво“ и
навлязъл в лентата за насрещно движение.
Ищецът, като водач на мотоциклета се движел също по ул.
„Железопътна“, но не след лекия автомобил, а в лента за насрещно движение
със скорост при удара около 49 км/ч.
Последвал удар между двете МПС, който е изцяло в лентата за
насрещно движение и за двамата участници, като мястото на удара по
широчина на ул. „Железопътна“ е на около 2.65 метра вдясно от левия
бордюр.
4
От заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция
медицинска експертиза се установява, че ищецът вследствие на ПТП
претърпял фрактура на дясната клавикула (ключица) и фрактури на 3-то и 5-
то ребра вдясно по задна аксиларна (мишнична) линия. По своите медико -
биологични характеристики само счупването на ключицата представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Останалите травматични увреждания по своите медико - биологични
характеристики са леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК.
Лечебният и възстановителния период е завършил без остатъчни
негативни проявления на увреждането.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило автотехническа експертиза /л. 116/ от която се установява, че
пътното платно на тази улица е с широчина 12 метра и отсъства поставена
надлъжна маркировка, а пътните знаци установяват предимство на МПС,
движещи се по тази улица.
Отсъствието на поставена надлъжна маркировка на посочената улица и
разрешеното по нея двупосочно движение на МПС предопределя поставяне
на мислена осова линия и наличието по една лента за движение във всяка от
посоките с широчина от 6 метра.
Всяка една от лентите с тази широчина позволява две МПС, дори и леки
автомобили безпрепятствено и безопасно да се вместят в нея, да се движат
успоредно и дори де се изпреварват.
Доказателствата по делото установят, че водачът на лекия автомобил е
започнал маневра „завой наляво“ като се е движел в своята лента възможно
най-близко до мислената осова линия, намалил е скоростта на движение, дал
е светлинен сигнал и след като не е имало насрещно движещо се МПС е
навлязъл в лентата за насрещно движение, като е освободил цялата лента с
широчина 6 метра за движение на движещите се след него МПС.
Експертизата установява не само мястото на удара – 2.65 метра вдясно
от левия бордюр, но и че ищецът е управлявал мотоциклета продължително
време преимуществено в лентата за насрещно движение по-близо до левия
бордюр вместо да се движи в своята лента и след лекия автомобил, спазвайки
необходимата дистанция.
5
Водачът на лекия автомобил преди да започне маневрата е дал
светлинен сигнал, намалил е значително скоростта, а вещото лице допуска и
дори да е спрял на кръстовище преди да започне маневрата.
Разположението на лекия автомобил на пътя, намаляването на
скоростта, светлинната сигнализацията за бъдещата маневра, светлинната
сигнализация за задействаната спирачна система /стоп светлини/ са
достатъчно убедителни индикатори за движещите се след него МПС да не
предприемат изпреварване, а да останат в своята лента и да се движат
възможно най - вдясно, както повелява разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗдвП.
Следва да се подчертае, че водачът на лекия автомобил е навлязъл в
лентата за насрещно движение в пълно съответствие с императивните
разпоредби на чл. 36 и чл. 37 от ЗДвП – „Чл. 36. (1) Завиването наляво се
извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато
лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента,
предназначена за завиване наляво.
(2) При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение
водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно
най-краткия път в дясната част на платното за движение.
Чл. 37. (1) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило
помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.“.
Посочените разпоредби се отнасят само за маневрата „завой наляво“ и
са специални по отношение на установеното в чл. 25 от ЗДвП общо
задължение за водачите на МПС за всички предвидени в този закон маневри –
„Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
6
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“.
Ищецът, като водач на мотоциклета се е движел в лентата за насрещно
движение противно на забраната установена в чл. 43, т. 4 от ЗДвП, съгласно
която изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено при използване на пътна лента
за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента“.
Ищецът е предявил писмената си претенции по чл. 380 от КЗ на 13.08.2019 г.,
което обстоятелство не се оспорва от ответника, заведена е щета и не са изплатени
обезщетения.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на
предявените искове, а при тяхната основателност до размера на
обезщетенията за вредите при наличие на поведение на пострадалия, който в
по-голяма степен е допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносния
резултат.
ПТП е настъпило на 14.06.2019 г., поради което при разрешаването на
правния спор са приложи разпоредбите на Кодекса на застраховането, който е
в сила от 01.01.2016 г.
По главните /преки/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
7
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на исковете предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № ***, управляван от
М. С., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото са представени доказателства за извършен оглед на
местопроизшествието и съставен протокол за оглед като процесуално-
следствено действие, но не са представени други доказателства за развитието
на започналото наказателно производство и дали е завършило със съдебен
акт, който има последиците на влязла в сила осъдителна присъда и
задължителен за настоящия съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца - чл. 300 от ГПК.
Последното обстоятелство и събраните по делото доказателства
обосновават извода на настоящия състав, че застрахованият водач с
поведението си Не е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Това е така, защото събраните и обсъдени доказателства обосновават
извод, че застрахованият водач при извършването на предварително
сигнализираната и от външна страна обективирана маневра „завой наляво“ е
изпълнил всички законови предписания и не е нарушил специалните
разпоредби на чл. 36 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Поведението на застрахования водач не е противоправно, а отсъствието
на този елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД изключва отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да обезщети
8
увредените лица.
Ищецът с противоправното си поведение единствено, пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния за него резултат.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са
допустими, но неоснователни и подлежат на отхвърляне, а тяхната
неоснователност влече неоснователност и на акцесорните за присъждане на
законната лихва, считано от 13.11.2019 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника е
основателна, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, ведно със законната лихва и вместо това да се отхвърлят
изцяло преките и акцесорните искове;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса и разноски;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени
преките искове, за разликата над сумата от 20 000 лева за неимуществените
вреди и за разликата над сумата от 77.10 лева за имуществени вреди до
пълните предявени размери не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и основателността на въззивната жалбата,
подадена от ответника в тежест на ищеца следва да се възложат всички
направени от ответника разноски в двете съдебни инстанции. Ищецът следва
да заплати деловодни разноски на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, в размер на сумата от 3 107.68 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264328 от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. №
9
15739/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на С. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
14.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. С., ЕГН ********** против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г., до размер на сумата от 20
000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 264328 от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. №
15739/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на С. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 77.10 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 13.11.2019 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. С., ЕГН ********** против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
обезщетяване на имуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г., до размер на сумата от
77.10 лева.
ОТМЕНЯ решение № 264328 от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. №
15739/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на С. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски в размер на сумата от 75 лева.
ОТМЕНЯ решение № 264328 от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. №
15739/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати държавна такса и разноски по сметка на Софийски градски съд, в
размер на сумата от 977.86 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264328 от 30.06.2021 г., постановено по
10
гр.д. № 15739/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която на С. И.
С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 1 306.68 лева.
Решението в останалата част не е обжалвана от ищеца и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца С. И. С., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, допълнително деловодни разноски за двете инстанции, в
размер на сумата от 3 107.68 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11