РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№1024
Град Пловдив, 07 юни 2022
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3292 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК
във връзка с чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС//.
Постъпила е жалба от „Комбаре Голд
Фрукт“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: ***,
представлявано от управителя Д.И.Г., против заповед за налагане на ПАМ № ФК-327*0014506/ 21.09.2021г. на началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят намира заповедта за издадена
в противоречие с материалния закон, при липса на мотиви, както и е нарушено
изискването за целесъобразност. Твърди се неточност на фактическата обстановка
по повод твърдяното нарушение – неиздаването на касов бон за извършена покупка
от страна на длъжностното лице на НАП. Твърди се, че действително на 20.09.2021
г. около 4,30 часа от извършилия проверката е закупена щайга грозде и една гага
царевица, но не била вярна констатацията, че не е бил издаден касов бон. Твърди
се, че служителката на дружеството е издала касов бон за закупеното грозде на
стойност 17,70 лв., видно от представения касов бон в копие, а по-късно и в
оригинал от дата 20.09.2021 г. в 4:32ч. Посоченото обстоятелство не е било
отчетено от административния орган. Посоченото от своя страна е довело до
необоснованост на заповедта, доколкото не било посочено колко е било заплатено
за гагата царевица. Посочва, че проверяващият не е приел касовият бон, нито е
отчел обясненията на служителката относно функционирането на касовия апарат. В
тази връзка се твърди, че на датата на проверката артикулът „царевица“ не е бил
въведен в групите стоки за продажба в касовия апарат, поради което и не е бил
издаден касов бон за гагата царевица, която се твърди да е на незначителна
стойност. Твърди се, че няколко дни по-късно в касовия апарат е въведена като
група стоки и царевицата. Посочва също, че големината на търговската площ не
отговаряла на посоченото, тъй като в тази площ влизали санитарен възел, офис
пространство, каса и място за амбалаж, поради което реалната търговска площ
била много по-малко. Посочва също, че цената на стоките е такава, тъй като се
търгува предимно с търговци, тъй като обектът е на борса за зеленчуци и
плодове. Счита твърденията за наличието на високи обороти за погрешно, тъй като
от представените доказателства ставало ясно, че дружеството реализира оборот от
около 400-600 лева на ден.
Според жалбоподателя административният
акт няма мотиви, с които да бъдат обосновано налагането на мярката с
продължителност от 14 дни. Счита изложените такива за безпочвени и неотговарящи
на истината. Така например твърдението, че мястото е с интензивен човекопоток
не отговаря на истината, тъй като на тържището в с.Плодовитово търгуват преди
всичко търговци и се продава „на едро“, поради което и общият оборот на
дружеството за м.септември 2021 г. е в размер на 4495,04 лв., от които продажби
на физически лица – нетърговци са 127,64лв., а за търговците се издава касов
бон и фактура.
Твърди, че затварянето на обекта за 14
дни би било във вреда единствено на жалбоподателя, а повтарянето на еднакви
фрази в мотивите не могат да се приемат като адекватно мотивиране на
административния акт. Посочва и липсата на мотиви относно продължителността на
наложената ПАМ, като в заповедта чисто бланкетно е посочено, че срокът е
съобразен с целената превенция и необходимостта от създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца. В тази връзка твърди, че
липсата на група стоки „царевица“ във ФУ е било отстранено своевременно, а за
контролната покупка на гроздето е бил издаден касов бон.
В тази връзка твърди, че е в тежест на
ответника е да докаже предпоставките, които обуславят налагането на ПАМ, както
и че са налице трудно поправими вреди. Счита за неправилен извода на
административния орган, който е издал заповедта за налагане на ПАМ , че е необходимо
затваряне на обекта и забраната на достъпа до него за 14 дни ще коригира
поведението на дружеството относно спазване на отчетността и начисляване на
дължимите данъци. Счита, че няма данни, от които да се направи извода за
предприемане изпълнение на запечатване на обекта, за да бъде предотвратена
вреда, защото при това нарушение не са възниквали вреди за фиска. В съдебно
заседание се представлява от адв. К.. По тези съображения претендира отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП., представлявано от ст.юрисконсулт Б.
оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед и
неоснователност на жалбата с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представя писмени бележки.
