РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Горна Оряховица, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120100955 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения» ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град София, п.к. 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, етаж 3,
представлявано от управителя Я.Б.Я., чрез пълномощник: юрисконсулт Й. В. М., твърди в
исковата си молба, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на Г.Б. при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, за „АКПЗ” ЕООД
възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу нея. Посочва, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение, е договор за паричен заем № 3623502, сключен на 04.09.2019г., между Г.Б.
/заемател/ и “Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/, по силата на който е отпуснат
кредит в размер на 1000.00 лв., сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК, като
съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му
да предостави на заемодателя едно от описаните в него обезпечения.
Твърди, че на 04.09.2019г. между Г. АЛ. Б. /потребител/ и „Файненшъл България" ЕООД
/поръчител/ е сключен договор за предоставяне на поръчителство с № 3623502, по силата на
който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да отговаря солидарно с
потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД за изпълнението на всички задължения,
1
възникнали съгласно договор за паричен заем № 3623502, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по договора за паричен заем. Сочи, че договорът за
предоставяне на поръчителство влиза в сила в случай, че заемателят не изпълни
задълженията по сключения договор за паричен заем в указания срок да предостави
обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Заявява, че за
поемане на всички задължения по договор за паричен заем № 3623502, потребителят дължи
възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ на поръчителя в размер на 710.16
лв., платимо на вноски, всяка от които в размер на 118.36 лв., дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД.
Твърди, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен
заем № 3623502/04.09.2019 г., ответникът дължи договорна лихва в размер, посочен в
договора - 119.84 лв., за периода от 07.10.2019г. /датата на първата вноска/ до 05.03.2020г.
/датата на настъпване на падежа на договора/.
Посочва, че съгласно договора за паричен заем и/или Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от
30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на разходи и такси за извънсъдебно
събиране (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) на просрочените вземания в размер на 9,00
лв., като същите не могат да надхвърлят 45,00 лв. Заявява, че на основание цитираните
разпоредби на длъжника са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 45,00 лв.
Твърди, че длъжникът Г. АЛ. Б. не е изпълнила договорното си задължение да върне
заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 01.06.2020г.
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД е отправил искане в писмен вид за изпълнение на
целия дълг от солидарно задълженото дружество-поръчител „Файненшъл България" ЕООД,
вследствие на което дружеството-поръчител е заплатило дължимата сума в пълен размер на
1186.82 лв. към „Изи Асет Мениджмънт" АД на 01.06.2020г. Заявява, че след това
дружеството-поръчител е встъпило в правата на удовлетворения кредитор „Изи Асет
Мениджмънт" АД и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу заемателя.
Посочва, че на 02.03.2020г. е сключен рамков договор за покупко-продажба вземания
(цесия) и приложение № 1 към него от 01.06.2020г. между „АКПЗ” ЕООД (цесионер) и
„Файненшъл България" ЕООД (цедент), по силата на който вземането е прехвърлено в полза
на „АКПЗ“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Заявява, че
„Файненшъл България" ЕООД е упълномощило „АКПЗ” ЕООД, в качеството си на
цесионер по договора за прехвърляне на вземания, от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. Към настоящата искова молба прилага и моли
съда да приеме уведомление за извършена цесия от името на „Файненшъл България" ЕООД,
чрез „АКПЗ” ЕООД, като моли съда да връчи на ответника същото ведно с исковата молба.
2
Позовава се на постановените от ВКС, на основание чл.290 и чл.291 от ГПК, Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. 12/2009г.
на II т.о.
Заявява, че ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си,
поради което дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 47.40 лв., считано от 09.09.2018г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на подаване на заявлението –
28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „АКПЗ“ ЕООД
има следните вземания от Г.Б. по договор за паричен заем № 3623502/04.09.2019г., а именно
: главница - 1000.00 лв.; договорна лихва - 119.84 лв. за периода от 07.10.2019г . до
05.03.2020г., разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението - 45 лв., мораторна
лихва върху непогасената главница - 83.64 лв., считано за периода от 08.10.2019г. до
19.02.2021г., законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и възнаграждение по договора за
поръчителство - 679.16 лв. Моли съда да осъди ответницата да му заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство.
