№ 21056
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110154337 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявени от „............” ЕООД, с ЕИК .......... срещу
О. П. Ц., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр чл. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС за сумата от 1828,44 лева,
представляваща главница за незаплатени услуги по поддръжка на жилищния комплекс и
консумативни разходи по договор за възлагане на дейности по поддръжка на общи части на
етажна собственост № 101/09.12.2011 г. и договор № 157/05.10.2020 г. за период от
01.01.2019 г. до 01.04.2022 г.
Ищецът твърди, че съгласно договор за възлагане на дейности по поддръжка на общи
части на етажна собственост № 101/09.12.201 г. и Договор № 157/05.10.2020 г., за обект:
Етажна собственост на сграда на ул. „Венера“ № 6, град София и анекс към него от
20.07.2017 г., Общото събрание на Етажната собственост на жилищната е възложило на
„„............” ЕООД, с ЕИК .........., дейности по поддръжка и управление на общите части на
сградата, вкл. дейности по събиране на дължими суми от членовете на ЕС и тяхното
разходване от името и за сметка на ЕС (чл. 2, ал. 1, т. 1 от Договора). Посочва, че съгласно
чл. 10 от Договора, за възложените по договора услуги, всеки член на ЕС /собственик, или
ползвател/ заплаща на авансови тримесечни вноски /4 на брой/, платими до 28-мо число на
всяко тримесечие от срока на действие на договора, а съгласно чл. 11 на Договора /изр. 2/,
всеки отделен етажен собственик носи отговорност за заплащането на съответно дължимата
от него вноска към изпълнителя за извършените услуги. Неразделна част от сключения
Договор за възлагане на дейности по поддръжка на общи части на етажна собственост №
101/09.12.2011 г., са Протокол от Общо събрание на Етажната собственост за избор на
представител и начин на разпределение на разходите между етажните съсобственици от
1
14.11.2011 г., съгласно които ЕС е определило начина на разпределение на разходите между
отделните етажни собственици. Този начин на разпределение е актуализиран от ЕС съгласно
протоколи за решения от ОС проведени съответно на датите: 11.05.2012 г., 26.02.2014 г.,
19.03.2015 г., 15.11.2016 г. 14.12.2017 г. и 19.04.2018 г. Твърди, че ответницата - О. П. Ц., не е
заплатила дължимите от нейна страна суми. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г. по
ч.гр. д. № 39932 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд. Ответницата възразила в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Сочи, че за посочения период e извършила плащане по
банковата сметка на ищеца на суми в общ размер от 1900,00 лева. Навежда твърдения, че
ищецът не е представил писмени документи, с които да докаже претенцията. В случай на
евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност на задълженията.
Предвид изложеното, моля за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и
недоказани, както и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр чл. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС.
По предявения иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр чл. чл. 6, ал. 1, т. 9
и 10 ЗУЕС в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
1) за процесния период ответницата е била собственик на сочения от ищеца самостоятелен
обект в сградата в режим на етажна собственост, 2) че надлежно са взети решения за
определяне размер на месечните вноски за поддръжка и управление на общите части и за
извършени ремонтни дейности, 3) както и размера на дължимите от ответника такси.
При доказване на горните обстоятелства, ответницата следа да докаже, че е заплатила
процесното задължение.
По допустимостта на иска:
Настоящата съдебна инстанция счита, че искът е допустим като предявен от лице с
правен интерес при наличие на всички процесуални предпоставки за възникването на
правото на иск. Обстоятелството, че исковата молба е подписана от процесуален
представител на ищеца, а не от органен представител на ищеца не обуславя извод за
недопустимост на предявения иск. По делото е приложено адвокатско пълномощно в
изпълнение на указанията на съда, от което е видно, че процесуалният представител,
подписал исковата молба, е упълномощен от ищеца да го представлява по образуваното
2
дело. По този начин ищецът е потвърдил извършените от представителят действия и е
отстранил нередовността на исковата молба.
По основателността на иска:
По делото е приложен и приет нотариален акт № 28, том 1, рег. № 1247 по н.д. №
25/2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот, от който е видно, че на 12.02.2015 г., чрез
който Калоян Т.ов Будинов, представляван от Камелия Койчева Йорданова, е продал на О. П.
Ц. апартамент № 14, находящ се в гр. София, район „Слатина”, в жилищна сграда на ул.
„Венера” № 6, на първи мансарден етаж на сградата, кота +11,00 метра, със застроена площ
от 54,20 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, спалня и
балкон, при съседи: от север – калкан, от юг – апартамент № 15, от изток – двор, от запад –
коридор и апартамент № 13; заедно с мазе № 6, заедно с 4,282% ид.ч. от общите части на
сградата и с 4,282% ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, целият с площ
по скица от 450,00 кв.м., съставляващ по скица УПИ II a-900, в кв. № 31, по плана на гр.
София, местността „Гео Милев”.
Нотариалният акт представлява официален удостоверителен документ и като такъв
той се ползва с материална доказателствена сила и следователно настоящата инстанция е
обвързана да приеме, че отразените в него обстоятелства са се осъществили в
действителността (чл. 179, ал. 1 от ГПК), доколкото не е доказана неговата неистинност по
реда на чл. 193 ГПК (така: Решение № 249 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 270 / 2012 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). Подобно производство по оспорване на
приложения нотариален акт не се е осъществило по настоящото дело, тъй като ответникът
не оспорва да е собственик на процесния апартамент. Поради това следва да се приеме за
установено наличието на първата предпоставка – ответникът да е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.
По делото са приложени и приети протоколи от Общо събрание на Етажната
собственост с адрес: гр. София, община „Слатина”, кв. „Гео Милев”, ул. „Венера” № 6 за
периода от 2011 г. до 2018 г. От протокол от 14.11.2011 г. от Общо събрание на Етажната
собственост с адрес: гр. София, община „Слатина”, кв. „Гео Милев”, ул. „Венера” № 6 е
видно, че Общото събрание на етажната собственост е взело решение за възлагане на
управлението на етажната собственост. Също така ОС е взело решение за определяне на
месечна абонаментна такса в размер на 347 лв. за услугите на „............” ЕООД, да се
разпредели между живущите е етажната собственост на човек съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.
Освен това режийните разходи за ел. енергия, водоснабдяване и поддръжка на асансъора да
бъдат разпределени на човек. В протокол от Общото събрание на Етажната собственост от
26.02.2014 г. е обективирано решението на Общото събрание да бъде възложено на „............”
ЕООД да събира вноски за фонд „Ремонт и обновяване” съразмерно с притежаваните
идеални части, като минималният размер на месечната вноска е този фонд се определя а
около 1% от минималната работна заплата за страната.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 4, изр. 1 от ЗУЕС предвижда, че за провеждане на общото
събрание на етажните собственици се води протокол. По този начин законът е установил
3
писмена форма за доказване на взетите от общото събрание на етажните собственици
решения. Следователно изброените протоколи доказват действителното провеждане на
общи събрания и вземането на изброените решения, релевантни за настоящото дело. Като
взетите решения за разпределение на разноските отговарят на специалните правила на чл.
48, ал. 8 ЗУЕС – за поддържане на общите части на етажната собственост, на чл. 50, ал. 2, т.
1 ЗУЕС – за фонд „Ремонт и обновление” и на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС – за разходите за
управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост.
Етажната собственост представлява неперсонифицирано образувание, за което е
създадена специална правна уредба в ЗУЕС (арг. от чл. 38 ЗС вр. с чл. 1 от ЗУЕС). Съгласно
правилата на ЗУЕС етажната собственост, макар да е неперсонифицирано образувание,
формира органи, чрез които се управлява (чл. 10 ЗУЕС). Решенията на тези органи по
правната си природа са сделки-решения, тъй като представляват успоредни волеизявления
на мнозинството от присъстващите на събранието негови членове, насочени към постигане
на определена обща цел (така: Решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978 / 2022 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). От това следва, че решенията, които са
взети в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство съгласно правилата на ЗУЕС са
задължителни за всички настоящи и бъдещи членове на етажната собственост дори и да не
са гласували в полза на съответното решение или дори и изобщо да не са гласували (арг. от
чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС и от чл. 11, ал. 4 от ЗУЕС). Поради обстоятелството, че решенията на
органите на етажната собственост не представляват многостранни сделки, за тях не са
приложими общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД. Вместо това при
наличие на основание за нищожност или незаконосъобразност на решенията на органите на
етажната собственост е предвидена специална правна уредба в ЗУЕС – чл. 40, която обаче
установява преклузивен срок, в рамките на който може да бъде оспорено едно решение
(така: Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657 / 2012 г. на Върховен касационен
съд). Поради липсата на доводи или ангажирани доказателства за проведено успешно
производство по прогласяване на нищожността или на незаконосъобразността на решенията
на Общото събрание, следва да се приеме, че с тях общото събрание е определило размерите
на режийните разноски и на месечната абонаментна месечна такса към изпълнителя по
договора за възлагане на управлението на общите части да се определя на база брой броя на
хората, както и да се събират вноски за фонд „Ремонт и обновяване” съразмерно с
притежаваните идеални части, но не по-малко от 1% от минималната работна заплата за
страната.
В изпълнение на решенията на ОС са сключени Договор № 101/09.12.2011 г. и
Договор № 157/05.10.2020 г. с изпълнителя по договора за възлагане на управлението на
общите части „............” ООД, ищец по настоящото дело. Посочените договори са приложени
по настоящото дело, като те имат еднакъв предмет – с тях етажната собственост на сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Венера” № 6 възлага, а
„............” ООД се задължава да изпълнява срещу възнаграждение дейност по поддържане на
общите части в сградата, както и да изпълнява други правомощия на управителния
4
съвет/управителя, които възложителят му възлага с подписването на договора. Съгласно чл.
1, ал. 1 от договора изпълнителят се задължава да извършва дейност по поддържане на
общите части, а ал. 2, т. 1 от същия член посочва, че „поддържане на общите части” включва
събиране на парични средства от собствениците. Съгласно чл. 10 от Договора, за
възложените по договора услуги, всеки член на ЕС /собственик, или ползвател/ заплаща на
авансови тримесечни вноски /4 на брой/, платими до 28-мо число на всяко тримесечие от
срока на действие на договора, а съгласно чл. 11 на Договора /изр. 2/, всеки отделен етажен
собственик носи отговорност за заплащането на съответно дължимата от него вноска към
изпълнителя за извършените услуги.
Договорът представлява частен диспозитивен документ и като такъв обвързва
страните, доколкото не е оспорена неговата автентичност. Предвид това, че етажната
собственост е неперсонифицирано образувание страни по договора са всички членове на
етажната собственост, вкл. и ответника в качеството му на собственик на самостоятелен
обект в сградата в режим на етажна собственост, и съответния изпълнителя по договора за
възлагане на управлението на общите части, в настоящия случай – ищецът. Следователно
той е обвързващ страните по настоящото дело, доколкото никоя от тях не оспорва неговата
автентичност.
По отношение на релевираното от ответника възражение за нищожност на сключения
Договор № 101/09.12.2011 г. поради противоречие с чл. 17, ал. 5 ЗУЕС и с чл. 17, ал. 2, т. 7 от
ЗУЕС, настоящата инстанция счита, че то е допустимо, но неоснователно. На първо място,
съгласно практиката на ВКС всеки етажен собственик може да предяви иск за прогласяване
на нищожността на договор за възлагане на управлението на общите части на етажната
собственост, а следователно и на по-голямо основание всеки етажен собственик може да
противопостави и възражение за нищожност на договора, когато му се противопоставят
права на изпълнителят по този договор. Като в този случай основанията за
недействителност, както и редът за прогласяването на недействителността, са тези по ЗЗД, а
не по ЗУЕС (така: Определение № 61 от 11.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 950/2021 г., II г.
о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев). Цитираните от ответника разпоредби
касаят процедурата по вземане на решение от страна на общото събрание на етажната
собственост за сключване на договор за възлагане съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Решението, с
което се възлага на трето лице управлението на общите части на сградата, представлява
вътрешен за етажната собственост акт и той е задължителен за членовете на етажната
собственост, но не може да засяга правната сфера на трети лице извън етажната собственост
(арг. от чл. 20а ЗЗД). Поради това за да могат да бъдат противопоставени на трети лица
пороци при вземането на решение от общо събрание на етажната собственост, те следва да
са били обявени за нищожни или отменени като незаконосъобразни по реда на чл. 40 от
ЗУЕС. В настоящия случай решението за възлагане на управлението не е било оспорено по
надлежния ред (чл. 40 ЗУЕС), поради което съгласно практиката на ВКС извън определения
от закона срок и извън специалния ред не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито
на незаконосъобразните решения (така: Решение № 39 от 19.02.2013 г. по к. гр. д. № 657 /
5
2012 г. на Върховен касационен съд). Поради това решението на общото събрание на
етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. „Венера” № 6, обективирано в
протокол от 14.11.2011 г. следва да се приеме, че е валидно, а следователно и възражението
за нищожност на договора, сключен в изпълнение на това решение, не може да бъде
споделено.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, с
което вещото лице е изчислило, че дължими остават сумите за периода м.10.2019 г. до
м.04.2021 г., разпределени по следния начин – за периода 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. в
размер на 941,67 лв. по Договор № 101/09.12.2011 г. и за периода 01.01.2021 г. до 01.04.2022
г. сума в размер на 302,66 лв. по Договор № 157/05.10.2020 г.
В открито съдебно заседание от 20.03.2024 г., обективирано в протокол № 7511,
вещото лице е пояснило, че всички плащания са с едно и също основание и не е ясно какво
се плаща нито за кой месец, а само че се плаща за апартамента на ответника. Вещото лице е
изяснило, че при ищеца се погасява най-старото задължение и затова част от процесните
задължения не са погасени в счетоводството на ищеца. Посочва, че разходите за
електроенергия представляват разход и не може да каже каква сума се дължи.
С допълнителна експертиза на осн. чл. 201, пр. 1 ГПК вещото лице е представило в
табличен вид отразяването на направените от ответника плащания за периода 2015-2018 г.
Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като
заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то
е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.
От заключението се установява, че правените от ответника плащания са отнасяни за
покриване на най-старите съществуващи към момента на плащането задължения. Общите
правила за изпълнение на облигационните задължения предвиждат, че никой кредитор не е
задължен да приеме частично плащане (чл. 66 ЗЗД), освен ако няма изрично уредено
заключение в закона. При наличието на няколко еднородни задължения чл. 76, ал. 1 от ЗЗД
установява правила, по които да се извършва погасяването на отделните задължения, когато
извършеното от длъжника плащане не е достатъчно да погаси всички задължения. На първо
място длъжникът разполага с възможност да посочи кое задължение погасява, ако не посочи,
тогава следва да се погаси най-обременителното за него. Въпросът кое задължение е по-
обременително е фактически, като в практиката са установени различни критерии (напр.
обезпеченото задължение е по-обременително от необезпеченото, непогасеното по давност е
по-обременително от погасеното и т.н.). Ако всичките са еднакво обременителни – погасява
се най-старото, като под най-старо се разбира кое е възникнало по-рано без значение е
моментът на настъпване на изискуемостта. Видно от приложените по делото платежни
нареждания не са посочвани конкретни вземания, за чието погасяване са извършени
плащанията, поради което следва да се погасяват най-обременителните, но доколкото никое
от тях не е по-обременително от останалите, тъй като всичките са парични задължения,
6
които не са обезпечени и никое от тях не е било погасено по давност към момента на
извършване на плащанията, погасяването следва да се извършва според това кое е най-старо.
Следователно ищецът законосъобразно е отнасял извършваните плащания към най-старите
задължения, които са установени като действително съществуващи изискуеми по делото.
С молба ищецът е заявил изменение на иска на осн чл. 214, ал. 1 ГПК чрез
намаляване на претендираната сума до общ размер от 1244,35 лв., разпределена както
следва: по Договор № 101/09.12.2011 г. – 941,67 лв. и по Договор № 157/05.10.2020 г. –
302,68 лв. Като настоящата инстанция счита, че са налице основанието и следва да бъде
допуснато намаляване на исковата претенция.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза дължимите суми са
за периода 01.10.2019 г. до 01.04.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 25.07.2022 г. По отношение на претендираните вземания е приложима
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, тъй като вземанията имат единен
правопораждащ факт – чл. 2, т. 1 от Договор № 101/09.12.2011 г., респ. чл. 2, т. 1 от Договор
№ 157/05.10.2020 г., те са еднородни и се дължат през определен период – 1 месец, като
изрично практиката на ВКС не изисква вземанията да са еднакви по размер, като кредиторът
и длъжникът знаят изначално падежа на отделните престации (така: Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3 / 2011 г. на Върховен касационен съд,
ОСГТК). Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давностният срок се прекъсва с предявяване на иск за
вземането, като чл. 115, б. „ж” предвижда, че докато трае съдебният процес за вземането
давността спира да тече. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК предвижда, че при спазване
на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК искът по чл. 422 за установяване на съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, се счита предявен към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповедта – в настоящия случай това е 25.07.2022 г.
Следователно към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не е изтекла 3-годишната давност, а от този момент се прекъсва давностния срок
на осн. чл. 116, б. „б” ЗЗД. Поради това възражението за изтекла погасителна давност следва
да бъде отхвърлено като неоснователно.
В хода на производството ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на
установените със заключението по съдебно-счетоводната експертиза непогасени
задължения. Следователно настоящата съдебна инстанция счита, че са налице всички
материалноправни предпоставки за уважаване на предявените искове като основателни до
размера 941,67 лв. по Договор № 101/09.12.2011 г. и до сума в размер на 302,66 лв. по
Договор № 157/05.10.2020 г.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни. Тъй като макар да е извършено изменение на иска под формата
на намаляване на размера му, намаляването на размера на иска представлява частично
7
оттегляне или частичен отказ от иск и следователно за предявения, но неуважен размер на
ответника следва да бъдат присъдени разноски (така: Определение № 2405 от 16.09.2024 г.
по ч. т. д. № 1702 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.).
Ищецът е поискал присъждане на разноски, като е доказал, че действително е сторил
такива в размер на 566,09 съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Следователно на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 385,07 лв.
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е поискал присъждане на разноски, като е доказал, че действително е
сторил такива в общ размер на 1567 лв. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящата инстанция счита, че
възражението на ищеца е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Макар и
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение да надвишава минималния размер,
определен в съответствие с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва
да бъдат отчетени големия брой открити съдебни заседания, в които процесуалният
представител на ответника е взел участие, както и извършените процесуални действия от
негова страна. Процесуалният представител е разгърнал последователна защитна теза, която
е изложена в отговора на исковата молба и в последващи становища. Следователно на осн.
чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК има право да му бъдат присъдени такива в размер на 501,09 лв.
съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр чл. чл. 6,
ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС по отношение на О. П. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. „Венера” № 6, че дължи на „............” ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. Тинтява № 124, вх. Д, ап. офис 1,
сумата от 941,67 лв. по Договор № 101/09.12.2011 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 31185 от 31.10.2022 г. по ч.гр. д. № 39932/2022 г. по описа на СРС за 2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр чл. чл. 6,
ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС по отношение на О. П. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. „Венера” № 6, че дължи на „............” ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. Тинтява № 124, вх. Д, ап. офис 1,
сумата от 302,66 лв. по Договор № 157/05.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 31185 от 31.10.2022 г. по ч.гр. д. № 39932/2022 г. по описа на СРС за 2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК О. П. Ц., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ул. „Венера” № 6, да заплати на „............” ЕООД, с ЕИК .........., със
8
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. Тинтява № 124,
вх. Д, ап. офис 1, сумата от 385,07 лв. /триста осемдесет и пет лева и седем стотинки. /,
представляващи разноски за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „............” ЕООД, с ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. Тинтява № 124,
вх. Д, ап. офис 1, да заплати на О. П. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ул. „Венера” № 6, сумата от 501,09 лв. /петстотин и един лева и девет стотинки./,
представляващи разноски за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9