№ 617
гр. Благоевград, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500432 по описа за 2022 година
Делото пред БлОС е образувано по жалби от двете страни в
производството.
Въззивна жалба с вх.№903176/22.03.2022 г., подадена от ЗАД
„А.Б.“, ****, чрез адв.А. Б., против Решение №906198 от 24.02.2022 г.
по гр.д.№1310/2020 г. по описа на РС Благоевград, в частта, в която
предявените срещу застрахователя искове са уважени. Изложени са
оплаквания, че не са доказани всички елементи от фактическия състав
на деликта и конкретно причинно – следствената връзка между
процесното ПТП и вредите. Възразява се, че след като между
застрахования и застрахователя е налице свобода на договаряне, то
приложима са приетите от тях клаузи за начина на оценка на щетите.
Изтъква се също, че неправилно районният съд е определил сумата, с
която следва да се намали дължимото обезщетение – сумата, на която
може да се продаде увреденото МПС без да е ремонтирано, а не със
сумата, за която са оценени според действителната им стойност
1
запазените части. Ето защо ЗАД „А.Б.“ иска решението в обжалваната
му част да бъде отменено и да се отхвърли изцяло предявения срещу
него иск.
Отговор на горната въззивна жалба е постъпил от ищеца в
производството, според който оплакванията в нея са необосновани и
несъстоятелни. Счита, че след като той не е търговец на авточасти и
не е лицензиран да извършва дейности по разкомплектоване на
тотално погинали МПС – та, то не може да реализира твърдения от
застрахователя приход. Поради това моли тази въззивна жалба да бъде
отхвърлена.
Отговор по ВЖ на ЗАД „А.Б.“ е депозиран и от третото лице
помагач в производството, според което възраженията на ответника са
напълно основателни и следва да бъде постановено решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Втората въззивна жалба с вх.№903195/07.04.2022 г. е подадена
от „Р.Л.“ ЕООД, ЕИК ****, против Решение №906198 от 24.02.2022 г.
по гр.д.№1310/2020 г. по описа на РС Благоевград, в частта, в която е
отхвърлен искът на ищеца за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на ИМ до окончателното плащане.
Изложени за доводи за неправилност на решението в тази част и
искане за отмяна и постановяване на ново, с което да бъде уважен
искът за законна лихва.
Отговор на последната ВЖ е представило ответното
застрахователното дружество, което поддържа становище, че след
като на основание чл. 390 от КЗ застрахованото лице не е представило
удостоверение за пререгистрация на увреденото МПС, той не му
дължи лихва за забава на плащането на застрахователното
обезщетение при тотална щета.
Въз въззивното производство не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
2
Решаващият състав, след като обсъди събраните от
първоинстанционния съд доказателства, прие за установени следните
факти :
Не е спорно, поради което районният съд е обявил за
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че със застрахователна
полица №17-0300/307/5002197 от 20.09.2017г. е сключен договор за
имуществена застраховка на МПС с период на покритие от
20.09.2017г. до 19.09.2018г., между ЗАД“А.Б.“ АД – застраховател и
собственика на товарен автомобил марка „И.“, м. „***“, с рег. № ****
– „Т.С.Л.А.“ ООД. Съгласно полицата, покритите рискове по договора
са „П.К. – валутна клауза“ с уговорена застрахователна сума
9 500евро. От писмените доказателства е видно, че застрахованият е
заплатил изцяло застрахователната премия.
За процесния товарен автомобил е сключен договор за лизинг
между дружеството – собственик и „Р.Л.“ЕООД като
лизигополучател, на основание на който автомобилът е предан на
последния.
Установява се от Протокол за ПТП 1580787/06.03.2018 г.,
съставен от В.В.М. - мл. автоконтрольор и АУАН № 002948, че на
06.03.2018г. в 16, 22 ч. по ПП-1 Е79 в посока от ГКПП „К.“ към
Благоевград в района на км 379 водачът на товарен автомобил „М.“ с
peг. № ****, собственост на „Р.“ ЕООД - Н.Г.Р., като не е спазил
достатъчно разстояние от движещия се пред него товарен автомобил
„И.“ с peг. № ****, който намалил скоростта, се е блъснал в него, и
така е реализирал ПТП с материални щети. В същия протокол са
описани и повредите по двата автомобила.
