РЕШЕНИЕ

№ 1708

гр.Бургас, 26.10.2017г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 12 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Станка Да, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 2697 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по общия исков ред на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Ищец е Й. ***. В производството ищецът участва лично и чрез пълномощник – адвокат Г.П. ***.

Ответници са Д.К. и К.Д.,***. В производството ответниците участват чрез пълномощник – адвокат Т.Т. ***.

Според твърденията в исковата молба (същата е уточнена и допълнена с допълнителна такава, представляваща л.8 от делото) М. и К. са бивши съпрузи, а двамата ответници съжителстват. На 21.03.2015г. около 10.30 часа, в жилищен имот на адрес гр.Бургас кв.Рудник ул.Ахелой 19, ответниците нанесли на ищеца побой, с което му счупили очилата и му причинили подробно описани наранявания, болки и страдания. След това ищецът се явил на преглед при лекар и се снабдил със съдебномедицинско удостоверение за нараняванията си, за което заплатил такса 30лв. Иска се осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно 1400лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди и 30лв. обезщетение за причинени имуществени вреди. Иска се присъждане на изтекли лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането до предявяването на иска, в размер 291.82лв. Иска се присъждане на законната лихва за забава върху търсените обезщетения от предявяването на иска до изплащането на главниците. Иска се и присъждане на разноски по делото. Представят се доказателства.

Правното основание на исковете е чл.45 ал.1 вр. с чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.78 ГПК.

Ответниците оспорват исковете. Признават, че на посочената дата и място са имали спречкване с ищеца, но отричат да са го нападали и да са му нанасяли побой. К. признава, че е посегнала с ръка към лицето на М., но за да се предпази от негов удар. Двамата ответници отричат Д. да е удрял ищеца, като уточняват, че Д. се е намесил за да пресече нападение на ищеца към К.. Претенцията е за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Представен е препис от съдебномедицинско удостоверение № 41/23.03.2015г., издадено от д-р Г. Милева, ординатор при Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ Бургас. От удостоверението се установи, че в датата на издаването му ищецът е имал драскотини по лицето, болки по тялото и изтръпване на лявата част на главата, които увреждания е възможно да са били получени в резултат на удари с тъпи и ръбести предмети, каквито са юмруците, ритниците и ноктите на човек. Причинена е болка. Към удостоверението е представена и фактура, удостоверяваща, че за издаването на документа ищецът е заплатил на УМБАЛ Бургас 30лв. такса.

Представени са три преписа от жалби, които Д.К. е подавала до прокуратурата, в периода 2015-2017г., със сигнали за неплащане от ищеца на присъдена издръжка за дете на страните, както и за действия на М. по унищожаване и повреждане на имущество в бивш семеен жилищен имот в кв.Рудник на гр.Бургас.

Представен е препис от решение по г.д. № 8174/2014г. на БРС, влязло в сила на 07.04.2015г., с което е установено по отношение на Й.М., че дъщеря му Стела Маркова е собственик на поземлен имот с адрес гр.Бургас кв.Рудник ул.Ахелой 8, заедно с построената в имота жилищна сграда на площ 77 кв.м., и М. е осъден да предаде имота на Маркова, чрез майка и и законен представител Д.К..

Като свидетел по делото е разпитан Д.Д, познат на ищеца. От показанията му се установи, че през м.март 2015г. свидетелят лежал в дома си в кв.Сарафово на гр.Бургас, страдайки от дискова херния. Сутринта при него дошъл Й.М. с молба да ползва личния автомобил на свидетеля, за да прибере свой багаж от бившето семейно жилище в кв.Рудник. Тогава М. ***, в жилище на майка си. Бившето семейно жилище в кв.Рудник било празно, а на известно разстояние от него живеели ответниците. Свидетелят дал автомобила си на М.. По-късно, около обяд, ищецът се върнал в дома на Д с одрано и насинено лице, без очила (въпреки че бил с 8 диоптъра от малък). М. разказал на Д, че отишъл в бившата си къща и започнал да товари свои вещи в колата, когато при него пристигнали ответниците и го набили. К. го издрала по лицето и му счупила очилата, а двамата с  Д. го блъскали, съборили го на земята и го ритали. М. се оплакал на Д, че го боли кръста и ставите на раменете. Поради нарушеното си зрение М. не можел да управлява автомобил. Затова се обадил на своя племенница и чакал, докато тя дошла със свой приятел и автомобил. Така двамата върнали М. и автомобила на Д в кв.Сарафово. Ищецът споделил на свидетеля, че е построил три къщи, но след развода бившата му съпруга му ги взела и трите. След инцидента М. бил уплашен, афектиран, стресиран, не бил на себе си. Бил в такова психическо състояние за около две седмици. Според наблюденията на свидетеля и споделеното от М., причина за това психическо състояние били обстоятелствата, че К. му взела и имотите и децата, което ищецът нямало да може да си прости цял живот. Не бил озлобен на бившата си жена, а обиден. Съдът кредитира показанията на св.Д, тъй като същите са безпротиворечиви, в съответствие с останалия доказателствен материал и не се установяват други причини, поставящи под съмнение достоверността им.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно чл.53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