В съдебно заседание, ищецът „АКПЗ” ЕООД, редовно призован, не се представлява. Чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Й.М., депозира писмена молба, с която прави
искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа исковата молба изцяло.
Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените съдебни разноски в
двете съдебни производства. Излага съображения.
Ответницата Г. АЛ. Б. с ЕГН **********, с адрес : село Д., общ. Г.О., ул..., призована чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор.
В предоставения й срок по чл.131 от ГПК, адвокат В.Х. от ВТАК, със служебен адрес :
град В.Т. ул..., назначена за особен представител на ответника на основание чл.47,ал.6 от
ГПК, депозира писмен отговор на исковата молба.
Особеният представител оспорва исковата молба като недопустима, тъй като съгласно
разпоредбите на чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо
длъжника и третите лица, а това не е сторено в процесния случай (Решение № 243 от
06.08.2017 г. по т. д. № 3501/2015 г. на ВКС, 1 т.о.). В случай, че съдът счете договорът за
цесия за възможен, моли да има предвид, че до настоящия момент ищецът не е извършил
надлежно уведомяване на ответника за твърдяната с предоставените с исковата молба
писмени доказателства цесия.
В случай, че съдът счете исковата молба за допустима, моли съда да я отхвърли като
неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди, че чл.2, т.6 и т.8 от договора за паричен
заем № 3623505/04.09.2019г. съдържат неравноправни клаузи и поради това са нищожни
3
съгласно чл.146,ал.1 ЗЗП, или алтернативно нищожни съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като
не е посочен методът на изчисляване на съответните лихвени проценти. Заявява, че за да се
приложи изключението по чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП, методът на изчисление на съответния
лихвен процент трябва да съдържа ясно и конкретно разписана изчислителна процедура,
предвиждаща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти - пазарни индекси и/или индикатори. Счита, че посочването само на
факторите, чието изменение не зависи от доставчика на финансови услуги, макар да
обосновава обективно изменението, не е достатъчно, след като в тези клаузи не се съдържа
ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който предвид
настъпилите изменения в съответния финансов индекс, валутен курс и пр., ще се формира
новият лихвен процент (Решение № 65 от 06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017г. на ВКС, 1
т.о.). Твърди, че с оглед информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на
договора за кредит, средният потребител - относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на
погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за
котировките на чуждестранните валути, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на
декларативните по своя характер изявления в договора, че е „запознат и съгласен" - според
разпоредбата на чл.16 от договора, без да се доказва икономическите аспекти на кредита
(Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, 1 т.о.).
Твърди, че в чл.2,т.6 и т.8 от договора за паричен заем договореният лихвен процент от
40.00 % по заема и 47.33 % годишен процент на разходите на заема, както и лихвеният
процент на ден, приложим при отказ от договора - от 00.11 %, са прекомерни, поради което
накърняват добрите нрави и водят до нееквивалентност на престациите. Сочи, че с оглед
изискването на закона (при липса на изрично ограничение), при договаряне между страните
да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително.
Заявява, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг (Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по
гр. д. № 5093/2007 г., II г.о. на ВКС, Решение № 148 от 25.02.2020 г. по т. д. № 219/2018 г.
на ВКС, II т.о.).
Моли съда да има предвид, че към исковата молба не е представена цитираната Тарифа,
съгласно която чл.16 от договора за заем съдържа неравноправни клаузи и поради това -
нищожни съгласно чл.146,ал.1 ЗЗП, или алтернативно нищожни съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Моли съда да прогласи чл.2,т.6, и/или чл.2,т.8 от договора за заем и Тарифа към договора за
заем, съдържаща клауза за заплащане на разходи, като неравноправни клаузи и поради това
нищожни съгласно чл.146,ал.1 от ЗЗП, или алтернативно нищожни съгласно чл.26,ал.1 от
ЗЗД.
4
В съдебно заседание, ответницата Г.Б., призована по реда на чл.47 от ГПК, не се явява.
Особеният процесуален представител – адв. В.Х. от ВТАК не се явява. Депозира писмена
молба, с която моли съда да разгледа делото в нейно отсъствие. Поддържа писмения
отговор. Излага съображения. Моли съда да се произнесе с решение в този смисъл.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че „АКПЗ” ЕООД с ЕИК ********* е
депозирало на 07.02.2020г. пред ГОРС заявление по реда на чл.410 от ГПК, образувано е
ч.гр.дело № 421/2021г. по описа на ГОРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 275 от 04.03.2021г. в полза на „АКПЗ” ООД против Г. АЛ. Б., с
която съдът е задължил ответницата да заплати на посоченото дружество следните суми, а
именно : 1000 лв. - главница по договор за паричен заем № 3623502/04.09.2019г., сключен с
“Изи Асет Мениджмънт” АД - заемател, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2021г. до изплащане на вземането; 119,84 лв. – договорна лихва за времето
от 07.10.2019г. до 05.03.2020г.; 679,16 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/; 45,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране; 83,64 лв. - мораторна
лихва за времето от 08.10.2019г. до 19.02.2021г.; 38,55 лв. – направени по делото разноски за
платена държавна такса, и 50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Безспорни са и фактите, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение е
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от договор за паричен заем
№ 3623502 от 04.09.2019г., погасителен план, и др., същите удостоверяват факти, че между
,,Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София и ответницата Г. АЛ. Б. на 04.09.2019г. е сключен
договор за паричен заем № 3623502, като в приложения препис от договор е посочено, че
същият се сключва на основание предложение за сключване на договор за паричен заем от
заемателя и стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и
посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. В чл.2 от договора, страните
са се споразумели, че заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1000 лв., а
заемателят се задължава да върне същата на кредитора при следните условия : размер на
месечната погасителна вноска в лева – 186,64 лв. /т.2/, срок на заема – 6 месеца /т.3/, брой
вноски – 6 /т.4/, дати на плащане на погасителните вноски : 07.10.2019г., 06.11.2019г.,
06.12.2019г., 05.01.2020г., 04.02.2020г., 05.03.20209г. /т.5/, фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 40,00 %, приложим на годишната основа към сумата на усвоения кредит,
като размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължимата
сума, посочена в т.7 и заемната сума /т.6/, ГПР – 47,33 % /т.8/. От приложения договор за
паричен заем от 04.09.2019г. се установява, че с подписването на този договор страните по
него се съгласяват да бъде рефинансиран сключен между същите страни текущ договор за
паричен заем № 3530870, който към датата 04.09.2019г. възлиза на 467,51 лв. /чл.3,ал.1 от
договора/, като заедно с това заемодателят и заемателят правят изрично изявление за
5
прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно : от заемната сума по договора от
04.09.2019г. заемодателят прихваща задължението на заемателя Г. Б., посочено в ал.1, след
извършеното прихващане задължението на заемателя по договор № 3530870 се погасява
изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор в
брой, съгласно договореното в чл.3,ал.2, като договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получена заемна сума. В чл.4 от договора за заем, заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения : две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем, сключен с„Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции,
или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
"период на просрочие от 0 до 30 дни"; поръчителят подписва договор за предоставяне на
поръчителство /т.1/; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл.2,т.7, със
срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор /т.2/; одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни
сделки /т.3/.
От приетите писмени доказателства - договор за предоставяне на поръчителство №
3623502 от 04.09.2019г., е видно, че на 04.09.2018г. между ,,Файненшъл България” ЕООД гр.
София - като поръчител, и ответницата Г. АЛ. Б. - като потребител е сключен договор за
предоставяне на поръчителство № 3623502 от 04.09.2019г., по силата на който потребителят
е възложил, а поръчителят се е задължил да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, за да отговаря солидарно с потребителя пред
„Изи Асет Мениджмънт" АД за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договор за паричен заем № 3623502, както и за всички последици от
неизпълнението : задължение за връщане на заемната сума в размер от 1000 лв., задължение
за заплащане на възнаградителна лихва, задължение за заплащане на лихва за забава в
случай на забава на плащането, на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и
адвокатски хонорари /чл.1 от договора за поръчителство/. Според чл.2 от договора за
предоставяне на поръчителство, същият влиза в сила в случай, че заемателят не изпълни
задълженията си по чл.4,т.1 или чл.4,т.2 от договора за паричен заем в указания срок да
предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В
чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство страните са се уговорили, че за поемане
на задължението по ал.1, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на
710.16 лв., платимо на вноски, всяка от които в размер на 118.36 лв., дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД.
Видно от приетото писмено доказателство – препис-извлечение от актуализирано искане
6
за плащане, Изи Асет Мениджмънт” АД е отправил същото до “Файненшъл България”
ЕООД, на основание чл.6,ал.1 и ал.2 от подписания между двете дружества рамков договор
за поръчителство от 10.07.2019г., да му заплати задълженията по кредит 3623502 с длъжник
Г.Б. : дължима главница – 1000 лв., дължима възнаградителна лихва – 119,84 лв., дължими
разходи за събиране на вземането – 45 лв., начислена законна лихва за просрочие – 21,98 лв.,
общо 1186,82 лв.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020г., извлечение от Приложение № 1
от 01.06.2020г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
02.03.2020г., по силата на цитирания договор за цесия „Файненшъл България” ЕООД гр.
София, с ЕИК *********, – продавач или цедент, се е задължил да прехвърля възмездно на
„АКПЗ” ЕООД гр. София, с ЕИК ********* – купувач или цесионер, свои ликвидни и
изискуеми вземания, които ще се индивидуализират в опис в Приложение № 1, което ще
бъде съставено на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни. Видно от
приложения препис-извлечение от Приложение № 1/01.06.2020г. към договор за цесия, в
пункт 270 от същото е удостоверено, че продавачът „„Файненшъл България” ЕООД гр.
София прехвърля на купувача „АКПЗ“ ЕООД своите вземания по договор за паричен заем
от длъжник Г.А., като посочените парични вземания не се разчитат на приложения по
делото препис.
От приложените по делото потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от
ЗЗД, уведомление за цесия, пълномощно от управителя на „Файненшъл България” ЕООД за
уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията, Приложение № 3 А от 01.06.2020г.
към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020г., е видно,
че цедентът „Файненшъл България” ЕООД, представляван от управителя П.Д., е потвърдил
извършената цесия с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2020г., на всички вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, както и е
упълномощил цесионера „АКПЗ” ООД гр. София да уведоми от името на „Файненшъл
България” ЕООД всички длъжници по вземанията, които дружеството е прехвърлило на
„АКПЗ” ЕООД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2020г. и Приложение № 1 към него.
С уведомление за цесия, адресирано до Г.Б., приложено към исковата молба /л.28 от
делото/, „АКПЗ” ООД гр. София, в качеството на пълномощник на „Файненшъл България”
ЕООД, уведомява ответницата, че „Файненшъл България” ЕООД е прехвърлило на „АКПЗ”
ООД изцяло вземането си към нея, произтичащо от договор за паричен заем №
3623502/04.09.2019г., като кредитор по това парично вземане е „АКПЗ”, посочил е банкова
сметка за изплащане на дължимите суми и е указал на длъжника да се обърне за подробна
информация към новия кредитор на указаните в уведомителното писмо адрес и телефон.
По делото е изготвена и приета СИЕ, видно от която по процесния договор за паричен
заем № 3623502/04.09.2019г., на ответника Г.Б. е предоставен кредит в размер от 1000 лв.,
като с част от сумата в размер на 467,51 лв. е погасено старо парично задължение на
7
ответника по договор за паричен заем, а остатъкът от договорената сума в размер на 532,49
лв. е изплатена на кредитополучателя на 04.09.2019г. От заключението на СИЕ се
установява, че ответницата не е извършвала никакви плащания по процесния договор и няма
погасени парични задължения. Видно от приетата СИЕ, неплатените суми по процесния
договор за паричен заем към датата на изготвяне на заключението са, както следва :
неплатена главница в размер на 1000 лв., договорна лихва за периода – 119,84 лв., лихва за
забава за периода от 08.10.2019г. до 19.02.2021г. – 117,49 лв. Съдът кредитира заключението
на СИЕ като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. За ищеца действително е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на
присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 275/04.03.2021г. по ч. гр. дело
№ 421/2021г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като искът е
предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват частично основателни, по
изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите писмени доказателства - договор за паричен заем № 3623502 от
04.09.2017г. и месечен погасителен план към него, както и от заключението на приетата
СИЕ, се установяват изложените в исковата молба факти, че ,,Изи Асет Мениджмънт” АД
гр. София и ответницата Г.Б. са се намирали в облигационно правоотношение, по силата на
валидно сключен между тях договор за паричен заем, видно от който е постигнато съгласие
между двете страни за предоставяне на паричната сума от 1000 лв., като договорът е
подписан надлежно от двете страни и не е оспорен по отношение на авторството от
ответната страна в преклузивния срок по чл.131 от ГПК. От цитираните по-горе писмени
доказателства, както и от заключението на приетата СИЕ, безспорно се установява, че
кредиторът ,,Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София е изпълнил задълженията си,
произтичащи от сключения между него и ответницата договор за потребителски паричен
кредит, като е предоставил на кредитополучателя Г.Б. и тя е получила от кредитора сумата
от 1000 лв., представляваща паричен заем /кредит/, погасявайки с част от сумата в размер на
467,51 лв. старо парично задължение на ответницата по договор за паричен заем № 3530870,
и изплащайки в брой на кредитополучателя в деня на подписване на договора на остатъка от
договорената сума в размер на 532,49 лв., съгласно уговорките за рефинансиране и
прихващане на насрещни изискуеми задължения /чл.3 от договора/, като съгласно чл.3,ал.2
от договора, същият има силата на разписка за предаване и получаване на сумата по
кредита. При тези факти, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават
извод, че за ответницата действително е възникнало задължение, по силата на така
сключения договор, да върне предоставената й сума, заедно с уговорената и начислена върху
главницата надбавка, представляваща печалба на заемодателя /договорна лихва/ - 119,84 лв.,
т.е. общо сума в размер на 1119,84 лв., за срок от 6 месеца, на 6 броя равни месечни
8
погасителни вноски. От заключението на приетата по делото СИЕ, неоспорена от ответната
страна, се установява, че кредитополучателят Б. не е извършила никакви плащания по
процесния договор и не е изпълнила задължението си да заплати на кредитора договорените
6 броя месечни погасителни вноски, като падежът на последната погасителна вноска е
настъпил на 05.03.2020г., длъжникът е изпаднал в забава, а посоченото парично вземане за
главница е ликвидно и изискуемо в пълния му размер. Въз основа на приетата СИЕ се
установява, че съгласно чл.86 от ЗЗД кредиторът е начислил обезщетение за забава върху
дължимата от ответника главница, считано за периода от 06.03.2020г. до 01.06.2020г. в общ
размер от 21,98 лв. /актуализирано искане за плащане от Изи Асет Мениджмънт” АД до
“Файненшъл България” ЕООД/.
На следващо място, въз основа на приетите писмени доказателства, по делото се
установяват и фактите, че на основание чл.6,ал.1 и ал.2 от подписан между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Файненшъл България" ЕООД рамков договор за поръчителство от
10.07.2019г. (неприложен по делото), на 01.06.2020г. кредиторът по договора за паричен
заем от 04.09.2019г. е отправил писмено искане за изпълнение на целия дълг по този
договор от дружеството - поръчител. Приетата по делото СИЕ удостоверява по несъмнен
начин и фактите, че от страна на „Файненшъл България” ЕООД гр. София в полза на Изи
Асет Мениджмънт” АД на 02.06.2020г. е извършено плащане за погасяване на парични
задължения по процесния договор за паричен заем в размер на общата сума от 1186,82 лв.,
като с така извършеното плащане са погасени следните вземания : главница - 1000 лв.,
договорна лихва – 119,84 лв., лихва за просрочие от момента на забавата до момента
плащането – 21,98 лв. При тези данни, съдът приема за доказани изложените в исковата
молба факти, че поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД е встъпил правата, които
удовлетвореният кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД има към ответницата по процесния
договор за паричен заем от 04.09.2019г.
Въз основа на приетите писмени доказателства съдът намира за установени по делото и
фактите че по силата на сключен между „Файненшъл България” ЕООД и „АКПЗ” ЕООД гр.
София рамков договор за покупко-продажба вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение
№ 1 към него от 01.06.2020г., поръчителят - като цедент, е прехвърлил възмездно на „АКПЗ”
ЕООД гр. София - цесионер вземанията си към ответницата, произтичащи от неизпълнение
на задълженията й по договор за паричен заем № 3623502 от 04.09.2019г., като
прехвърленото вземане включва неиздължените от длъжника погасителни месечни вноски
по договора за кредит, както и всички акцесорни парични претенции /договорна лихва и
др./, свързани с вземането, които вече са възникнали и се дължат.