Видно е от влязлото в сила Наказателно постановление № 18-
1116-000492 от 13.04.2018г., че на водача Н.Г.Р. е наложено наказание
за административно нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Установява се от справка в база данни на Гаранционния фонд
към 06.03.2018г. и от застрахователна полица № BG/22/117002640232
3
от 03.10.2017г., че към датата на настъпване на ПТП за товарен
автомобил „М.“ с per. № ****, собственост на „Р.“ ЕООД е имало
сключена застраховка „Г.О.“ на автомобилистите със ЗК „Л.И.“ АД.
В ответното застрахователно дружество е заведена щета №
0300/18/010/500095 по уведомление за щети по МПС от 09.03.2018г., с
което собственикът на товарен автомобил „И.“ с peг. № **** е заявил
претенция да му бъде платено застрахователно обезщетение по
експертна оценка.
Видно е от протокола за оглед и опис на щетите, че са
констатирани настъпили такива в резултат на ПТП-то, състоящи се
повреждане на облицовка на задна броня, стоп-блок комбинирани
светлини ляв, капак на падащ борд, греда лява алуминиува под падащ
борд, алуминиева греда задна напречна на каросерия, носеща греда на
падащ борд, шаси, седем броя алуминиеви греди под каросерията,
задна лява колона на кабина, панел задна кабина, задно стъкло на
кабина, тампон десен на двигател, тампон ляв на двигател, тампон на
скорости, греда под скорости, тониране, камера бояджийска, външно
ляво огледало, външно дясно огледало, карданен вал, щанга кормилна
и кормилна рейка /посочено няма връзка със събитието/, картер
маслен на двигател/ посочено няма връзка със събитието/, фар-блок
комбинирани светлини/ посочено няма връзка със събитието/.
За щетите, който застрахователят е приел, че са причинени от
ПТП – то, е изплатил по образуваната щета, на собственика на товарен
автомобил „И.“, обезщетение в размер на 4 622, 04лв., с преводно
нареждане от 11.02.2019г.
Във връзка с процесното застрахователно правоотношение на
01.04.2020г. между „Т.С.Л.А." ООД и „Р.Л." ЕООД е сключен
договор за прехвърляне на взеМ.е, по сила на който първото
дружество е прехвърлило на второто взеМ.ето си за застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско", сключена със
застрахователна полица № 0300/307/5002197 и по щета/претенция №
4
0300/18/010/500095 заведена в ЗАД „А.Б.'“ за МПС марка „И.", с peг.
№ ****, с номер на рама/шаси **** във връзка с ПТП от 06.03.2018г.,
настъпило на главен път ПП -1 Е79 км. 379, както и за лихви и други
принадлежности. „Т.С.Л.А." ООД е изпратило уведомление до
„Застрахователно акционерно дружество „А.Б.""АД на основание чл.
99 от ЗЗД на 19.06.2020г.
От показанията на разпитания свидетелят У. се
установява, че е управлявал микробус „И.“ в посока Благоевград, като
преди град С. в участък, в който е имало друго ПТП, е намалил
скоростта си и в този момент движещият се зад него камион с
пловдивска регистрация го е ударил. Сочи, че ударът бил отзад, а той
отбил отляво, като е шофирал с максимум 70 км/ч. Твърди, че
шофьорът на ударилият го товарен автомобил е заявил, че се загледал
в другото ПТП и директно го е ударил.
По делото са приети основно и допълнително заключение на
съдебно-оценителна автотехническа експертиза.
