№ 3858
гр. София, 25.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110202371 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-
4332-028625 от 29.11.2023г., издадено от Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при
СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата си М. В. Н. сочи, че Наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административно –
производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби, както и при
неизяснена фактическа обстановка. Според жалбоподателя не са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не било ясно лицето, подписало Акта като свидетел – очевидец, на
какво е бил свидетел – на нарушението или на съставянето на Акта. Твърди се, че
въпросният свидетел – очевидец е в служебни отношения с актосъставителя, поради което
неговата обективност и безпристрастност биха могли да бъдат поставени под съмнение. М.
Н. претендира и за нарушено право на защита. Иска съдът да отмени Наказателното
постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят не се явява лично, не изпраща представител
и не взема становище по съществото на спора.
Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП-СДВР също не се явява и не
изпраща представител пред СРС.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 126607 от 16.04.2024г. от гл. юрк.
1
Стахинов – пълномощник на въззиваемата страна. В тях се посочва, че жалбата е
неоснователна и необоснована, а НП е правилно и законосъобразно. Твърди се, че в хода на
административно-наказателната процедура не са били нарушени изискванията относно
сроковете за съставяне и компетентността на лицата, издали АУАН и НП. Заявява се, че са
спазени всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН, като квалификацията на
нарушението кореспондира с установената фактическа обстановка. Правилно била
приложена и санкционната норма. По отношение на Акта се иска съдът да приложи чл.189,
ал.2 от ЗДвП. Претендира се за безспорна доказаност на нарушението, като определеното
наказание в пълна степен било съобразено с целта на налагането му. Поради това се иска
СРС да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение, като същевременно
процесуалният представител на въззиваемата страна прави и възражение за прекомерност по
отношение на евентуално поискано адвокатско възнаграждение от другата страна.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 08.11.2023г. в 01:32 часа в гр. София по бул. „Европа“ с посока на движение от ул.
„Ветрен“ към ул. „Иван Бойчев“ М. В. Н. управлявал лек автомобил „****” с рег. № *****.
По същото време на кръстовището на бул. „Европа“ и ул. „Беравица“ се намирали
полицейските служители Г. А. и Д. Й., които спрели за проверка водача на лек автомобил
„****” с рег. № ***** и установили, че той управлява превозното средство без да е поставил
и закопчал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Полицаите
установили, че водачът е сам в автомобила и че имената му са М. В. Н..
Поради това на 08.11.2023г. св. Г. А., в присъствието на св. Д. Й., съставил срещу М.
В. Н. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 780767 от
08.11.2023г. - за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. М. Н. подписал Акта и получил
екземпляр от него срещу подпис на дата 08.11.2023г.
Въз основа на този Акт Д.а Дескова - Началник Сектор при ОПП-СДВР издала срещу
М. В. Н. Наказателно постановление № 23-4332-028625 от 29.11.2023г., с което на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложила на Н.
административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.
Наказателното постановление е връчено на пълномощник на М. Н. срещу подпис на
дата 24.01.2024г., след което е обжалвано от Н. с жалба, подадена в ОПП – СДВР на
26.01.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите Г. А. и Д. Й., както
и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК - АУАН Серия GA № 780767 от 08.11.2023г.; пълномощно; справка
картон на водача; Заповед № 513з-4922 от 13.06.2022г. на Директора на СДВР; Заповед №
8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в
длъжност и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
2
Показанията на свидетелите Г. А. и Д. Й. се явяват неинформативни относно
нарушението, тъй като и двамата свидетели нямат съхранен спомен за проверката на лек
автомобил „****“ на бул. „Европа“ през месец ноември 2023г. Поради това СРС не постави в
основата на фактическите и правните си изводи /касателно деянието/ събраните по делото
гласни доказателства. Същевременно, доколкото думите на св. А., че има негов подпис в
АУАН като актосъставител и думите на св. Й.а, че се е подписал в Акта като свидетел № 1,
доколкото намират опора в АУАН, следва да се кредитират от съда. Въз основа на
показанията на двамата свидетели, разпитани от СРС, НО, 10 състав и от АУАН се
установява, че св. А. е съставил в присъствието на св. Й. АУАН Серия GA № 780767 от
08.11.2023г.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема АУАН Серия GA №
780767 от 08.11.2023г. като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава
отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения Акт констатации и
фактически положения не се опровергават от събраните по делото доказателства. Липсата на
спомен у двамата свидетели не е равнозначна на несбъдването на даден факт, нито е от
естество да опровергае АУАН като писмено доказателство. Напълно нормално и житейски
логично е (с оглед естеството и обема на работа на свидетелите А. и Й.) те да не помнят
процесното нарушение. Липсата на спомен у свидетелите, обаче, автоматично не оборва
тезата на административно – наказващия орган, тъй като по делото съществуват други
доказателства (в случая това е АУАН) в подкрепа на административно – наказателното
обвинение. Доколкото Актът разполага с доказателствена сила за посочените в него
обстоятелства и те не се опровергават от нито едно друго доказателство, съдът няма
основание да не кредитира този Акт.
Справката справка картон на водача, както и цитираните по-горе Заповеди на
Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи са официални документи,
издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Актът за встъпване в длъжност е обективно,
достоверно и непредубедено доказателство. Поради това съдът дава вяра и на него. Въз
основа на справката картон на водача съдът установява предишните нарушения по ЗДвП на
М. Н.. На база цитираните по-горе Заповеди на Министъра на вътрешните работи и на
Директора на СДВР, както и от Акта за встъпване в длъжност, съдът приема, че конкретните
АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени лица.
Приложеното на лист 6 от делото пълномощно е обективно и достоверно. Поради
това съдът го кредитира и установява, че процесното НП е било получено от пълномощник
на Н..
При така установените факти, СРС формира следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Доколкото Наказателното постановление е връчено на 24.01.2024г.,
а жалбата е депозирана в ОПП – СДВР на 26.01.2024г., съдът приема, че тя е подадена в
законоустановения срок. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е насочена
3
срещу акт, който подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред СРС. Поради това жалбата е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица. Според
Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г. Д.а Дескова е заемала длъжността Началник на 03
Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и по силата на точка 3.6. от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи тя се явява
компетентна да издава Наказателни постановления, вкл. и да издаде процесното НП. От
Заповед № 513з-4922 от 13.06.2022г. на Директора на СДВР и Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Г. А. е имал правото да
съставя АУАН.
В случая нарушението и нарушителят са установени на 08.11.2023г. Датата на
деянието /08.11.2023г./ съвпада с датата на установяване на нарушението и нарушителя,
както и с датата на съставяне на АУАН – 08.11.2023г. Между датите на съставяне на Акта и
на издаване на Наказателното постановление е изтекъл срок по-малък от 6 месеца. Поради
това съдът приема, че в случая са спазени преклузивните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН.
Актът е съставен в присъствието на дееца и му е връчен екземпляр от него срещу
подпис. В АУАН изрично е записано, че Д. Й. е присъствал при установяване на
нарушението и при съставянето на Акта. Поради това е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не било ясно на какво точно бил свидетел Д. Й.. Това, че той е колега на
актосъставителя не прави Акта негоден да породи правни последици, тъй като законът не
забранява нарушението да е установено от двама полицейски служители, единият от които
да състави Акт, а другият да бъде вписан като свидетел по Акта. Според съдебния състав в
случай са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.43, ал.1 и ал.5 от
ЗАНН.