По делото се установи, че на 21.03.2015г., около 10.30 часа ищецът пристигнал с автомобила на св.Д пред бившия си дом в кв.Рудник ул.Ахелой 8 и започнал да изнася вещи, които считал за свои. В това време ответниците К. и Д. ***. Двамата видели, че се изнасят от имота вещи и решили да отидат при М. за да му търсят сметка. По делото не се събраха преки доказателства как точно са се развили отношенията между страните след пристигането на ответниците при ищеца. Установено е обаче, че след спречкването ищецът е имал нараняванията, посочени в описаното по-горе съдебномедицинско удостоверение. При тези обстоятелства съдът приема, че единствената доказана възможност за възникване на установените наранявания на М. е те да са му били причинени от ответниците, т.е. К. и Д. са му нанесли нараняващите удари. Не е необходимо подробно установяване на индивидуалния принос на всеки от тях, тъй като съгласно цитираната законова разпоредба причинителите на вредата отговарят солидарно.

С нанасянето на телесните повреди и причиняването на болки, както и на психологически дискомфорт, двамата ответници противоправно и виновно са причинили на ищеца вреди – основание за възникване правото им на обезщетение по чл45 ЗЗД.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тази връзка следва да се има предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Характерът на увреждането в процесния случай е смесен. От една страна са причинени незначителни болки за непродължителен период от време. От друга страна са налице данни за значителен психологически дискомфорт. Важно е да се отбележи обаче, че този дискомфорт на ищеца не стои в пряка и непосредствена връзка единствено с процесните действия на ответниците. Както ищецът е споделил на св.Д, основна причина за психическите му терзания е цялостното развитие на отношенията му с бившата му съпруга и децата от брака (това, че тя му е „взела“ и децата и имотите).

Начинът на извършване на деянието и обстоятелствата, при които е осъществен състава на деликта, не носят особени специфики, доколкото данните по делото сочат трайно изострени отношения между страните.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът счита, че болките и страданията, както и физическия, психологическия и социалния дискомфорт, които ответниците са причинили умишлено на ищеца с деянието си, са значителни дотолкова, че предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи в размер от 400лв., като в останалата му част се отхвърли като неоснователен. Основателна, съгласно чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху тази сума от посочената дата до окончателното и изплащане. За периода от 21.03.2015г. до предявяването на иска на 13.04.2017г. изтеклите лихви за забава върху главницата от 400лв. е 84.04лв. Претенцията за заплащане на изтекли до предявяването на иска лихви за забава, в останалата и част до 291.82лв., е неоснователна и следва да се отхвърли.

Основателна е претенцията за присъждане на 30лв. обезщетение за причинени имуществени вреди. Заплащането на такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение в причинно-следствена връзка с деянието на ответниците, тъй като видимите наранявания, които М. е получил, са наложили той да потърси лекарска консултация, като нормална грижа за здравето си.

По повод направените от страните искания и на основание чл.78 ал.1 и 3 ГПК следва да се присъдят разноски съобразно уважената, съответно отхвърлената част от иска.

Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ответниците Д.К.К. ЕГН:********** и К. Ж Д. ЕГН:**********, двамата със съдебен адрес *** Каравелов 5 вх.А ет.1, адвокат Т.Т. ***, да заплатят солидарно на ищеца Й.Г.М. ЕГН:********** с адрес ***, сумата 400лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в следствие на нанесени удари от ответниците на ищеца с последвали болки и психически дискомфорт, на 21.03.2015г. около 10.30 часа сутринта, в района на жилищен имот с адрес гр.Бургас кв.Рудник ул.Ахелой 8,  84.04лв. изтекли лихви за забава върху главницата от 400лв., за периода от 21.03.2015г. да 13.04.2017г., както и законната лихва за забава върху същата главница от 14.04.2017г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част, а именно до 1400лв. за главницата и до 291.82лв. за изтеклите лихви за забава до предявяването на иска.

ОСЪЖДА ответниците Д.К. и К.Д. да заплатят солидарно на ищеца Й.М. 30лв. представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от същото деяние.

ОСЪЖДА ответниците Д.К. и К.Д. да заплатят на ищеца Й.М. по 79.20лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА ищеца Й.М. да заплати на ответниците Д.К. и К.Д. по 107.15лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд, чрез Бургаски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на преписа.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : В. Белев

Вярно с оригинала!

С. Добрева