№ 620
гр. Шумен, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630101628 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на Р. Р. Р., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – гр. Шумен, пл. “***” № 1, срещу „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 19, ет. 2, без
посочено правно основание и цена от 1250 лева, част от вземане за главница,
в размер на 27925,32 лева.
Ищецът сочи, че срещу него, в производство по чл. 417 от ГПК, бил
издаден изпълнителен лист, в полза на ответен цедент, въз основа на който,
било образувано изпълнително дело № 20148070400227, по описа на ЧСИ Н.
Денчева, с район на действие този на Окръжен съд – Варна. Тъй като, не бил
уведомяван за цесията, а и вземанията по договор за кредит от 14.12.2007г.,
били погасени с изтичане на предвидената в закона давност, иска да се
признае за установено, че не дължи на ответника, сумата от 1250 лева, част от
посочена като главница в изпълнителния лист от 23.03.2011г., по ЧГД №
1107/2011г., по описа на ШРС, сума в размер на 27925,32 лева.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
1
подава отговор. Считат иска допустим и неоснователен, излагайки, че по
пълномощно от цедента е уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането
и поради извършени множество изпълнителни действия по соченото ИД,
прекъсващи всяко от тях теченето на давността, тя не е изтекла. Иска
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат
представители, който с писмени молби, поддържат заявеното в исковата
молба и отговора.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства
установяват твърдените в исковата молба факти – издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, срещу ищеца от
23.03.2011г., в производство, по чл. 417 от ГПК; наличие на висящо
изпълнително дело, образувано на 18.06.2014г. - № 227/2014г., по описа на
ЧСИ № 807, с район на действие този на ОС – Варна. Според отбелязванията
по приложения ИЛ, плащания са постъпвали в периода 28.08.2014г. –
18.08.2019г., като нито един от периодите, между тях, не надвишава
посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, срок, или този на приложимата за
вземането давност. Делото било образувано от ответника, като цесионер, по
договор от 12.06.2012г., за покупко-продажба на вземания, с поискалата
издаването на спомената заповед и ИЛ, „Банка ДСК“ ЕАД. На 06.08.2014г.
била връчена ПДИ, заповед за изпълнение и ИЛ на ищеца. Според
действащите в него момент разпоредби на ГПК/чл. 416, във вр. с чл. 414, ал.
2/ заповедта е влязла в сила на 21.08.2014г., поради липса на данни за
постъпило възражение от ищеца.
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение. Изпълнителни действия /запор на
длъжникови вземания за трудово възнаграждение/ са предприети преди
изтичането на давността за вземанията посочени в изпълнителния лист – 5
години за главницата и 3 години за лихвите /които не са предмет на делото/.
Ищцовото твърдение, че вземанията за главница, в случая представляват
2
периодични плащания, не намира опора, нито в законови разпоредби, нито в
изобилната съдебна практика. Вземанията на кредитора по банков кредит, за
главницата, независимо от уговорката за погасяването му, с така наречените
анюитетни вноски, не представляват периодични платежи, по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Налице е едно неделимо задължение, а съгласието на
кредитора, да приема изпълнение на части, не води до изискуемост на
главницата, по всяка вноска, съответно течене на отделна давност, за нея, от
датата посочена, в погасителния план, на която се дължи вноската. Тъй като
ЧГД № 1107/2011г., по описа на ШРС, е унищожено, няма възможност да се
приеме, по ранна дата, за начало на погасителната давност от влизане в сила
на издадената по него заповед, по реда на чл. 417 ГПК – 21.08.2014г., която
съгласно посочената и от ответника съдебна практика има действието по чл.
117, ал. 2 ЗЗД. Дори и вземането да е станало изискуемо преди подаване
заявлението по чл. 417 ГПК и то, да няма действието по чл. 116, б. „б“ ЗЗД,
началната дата на погасителната давност, не е преди 29.11.2010г., от когато
според заповедта са начислявани лихви за забава, а от нея до посочената дата
през 2014г., приложимата 5 годишна давност не е изтекла. За периода
18.06.2014г., когато е образувано изпълнителното дело, до 26.06.2015г.,
когато е прието ТР № 2 от с.д. на ВКС, давност не е текла, съобразно чл. 115,
б. „ж“ ЗЗД, в съответствие с постановките на ППВС № 3/1980г. – така и Р №
252/17.02.2020г. на ВКС по ГД № 1609/2019г., IIIг.о.. Течащата от
26.06.2015г. е прекъсвана с посочените изпълнителни действия, а срока на
новата давност, по чл. 117, ал. 2 ЗЗД /5г./, до предявяване на настоящия
частичен иск/15.06.2021г./, не е изтекла.
Само за пълнота, няма приложение в случая давността по чл. 112 ЗЗД,
както с оглед датата на влизане в сила на ЗИДЗЗД – 02.06.2021г., така и
предвид Решение № 4 от 20.04.2021г. на КС.
Така, предвидената давност за вземанията на ответника, посочени в
процесния изпълнителен лист, не е изтекла и искът е неоснователен.
При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника сумата
от 200 лева разноски в производството, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от пълномощник на Р. Р. Р., ЕГН :
**********, с адрес за призоваване – гр. Шумен, пл. “***” № 1, срещу „***“
ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***”
№ 19, ет. 2, да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1250 лева, част от вземане за главница, в размер на 27925,32 лева
посочена в изпълнителен лист от 23.03.2011г. по ЧГД № 1107/2011г., поради
изтичане на предвидената давност за погасяване на вземането, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.
Шумен, пл. “***” № 1, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 19, ет. 2, сумата от 200 лева
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4