След служебна проверка съдът установи, че в Акта и в Наказателното постановление
е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. С думи в
АУАН и в НП е записано, че водачът е бил без поставен и закопчан обезопасителен колан
при наличието на такова оборудване в автомобила. Задължението на водача на МПС да бъде
с поставен колан по време на движение е прогласено в чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а в ал.2 на
същия член са посочени изключенията, при които не е налице задължение за поставяне на
обезопасителен колан по време на движение от изрично и изчерпателно посочени в
разпоредбата лица. По аргумент на противното всички лица, които не попадат в
персоналния обхват на чл.137а, ал.2 от ЗДвП имат задължение за поставяне на
обезопасителен колан по време на движение. Аргумент в тази насока е и правилото, че
правилата, които въвеждат изключения не подлежат на разширително тълкуване. В Акта и в
Наказателното постановление не е посочено, а и по делото не са събрани доказателства,
сочещи, че нарушителят е лице измежду посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е
ясно, точно и недвусмислено описано с думи и в съответствие с дадената му правна
квалификация. В Акта и в НП фигурират всички правно значими обстоятелства за
съставомерността на деянието по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав счита,
4
че в хода на административно – наказателното производство са спазени изискванията на
чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН – фигурират датата, мястото, автора на
нарушението, описание на деянието и квалификацията му по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
От всичко изложено по-горе следва изводът, че в хода на административно –
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са довели до реално ограничаване правото на защита на наказаното лице и невъзможност
същият да разбере в какво точно е обвинен. Ето защо спорът следва да бъде разгледан по
същество.
От събраните по делото доказателства (основно от АУАН по аргумент от чл.189, ал.2
от ЗДвП) се установява, че на 08.11.2023г. в 01:32 часа в гр. София по бул. „Европа“, с посока
на движение от ул. „Ветрен“ към ул. „Иван Бойчев“, при кръстовището на бул. „Европа“ и
ул. Беравица“ М. В. Н. е управлявал лек автомобил „****” с рег. № *****. Това превозно
средство е било оборудвано с обезопасителен колан, но въпреки това М. Н. не го е поставил
и използвал по предназначение. Това обстоятелство е било възприето от полицейските
служители Г. А. и Д. Й., поради което е и било възпроизведено в съставения на място Акт.
Гореизложеното показва, че водачът на лек автомобил „****” с рег. № *****
(жалбоподателят М. Н.) не е използвал обезопасителен колан по време на движение на
автомобила, макар последният да е бил оборудван с такъв, което означава, че водачът на
МПС-то доказано е осъществил от обективна страна нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна М. В. Н. е извършил нарушението виновно – при форма на
вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че автомобилът е оборудван с обезопасителен колан и
че следва да го постави на съответното място, но не е сторил това. Поради тези обективни
данни СРС счита, че жалбоподателят е съзнавал обществено – опасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на обществено-опасни последици и пряко ги е целял.
С оглед доказаността на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП от обективна и
субективна страна на водача на автомобила следва да се наложи административно
наказание. На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан и в този смисъл нарушава чл.137а, ал.1 от
ЗДвП се санкционира с „глоба“ в твърд размер - 50 лева. Поради това в случая наличието на
смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства е ирелевантно, тъй като за
въпросното нарушение законодателят е предвидил санкция в точно определен отнапред
размер.
Съдът не счита, че нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е маловажно и че следва да
се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Предходните нарушения на
М. Н. по ЗДвП се явяват отегчаващо обстоятелство. Нарушението е формално и
представлява типична проявна форма на нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Поради всичко
това настоящият съдебен състав счита, че в случая нормата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима.
Водим от изложеното по-горе съдът достигна до извода, че процесното
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно, при законосъобразен и
справедлив размер на наложеното наказание, поради което следва да се потвърди.
5
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто
орган е издал процесното НП (т.е. СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и с писмени бележки с вх. №
126607/16.04.2024г. процесуален представител на въззиваемата страна е поискал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН, каквото е настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
е имало едно открито съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав, в което не е участвал
процесуален представител на въззиваемата страна, а единствено е депозирал писмени
бележки по делото. Правният спор не се отличава с фактическа и/или правна сложност.
Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредбата за заплащането на правната
помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-028625 от 29.11.2023г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на М. В. Н. на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА М. В. Н. с ЕГН **********, с адрес : *****, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева за направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6