Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
02.12.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №12740/20г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по частна жалба от З.А.Д.ЗАД
„ОЗК – З.АД ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** чрез АД „Г.И П.“,
представлявано от С.С.управител адрес гр.София, р-н Слатина, ул.“********против
Постановление изх.№8222/06.10.2020г. по ИД №20208390400533 на ЧСИИ.М.-К.с район
на действие – Софийски градски, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по
изпълнителното дело до сумата от 200лв., както и определения по изпълнителното
дело размер на таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Частният жалбоподател твърди,
че исканият адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото. Извършените действия не били необичайни и не
налагали определянето на такова възнаграждение.
Иска се намаляване размера на адвокатския
хонорар до минимално дължимия според чл.10 т.1 от Наредба №1/2004г. за
мин.размери на адв.възнаграждения, като бъде редуциран до сума в размер на
200лв.
Съответно счита, че определената по т.26 от
Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна.
Прави възражение, че включването на
адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по
изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата е
незаконосъобразно, тъй като материалният интерес върху който се изчислява
пропорционалната такса е само присъденото вземане по изпълнителния лист.
В условията на евентуалност моли да бъде
намалено адвокатското възнаграждение като да бъде коригиран и размера на
начислената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски
за обжалване по приложен списък по чл.80 ГПК.
В законов срок е не е постъпило възражение от
ответника по жалбата – взискателя М.Д..
Съдебният изпълнител е изложил мотиви
съгласно чл.436, ал.3 относно неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е
подадена в срок, против подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Изпълнително дело №20208390400533 на ЧСИИ.М.-К.е
образувано по молба на М.И.Д., чрез адв.Б.Ч.въз основа на издаден изпълнителен
лист от 15.09.2020г. по гр.д.№9447/2015г. по описа на Софийски градски съд, по
силата на който ЗАД „ОЗК – З.АД, е осъдено да заплати на М.И.Д. сумата от 2 182,86лв.
на осн.чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 от ЗА вр. чл.7 от НМАВ пред първа инстанция и
сумата от 8 790лв. адвокатско възнаграждение за следващите две инстанции.
Към молбата е приложен Договор за правна
защита и съдействие от 25.09.2020г., по силата на който взискателят М.И.Д. е
упълномощила адв.Б.Ч.да я представлява във връзка с образуване и водене на
изпълнително производство и процесуално представителство с договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.
На 25.09.2020г. е било образувано изп.дело №20208390400533
на ЧСИИ.М.-К..
ЧСИК.е приела като разноски по делото
предявения адвокатски хонорар в размер на 700лв.
Установява се, че на 28.09.2020г. е била
изпратена до длъжника Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20208390400533,
в която е посочено, че общото му задължение по образуваното изпълнително дело
възлиза на сума в размер на 12 954,30лв., в която сума е включено
адвокатско възнаграждение по изп.дело в размер на 700лв. и изпълнителни такси и
разноски в полза на ЧСИ в размер на 177лв. и пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 1104,44лв. с ДДС.
Изпратено е на 28.09.2020г. запорно съобщение
до О.Б.АД гр.София за налагане на запор на посочените суми върху банкови сметки
на З. „О.“ АД.
От приложеното платежно нареждане от 30.09.2020г.
е видно, че З. „О.“ АД е превело по сметка на ЧСИК.дължимата сума в пълен
размер.
С Възражение вх.№6724/05.10.2020г. до
съдебния изпълнител З. „О.“ АД е изложило съображения за прекомерност на адвокатския
хонорар и на присъдената пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ,
като е поискало от съдебния изпълнител да измени постановлението си за
разноските в тази му част, като намали адвокатския хонорар до предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 200
лева и съответно да бъде коригирана и пропорционалната такса.
С Постановление от 06.10.2020г. съдебният
изпълнител е уважил частично възражението на З. „О.“ АД и е намалил адвокатското
възнаграждение от 700лв. на 629,59лв., а пропорционалната такса от 1104,44лв. с
ДДС на 1099,38лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното.
Задължението на длъжника да понесе разноските
по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл
произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на
взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е
проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е.,
за неоснователно причинени имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното
производство.
Дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни
действия, които съдебният изпълнител прецени, че са били извършени, както и с
оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл.7 ал.2, което в процесния случай, с оглед дължимата по
изпълнителния лист сума от 10 972,26лв. е в размер на 859,16лв.
В процесния случай се установява, че освен
подаването на молба за образуване на изпълнително дело и посочването в нея на
способа за изпълнение, съобразно разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК,
процесуалният представител на взискателя не е искал извършване на други
изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не
се отличава с фактическа и правна сложност.
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът не дължи разноските за адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10, тъй
като безспорно не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от
взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка ***. Това е така, тъй
като е налице доброволно изпълнение.
Ето защо жалбата се явява основателна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200лв., до
който размер ще следва да бъде намалено.
Относно второто възражение в жалбата на З. „О.“
АД, касаещо пропорционалната такса на ЧСИ К., настоящият състав намира за неоснователно по следните
съображения.
Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява
направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника
съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със
сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради
това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален
интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума”
по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед
това тези разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от взискателя
такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на
практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо)
в този смисъл е решение № 278 от
25.06.2012 година по гр.дело № 414/2012 година на ВКС, ІV ГО.
Дължимата от жалбоподателя пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на сумата от 913,82лв. без ДДС, с ДДС се
получава 1096,58лв., формирана на базата на материалния интерес по делото от 11 172,86лв.,
съобразно изпълнителния лист. Очевидно този размер е получен като изчислен
върху материалния интерес - 100лв.+8% за
горницата над 1000лв. с включено адвокатското възнаграждение на взискателя.
По тези съображения депозираната жалба следва
да бъде преценена като основателна. Дължимите от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение на този етап от изпълнителното производство следва да
се намалят до сумата от 200 лева.
По изложените съображения, обжалваното
Постановление на ЧСИК.за разноските по изпълнително дело №20208390400533,
следва да бъде изменено, като размерът на адвокатското възнаграждение,
заплатено от взискателя бъде намален от 629,59лв. на 200лв. и пропорционалната
такса от 1099,38лв. на 1096,58лв.
По разноските.
Искането е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение по следните съображения. Производството е образувано въз
основа на жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят не е дал
повод със своето поведение за същото. Ето защо той не може да носи отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК. В производството по разноските
страните не си дължат такива, тъй като не се допуска кумулиране на нови
задължения и разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение /определение
№489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д.№3926/2017г. четвърто ГО на ВКС.
По изложените съображения Софийският градски съд, на основание чл.437
във вр. чл.435,ал. 2 от ГПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 06.10.2020г.
по изпълнително дело №20208390400533 на ЧСИИ.М.К.с рег. №839 и район на
действие СГС, в частта, в която по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е определен
размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от
200 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 ГПК
размера от 629,59лв. до сумата от 200 лв. размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя М.И.Д., дължими на този етап от развитието на
производството по изпълнително дело №20208390400533 на ЧСИИ.М.К.с рег. №839,
възложени от ЧСИ в тежест на длъжника по изпълнението ЗАД „ОЗК – З.АД ЕИК ********със
седалище и адрес на управление *** чрез АД „Г.И П.“, представлявано от С.С.управител
адрес гр.София, р-н Слатина, ул.“********.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.