№ 3938
гр. София, 08.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110166966 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу И. В. В. и Г. В. П., като наследници на И. В. И.
/уточнителна молба на л.46 от делото/за осъждането им да заплатят вземания за продажна
цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за
забава в плащането на цената, с цена на исковете 2211,39 лв., относно имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. Ф....
Ищецът твърди, че наследодателите на ответниците, като собственици на процесния
апартамент са имали качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите
условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период
до процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Ф..., топлинна енергия на стойност
1947,89 лева за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение на стойност 50,36 лева за периода
м.10.2020 г. – м.04.2022 г. ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. В. В. и Г. В.
П.. С отговора се оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Формулирано
е възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност. Прави се искане да не
се назначават исканите от ищеца експертизи, доколкото със същи се цели да се установят
1
факти, които ответниците не оспорват. Оспорват се акцесорните претенции за мораторна
лихва.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетия в хода на съдебното дирене договор за продажба на държавен недвижими
имот, съгласно Наредбата за държавните имоти от 04.02.1983 г. се установява, че И. В. И. и
Н. М. И.а придобиват процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Ф.... Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници № 283/06.02.2024 г. на СО, район
Сердика, И. В. И. е починал на 09.09.2007г. и е оставил за наследници Н. М. И.а – съпруга,
починала на 24.03.2021 г. и Владимир И. В. - син, починал на 07.06.1994 г., който се замества
в наследяването по закон от своите низходящи - И. В. В. – син и Г. В. П. – дъщеря, по силата
на чл.10 ЗН. С оглед изложеното съдът приема, че процесният имот е придобит в
съсобственост от И. В. И. и Н. М. И.а. По делото не са предявени искове срещу
наследниците на Н. М. И.а. При това съдът приема, че ответниците И. В. В. – внук и Г. В. П.
– внучка, следва да отговарят само до размера на наследствените квоти, придобити от
наследството на И. В. И., а именно по ¼ идеална част всеки от тях /равни части от
притежаваната от лицето ½ идеална част от правото на собственост върху имота/. Това съдът
намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните индивидуален договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г.
ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към
топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. Следователно договорът за
2
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване/, какъвто е настоящият случай
по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето
защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В
настоящия случай не са въведени такива твърдения от ответниците, нито има доказателства,
разколебаващи извода, че процесният имот към момента на доставка за процесния период е
придобит от тях за посочените наследствени квоти по салата на наследствено
правоприемство от И. В. И..
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в която
се намира топлоснабденият имот с абонатен № аб. № 192311, е била присъединени към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот ап. 78, находящ се в гр. София, жк.
„Фондови жилища“, бл. 206, вх. „Г“, ет. 78, е бил топлофициран, че за исковия период
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия /БГВ/ в количество и с качество
индивидуализирани в исковата молба, на посочената стойност, че третото лице помагач е
извършило услуга дялово разпределение на посочената стойност.
С оглед изложеното, заявените претенции за топлинна енергия и дялово разпределение
се явяват основателни, поради което съдът следва да разглежда въведеното от ответниците
възражение, че част от вземанията са погасени по давност. Съгласно становището, застъпено
в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл.
156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно материалноправната
3
разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. За
процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от
деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да
иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на вземанията предмет на настоящото производство давността започва
да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок. Исковата молба е
депозирана на 06.12.2023 г., респективно погасено по давност са вземанията за топлинна
енергия станали изискуеми преди 06.12.2020 г., в случая погасени по давност са вземането за
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.09.2020 г. Процесният период касае вземания
от м.05.2020 г., т. е. първото вземане е възникнало едва на 31.05.2020 г. Вземането за
м.05.2020 г. съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.07.2020 г., но в случая следва да
се съобрази, че процесният период на доставка, включва и част от периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., в който давностният срок е спрял на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, поради
което възражението за давност е основателно за вземанията за периода м.05.2019 г. –
м.08.2019 г. на стойност 79,16 лв., определено от съда на основание чл.162 ГПК и съобразно
извършеното плащане по фактури за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер на 56,89
лв. Доколкото всеки от ответниците отговаря за ¼ от задълженията, претенциите за
доставена топлинна енергия се явяват основателни срещу всеки ответник за сумата от 467.18
лв., като над тази сума до максимално предявения размер от 973.95 лв. исковете са
неоснователни. Няма погасена част от претенцията за дялово разпределение, респективно
исковете се явяват основателни срещу всеки ответник за сумата от 6.29 лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 25,18 лв. подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението
за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила
на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да
се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия спрямо
всеки един от ответниците в размер на сумата от 150,46 лева следва да се уважи за сумата от
111,37 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от главницата, момента на изпадане
в забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с помощта на онлайн
калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. За разликата до пълния размер от 150,46
4
лева този иск е неоснователен и следва да се отхвърли спрямо всеки един от ответниците.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 6,11 лв. се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Срещу всеки от ответниците
са предявени искови претенции за суми в общ размер на 1105.69 лв., уважената част е в
размер на 584.84 лв., респективно отхвърлената част е в размер на 520.85 лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото. На основание чл. 78, ал.1
вр. ал. 8 ГПК, всеки от ответниците следва да заплати на ищеца разноски с оглед уважената
част на исковете в размер на 53.80 лв. На основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ищцовото дружество
следва да заплати на всеки един от адв. Р. Д. и адв. К. Г. сумата от 211.97лв. – адвокатско
възнаграждение с оглед отхвърлената част на исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 467.18 лева – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.10.2020 г. – м. 04.2022 г., до обект с абонатен № 192311,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Ф..., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 06.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 111.37 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021г. – 13.11.2023г., 6.29 лв. – дялово разпределение за периода
м.10.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна
енергия, в частта, за разликата над уважения до пълния предявен размер 973,95 лв. и за
периода м.05.2020г. – м.10.2020г., иска за мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия, в частта, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 150,46 лв., иска
за главница за дялово разпределение в частта, за разликата над уважения до пълния предявен
размер 25,18 лв. за периода м.10.2020г. – м.04.2022г. и иска за сумата от 6.11 лв. – мораторна
лихва върху стойността на дяловото разпределение за периода 16.02.2020г. – 13.11.2023г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и поради частично погасяване по давност.
ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН **********, да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 467.18 лева – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.10.2020 г. – м. 04.2022 г., до обект с абонатен № 192311,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Ф..., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 06.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 111.37 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021г. – 13.11.2023г., 6.29 лв. – дялово разпределение за периода
м.10.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна
енергия, в частта, за разликата над уважения до пълния предявен размер 973,95 лв. и за
периода м.05.2020г. – м.10.2020г., иска за мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия, в частта, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 150,46 лв., иска
5
за главница за дялово разпределение в частта, за разликата над уважения до пълния предявен
размер 25,18 лв. за периода м.10.2020г. – м.04.2022г. и иска за сумата от 6.11 лв. – мораторна
лихва върху стойността на дяловото разпределение за периода 16.02.2020г. – 13.11.2023г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и поради частично погасяване по давност.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 53.80 лв. разноски.
ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 53.80 лв. разноски.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., да заплати на
адв. К. П. Г. – Б. от САК, сумата от 211.97лв. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., да заплати на
адв. Р. Л. Д. от САК, сумата от 211.97лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Б...“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6