РЕШЕНИЕ
№ 640
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Светлана Анг. Станева
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502382 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.128 СК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Б. Б. ДЖ. чрез адв.
А.Б., против решение №260216/07.06.2021 г., постановено по гр.д.
№1653/2020 г. по описа на РС Асеновград, III гр.с., с което е определен режим
на лични отношения между АНГ. Н. Ч. и Д. ДР. Ч. и детето А. А. Ч., ЕГН
**********, всеки първи и трети петък от месеца от 9.00 часа в петък до 9.00
часа в събота, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на исковете. При условията на евентуалност се иска да се
определи режим на лични отношения на бабата и дядото с детето до
навършване на 4-годишна възраст на детето съвместно и в обема на
свижданията с бащата в дома на майката Б. Б. ДЖ., в нейно присъствие, за
времето от 10.30 часа до 11.30 часа всяка първа и трета събота на месеца,
като се присъдят и разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от Д. ДР. Ч. и АНГ. Н. Ч. чрез адв. М.П., като се излагат
съображения, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила.
1
Бащата А. А. Ч. не е изразил становище.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е
дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.128 от СК.
Ищците твърдят, че са баба и дядо на детето А. А. Ч., родители на
неговия баща. Местоживеенето на детето от месец август 2020 г. и към
момента на подаване на иска е при неговата майка Б.Д.. През първия месец
след това те много рядко имали възможност да видят детето, и то за кратко
време, на неподходящи места. Впоследствие майката отказала да се
провеждат каквито и да е срещи между тях, както и да уредят доброволно
отношенията си по този въпрос. Молят да бъде постановено решение, с което
да бъдат определени мерки за лични отношения между тях и А.Ч. всеки първи
и трети петък от месеца от 09,00 часа в петък до 09,00 часа в събота с
преспиване на детето в дома им, както и десет дни през лятото, които не
съвпадат с платените годишни отпуски на родителите на детето.
Ответницата Б.Д. оспорва предявения иск с оглед ниската възраст
на детето, здравословните проблеми, както и с оглед непригодността на
ищците да полагат преки и непосредствени грижи за детето, непознаването на
неговите нужди и необходимите грижи за отглеждането му, както и поради
това, че живеят в един дом с бащата на детето. Моли предявения иск да бъде
отхвърлен.
2
Ответникът АНГ. АНГ. Ч. признава иска.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства е прието за установено следното:
Не е спорно между страните, че ответниците са родители на
детето А., а ищците – негови баба и дядо, родители на бащата. Не е спорно
също така, че до 01.08.2020 г. майката и детето са живели в дома на ищците
заедно с техния син.
От изготвения социален доклад се установява, че за малолетния
А.Ч. се полагат необходимите грижи и е осигурена подходяща среда за
отглеждане и развитие. От допълнителния доклад е видно, че в дома на
ищците са осигурени много добри хигиенно-битови условия, като жилището
е обезопасено и подходящо за отглеждане на детето. Между членовете на
семейството се поддържат добри и подкрепящи взаимоотношения. Не се
индикира намерение у бабата и дядото да дистанцират детето от неговата
майка. Те желаят да изпълняват ролята си в живота му, обграждайки го с обич
и грижа.
Свидетелката Е. Ч., майка на ищеца и баба на ответника, има
непосредствени впечатления от отношенията между страните. От показанията
се потвърждават твърденията, че съществува спор относно времето, през
което бабата и дядото могат да виждат внука си, както и, че те много му се
радват, имат и желание да се грижат за него.
Според свидетелката Б., Б. няма против личните отношения между
ищците и детето да се осъществяват в нейният дом, но те много рядко са се
възползвали от тази възможност.
Пред въззивната инстанция е представено решение по в.гр.д.
№1809/21 г. на ПдОС, с което съдът се е произнесъл по отношение на
издръжката, която бащата А. А. Ч. следва да заплаща за малолетното си дете,
и е определен режим на лични отношения между детето и баща му всяка
първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа в дома на бащата.
Решението не е влязло в сила.
От показанията на св. М. се установи, че през месец септември
2021 г. е възникнал инцидент, при който бабата Д. е издърпала от ръцете
малолетния си внук, влязла е с него в магазина, а когато излезли, пристигнал
бащата А. А. Ч.. Двамата тръгнали с детето, без да попитат майката може ли
да го вземат. Б. се ядосала и си взела детето. Възникнал скандал между двете
жени. Детето се изплашило от баба си. Знае за два случая, в които детето е
било при баба си и дядо си.
Според св. Н. обаче, отношенията в конкретния случай са се
изострили при пристигане на бащата, като скандал е възникнал между
родителите на детето. Категорична е, че малкият А. не е грабнат от баба си,
още повече, че срещата се е състояла на 4 – 5 метра от сградата на полицията.
За да се произнесе по направените възражения, въззивната
3
инстанция взе предвид следното:
Според изложеното в решение №291/28.01.2020 г. по гр.д.
№865/2019 г. на ВКС, IV г.о., съгласно чл. 128, ал.1 СК мерки за лични
отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето.
Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства,
имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и
възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като
съзнателна личност. В Семейния кодекс не се съдържа легално
определение на понятието "интерес на детето". От тълкуването на
разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124 СК, чл. 125 СК и др. се налага
извода, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и
възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който
го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му
осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени
права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и
при действието на сегашния СК, под "интереси на децата" се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание -
формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за
интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е
интерес на отделна личност. Съгласно §1, т. 5 ДР ЗЗДет, преценката за най-
добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е
причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения
на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка
на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа,
придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките,
включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес
на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По
принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и
възпитание на внуците си, и то в техен най-добър интерес. При определяне на
конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се
вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално
развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества
да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за
4
развитието на неговата личност. Следва да се съобрази и необходимостта
детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се
отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, работи, и че на същия е необходимо
време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл.128
СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение,
почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на
родителски права.
При определяне на мерките на лични отношения освен посочените
обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се
предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични
контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и
да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот,
след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
В настоящия случай не се твърди, че бабата и дядото по бащина
линия имат поведение, което застрашава интересите на детето, като
аргументацията касае единствено факта на неговата възраст. В отговора на
исковата молба е твърдяна непригодност, но това твърдение не е доказано.
Безспорно в интерес на малолетния А. е той да комуникира с баба
си Д. и дядо си А.. От изготвения социален доклад се установява, че
условията за живот в обитаваното от бабата и дядото жилище са много добри.
От показанията на св. Ч. се установява заинтересоваността на родствениците
към отглеждането и възпитанието на детето, желанието им да контактуват и
да комуникират с него. Радостта на бабата при срещата с внука се
установява и от показанията на св. Н..
Приоритет в случая обаче следва да имат интересите на детето, а
не желанията и чувствата на бабата и дядото ( в този смисъл – изложеното в
решение №135/17.04.2015 г. по гр.д. №6467/2014 г. на ВКС).
Малолетният А. е в изключително ниска възраст, като е изцяло под
грижите на неговата майка. Както посочва и св. Ч., за всичко бабата се
консултира с майката. Детето е не само физически, но и емоционално силно
привързано към майка си, която полага ежедневно постоянни грижи.
Определеният от първостепенния съд режим на лични отношения е
изключително разширен и не държи сметка за емоционалното състояние на
детето. Нещо повече – с оглед приложеното решение на ПдОС, на практика
бащата би имал много по – ограничена възможност да вижда детето си,
отколкото възходящите му родственици. Ето защо въззивната жалба е
основателна.
Неоснователни са доводите обаче, че режимът на лични
отношения на бабата и дядото следва да е включен в режима на лични
отношения с бащата. Това би довело до поставяне на свижданията с детето в
зависимост от волята на родителя, а възходящите имат самостоятелни права,
които не следва да бъдат ограничавани.
5
Неоснователно е и искането режимът на лични отношения да се
осъществява в дома на майката. Това би довело до възникване на инциденти,
които допълнително ще влошат обтегнатите и крехки отношения между
страните. Всичко това би се осъществявало пред малолетното дете, като това
не е в негов интерес.
Според настоящия състав следва да се определи режим на лични
отношения на бабата Д. и дядото А. Н. Ч. с невръстния А.. А.. Ч. всяка първа
и трета неделя от месеца от 17.00 часа до 20.00 часа в техния дом. Както вече
се посочи, касае се за дете в изключително ниска възраст, отглеждано от
майка си, като е необходимо време за адаптиране на момчето към новата
ситуация, за опознаване на близките му, установяване на комуникация и
навици, както и на привързаност на детето към родствениците. Касае се за
един преходен режим, за да може детето да се адаптира към създалата се
ситуация. При създаване на здрава връзка, което е свързано и с порастване на
детето, не съществува пречка за промяна на режима на лични отношения.
Кога обаче това ще стане не може да се предвиди. Ето защо според настоящия
състав не следва да се фиксира възраст на детето, както и да се определя по –
дълъг период на престой на момчето при дядото и бабата.
Разноски са поискани от двете страни. С оглед уважаване на
въззивната жалба (съобразно исканията в хода по същество – за няколко часа)
следва да се присъдят на жалбоподателката направените такива в размер на 25
лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260216/07.06.2021 г., постановено по гр.д.
№1653/2020 г. по описа на РС Асеновград, III гр.с., с което е определен режим
на лични отношения между АНГ. Н. Ч. и Д. ДР. Ч. и детето А.. А.. Ч., ЕГН
**********, всеки първи и трети петък от месеца от 9.00 часа в петък до 9.00
часа в събота, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между дядото АНГ. Н.
Ч., ЕГН **********, и бабата Д. ДР. Ч., ЕГН **********, и двамата от град
А., ул. ***, и детето АНГ. АНГ. Ч., ЕГН **********, всяка първа и трета
неделя от месеца от 17.00 часа до 20.00 часа в техния дом.
ОСЪЖДА АНГ. Н. Ч., ЕГН **********, и Д. ДР. Ч., ЕГН
**********, и двамата от град А., ул. ****, да заплатят на Б. Б. ДЖ. от град
А., ул. ***, ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер
на 425 (четиристотин двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
6
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7