Окръжна прокуратура - Пловдив не
встъпва в процеса.
Административен съд – Пловдив в
настоящия си състав намира жалбата за допустима, тъй като решението на
по-горестоящия орган е връчено на управителя на 12.12.2021 г., а жалбата е
подадена на 22.12.2021 г. При оспорване на неблагоприятен административен акт
от адресат и в срок, жалбата е допустима за разглеждане по същество.
Процесната заповед е издадена от началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на
органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020г. и
ЗЦУ – 1157 от 27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /37-38 л. по делото/,
с която в т.1 са определени: „Директорите на дирекции „Контрол“ в
териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП“, да издават
заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване
на обект по чл.186 ЗДДС.
Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1
с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
С процесната заповед е наредено
запечатване на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – на обект
„Склад 18“, находящ се в Тържище Плодовитово, с.Плодовитово, общ.Братя
Даскалови, стопанисван от „Камбаре – Голд Фрукт“ ЕООД, с ЕИК ********* е
констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба.
При проверката е установено следното:
на 28.09.2021г. в 4:22 ч. е извършена контролна покупка на една касетка грозде
и една гаца царевица на обща стойност 30лв. в брой, платени от Д.П. –
проверяващ, преди легитимацията, като не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № 1 от 13.12.2006 г. на МФ.
Видно от представените доказателства -
изведен е дневен финансов отчет от проверяващите, е видно, че на същата дата –
20.09.2021 г. има две продажби на грозде – от 4:32 за сумата от 17,70 лв., от
04:40ч за сумата от 106 лв. и една продажба на праскови от 04:46 за сумата от
101 лв.
Отбелязано е, че извършеното нарушение
води до неотразяване на приходи. За установените факти и обстоятелства е
съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0014506/20.09.2021г. на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Неизпълнението на установените с
наредбата изисквания обективно представлява нарушение, като в случая
констатациите за извършени нарушения са потвърдени с приложените към КП
доказателства. Установените при проверката факти са квалифицирани за нарушение
на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС –
основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС за прилагане на ПАМ.
Изложени са мотиви в заповедта относно
продължителността на срока при съобразяване определеният от законодателя размер
от 14 дни, което показва значимостта на охраняваното обществено отношение. Продължителността
на срока е определена с оглед
начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното
деяние и индиректно със степента на неговата обществена опасност. Посочва се,
че в конкретния случай неотчитането на
приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не
позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания
търговец. Предвид неиздаването на касова бележка и като бъдат преценени
местоположението на търговския обект – склад за продажба на плодове и
зеленчуци, находящ се на Тържище за плодове и зеленчуци с. Плодовитово – място
с интензивен човекопоток, големината и вида на обекта – с търговска площ около
66 кв.м., с възможност за реализиране на големи обороти, предвид сезонния асортимент
и повишеното търсене на предлаганите в обекта стоки – грозде, праскови,
царевица на достъпни цени. Посочено е, че с това поведение проверяваното лице
накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата,
тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като
последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.
Посочва се, че с настоящото нарушение
се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Издаването на
фискална касова бележка, наличието на законоустановените реквизити на фискалния
бон, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ,
съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от
или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС са все
нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и /или управляващи
търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки.
Според него извършеното деяние, както и поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина, както и наличието на организация в търговския
обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. От свия
страна целта на конкретната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.
Мотивирал се е и с обстоятелството, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни и труд но поправи ми вреди, които засягат пряко интересите на държавата,
поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно
определяне на дължимите налози. Посочено е, че за извършване на тази промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
Според административния орган срокът,
за който се налага ПАМ е съобразен принципът на съразмерност, като е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността от търговеца, целта му е промяна в начина на извършване на
дейността в конкретния обект, а като пряк резултат - правилно отразяване на
оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи, съдържащите се в
издаваните касовите бележки нормативно установени реквизити и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
В хода на производството от страните
се ангажираха свидетелски показания и писмени доказателства.
Свидетелката С.В.Г. посочва, че работи
във фирмата на съпруга си – имат склад за плодове и зеленчуци на борсата в с.
