№ 6633
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. П.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110172150 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 394717/05.12.2024 г., подадена от С. П. П.,
ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на малолетното
дете Д. Н. П., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита
срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на Н. Д. П., ЕГН
**********. Изложени са твърдения, че страните били във фактическо
съжителство и имат общо дете - Д.. На 01.10.2024г. около 10.00 часа в
жилището на ответника, находящо се в ,,, след като пак го били изгонили от
работа, ответникът отново накарал молителката да иска пари от майка си.
Заплашил я, че ако не го направи, ще ги изгони с детето. Ударил я по главата,
нарекъл молителката „курва“ и „боклук“, след което започнал да я рита и
отново я обидил, като й казал, че била „мърша“. След като я блъснал,
молителката паднала на леглото до детето Д., което от тези викове и крясъци
се стреснало и започнало да плаче. Ответникът започнал да хвърля по
молителката обувки, стъкленото шише с мляко на детето и с юмрук я ударил
отново по гърба. В стаята били само тримата – молителката, ответникът и
детето. На 02.11.2024г. към 08.00 часа сутринта, когато ответникът отново бил
след употреба на наркотици, молителката успяла да вземе най – нужното за
детето и да отидат да живеят при майка й. На 02.12.2024г. около 11.00 часа
1
ответникът отишъл в дома на майката на молителката – Петя Стоянова П., в
гр. ,,,,,,,, под претекст да види детето. Ответникът ударил молителката по
главата, започнал да я скубе, след което я изгорил с цигара на врата и й счупил
телефона. Нарекъл я „мършо“, „боклук“, „ти няма да живееш повече“.
Молителката успяла да затвори вратата и да пише през лаптопа на майка си.
Всичко това се случило пред детето, което плачело и повтаряло „Мама…“.
Молителите чрез процесуалния си представител молят молбата да бъде
уважена. Претендират разноски.
Ответникът оспорва молбата като неоснователна. Претендира разноски.
На 05.12.2024г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Не се спори между страните, че същите са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство, като имат общо малолетно дете Д. Н. П..
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство в частта й, подадена от молителката С. П.
П., но не в частта, подадена от молителката в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете, тъй като е недопустимо декларирането на
обстоятелства от чуждо име. Съдът не кредитира декларацията и в частта й
досежно твърдяния акт на домашно насилие на 01.10.2024г., тъй като в същата
не е конкретизиран и описан акта по място на извършване, както и
конкретните действия и/или изрази на извършителя. Съдът кредитира
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН единствено в частта й, в
която същата са декларирани обстоятелства от името на молителката С. П.,
както и досежно акта на твърдяния акт на домашно насилие от 02.12.2024г.,
тъй като в същата е описан акта по време, място и начин на извършване.
Видно от заключението на издаденото от доц. д-р Александър
Миладинов Апостолов, дм – специалист по съдебна медицина /доцент в
Катедрата по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет
– София/ съдебномедицинско удостоверение № V – 550/2024г. от 06.12.2024г.,
при прегледа на С. П. П. се установи: рани от изгаряне в областта на шията в
ляво, охлузване в областта на дясната ръка. Установените травматични
2
увреждания в областта на шията в ляво се дължат на действието на нагорещен
предмет, какъвто би могъл да бъде и запалената цигара, а охлузването на
кожата се дължи на тангенциално действие на тъпоръбест предмет, какъвто би
могъл да бъде фрагмент от тялото на счупен телефон. Всички тези
увреждания биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава
освидетелстваната. Те са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 от ЗЗДТ, по делото е изготвен
социален доклад от ДСП – Възраждане. Видно от проведеното социално
проучване, по данни на майката, с бащата били във фактическо съжителство за
период от четири години и имат едно дете. Същата информира, че по време на
съжителството си с бащата на детето, той употребявал физическа сила към
нея, изразяващи се в удари по цялото тяло чрез ритници и шамари, дори когато
била бременна с детето Д.. По данни на майката, бащата бил и вербално
агресивен, като я обиждал и заплашвал. Споделя също, че към настоящия
момент не комуникира по никакъв начин с бащата на дъщеря си, също така, че
не чувства заплаха от негова страна, за нейния живот и този на детето й.