Според основното заключение на вещото лице инж. В.Н.,
механизмът на ПТП е следният:
Първи етап : На 06.03.2018г. водачът У. е управлявал товарен
автомобил „И.Д.“, модел „**“ с дк № **** по главен път Е-79 в
дневни условия и сухо време и суха асфалтова настилка. В същото
време след него в същата посока се е движил товарен автомобил марка
„М.”, управляван от водача Н.Р..
Втори етап : Около 13:30 часа в момента, когато т.а. И. се е
намирал в района на километър 379 в участъка от пътя между гр. С. и
ПП-1 с. П., поради натовареност на пътя, водачът е предприел
действия за намаляване на скоростта, с която е управлявал т.а. И. (
технически най - вероятно спирането е било принудително или
аварийно). В този момент водачът Р. също е предприел ефективни
действия за спиране, но поради късата надлъжна дистанция на т.а.
5
MAH, а най - вероятно и масата на товара не е успял своевременно да
задейства спирачната уредба с максимално спирачно закъснение.
Експертът приема, че е последвал силен удар от предната част на
бронята и кабината на т.а. М. в товарната платформа и в задната част
на т.а. И..
Вследствие от този удар са настъпили уврежданията по
товарната платформа на т.а. И., едновременно на рамата и на
товарната надстройка, а гумите на задният мост първоначално са
започнали да се влачат по настилката, което е довело до рязко дърпане
на карданите в посока назад, довело до късане на тампоните и
окачването на скоростната кутия и на двигателя в посока назад.
Продължителният натиск от т.а. М. в задната част на товарната
платформа на т.а. И. в края на този етап за кратко допълнително е
преминало в повдиганее на задния мост на И. и до загуба на
сцепление в гумите. Вследствие от първоначалния удар, значителната
разлика в кинетичната енергия е на двата товарни автомобила и
кратко продължилото съвместно преместване на носещите
алуминиеви греди между бордовата надстройка и носещата рама, се
повреждат. Част от гредите се късат, другите се изместват в посока
напред, а товарната надстройка силно удря кабината отзад и тежко
деформира задната стена и задната лява колона на кабината.
Трети етап : При последвалото кратко съвместно придвижване,
двата автомобила са спрели върху пътното платно и поради
нарушеното окачване двигателят и скоростната кутия рязко са се
върнали напред и са увредили и карето на кардана. След като
скоростите са достигнали до нула, автомобите са се установили
неподвижно.
Вещото лице е приело, след прекия оглед на удареното отзад
МПС, че т.а. И. не е бил разглобяван и няма достъп до двигателя,
картера и кормилната рейка, а в това състояние не могат да бъдат
установени увреждания по тях, за да бъде оценена степента на
6
увреждане и има ли връзка с ПТП. Сочи, че не може да бъдат
установени какви са увреждания на карданен вал, без да бъде
демонтиран от автомобила. Сочи, че е установил се само храбина на
едното каре. Категоричен е експертът, че огледалата за обратно
виждане (ляво и дясно), не са били увредени вследствие от това ПТП.
Не може да установи какви са увреждания на кормилна рейка без
разглобяване, демонтаж и разглобяване, но заключава, че
конструктивното предназначение на кормилната рейка и
разположението й, не сочи да има пряка причинна връзка с този удар.
Също така, ляв фар има увреден корпус, но без да е имал пряк контакт
с двигателя или със системи на двигателя, поради което не следва да е
бил увреден от този удар. Сочи, че не е имал достъп за визуална
оценка на картер на двигателя. Установило е вещото лице, че
носещата рама е тежко увредена, но без частично да бъде
разкомплектовано оборудването от нея и калибровка, не може да бъде
установено дали увреждането й съответства на такава за нова част.
След като подробно е посочил кои щети приема за настъпи следствие
на ПТП, вещото лице е дало заключение, че стойността за ремонта на
установените увреждания по товарен автомобил „И.“, модел “***“ №
****, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП - то
(06.03.2018г.) е била 14 230 лева. Вещото лице е определило
стойността за възстановяване на щетите по увреденото МПС към
момента на настъпилото застрахователно събитие, изчислена по
експретна оценка, като се отчете експлоатационния период на
процесния автомобил, считано от датата на производството му и
същата е в размер на 5 680 лева. Констатирало е, че застрахователят
не е изплащал обезщетение, което да е калкулирано по цени на т.н.