Плодовитово. Представлявало складово помещение, не много голямо. Посочва, че в
сградата имало офиси и санитарно помещение. Нямало място за много стока, която
да се разполага. Работят само свидетелката и съпругът й. Спомня за проверката
от НАП. Станала нелепа случка. Господин си купил каса грозде и гаца царевица. В
момента, в който издавала касова бележка, се оказало, че няма група за царевица
на касовия апарат. До момента не били продавали царевица в склада. За първи път
съпругът й купил царевица с необходимите документи. Посочва, че издала бележка
за гроздето и прибрала царевицата, защото така не могла да я продава. Служителят
на НАП обаче не признал това. Посочва, че не се е представил. Легитимирал се 20 минути, след
като купил стоката. Не приел и бележката. Посочва, че на касовата бележка
отразила килограмите на гроздето, което проверяващият купил, но не помни на
каква стойност били, около 16 лв. Фирмата работела с фактури, документи и
реални обороти. Имало фактура за закупуването на царевицата, тъй като няма как
да бъде продадена, без да бъде отчетена. Впоследствие въвели категория царевица
на касовия апарат, още на следващия ден. Трябвало да се обади предварително във
фирмата и да занесе касовия апарат да го направят. Посочва, че царевицата не
била закупена от май месец, а от септември месец, от предишния ден или от
няколко дни преди проверката била. За първи път през септември месец продавали
царевица. Царевицата била прясна, на кочан, за варене. Посочва, че в протокола
не е попълнила възражения, защото съпругът й го нямало, много се притеснила,
служителят на НАП бил неотзивчив на нейните въпроси и решила да не го разпитва,
за да не си навлече повече проблеми. Посочва, че си продавали всичко така,
както е купено, по фактура. Приложени били всички документи. Към момента на
проверката в склада имало стока за до 500 лв., което било малко за един склад. Посочва,
че когато не се продавала, стоката се изхвърляла. Счита, че санкцията е
неадекватна, при положение, че се случва за първи път.
Свидетелят Д.М.П. посочва, че проверката
на фирмата си я спомня - обектът бил стандартен склад, клетки, в новата част на
борсата в с. Плодовитово. Не знае колко е голям като площ. В момента на
проверката там било само едно лице, приело плащането, като посочва свидетелката
Г.. В обекта имало едно фискално
устройство. По време на проверката минавали клиенти, влизали и разглеждали
стока. По спомен имало два вида грозде, палет с царевица, ябълки. Не бил пълен
на максимален капацитет складът. Свидетелят закупил грозде и царевица на
стойност 30,00 лв. Не може да посочи кое колко е струвало. Не му издали касова
бележка за нищо. Единственото, което му предоставила госпожата, било хвърчаща
бележка, написана кое колко струва и колко тежи. Посочва, че тази бележка в оригиналната
преписка я има, не може да каже дали е приложена по делото тази бележка. Платил
стоката и помолил госпожата да изкарат стоката на рампата отпред и от там да си
я вземат с колата. Когато плащал, бил вътре в склада. Той и колегата му имали и
други проверки. Направили контролните покупки, след това взели колата. Влезли на
борсата с колата втори път. Стоката не я бил прибирал. Директно влязъл в склада,
легитимирал се и започнали проверката.
По делото от страна на ответника се
представи в оригинал ръчно изписана „хвърчаща“ бележка, за която свидетелят П.
твърди да му е била издадена при покупката за стока грозде от 11,800 кг на цена
1,50 лв. за кг в размер на 17,70лв. и за царевица 25 броя на стойност 0,50 лв.
за брой в размер на 12,50лв., като е посочена под черта обща стойност от 30лв.
Представи се също от жалбоподателя и оригинал на фискален бон-копие от
20.09.2021 г. в 4:32ч за стока грозде в размер на 17,70лв., представено в копие
на л.9 по делото.
При така събраните доказателства, съдът
намира за установено следното.
Нормата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
"а" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба. В чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
В процесния случай при извършената
контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за
извършената от приходния орган проверка, както и е установено неиздаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, каквото не се спори по делото,
че в търговския обект е било налично и работещо или касова бележка ръчно от
кочан. Това обстоятелство, установено и обективирано в протокол от извършена
проверка от приходните органи и въз основа на нея е издадена и процесната
заповед за ПАМ.
При служебната преценката на
законосъобразността на атакувания административен акт съдът констатира, че
същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са
процесуалноправните и материалноправни предпоставки за издаването и е
съобразена с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон или указ - чл. 23 от ЗАНН. Нормите на чл. 186 и
чл. 187 от ЗДДС регламентират държавна принуда за защита на особено важен
държавен интерес – гарантиране на постъпленията във фиска чрез спазване на
фискалната дисциплина. Целта на налагането на ПАМ е за преустановяване и/или
предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което
имат превантивен характер.
Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС, ПАМ "запечатване на обект за срок до тридесет
дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В настоящият случай,
дружеството жалбоподател след като не е изпълнило задължението си за всяка
продажба да издава фискален бон от фискално устройство, е нарушило разпоредбите
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Мярката, респ. заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е наложена с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от
тях.
При тези факти съдът намира, че са
налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка
запечатване на обект- в случая 14 дни и произтичащата от това последица за
забрана за достъп до него. Условието, което поставя цитираната правна норма,
послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна
мярка, е дружеството да е допуснало нарушение на установения законов ред или
начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на
съответен документ за продажба - в случая фискален касов бон или касова бележка
от кочан, което представлява административно нарушение на чл. 185, ал. 1 ЗДДС
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В конкретния случай безспорно се
установява въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че за
извършената контролна покупка в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект
не е издадена фискална касова бележка за закупената стока в размер на 30 лв.
Действително, по делото се представят
доказателства - оригинал на фискален бон-копие /представената разпечатка от
КЛЕН отчет в хода на проверката е идентична с тази, представена в оригинал от
жалбоподателя/, от които е видно, че има извършено отразяване на покупка на
стока грозде от 11,800 кг на стойност от 1,50лв. за килограм в размер общо на
17,70лв. от дата 20.09.2021 г. в 4:32ч. В същото време е посочено, че
контролната проверка е извършена в 4:22 ч, т.е. десет минути по-рано. В този
смисъл съдът кредитира показанията на свидетелката Г. в частта относно
твърдението, че извършила такова отразяване на покупката на грозде в касовия
апарат. Същото обаче не е било сторено при извършеното плащането на стоките, а
по-късно, което се установява от показанията на св. П. и представената ръчна
бележка за закупените продукти, приета също в оригинал по делото, неоспорена от
страните, а именно, че при покупката не е била издадена касова бележка от ФУ
или от кочан с ръчни касови бележки съобразно изискванията на Наредба Н-18/
2006г. Установява се безспорно, че клиентът /в случая проверяващ/ е заплатил
стоката, без да има издадена за нея касова бележка, и я е оставил пред склада
на жалбоподателя, като е отишъл с колегата си да вземат колата.
Не се спори също, че в търговския
обект е инсталирано и регистрирано касово фискално устройство. Издаването на
фискална касова бележка за извършената покупка и плащане в брой е било дължимо,
но това не е сторено. Поради това следва да се приеме, че са налице всички
предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение
по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, административният орган налага принудителната
административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление и дали издаденото
такова ще влезе в сила). Принудителната административна мярка има превантивен
характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
При указаната доказателствена тежест
за страните, от страна на жалбоподателя не се опроверга описаната в заповедта
фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната
преписка. По делото е приложен протокол за извършена проверка, който е съставен
по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им,
и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал.
1 ДОПК.
Установяването на нарушението е
достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна
мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В този смисъл образуването на
административнонаказателно производство по ЗАНН със съставяне на АУАН не е
условие /предпоставка/ за налагане на мярката, а неиздаването на наказателно
постановление не е обстоятелство, което има значение и отношение към
законосъобразността на издадената ПАМ, тъй като по същество с нея се установява
отговорност, различна от административно-наказателната отговорност по ЗАНН. За
издаването на процесната заповед по реда на чл. 186 ал. 1 т. 1, б.
"а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на
предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, което
в случая е несъмнено.
Не се споделят възраженията на
жалбоподателя, че посоченият размер на ПАМ от 14 дни не е бил съобразен при
издаването на заповедта, както и че липсват мотиви в тази връзка.