Майката споделя, че тя полага основни грижи за детето, като разчита на
помощта на своята майка, както и на бабата по б.л. на детето, която често
полага грижи за детето, когато майката е на работа. Майката споделя, че по
време на престоя на детето при бабата по б.л. Д. се среща с баща си и
поддържа контакт с него. Майката няма нищо против комуникацията на
детето с баща си, дори я насърчава, защото според майката детето трябва да
изгражда емоционална връзка с баща си. Майката съобщава, че тя и детето
живеят в жилище, собственост на бабата по м.л. Детето има избран личен
лекар. Майката работи на постоянен трудов договор. На 05.12.2024г. в ОЗД
при ДСП – Възраждане постъпил сигнал от майката, че се страхува за живота
си заради бащата на детето, която проявявал физическа сила към майката по
време на съжителството им, а към настоящия момент отправял обиди и
заплахи към нея. Същата отказала тя и детето да бъдат настанени в кризисен
център.
От приобщените към доказателствата по делото заверени копия на
материалите по преписка № 227000-17721/2024г. по описа на 03 РУ – СДВР,
пр.пр. № 6431/2025г. по описа на СРП, е видно, че на 04.12.2024г. молителката
подала жалба в 03 РУ – СДВР. В снетите от ответника сведения на 09.01.2025г.
3
същият е заявил, че се е случвало да каже на молителката „боклук, помияр и
други подобни“, както и че се е случвало в периода, в който били заедно, да й
удари няколко шамара. Заявява, че в края на септември 2024г. на рождения ден
на брат му, след като се прибрал между него и молителката избухнал скандал
и тогава й ударил един лек шамар. На следващия ден С. си била събрала
багажа и си тръгнала с детето без той да разбере. С. се прибрала при майка й в
ж.к. Красна поляна. Ответникът заявява също, че преди около два месеца
отишъл до дома на майката на молителката, за да види детето. Тогава видял,
че някакъв мъж изпращал съобщения на молителката, много се ядосал и
тогава й ударил един шамар.
Ответникът не се води на диспансерно наблюдение, няма регистрирани
прегледи и не е хоспитализиран в отделенията на ЦПЗ
„Проф.Н.Шипковенски“ ЕООД. Същият не е осъждан за престъпления от общ
характер.
От показанията на св. Петя Стоянова П. се установява, че след раждането
на детето започнали проблемите между страните. Многократно молителката
се обаждала на майка си и искала да я прибира. На 02.12.2024г. по обедно
време молителката писала на майка си през лаптоп. Ответникът казал на
майката на молителката, че С. била „курва“, „боклук“, че го дразни, защото си
била писала с някой, той видял чата и затова я е ударил. Казал също, че ще ги
намери с този „боклук“ и че ще ги убие и двамата. Ответникът многократно
заявявал пред майката на молителката, че ще я убие. Около 16.30 часа на
същата дата молителката била разстроена, много уплашена. Детето плачело,
дърпало се. Молителката имала на врата две изгаряния като от цигара и на
едната ръка имала срязано в областта отгоре на дланта. Молителката отишла в
дома на майка си през октомври 2024г.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
П. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
като не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства,
тъй като няма лични впечатления за тях.
Съдът не кредитира показанията на св. Стефка Н. Благоева – Грозданова
/майка на ответника/, тъй като, преценени по реда на чл. 172 ГПК, същата се
явява заинтересовано лице, показанията й не са обективни и изолирани, не се
подкрепят от останалите доказателства по делото. От друга страна, същата
4
възпроизвежда обстоятелства, които са ирелевантни към предмета на
настоящото производство, както и такива, които не е възприела лично.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършени актове на домашно насилие на 01.10.2024
г. и на 02.12.2024г., а молбата до съда е подадена на 05.12.2024 г., поради което
е спазен срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.”. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗЗДН, „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.“.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че страните се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно малолетно
дете – Д. Н. П..
От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че на
02.12.2024 г. около 11.00 часа, в гр. ,,,,,,,, молителката С. П. е пострадала от
действия на ответника, изразяващи се в нанесени удари по главата, скубане,
изгаряне с цигара по врата, както и в отправени изрази „мършо“, „боклук“, „ти
няма да живееш повече“. Описаният акт на домашно насилие е извършен пред
малолетното дете Д., което плачело. Тези изводи се обосновават от
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която съдът придава
5
изключителна доказателствена сила по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй като
по време на процесния акт не са присъствали свидетели – очевидци, както и не
са събрани други доказателства, които да я оборват. Св. Петя П. лично е
възприела последиците от извършения акт на домашно насилие, а именно, че
около 16.30 часа на 02.12.2024г., когато се прибрала в дома си, молителката
била разстроена, много уплашена. Детето плачело и се дърпало. Молителката
имала на врата две изгаряния като от цигара и на едната ръка срязано в
областта отгоре на дланта. Установи се също, че на молителката са причинени
следните травматични увреждания: рани от изгаряне в областта на шията в
ляво, охлузване в областта на дясната ръка, които реализират медико –
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Въпреки че представеното
съдебномедицинско удостоверение е издадено след датата на издаване на
заповедта за незабавна защита, съдът го кредитира като годно доказателство,
тъй като същото се подкрепя от показанията на св. П., която лично е възприела
последиците от действията на ответника. Авторството на описания акт на
домашно насилие се доказва и от заявеното лично от ответника в снетите му
писмени сведения в 03 РУ – СДВР, а именно, че на процесната дата е ударил
шамар на молителката. С действията си ответникът е извършил спрямо
молителката акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, а по
отношение на малолетното дете Д. – акт по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН,
тъй като, както се установи, детето е присъствало по време на извършения
спрямо майката акт на домашно насилие.
По отношение на твърдяния акт на домашно насилие на 01.10.2024г.,
съдът намира същият за недоказан. Видно от твърденията на молителката,
същият е извършен в присъствието на страните и тяхното дете, като не са
присъствали свидетели – очевидци. В тази връзка е представена е декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче съдът не кредитира в тази част поради
горепосочените съображения. Не са ангажирани други доказателства, които да
подкрепят твърденията на молителката относно акта на 01.10.2024г., поради
което съдът приема същият за недоказан.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
6
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие,
съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
/задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в достатъчна
степен на пострадалите лица. Този извод се обосновава от заявеното от
молителката в снетите й в 03 РУ – СДВР сведения, а именно, че след
издаването на заповедта за незабавна защита от СРС тормозът от страна на
ответника спрял, той спрял да й звъни и да я заплашва и да я кара да се връща
да живее при него, в момента не я тормози, като единствено иска да поема
отговорност за дъщеря им. Обосновава се заключението, че наложените със
заповедта за незабавна защита мерки са оказали необходимото въздействие
върху ответника и неговото поведение, поради което не се налага определяне
на други мерки, освен посочената по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Законодателят
не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и
същата следва да бъде наложена без такъв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 50,00 лева следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни по
делото. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на молителите сторените по делото разноски. Същите са доказали такива в
размер на 800.00 /осемстотин/ лева – за заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представената разписка. Ответникът чрез процесуалния си
представил е оспорил разноските на молителите. Според чл. 22 от Наредба №
1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства по Закона за
домашното насилие възнаграждението е 600 лв. От представеното
пълномощно на адвокат Недялка Димова М. е видно, че същата е
7
упълномощена от С. П. П., лично и в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете Д. Н. П., т.е. адвокат М. е упълномощена да
представлява и двете молителки в настоящото производство. Заплатеното
адвокатско възнаграждение е дори под минималния размер общо за двете
молителки /1200 лева/, поради което възражението на ответника в тази посока
се явява неоснователно.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
С. П. П., ЕГН ********** и малолетното дете Д. Н. П., ЕГН **********, и
двете с адрес гр. ,,,,,,,, като налага следната мярка за защита :
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Н. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: ,,, да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на С. П. П., ЕГН ********** и малолетното дете Д. Н. П., ЕГН
**********, и двете с адрес гр. ,,,,,,,.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Д. П., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** да заплати на С. П. П., ЕГН
********** и малолетното дете Д. Н. П., ЕГН **********, действащо чрез
своята майка и законен представител С. П. П., ЕГН **********, сумата в
размер на 800.00 /осемстотин/ лева – разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. П., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9