№ 204
гр. Силистра, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500141 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Настоящото дело е образувано по въззивна частна жалба, предявена от ЕМ.
Г. М. с ЕГН **********, чрез адв. Св. К. К. от САК, против определение № 66/08.02.2022 г.,
постановено по гр. дело № 20213430100359 по описа на Тутраканския районен съд, с което
съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането му за изменение на Решението по гр.д.№
359/2021 на ТРС в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че определението е
неправилно и несъобразено с обичайната съдебна практика по сходни казуси, моли да бъде
отменено и уважено искането му за изменение на решението в частта за разноските относно
направените такива за недопуснатия до разглеждане насрещен иск.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по въззивната
частна жалба.
СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
С Определение № 223/21.09.2021 г., постановено по гр. дело № 20213430100359
Тутраканският районен съд е оставил без разглеждане евентуалния инцидентен
установителен иск по чл. 75, ал. 2 ЗН, предявен от Е.М. против Т.С., с който иска да бъде
прогласена нищожността на делбата, обективирана в съдебна спогодба с Определение от
13.01.2014 г. по гр.д.№ 133/2005 г. на Районен съд Тутракан, като е прекратил
производството по този иск.
Според жалбоподателя, след като процесуалният представител на ищеца не е
извършил каквито и да било процесуални действия във връзка с оставения без разглеждане
иск още с определението по чл. 140 ГПК, то не следва да му се присъждат разноски за този
иск.
1
Въззивната нистанция счита, че това становище на жалбоподателя не намира
опора нито в нормативната уредба, нито в съдебната практика. Единствената възможност за
редуциране на адв. възнаграждение е неговото намаляване до минимума, определен в
Наредбата за адвокатските възнаграждения при съответно направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. В случая не е налице тази хипотеза. Адвокатската
услуга включва цялостна защита по дадено дело, какъв ще е нейният обем и характер зависи
от фактическата и правна сложност, както и от съответните професионални качества на
адвоката. В този см. вж. определение № 253/29.05.2017 г., постановено по ч.т.д. № 2614/2016
г. на ВКС, ТК, I отделение , съгласно което „тъй като чл.78 ал.5 ГПК не предвижда
освобождаване - пълно или частично - от отговорността за разноски на други основания,
освен при прекомерност и след като прекомерността се съобразява на база на фактическата
и правна сложност на делото ,а последната се преценява с оглед въведените в спора факти и
изложените въз основа на тях правни твърдения, но не и с оглед конкретно извършените от
страните процесуални действия,то ако договорът между страната и нейния довереник е
сключен за процесуално представителство по цялото дело, реално осъществилите се
последващи процесуални действия нямат значение досежно преценката за фактическата и
правна сложност, респ. не са преценими по възражение за прекомерност на
възнаграждението по чл.78 ал.5 ГПК.“
Предвид гореизложеното, ОС счита, че обжалваното определение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 66/08.02.2022 г., постановено по гр. дело №
20213430100359 по описа на Тутраканския районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен съд на
РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2