Р Е Ш Е Н И Е
№260824
15.03.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV гр. състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря: Елена Неделчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 9805 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск от „Мултиком” ООД
срещу „Домейн Трейдинг” ООД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1253,05
лева,представляваща стойността на доставени ВиК материали, за които е издадена
фактура № **** г., както и сумата в размер на 52,56 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 03.01.2020 г. – 01.06.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – ****
г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г. по ч. гр. д. № **** г.
по описа на Районен съд Пловдив, ***
гр.
с-в.
В исковата молба се излагат
съображения, че на *** г. ответникът е закупил от ищеца ВиК материали на обща
стойност 1253,05 лева с ДДС. Стоките били закупени от търговския обект – склад
за продажби, на ищца, и получени от единия от *** при ответното дружество – Д. Н..
За извършената прокупко-продажба ищецът издал фактура № ***/*** г., в която
подробно били описани по вид, количество и единична цена закупените стоки. Задължението
следвало да бъде заплатено по банков път на датата на подписване на фактурата,
но изпълнение на същото не последвало. Поради изложеното ищецът депозирал
Заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № **/*** г. по описа на Районен съд Пловдив. По посоченото
дело била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу която длъжникът възразил. Поради тази причина за ищецът възникнал правен
интерес от претендиране на процесните суми в производство по чл. 422 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от „Домейн Трейдинг“ ООД, с който се излага становище,
че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се, че е постигнато
съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на ВиК материали. Признава
се, че Д. Н. – *** при ответнотно дружеството, е подписал фактурата и е получил
движимите вещи, но посоченото действие не било извършено в качеството му на ***
на ***, а на друго ***. Оспорва се наличието на представителна власт на
съдружника. Признава се, че посочената във фактурата сума не е изплатена от
ответника на ищеца. Излагат се доводи, че фактурата не е осчетоводена, както и
че ВиК материалите не са влагани в обект. Досежно обезщетението за забава, се
възразява, че в издадената фактура липсва падеж на задължението.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** по
описа за *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр. с-в., образувано по депозирано
от „Мултиком” ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ***/*** г. Срещу
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано възражение, поради което с
разпореждане на съда от *** г. е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок
е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които
е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
По делото е представена фактура № ***/**
г. /л.*/, издадена от „Мултиком” ООД с получател „Домейн Трейдинг” ЕООД, в
която е обективирана стойността на ВиК части, възлизаща на 1253,05 лева с ДДС,
която е подписана от единият от собствениците на капитала на ответното
дружество – свидетелят Н.. Посочените ВиК части са обективирани и в
приемо-предавателен протокол от същата датата /л.7/, отново подписан от
свидетеля Н..
В хода на съдебното дирене е
изготвено заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза /л.**-**/.
Съобразно заключението на вещото лице, процесната фактура на стойност 1253,05
лева е осчетоводена в счетоводството на ищеца „Мултиком” ООД – като приходи от
продажба на стоки /по сметка 702/ и като взеане /по сметка 411 „Клиенти”,
партида на клиент „Домейн Трейдинг” ООД/. Фактурата е включена в дневник за
продажбите и справка – декларация по ЗДДС, като сделки с начислен ДДС по
доставките /данъчен период – месец *** г./ и е начислен ДДС в размер на 208,84
лева. Процесната фактура не е осчетоводена при ответника „Домейн Трейдинг” ООД,
не е включена в дневниците за покупки и справка-декларация по ЗДДС и ответното
дружество не е ползвало данъчен кредит по фактурата. Вещото лице не е
установило извършвани плащания от страна на ответника по посочената фактура,
като в неговото счетоводство липсва и подобно задължение. Законната лихва върху
главницата за периода 03.01.2020 г. – 01.06.2020 г. е изчислена в размер на
52,56 лева. Настоящият съдебен състав кредитира изготвеното и неоспорено от
страните заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза като
компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.
По делото са разпитани двама с. – Д.
Н. и Р. Б..
С. Н. посочва, че се явява един от ***
на капитала на ответното дружество. Същият си спомня за възникнали търговски
отношения между страните по повод предоставяне на ВиК части от ищеца на ответника.
Същите били необходими във връзка извършване на ремонт на заведение на име „***”,
доколкото предназначението на обекта преди това било склад за промишлени стоки.
Необходимо било изграждане на два бара, тоалетни, кухня на ресторанта, в която
липсвала ВиК мрежа. Посоченото наложило ответникът да се сдобие с ВиК части от
ищеца. Методът на работа се изразявал в следното: първоначално се издавали
стокови разписки, защото част от ВиК частите впоследствие били връщане с
приемо-предавателни протоколи, след което се издавало фактура за получените
части. Свидетелят си спомня, че е подписвал от името на дружеството фактури във
връзка с доставка на ВиК части, между които и процесната. Същите били доставени
и вложени в обекта. За покупката на частите по процесната фактура, управителите
на дружеството били уведомени. Ремонтът с посочените части бил извършен през
лятото на *** г. Фактурата за същите била издадена по-късно, защото тогава били
върнати неупотребените части. Същите били доставени от ищеца до обекта, като
именно с. Н. ги приел.
С. Б. заемала *** при ответното
дружество от *** месец *** г. Обектът, в който свидетелката работила, отворил
през лятото на *** г., като след този момент, единственият ремонт, който бил
извършван, бил през месец *** г. от външна лице, което се наложи да *** за ***.
С. си спомня, че не е присъствала, когато с. Н. е приемал доставки. Лицето,
което е извършвало ремонт през месец ***, само купило материалите, които след
това му били заплатени същите от ответника. Към месец *** г. *** не работело,
защото се извършвали ремонти дейност. Към този момент свидетелката не била на
работа.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Н. и Б., доколкото същите са преки, непосредствени и взаимно се
допълват. Посочените двамата свидетели пресъздават различни моменти на
извършване на ремонтни дейности в процесния обект, касаещи ВиК инсталацията в
същия, поради което от съдебния състав не се констатираха противоречия.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 422, вр. чл.318, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на иска
се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са
задълженията за доставяне на определена движима вещ (стока), в случая ВиК части,
срещу заплащане на парична сума – нейна цена; настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата
на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално
престиране на цена на доставена стока.
В производството ищецът
е ангажирал доказателства за осъществено точно изпълнение на възникналото
правно задължение да предаде на ответника „Домейн Трейдинг“ ООД ВиК частите, за
цената на които е издадена фактура ***/*** г., което се установява от
представения приемо-предавателен протокол. Действително, както фактурата, така
и приемо-предавателния протокол са подписани не от управителя на дружеството, а
от единият от собствениците на капитала на ответното дружество. В тази връзка
следва да се отбележи, че дружеството с ограничена отговорност се представлява
пред трети лица по дефиниция от вписания в търговския регистър управител /арг.
чл. 141 ТЗ/. Липсва пречка обаче, отделни действия да бъдат осъществени от
някой от собствениците на капитала, особено за извършвани на рутинни действия
като приемане на стоката. В случая несъмнено се установи, че процесните ВиК
части са били вложени в извършвания ремонт от дружеството, респ. същото е
приело изпълнението по договора. Поради тази причина и предвид нормата на чл.
293, ал.3 ТЗ, ответникът не може да оспорва действителността на сделката.
Обстоятелството, че фактурата не е осчетоводена, не води изначално до
заключение, че не е сключен действителен договор между страните. Както бе посочено,
закупените вещи са вложени в извършвания ремонт от ответника, същият е приел
изпълнението на задължение, респ. е налице възникнало валидно правоотношение
между страните по продажба на описаните в приемо-предавателния протокол и
фактурата стоки, които са били доставени от страна на ищеца. Поради изложеното
за ответника е възникнало задължението за заплащането на цената на доставените
ВиК части в размер на 1253,05 лева.
В конкретния случай,
главното задължение е срочно, тъй като изискуемостта му е настъпила след
изтичане на 14 дни от деня, следващ предаването на стоките / арг. чл.303а, ал.3 ТЗ/, като покана не е била необходима, респ. задължението за заплащане на
цената на доставените ВиК части е следвало да бъде изпълнено до *** г.
Доколкото не се установи изпълнение на задължението от ответното дружество, то
от *** г. до датата, предхождаша депозирането на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – *** г., се дължи обезщетение за забава
на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, в размер, определен съобразно заключението по
допуснатата ССчЕ, а именно: 52,56 лева.
Поради всичко изложено
съдът намира, че така предявените обективно кумулативно съединени искове са
явяват основателни в пълен размер и следва да бъдат уважени.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. Такива следва
да бъдат присъдени в общ размер на 646,20 лева съобразно представения по делото
списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.**/, от които 26,20 лева – заплатена
държавна такса, 200 лева – заплатен депозит за изготвяне на ССчЕ и 420 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
В общата сума на дължимите разноски
следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 146,20
лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Домейн
Трейдинг” ООД, ЕИК: *********, дължи на „Мултиком” ООД, ЕИК: *********, на
основание чл. 422, ал.1, вр. 318 ТЗ, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата
в размер на 1253,05 лева /хиляда
двеста петдесет и три лева и пет стотинки/, представляваща стойността на доставени
ВиК материали, за които е издадена фактура № ***/*** г., както и сумата в
размер на 52,56 лева /петдесет и два
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 03.01.2020 г. – 01.06.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК – *** г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № ***/*** г. по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на Районен съд
Пловдив, *** гр.
с-в.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Домейн
Трейдинг” ООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Мултиком” ООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 646,20 лева
/шестстотин четиридесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща
разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 146,20 лева /сто
четиридесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски в
производството по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/К.Боева
Вярно
с оригинала.
М.К.