Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2020 година,
гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви касационен състав, в открито съдебно заседание на десети септември през
2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 1725/2020 година по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Руменс“
ЕООД, ЕИК ****чрез адв. Б. от ВАК против Решение №966/06.07.2020 г. постановено
по НАХД № 2093/2020 по описа на Районен съд-Варна , с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0014103, издаден от
ОД на МВР-Варна, с който на дружеството на основание чл.638,ал.4 от Кодекса за
застраховането , е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за
нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането. С касационната
жалба се релевират основанията на чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Сочи се, че липсва описание на нарушението. Сочи се, че събраните
доказателства не обосновават извод за съставомерност на деянието, за което е
санкционирано дружеството. Счита, че дружеството не е субект на
административно-наказателна отговорност и в случаи като процесния не е
предвидено налагане на имуществена санкция. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което НП да се отмени. В съдебно заседание касаторът
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира
присъждане на направените във въззивната и касационната инстанции разноски.
Ответникът по касация – Областна дирекция на
МВР - Варна, в писмено становище оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Счита, че нарушението, за което е санкционирано
дружеството-жалбоподател, е доказано от обективна и субективна страна. Счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да се остави
в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
За да се произнесе по спора РС-Варна е установил
от фактическа страна, че на 23.01.2020 г. в 13,17 часа на ул. „Девня“ в
гр.Варна, с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0024 било установено нарушение на
чл.438,ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането, тъй като лек автомобил „Ивеко“ с
рег.№ В ****НТ собственост на дружеството , се движел по пътната мрежа, без
сключена договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Срещу дружеството в качеството му на
собственик на автомобила, бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена
санкция серия Г № 0014103, издаден от ОД на МВР-Варна, с който на основание
чл.638,ал.4 от Кодекса за застраховането , е наложена имуществена санкция в
размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса за
застраховането.
За да потвърди електронния фиш въззивният
съд е приел, че безспорно към датата на установяване на нарушението за
автомобила няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Приел е, че дружеството е отговорно за извършеното нарушение.
Приел е, че електронният фиш съдържа изискуемите от закона реквизити и при
издаването му не са допуснати процесуални нарушения. Изложил е аргументи защо приема, че подписът
на издателя на електронния фиш не е
задължителен реквизит, като се е позовал на разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият състав на касационната
инстанция намира, че сезираният с жалбата районен съд вярно е установил
фактическата обстановка, подробно и задълбочено е обсъдил събраните
доказателства и доводите на страните, с оглед на което е стигнал до обоснован и
в съответствие с материалния закон извод за законосъобразност на оспорения
електронен фиш. Мотивите на оспореното
съдебно решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на дружеството-жалбоподател. Електронният фиш
съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.
4 ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Подписът не е задължителен реквизит и отсъствието му
не обоснована извод за допуснато
нарушение.
В Кодекса за застраховането
е предвиден специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано
техническо средство - чл. 647, ал.
3 от КЗ. В случая напълно е спазена процедурата по установяване на
нарушението "управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като с подробно описаното и посочено в ЕФ
техническо средство, е установено и констатирано именно управление на такова
МПС.
От доказателствата по делото се установява
по безспорен начин, че за посоченото в ЕФ МПС към датата и часа на заснемане
няма сключена активна, валидна застраховка "ГО". Съгласно
разпоредбата на чл. 647, ал.
3, изр. последно от КЗ, при констатиране на такова нарушение с
автоматизирано техническо средство чл. 189, ал.
5 от Закона за движението по пътищата не се прилага. В този случай
законодателят е допуснал диференцираната процедура по чл. 647, ал.
3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством
автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение, че не
е налице сключена застраховка ГО на автомобилистите, при наличие на задължение
за това.
От приобщената по делото като веществено
доказателство снимка, с разпечатка от използваното средство за измерване е
видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, процесния
автомобил е заснет в момент на движение. Снимката от АТСС е достатъчно ясна за
да се установи модел, регистрационен номер и посока на движение на автомобила,
а в последствие и собственика на регистрираното МПС.
С факта на управление на автомобила, е
осъществен състава на нарушението, за което е санкциониран собственика на
процесния автомобил, като всеки един момент на фиксирано управление на този
автомобил, за който няма сключен застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", осъществява от обективна страна
състава на нарушението и е отделно нарушение.
Настоящият състав не споделя оплакванията
в жалбата, че в разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е предвидено налагането само на административно наказание
глоба, а не и имуществена санкция, поради което издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен. Съгласно чл. 83, ал. 1
от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на
Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Именно в чл. 638, ал.
1 от КЗ е предвидено на собственика на автомобила да се наложи глоба
или имуществената санкция, според това дали е физическо или юридическо лице.
Дори и факта, че в чл. 13 от ЗАНН не е предвидено, като административно наказание – имуществена
санкция, то е уредено с нормата на чл. 83, ал. 1
от ЗАНН, поради което глобата по чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е приравнена на имуществена санкция в случаите, когато
превозното средство е собственост на юридическо лице. Предвид изложеното,
твърденията в тази насока са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 647, ал.
3 КЗ подкрепя правния извод за правилно ангажираната с ЕФ
отговорност на собственика на МПС, независимо от вида на субекта /физическо или
юридическо лице/. Съдържащата се в тази разпоредба изрична забрана за прилагане
на разпоредбата на чл. 189, ал.
5 ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е крайно показателно, че
законодателят при установяване субекта на нарушенията по чл. 638, ал.
4 и 6 от КЗ
не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а
определя като субект на това нарушение собственика на МПС. Именно определянето
на собственика на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал.
4 и 6 от КЗ
позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС. Докато извършителят на
нарушението по чл. 638, ал.
3 от КЗ, който не е собственик на управляваното от него МПС, би
могъл да се установи не с АТСС, а чрез пряка проверка от контролните органи и
съставяне на АУАН, поради което ирелевантно е кой е управлявал превозното
средство.
Отделно следва да се посочи, че с
разпоредбата на чл.638,ал.4 от КЗ не е предвидена санкция за липсата на сключен
договор, а само за случаите на управление на МПС без сключен договор
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При определяне на наказанието наказващият
орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил
единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
Същото не може да бъде квалифицирано и
като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за нарушение на формално извършване, при което за
осъществяването му по дефиниция не е необходимо настъпването на определени
противоправни последици. За да обяви неизпълнението на визираното задължение за
административно нарушение, законодателят е осъзнал необходимостта да се защитят
обществените отношения в тази сфера. При това положение за да е налице
маловажен случай, е необходимо да се установят други особени смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да определят конкретното деяние като
отличаващо се с маловажност. Такива в случая не се установяват от съда.
В съвкупността си изложеното обуславя
извод, че оспореното решение на РС-Варна следва да се остави в сила, тъй като
не са налице сочените в жалбата касационни основания.
Предвид изхода на делото и направеното
изрично волеизявление на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.221
ал.2 предл. първо от АПК, вр. чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, Административният
съд, І – ви касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№966/06.07.2020 г. постановено по НАХД № 2093/2020 по описа на Районен
съд-Варна.
ОСЪЖДА „Руменс“ ЕООД, ЕИК..**,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 138,
ет.4,ап.12, представляван от Р.П.С. да плати в полза на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.