“доверен сервиз“, а по друг способ за оценка с цени по калкулация,
които са по - ниски от стойността по експерта оценка.
Експертът е изчислил, че обезщетението на уврежданията, ако се
калкулират от ликвидатолите по щети на застрахователя по цените на
7
т.н. „доверен сервиз“ е следвало да бъде по - високо от цена за ремонт,
а именно 8 790 лева.
Според допълнителното заключение на вещото лице инж.
Ненков минималната стойност на запазените части от увредения
автомобил е 12 968,77 лева, оценени като части втора употреба, ако се
продават поотделно, а действителна стойност на т.а. „И.“, модел
„****“ с описаното оборудване към датата на ПТП е била 18 200 лева.
С оглед на тази цена и като е съобразил размера на обезщетението за
ремонт по средни пазарни цени за уврежданията 14 230лв., е
заключил, че то надхвърля 70 % от действителната стойност на
автомобила и е налице икономически тотална щета.
В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че в
общите условия застрахователят не е посочил какъв следва за бъде
процента на запазените части, както и официално не е представил
методиката си за ликвидация на щети и е приело, че запазени части в
размер на 25% са с левова стойност 4 550 лева.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка,
въззивният състав приема следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 405 от КЗ.
Съгласно тази разпоредба, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Категорично се установи в делото, че
е настъпило застрахователно събитие, покрито от договора за
застраховка, съгласно рискова клауза „П.К.“, комбинирана с Валутна
клауза. Съгласно раздел IV, т. 7.1.2 от ОУ на ЗАД“А.Б.“ рискова
клауза „П.К.“ покрива риск пътнотранспортно произшествие (ПТП),
какъвто е процесният. Реализирането на този риск е установено с
писмени доказателства, приобщени в делото, каквито са Протокола за
ПТП и влязлото в сила НП, който доказват между кой МПС – та е
настъпило, къде е настъпило и при какви обстоятелства. Заедно с това,
в подкрепа на констатациите, които се извеждат от писмените
8
доказателства, е заключението на съдебно – автотехническата
експертиза, която е детайлизирала механизма на ПТП – то въз основа
на всички писмени и гласни доказателства в спора.
Спорът пред въззивната инстанция по правилността на
решението е концентриран основно върху това налице ли е в казуса
тотална щета и върху начина, по който следва да се определи
дължимото обезщетение.
По първия въпрос следва да се отбележи, че по клаузата на т. 98
от раздел ХIV от ОУ на ЗАД“А.Б.“, пълна загуба на ППС е налице при
частично увреждане на същото, когато разходите за възстановяване
надвишават 70% от действителната стойност към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Съгласно допълнителното
заключение на съдебно – автотехническата експертиза, при
действителна стойност на процесния товарен автомобил към датата на
ПТП в размер на 18 200 лева и разходи за ремонт по средни пазарни
цени за уврежданията 14 230лв., които разходи надхвърлят 70 % от
действителната стойност на автомобила, е налице икономически
тотална щета.
В контекста на изложеното, възражението на застрахователя във
въззивната му жалба, че при определяне на разходите за ремонта
вещото лице е включило и щети които не са в причинно – следствена
връзка с ПТП – то, е неоснователно. Установи се, както от писменото
заключение на експерта, така и от изслушването му в открито с.з., че
не е оценявал щетите, които не може да констатира, поради това, че
автомобилът не е разглобен, както и тези който той със специалните
си знания преценява, че не могат да настъпят от установения
механизъм на ПТП – то.
Решаващият състав обаче приема, че второто възражение на
застрахователя - въззивник, че отношенията между застрахования и
застрахователя следва да се уредят според приетите от тях договорки,
в съответствие с принципа за свобода на договаряне, е основателно.
9
Ето защо, във връзка с втория спорен въпрос в казуса следва са се
съобрази, че клаузата на т. 99.2.1. от раздел ХIV от ОУ на ЗАД“А.Б.“
урежда, че при щети по ППС, когато разходите за възстановяване
надвишават 70% от действителната стойност на ППС – то,
застрахователят преценява и изплаща действителната стойност на
ППС – то, но не повече от остатъчната застрахователна сума,
намалена със стойността на запазените части на ППС – то, когато то
остава в собственост на застрахования.
Предвид това следва, че от действителната стойност на ППС – то
към датата на ПТП – то 06.03.2018г., която е 18 200лв. следва да се
извади стойността на запазените части на ППС – то, която е 12 968,77
лв., за да се получи стойността на дължимото застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка „П.К.“. Това обезщетение
е в размер на 5 231, 23лв. Тъй като преди завеждане на исковете
застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 4 622, 04 лв., със
същото следва да намали общия размер на дължимото обезщетение и
така се получава, че застрахователят следва да доплати сумата от 609,
19лв.
Следва да се отбележи, че не съществува както нормативно, така
и договорно основание да се приеме, че обезщетението следва да се
намали със сумата, за която е оценен товарният автомобил в
увреденото му състояние, като една вещ. Напротив, съдът посочи
договорка, залегнала в ОУ, че от обезщетението следва да се извади
стойността на запазените части на автомобила. Този извод не се
променя от обстоятелството, че застрахователят не е ангажирал
доказателства, че увреденият автомобил е разкомплектован и неговите
части са продадени. На първо място страната не е твърдяла такъв
факт, за да й се възлага доказателствената тежест да го докаже. На
второ място, този факт е без значение за определянето на
застрахователното обезщетение, тъй като не е въведен като условие за
това, в застрахователната полица или в ОУ на застрахователя. От
10
значение е, че запазените авточасти могат да бъдат продадени по
отделно и да формират парична стойност при спазване на реда по
Наредбата за излезлите от употреба МПС и Закона за управление на
отпадаците.
Ето защо в частта за присъденото обезщетение от районния съд в
размер над 609, 19лв. атакуваното решение следва да бъде отменено и
постановено ново по същество, с което над тази сума искът да бъде
отхвърлен.
По втората въззивна жалба, касаеща решението в частта, в която
е отхвърлен искът за законната лихва, решаващият състав счита, че е
основателна, защото за всяко предявено по съдебен ред парично
взеМ.е се дължи такава за периода на разглеждане на делото от съда и
до реализирането на изпълнението на съдебното решение. Тази лихва
не е за забава на изпълнението на търговска престация от длъжника,
която се дължи в търговско правоотношение, а е за забава на
изпълнението на съдебно установено, респ. присъдено взеМ.е. Ето
защо в тази част атакуваното решение следва да бъде отменено и
постановено ново по същество, с което искът за законна лихва върху
присъденото обезщетение да бъде уважен.
С оглед изхода от въззивната проверка, ищецът следва да бъде
осъден да заплати разноски за въззивното обжалване съразмерно на
уважената част от жалбата на ЗАД“А.Б.“, който са в размер на 1 442,
95 лв., а ответникът изцяло разноските за настоящата инстанция на
„Р.Л.“ ЕООД, поради основателността на неговата жалба, които са в
размер на 25лв.
Предвид отмяната на част от осъдителната част на
първоинстанционното решение, то следва да бъде изменено и в частта
за разноските като се отмени за сумата над 103, 56 лв. за присъдените
разноски на „Р.Л.“ ЕООД и се присъдят на ЗАД“А.Б.“ такива в размер
на още 1 070, 02лв.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №906198 от 24.02.2022 г. по гр.д.№1310/2020
г. по описа на РС Благоевград, в частта, в която е осъдено
Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, с ****,
представлявано от А.Б.А., П.Д.П. и О.Ц.П., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 59 да заплати на „Р.Л.“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.
„Г.С.Р.“ № 14, представлявано от Л. И. Ч. със съдебен адрес гр. С., ул.
„Ч.“ № 52, ет. 4, aп. 11 чрез адв. П. И. Г. дължимо застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди на товарен
автомобил марка „И.“, модел „***“ с регистрационен номер ****,
застрахован по договор за имуществена застраховка "Каско" по клауза
„П.К.“ с номер на застрахователната полица 17-0300/307/5002197,
настъпили в следствие на ПТП от 06.03.2018г. над сумата от 609, 19лв.
до уважената сума от 9 027, 97лв., както и в частта за законна лихва,
считано от датата на представяне на доказателства пред
застрахователя за прекратяване на регистрацията на товарния
автомобил до окончателното изплащане и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля иска на „Р.Л.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Г.С.Р.“ № 14,
представлявано от Л. И. Ч. със съдебен адрес гр. С., ул. „Ч. ** чрез
адв. П. И. Г. против Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“
АД, с ****, представлявано от А.Б.А., П.Д.П. и О.Ц.П., със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 59 за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на
товарен автомобил марка „И.“, модел „***“ с регистрационен номер
****, застрахован по договор за имуществена застраховка "Каско" по
клауза „П.К.“ с номер на застрахователната полица 17-
0300/307/5002197, настъпили в следствие на ПТП от 06.03.2018г. за
12
сумата над 609, 19лв. до уважената сума от 9 027, 97лв. , както и в
частта за законна лихва, считано от датата на представяне на
доказателства пред застрахователя за прекратяване на регистрацията
на товарния автомобил до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение №906198 от 24.02.2022 г. по гр.д.№1310/2020
г. по описа на РС Благоевград, в частта, в която е отхвърлен искът за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, с
****, представлявано от А.Б.А., П.Д.П. и О.Ц.П., със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 59 да заплати на „Р.Л.“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.
„Г.С.Р.“ № 14, представлявано от Л. И. Ч. със съдебен адрес гр. С., ул.
„Ч. ** чрез адв. П. И. Г. законна лихва върху обезщетението от 609,
19лв., считано от предявяване на исковете – 27.07.2020г. до
окончателното му изплащане.
ОТМЕНЯ Решение №906198 от 24.02.2022 г. по гр.д.№1310/2020
г. по описа на РС Благоевград, в частта, в която Застрахователно
акционерно дружество „А.Б.“ АД, с ****, представлявано от А.Б.А.,
П.Д.П. и О.Ц.П., със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„К.А.Д.“ № 59 е осъдено да заплати на „Р.Л.“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Г.С.Р.“ № 14,
представлявано от Л. И. Ч. със съдебен адрес гр. С., ул. „Ч.“ № 52, ет.
4, aп. 11 чрез адв. П. И. Г. разноски за първоинстанционното
производство над сумата от 103, 56 лв. до присъдената такава от 1534,
75 лв.
ОСЪЖДА „Р.Л.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, ул. „Г.С.Р.“ № 14, представлявано от Л.
И. Ч. със съдебен адрес гр. С., ул. „Ч. ** чрез адв. П. И. Г. да заплати
на Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, с ****,
представлявано от А.Б.А., П.Д.П. и О.Ц.П., със седалище и адрес на
13
управление гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 59 още 1 070, 02лв. разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, с
****, представлявано от А.Б.А., П.Д.П. и О.Ц.П., със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 59 да заплати на „Р.Л.“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.
„Г.С.Р.“ № 14, представлявано от Л. И. Ч. със съдебен адрес гр. С., ул.
„Ч. ** чрез адв. П. И. Г. разноски за въззивното производство в размер
на 25лв.
ОСЪЖДА „Р.Л.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, ул. „Г.С.Р.“ № 14, представлявано от Л.
И. Ч. със съдебен адрес гр. С., ул. „Ч. ** чрез адв. П. И. Г. да заплати
на Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, с ****,
представлявано от А.Б.А., П.Д.П. и О.Ц.П., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 59 1 442, 95 лв., разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14