Подробно и обосновано
административният орган се е мотивирал относно прилагането на ПАМ за срок от 14
/четиринадесет/ дни, като цел на ПАМ е да гарантира спазване законовите норми и
осигуряване на бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти. При определянето на срока
е съобразен принципа на съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца във връзка с отчетеното
нарушение на законодателството, а в случая и за едната от стоките - въвеждането й в
паметта на касовия апарат. Тук е мястото да се посочи, че посоченото
невъвеждане на стока в касовия апарат води до невъзможност не само да се отрази
продажбата й, но и до невъзможност при продажба да се проследи аналитично каква
стока е била продадена. Поради тази причина обстоятелството, че царевицата е
била закупена предишния ден, за което се представя фактура, не е основание за
малозначителност на деянието. След като царевицата е била закупена с цел
продажба, следвало е, преди да бъде предложена за продажба, търговецът да е
сторил необходимото продажбата от тази стока да бъде надлежно отразявана във
фискалното устройство.
Не се споделят и възраженията на
жалбоподателя, че не е налице голям човекопоток, тъй като дружеството работело
предимно с фирми, на които се издавали фактури. Всеизвестно е, че при продажба
на стоката на друг търговец, доставчикът следва да издаде фактура, която от
своя страна неминуемо е съпроводена с касова бележка, т.е. няма как при
издаването на фактура да не бъде издавана касова бележка от ФУ. Предвид
посоченото, очевидно, че в случаите като процесния в обект склад на тържище,
проблемът стои при продажбата на стоки на нетърговци или иначе казано за лични нужди на физически лица, при които не
се издава фактура. Поради това съдът не възприема доводите на жалбоподателя, че
тъй като оборотът му при продажба на стоки на физически лица бил малък, то наложената
мярка била несъответна. Предвид установеното нарушение, съдът не може да знае
какъв точно е оборотът на дружеството от продажба на физически лица.
Целта на срока също така е промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ
документи и предаване на изискуемите данни към НАП. Издаването на съответен
документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски
обекти и неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходните
органи и не позволява установяване на фактически реализирания оборот.
Освен това ПАМ е приложена
своевременно при констатиране на допуснато нарушение, съгласно изискванията на чл.22 ЗАНН, наложена е по отношение на обекта, където е констатирано нарушението, а
не по отношение на цялата търговска дейност на дружеството.
Относно възраженията за несъответствие
на площта на склада с реалната търговска площ, съдът намира, че наличието на
тоалетна и офис в обекта е несъществено относно разликите в площта и размера на
наложената ПАМ, а и не е реално доказано по делото с надлежни доказателства.
Относно преценката за
законосъобразност на решението на административния орган относно определянето
на конкретния срок, която съгласно чл. 169 АПК изисква проверка за това
разполага ли административният орган с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност. Според мотивите на Тълкувателно решение №
4/22.04.2004 г. по тълк. дело ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС преценката за
законосъобразност включва в себе си и отговор на въпроса дали административният
орган не е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна
самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Безспорно
административният орган разполага с оперативна самостоятелност при определяне
на конкретния срок на ПАМ в рамките на регламентирания от чл. 186, ал. 1 ЗДДС
максимален срок „до 30 дни”, а 14-дневният срок, посочен в заповедта,
съответства на тежестта на нарушението с оглед установените по делото факти.
Следва да се посочи също, че ПАМ няма
санкционен характер и се налага с оглед обективно извършване на нарушение,
каквото в случая е било осъществено без съмнение. В съдебната практика е
възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение
на административноправни задължения е независима и самостоятелна от
административната принуда като вид държавна принуда. В случая наличието на неспазването
на установеното задължение по см. на чл.3 ал.1 от наредбата относно
задължението за издаване на фискална касова бележка е безспорно, поради което
са налице установените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186 ал.
1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
Предвид изложеното съдът намира жалбата
за неоснователна, поради окето следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото и претенциите
на страните за разноски, същите следва да бъдат присъдени на ответника. В този
смисъл следва жалбоподателят да бъде осъде да заплати юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК - изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с
препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Комбаре
Голд Фрукт“ ЕООД, с ЕИК *********, с
адрес: ***, представлявано от управителя Д.И.Г., против заповед за налагане на
ПАМ № ФК-327*0014506/ 21.09.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности”
Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Комбаре Голд Фрукт“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано
от управителя Д.И.Г., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100
/сто/ лева, представляващи възнаграждение за юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :