№ 163
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110142699 по описа за 2022 година
при секретаря К. Купенова
Страни в производството са ищецът Ц. С. В. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Младост,
бл.96,вх.4, ап.70, чрез адв. Н. и „*** СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. Ястребец
№23Б.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника, за
признаване за установено, че е погасена по давност възможността за ответника да събере
принудително от ищеца суми в общ размер 3636,44лв., от които 2000,01лв.- за главница за
доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 84916– ап.70, находящ се в гр.
София, ж.к. Младост, бл.96,вх.4; 1636,43лв. - обезщетение за забава, които суми ответникът
претендира извънсъдебно от ищеца за периода 1.12.2013г.-29.2.2016г.
Евентуално ищецът твърди, че не дължите сумите поради липса на облигационно
отношение между страните.
В срока по чл.131 „*** СОФИЯ“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който признава,
че е погасена по давност възможността му да събере принудително от ищеца посочените
суми. Твърди, че ищецът е собственик на имота, поради което е потребител на доставената
топлинна енергия. Възразява, че за част от периода и сумите исковете са недопустими, тъй
като за тях има постановено влязло в сила съдебно решение по гр.д. №52835/2019г.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че има правен интерес от предявяване на
иска.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуване на валидно облигационно
отношение между страните при общи условия, по силата на което „*** София” ЕАД доставя
топлинна енергия в топлоснабдения имот в процесния период.
1
Не е спорно между: размерът на задълженията за исковия период, че същите са отразени в
счетоводството на ответника, че ответникът ги претендира извънсъдебно от ищеца, както и
че възможността за принудително събиране на исковите суми е погасена по давност.
След служебна справка съдът установи, че по гр.д. №52835/2019г. е постановено
влязло в сила осъдително решение, с което Ц. С. В. е осъдена да плати на „*** София“ ЕАД
сумите 1 288 лева като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр.София и абонатен № 084916 ведно със законна лихва от 13.09.2019г. до изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава върху стойността за доставена от дружеството
топлинна енергия в размер на 212.22 лева за периода от 15.09.2016г. до 26.03.2019г., 22
лева за стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2015г. до
30.04.2018г. ведно със законовата лихва от 13.09.2019г. до окончателното плащане и
обезщетение за забава от 5.81 лева за 15.09.2016г. до 26.03.2019г.
За горните суми исковата молба е върната с разпореждане, влязло в сила на 15.11.2022г.
Задълженията, които остават предмет на делото, са за периода 1.12.2013г.-30.4.2015г. и за
сумите 712,01лв. главница и 1424,21лв. – обезщетение за забава. Ответникът не спори, че са
погасени по давност.
Долколкото ответникът е признал, че вземанията са погасени по давност, искът е
основателен и следва да се уважи, а евентуалното основание за липсата на облигационно
отношение не следва да се разглежда.
Относно разноските:
Съгласно Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Маргарита Георгиева: „не следва да се счита, че ответникът е дал повод
за водене иск с включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя
съобщения за наличие на парични задължения, тъй като изтичането на давността не
прекратява самото субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането
продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо
(чл. 118 ЗЗД). Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква
кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ.
оспори предявения основателен иск. Кредиторът не отговаря за разноските, направени в
исковия процес, ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от
възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин
да избегне съдебния процес. В случая липсват данни ищецът да се е позовал извънсъдебно
пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, респ. срещу него да са заведени
съдебни производства за събиране на вземането. Същевременно, предявеният в настоящото
производство иск не е бил оспорен от ответника, поради което е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК и ответникът не дължи на ищеца заплащане на разноските по делото.
2
По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017
г., І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч.
гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ
г. о. на ВКС и др. Според приетите правни разрешения, с предявения отрицателен
установителен иск за погасяване на възможността за принудително събиране на вземането,
длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на
давността вземането продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата
на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо (чл. 118
ЗЗД). Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на
пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение
за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако
длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено
(вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).
Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането
на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Действията на
кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за
него да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на
длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение
на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или
негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност.“
С оглед на изложеното и доколкото не се установява ответникът да е предприемал
изпълнителни действия, съдът намира, че разноски на ищеца не се дължат. Дължат се
разноски на ответника в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Ц. С. В. с ЕГН **********, гр. София,
ж.к. Младост, бл.96,вх.4, ап.70, чрез адв. Н. срещу „*** СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София,
ул. Ястребец №23Б, че е погасена по давност възможността за ответника да събере
принудително от ищеца суми в общ размер 2136,22лв., от които 712,01лв..- за главница за
доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 84916– ап.70, находящ се в гр.
София, ж.к. Младост, бл.96,вх.4; 1424,21лв. - обезщетение за забава, които суми ответникът
претендира извънсъдебно от ищеца за периода 1.12.2013г.-30.4.2015г.
ОСЪЖДА Ц. С. В. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Младост, бл.96,вх.4, ап.70, чрез адв.
Н. да плати на „*** СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. Ястребец №23Б, да плати на ***
с ЕГН **********, гр. София, ул. Солун №43, вх.А, ап.9 сумата 100лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4