РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 5226 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Ф.Ю.Р., Г.С.С., Г.С.С., Д.С.С., С.Р.М. и Н.Б.М.
срещу З. „Л.И.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 226, ал.
1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Ищците Ф.Ю.Р. (съпруга), Г.С.С.
(дъщеря), Г.С.С. (дъщеря), Д.С.С. (дъщеря), С.Р.М. (баща) и Н.Б.М. (майка)
твърдят, че на 31.05.2016 г., в гр. Кърджали, около 21.10 ч. докато техният
родственик С.С.Р. *** и бил блъснат пред магазин „Васмар“ от лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № *******, управляван от Д. А. с несъобразена скорост.
Поддържат, че ударът настъпил с дясната част на автомобила, при което тялото на
пострадалия се плъзнало по предния капак, удряйки предното стъкло в дясната му
част и паднало на земята. Твърдят, че с присъда по НОХД № 216/2016 г. на ОС К.Д.
А. бил признат за виновен за настъпилото ПТП. Ищците поддържат, че преживяват и
до ден днешен силен стрес, тъга, чувстват безпокойство. Сочат, че с пострадалия
били в много близки взаимоотношения и той им бил житейска опора. Освен
изложеното ищецът С.Р.М. понесъл имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи по погребение в общ размер на 367,50 лв., отразени в фактура №
**********/01.06. 2016 г. Ищцата Г.С. търпяла пропуснати ползи под формата на
липсваща месечна издръжка в размер на 735 лв. за период от 7 месеца от
настъпване смъртта на пострадалия до навършване на пълнолетие, изчислена на
база минимална издръжка на непълнолетни деца. Съобразно посочения критерии са
формирани и пропуснатите ползи на ищцата Г.С. – 3908,39 лв. (за 33 месеца до
навършване на пълнолетие) и на ищцата Д.С. – 10246,45 лв. (до навършване на
пълнолетие). Твърдят, че отговорността на виновния водач е била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. Молят
ответникът да бъде осъден да заплати на Ф.Ю.Р. обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на съпруга й в размер на 140 000 лв, на Г.С.С. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща й в размер на 150 000 лв, както и
имуществени вреди, изразяващи се в липсваща месечна издръжка в размер на 735
лв., на Г.С.С. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й в размер
на 150 000 лв., както и имуществени вреди, изразяващи се в липсваща месечна
издръжка в размер на 3908,39 лв, на Д.С.С. обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на баща й в размер на 150 000 лв, както и имуществени вреди,
изразяващи се в липсваща месечна издръжка в размер на 10246,45 лева, на Н.Б.М.
обезщетение в размер на 120 000 лева за неимуществени вреди от загубата на сина
й и на С.Р.М. сумата от 120 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени
вреди от загубата на сина му и имуществени вреди за извършено погребение в
размер на 367,50 лв. Претендират законна лихва и направените по делото разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Прави
възражение за принос на пострадалия, тъй като същият: а) е бил в нетрезво
състояние (2,76 промила алкохол в кръвта); б) не е носел светлоотразителна
жилетка; в) самият велосипед е бил без светлоотразители. Счита, че при
евентуално уважаване на възражението, претендираните обезщетения следва да
бъдат намалени наполовина. Оспорва претенциите за пропуснати ползи като
недоказани за наличието на възможност за издръжка приживе. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда № 17/19.12.2016 г. по
нохд № 216/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. К.Д.Ю.А. е признат за виновен
в това, че на 31.05.2016 г. в гр. Кърджали, бул. Беломорски, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил Фолксваген Пасат“, с рег. № *******,
нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост смъртта на С.С.Р.. Присъдата е влязла в сила
на 03.01.2017 г.
Установява се от приетото и неоспорено от страните заключение
на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че около 21.17 часа лек
автомобил Фолксваген Пасат“, с рег. № ******* се е движел по бул. Беломорски в
посока от кръстовище „Веселчане“ към автогарата и 30 м. преди входа на магазин
„Васмар“ е ударил велосипедиста С.С.Р., който пресичал платното за движение на
автомобила под ъгъл около 26 градуса спрямо напречната ос на автомобила. Вещото
лице посочва, че причина за настъпване на ПТП
е от една страна движението с несъобразена скорост на водача на лекия
автомобил – 63,32 и закъснялата му реакция за аварийно спиране при появилата се
опасност, а от друга страна – предприетото от водача на велосипеда пресичане на
платното, когато това не е било безопасно след употреба на алкохол-2.76 на
хиляда. Установява се, че при скоростта на движение на лекия автомобил ударът е
бил непредотвратим. Вещото лице дава заключение, че ако водачът се е движел със
съобразена скорост, то ударът е щял да бъде също непредотвратим, а би бил предотвратим, ако велосипедът е бил
оборудван с фар, излъчващ бяла светлина, тъй като водачът е можел да възприеме
по-рано опасността. Дава заключение, че велосипедистът е можел да възприеме
опасността от голямо разстояние и да не предприема пресичане на платното.
Установява
се от представеното Удостоверение за родствени връзки, удостоверения за раждане
и удостоверения за наследници се установява, че Ф.Ю.Р. е съпруга, Г.С.С., Г.С.С.
и Д.С.С. са дъщери, а Н.Б.М. и С.Р.М. са родители на починалия на 31.05.2016 г.
С.С.Р..
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Б.А. и В.Д.С.. В показанията
си свидетелите установяват, че С.С.Р. е живеел с цялото си семейство в гр.
Кърджали. Имали много добри отношения помежду си. Винаги били заедно, разбирали
се, грижели се един за друг. С. работел и издържал семейството си, тъй като
съпругата му била болна и получавала само инвалидна пенсия. Родителите на
починалия живеели на друго място, но почти всеки ден си ходели на гости. Заедно
с баща си работели в една фирма за почистване. След смъртта му съпругата му
била съсипана. Здравословното й състояние се влошило и се наложило доста време
да взема успокоителни лекарства. Родителите на С.С.Р. също били съсипани.
Установява се от
фактура № **********/01.06. 2016 г., издадена от „Р.“ ЕООД и приложения към нея
касов бон, че С.Р.М. е направил разход в размер на 367,50 лева за погребение на
С.Р..
От приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на смъртта на С.С.Р. – 31.05.2016
г. минималната месечна издръжка на ненавършили пълнолетие деца, дължима от
родителите, определена съгласно чл. 143, вр. чл. 142 от СК е в размер на 105
лева. До момента на изготвяне на заключението минималната месечна издръжка е
била изменяна като към 01.01.2017 г. е 115 лева, към 01.01.2018 г. е 127,50
лева и към 01.01.2019 г. е 140 лева. Въз основа на тези данни вещото лице е
дало заключение, че за периода от 31.06.2016 г. до датата на навършване на
пълнолетие на Г.С.С. размерът на дължимата издръжка е 735 лева, на Г.С.С. за
периода от 31.05.2016 г. до 24.02.2019 г. е в размер на 3908,39 лева и за Д.С.С. – 10246,45 лева за периода
от 31.05.2016 г. до 04.12.2022 г.
Не се спори по
делото, че между З. „Л.И.“ АД и собственика на лек автомобил Фолксваген Пасат“,
с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна
полица № BG/22/115002196820, по силата на която застрахователят е поел задължението
да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Д.Ю.А. в
резултат, на което е починал С.С.Р.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени и гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза. По делото е приета и
Присъда по нохд № 216/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, която е
влязла в сила и с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд
относно извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него, характерът и
размера на вредите, причинени от престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното
ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените
неимуществени вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на
доказване в наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез
допустимите от ГПК ред. На първо място, ищците са от кръга на лицата, които
имат право да претендират вреди, доколкото е починалият е техен съпруг, баща и син
(Постановление № 4/1961 г., Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
на ОС НГТК на ВКС), както и се
установява от събраните по делото гласни доказателства, че между ищците и починалия е била установена
трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че
между ищците и починалия са били установени трайни емоционални връзки. Живеели
в разбирателство и любов. Установява се, че след смъртта на С.С.Р. близките му
преживяват трудно загубата. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди на дъщерите на починалия съдът отчита неговата възраст и установената
близка връзка с бащата. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че
загубата на близък – съпруг, баща, дете е много тежко негативно емоционално
преживяване, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, то следва на ищците да бъде определено
обезщетение при спазване на установените в практиката критерии за
справедливост. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение
на неимуществените вреди на Ф.Ю.Р. е в размер на 100 000 лева, на Г.С.С. , Г.С.С. и Д.С.С. – по 100 000 лева, на С.Р.М. и Н.Б.М. – по 120 000.
Не е
спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че ищецът С.Р.М. е направил разходи за погребение в претендирания размер.
Предявените
от Г.С.С., Г.С.С. и Д.С.С. искове за
обезщетение за имуществени вреди, представляващи размер на месечна издръжка до
навършване на пълнолетие се явяват основателни в претендирания размер. По
съществото си те представляват иск за обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи като в конкретния случай и доколкото съгласно чл. 143 от
Семейния кодекс родителите са длъжни да издържат ненавършилите пълнолетие деца,
независимо от това дали са работоспособни и дали имат имущество, осуетяването
на получаването на издръжка е в определена степен на сигурност. По отношение на
размера на претендираното обезщетение, то следва да бъде определено при
преценка на всички относими обстоятелства, свързани с определянето й. В
конкретния случай, обаче, претенцията е основана на минималния размер - чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс, а именно
¼ от минималната работна заплата. Въз основа на тази база съдът
възприема размерът, определен чрез съдебно-счетоводна експертиза, приета по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е извършило противоправни действия
и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно
разпоредбата на чл. 79 от Закона за движение по пътищата, за да участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва
да има изправни спирачки, звънец, устройство
за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад. Освен задълженията, които имат водачите на превозни
средства (каквито са и велосипедистите съгласно §6, т. 19 във връзка с т. 10)
пострадалият е имал и задължение да ползва светлоотразителна жилетка при
управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при
намалена видимост и да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение (чл. 80), както и да спазва забраната, предвидена в чл. 5,
ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата – да не управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. От събраните по делото
доказателства се установява, че С.С.Р. се е движел в тъмната част на
денонощието без поставена светлоотразителна жилетка и без поставени светлини на
велосипеда като е предприел маневра, с която е започнал пресичане на пътното платно
косо на движението на автомобила. С предприемане на тази маневра като не е
съобразил движението на автомобила и като не е изпълнил задължението си да
постави свелоотразителна жилетка и светлини на велосипеда в тъмната част на
денонощието пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Не
се установява по какъв начин нарушаването на забраната да управлява велосипед
след употреба на алкохол се е отразила върху движенията или поведението на
пострадалия, поради което съдът намира, че не е установена причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. В този смисъл направеното възражение за
съпричиняване от ответника се явява основателно, доколкото е налице нарушение
на правилата за движение от страна на пострадалия велосипедист, доколкото
непоставянето на светлоотразителна жилетка и светлини на велосипеда са довели
до невъзможност на водача да възприеме приближаването му. С оглед на
обстоятелството, че от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
виновния водач и от приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че дори и лекият автомобил да се е движел с допустимата скорост за
населено място от 50 км.час ударът е бил непредотвратим и с оглед нарушенията
на правилата за движение, допуснати от пострадалия, степента на съпричиняване
следва да бъде определена в размер на 50 % или определеното обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди следва да бъде намалено до размер от 50000
лева за всеки от ищците Ф.Ю.Р., Г.С.С., Г.С.С., Д.С.С. и по 60000 за С.Р.М. и Н.Б.М.,
в размер на 183,75 лева – разходи за погребение, в размер на 367,50 лева –
обезщетение за пропусната издръжка за Ф.Ю.Р., 1954,20 лева – обезщетение за
пропусната издръжка за Г.С.С. и 5123,23 лева – обезщетение за пропусната
издръжка за Д.С.С..
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението, която следва
да бъде определена от датата на настъпване на застраховатеното събитие върху
обезщетението за неимуществени вреди, а за имуществените вреди от датата на
настъпването им.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищците следва да бъде осъдени да заплатят на
ответника сумата от 170,80 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 13105,15 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете, както и
сумата от 200 лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Я.М.С. сумата от 8082,57 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Ф.Ю.Р., ЕГН-**********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Я.С. сумата от 50000 (петдесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й С.С.Р., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 31.05.2016 г. от Д.Ю.А., водач на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна
полица № BG/22/115002196820, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 31.05.2016
г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 50 000 лева до предявения размер
от 140 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Г.С.С., ЕГН-**********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Я.С. сумата от 50000 (петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както
и сумата от 367,50 лева (триста
шестдесет и седем лева и петдесет ст.), представляваща имуществени вреди –
пропусната издръжка, причинени от смъртта на баща й С.С.Р., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 31.05.2016 г. от Д.Ю.А., водач на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна
полица № BG/22/115002196820, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие –
31.05.2016 г. до окончателното им изплащане
като отхвърля иска за разликата над сумата от 50 000 лева до предявения
размер от 150 000 лева – неимуществени вреди, както и за разликата над сумата
от 367,50 лева до предявения размер от 735 лева – имуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Г.С.С., ЕГН-**********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Я.С. сумата от 50000
(петдесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1954,20 лева (хиляда деветстотин петдесет и четири лева и двадесет ст.), представляваща
имуществени вреди – пропусната издръжка, причинени от
смъртта на баща й С.С.Р., настъпила в
резултат на ПТП, причинено на 31.05.2016 г. от Д.Ю.А., водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.
№ *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № BG/22/115002196820, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е
настъпило застрахователното събитие – 31.05.2016 г. до окончателното им
изплащане като отхвърля иска за разликата
над сумата от 50 000 лева до предявения размер от 150 000 лева – неимуществени
вреди, както и за разликата над сумата от 1954,20 лева до предявения размер от 3908,39
лева – имуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Д.С.С., ЕГН-**********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Я.С. сумата от 50000
(петдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 5123,23 лева (пет хиляди сто двадесет и три
лева и двадесет и три ст.), представляваща имуществени вреди – пропусната
издръжка, причинени от смъртта на баща й С.С.Р., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 31.05.2016 г. от Д.Ю.А., водач на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна
полица № BG/22/115002196820, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие –
31.05.2016 г. до окончателното им изплащане
като отхвърля иска за разликата над сумата от 50 000 лева до предявения
размер от 150 000 лева – неимуществени вреди, както и за разликата над сумата
от 5123,23 лева до предявения размер от 10246,45 лева – имуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Н.Б.М., ЕГН-**********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Я.С. сумата от 60000
(шестдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина
й С.С.Р., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 31.05.2016 г. от Д.Ю.А., водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.
№ *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № BG/22/115002196820, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която е
настъпило застрахователното събитие – 31.05.2016 г. до окончателното й
изплащане като отхвърля иска за
разликата над сумата от 60 000 лева до предявения размер от 120 000 лева –
неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на С.Р.М., ЕГН-**********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Я.С. сумата от 60000
(шестдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина му С.С.Р., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 31.05.2016 г. от Д.Ю.А., водач на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна
полица № BG/22/115002196820, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие –
31.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 183,75 лева (сто осемдесет и три лева и седемдесет и пет ст.), представляваща
имуществени вреди – разходи за погребение, ведно със законната лихва от
01.06.2016 г. до окончателното й плащане
като отхвърля иска за разликата над сумата от 60 000 лева до предявения
размер от 120 000 лева – неимуществени вреди, както и за разликата над сумата
от 183,75 лева до предявения размер от 367,50 лева – имуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Ф.Ю.Р., ЕГН-**********,
Г.С.С., ЕГН-**********, Г.С.С., ЕГН-**********, Д.С.С., ЕГН-**********, Н.Б.М., ЕГН-********** и С.Р.М.,
ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, чрез адв. Я.С. да заплатят на З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 170,80
лева (сто и седемдесет лева и осемдесет ст.), представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 13305,15
лева, представляваща дължима държавна
такса върху уважената част от иска и платено от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адв. Я.М.С., ЕГН-**********,
съдебен адрес ***, чрез адв. Я.С. сумата от 8082,57 лева, (осем хиляди осемдесет и два лева и петдесет и седем ст.),
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: