№ 1839
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100502443 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 296008/10.08.2021г. на ВРС, подадена
от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. П.П.-Д. от ВАК, срещу
Решение № 262180/06.07.2021 г. по гр. дело № 7772/2020г. по описа на ВРС, с което "ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е осъдено да
заплати на П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“, бл.18, вх. А,
ет.6, ап.59, сумата от 2 лева – частичен иск от претенция в пълен размер от 959.40 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения му л.а. „BMW 740d“ с
рег. № ********, нанесени при застрахователни събития, настъпили на 09.11.2019 г. и на
13.11.2019 г., на паркинг в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалноправните и процесуални норми. ВРС
неправилно е приел, че предявената претенция следва да бъде уважена по средни пазарни
цени към датата на увреждането. Възраженията на застрахователя относно приложението на
т.14.1, раздел II: Каско от ОУ неправилно са възприети от ВРС като неоснователни и
бланкетно заявени. Излага, че обезщетението за увреди по застрахованата вещ, които са
заявени по декларация, е в размер на 10% от застрахователната сума, като общият им размер
не може да надхвърли 20%. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на
1
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв. П.П.-Д., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с
присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не
изпраща представител. С депозирана преди съдебно заседание молба вх. №
21928/29.10.2021г. пълномощникът на въззиваемата страна адв. С.З. моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на П. В. П.
срещу "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД за заплащане на сумата от 2 лева – частичен
иск от претенция в пълен размер от 959.40 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди на собствения му л.а. „BMW 740d“ с рег. № ********, нанесени при
застрахователни събития, настъпили на 09.11.2019 г. и на 13.11.2019 г., на паркинг в гр.
Варна, ул. „Петър Райчев“. Ищецът твърди, че на 09.11.2019 г. установил, че била увредена
задната броня на автомобила, а на 13.11.2019 г. установил, че била увредена и предната
броня на автомобила. На същата дата уведомил ответника – застраховател по договор за
застраховка на МПС с покритие „Пълно Каско“. Извършени били оглед и опис-заключение,
като на ищеца била изплатена сумата от 290.60 лева. Според ищеца тази сума е значително
по-ниска от необходимата за ремонт на автомобила, а именно - 1250 лева. Така, след
заплащане на сумата от 290,60 лева, ищецът намира, че ответникът следва да му доплати
сума в размер на 959.40 лева.
С писмен отговор ответникът оспорва иска. Излага, че ищецът е поискал
застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка на застрахователя.
Твърди, че застрахователното обезщетение възлиза на 290.60 лева и е изплатено след като е
удържано от дължимата вноска по полицата, възлизаща на сумата 569.37 лева. Заявява, че
застрахователната сума възлиза на сумата от 29000 лева, като съгласно застрахователния
договор, за едно застрахователно събитие, заявено пред застрахователя само по декларация
на застрахования собственик, определеното и евентуално дължимо обезщетение не може да
надхвърля 10 % от 29000 лева или 2900 лева. Сочи, че ищецът сам е определил начинът, по
който да бъде изчислено дължимото застрахователно обезщетение, а именно – по експертна
оценка на застрахователя. Изплатеното застрахователно обезщетение е реално дължимото и
съответства на условията, при които е бил сключен процесният договор.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
2
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.405 от КЗ, съобразно която разпоредба
отговорността на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването следните
предпоставки: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между
страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно
обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на
задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован; уведомяване на
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите
документи за неговото установяване.
Между страните не е налице спор, че към дати 09.11.2019г. и 13.11.2019г. процесния
лек автомобил л.а. „BMW 740d“ с рег. № ******** е бил застрахован в ответното дружество
по застраховка „Каско” на МПС, че ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя,
както и че последният е изплатил застрахователно обезщетение 290.60 лева.
Заключението на вещото лице по назначената от ВРС съдебно-автотехническа
експертиза е оспорено от ответника, поради което е назначена повторна САТЕ в състав от
две вещи лица. Вещите лица по повторната САТЕ потвърждават изразеното в първата
експертиза становище относно механизма на настъпване на вредите и наличието на
причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и уврежданията.
Намират, че общият размер на средната пазарна стойност на щетата е в размер на 1109.92
лева; средната пазарна стойност на труда за този клас автомобили е 808 лева; общата
стойност на ремонта, съгласно Методиката на застрахователя е 290.60 лева, а общата
стойност на ремонта по цени на доверени сервизи, с които застрахователят има сключени
договори, е в размер на 426 лева. Констатирано е, че уврежданията по процесния автомобил
са отремонтирани.
Основният спорен момент между страните, поддържан и с въззивната жалба, е
относно приложението на т.14.1 от раздел II „Каско“ от приложимите Общи условия към
застрахователния договор, предвиждащи, че при непредставяне на документ по т.9.6 ОУ,
застрахователят може да приеме за доказано настъпване на застрахователното събитие само
въз основа декларация на застрахования, като в този случай дължи обезщетение в размер на
10 % от застрахователната сума, като общият размер на щетите, признати въз основа
декларация на застрахования, не може да надхвърли 20 % от застрахователната сума.
Ищецът не оспорва приложимостта на Общите условия за застраховка „Каско на
МПС”. Видно от самата застрахователна полица, същите съставляват неразделна част от
3
договора, застрахованият е бил запознат с тях и ги е приел, поради което и те обвързват
страните по силата на чл.20а от ЗЗД.
Въззивният съд намира клаузата на т.14.1 от раздел II „Каско“ на ОУ за валидна. С
посочената клауза всъщност потребителят е освободен от задължението да докаже
настъпването на застрахователно събитие, като доказването в тези случаи е ограничено само
до представяне на съответна декларация от застрахования. Следователно тази клауза
предвижда едно облекчение за ползвателя, който има правото да получи обезщетение без да
доказва по общия ред настъпването на покрит риск. Корелативно на това облекчение се
явява предвиденото в клаузата лимитиране на отговорността на застрахователя в рамките на
предвидимия риск, покрит при сключване на застраховката. По този начин всъщност е
въведен баланс между правата и задълженията на страните в договорното правоотношение,
като застрахования по своя преценка е приел да сключи договора при предложените от
застрахователя параметри на застрахователното покритие. Ето защо клаузата не би могла да
се преценява като неравноправна.
От представения опис на документи по претенция №44010311909020/13.11.2019 г. е
видно, че документи по т.9.6 ОУ не са представени, поради което приложима е клаузата на
т.14.1 от раздел II „Каско“ на ОУ. Прилагайки клаузата на т.14.1 от раздел II „Каско“ на
приложимите към застрахователния договор Общи условия, и като има предвид уговорената
между страните застрахователна сума (29000 лева), съдът намира, че максимално
допустимия размер за едно събитие е 2900 лева.
Застрахователят е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в
размер на 290.60 лева, а видно от заключението по повторната експертиза е, че средната
пазарна стойност на щетата е в размер на 1109.92 лева. Стойността на щетата е в рамките на
установената с ОУ отговорност на застрахователя до 10% от застрахователната сума.
Поради това в полза на ищеца се дължат общо 1109.92 лева за репариране на причинените
му вреди. Застрахователят е заплатил на ищеца 290.60 лева, поради което му дължи още
819.32 лева. Поради това предявеният частичен иск за заплащане на сумата от 2 лева е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за основателност на иска,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия се следват разноски за
въззивна инстанция, съобразно представените доказателства, възлизащи на сумата от 300
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262180/06.07.2021 г. постановено по гр. дело №
7772/2020г. по описа на ВРС.
4
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“,
бл.18, вх. А, ет.6, ап.59 сумата от 300 лева (триста лева), представляваща сторени във
въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5