Съдът намира за основателни възраженията на назначения особен процесуален
представител на ответника за неизпълнение от страните по договора за цесия на
изискванията, установени в чл.99,ал.3 от ЗЗД, но за периода до предявяването на
настоящите искове. Съгласно изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
9
станалото прехвърляне. Действително, уведомяването за цесията трябва да бъде извършено
от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен
срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането, но предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, какъвто се явява и процесният случай. Приетото
писмено доказателство - пълномощно от управителя на „Файненшъл България ” ЕООД -
кредитор, удостоверява, че цедентът е упълномощил цесионера „АКПЗ” ООД гр. София да
го представлява при извършване на действията по уведомяване от името на цедента на
всички длъжници по вземанията, които дружеството е прехвърлило на ищеца с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020г. и Приложение №
1/01.06.2020г. към него.
Преценявайки приетите писмени доказателства, както и фактите, настъпили след
предявяването на иска, които са от значение за спорното право, съгласно чл.235,ал.3 от ГПК,
съдът намира за осъществено уведомяването на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД,
макар и писменото уведомление до Г.Б., приложено към исковата молба /л.28 от делото/, да
не е редовно връчено лично на ответника от новия кредитор „АКПЗ” ЕООД гр. София, в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор „Файненшъл България” ЕООД, а да
са получени редовно единствено от особения представител по чл.47,ал.6 от ГПК на
длъжника, чието призоваване е оосъществено по реда на чл.47 от ГПК. Уведомяване на
длъжника за цесията може да се извърши и от новия кредитор (при надлежно
упълномощаване от стария, каквото в случая се установява от писмените доказателства по
делото), чрез предявяване на иска за защита на цедираното вземане (за неговото присъждане
или установяване), като уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от
исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на устните
състезания, подлежащ на съобразяване от съда - чл.235,ал.3 от ГПК. Уведомяване в тази
хипотеза може да се извърши и чрез връчване на исковата молба и приложенията на
особения представител на длъжника, назначен в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК, защото
същото връчване е приравнено на лично такова, а доводите за ограничената представителна
власт на особения представител по чл.47 от ГПК и за установена от закона забрана за
извършване на действия, съставляващи разпореждане с предмета на делото, са неотносими
към конкретния случай. Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т.нар.
пасивно представителство, и същата е съществена част от правомощието на особения
представител по чл.47,ал.6 от ГПК да получава адресираните до отсъстващия ответник
изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполагаше с такова
правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл. Приемането от
особения представител на материалноправно изявление по чл.99,ал.3 от ЗЗД, адресирани до
отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се
свежда до негови строго лични субективни права /в този смисъл Решение № 198 от
18.01.2019 г. по гр. д. № 193/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. №
57/2012г., І т.о. на ВКС, Решение № 6/04.04.2019г. по т.д. № 917/2018 г., І т.о. на ВКС и др./.
10
Видно от данните по делото, с преписите от исковата молба и приложенията към нея,
уведомителното писмо е редовно връчено и е достигнало до длъжника с връчване на
преписите на особения представител, поради което в случая е налице надлежно съобщаване
за цесията по чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, представляван от
особен представител, на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД. Вземането е валидно прехвърлено на
ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да
предяви настоящите искове. Съдът не споделя разбирането, че връчването на уведомлението
за цесия на особения представител по делото, представлява приемане на материалноправно
изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало
кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата по договора за цесия
по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично
връчване на уведомлението за цесията. В тази връзка, съгласно установената съдебна
практика, следва да се приеме, че след като ответникът не може да бъде намерен на неговия
постоянен и настоящ адрес, съдебните книжа бъдат надлежно връчени на длъжника по реда
на чл.47,ал.1 от ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от процесния договор за паричен заем /потребителски кредит/, не е
погасено, което в случая се установява от приетата СИЕ, то получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените
искове, тъй като той може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само,
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението. В съдебната практика е прието, че
действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати. В
случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е
извършено плащане след прехвърляне на вземания по договора за цесия. Според цитираната
съдебна практика, изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД, и като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл.235,ал.3 от ГПК /трайна и непротиворечива
съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Предвид изложеното дотук и настъпилите
в настоящото производство факти, съдът приема за основателни и доказани твърденията на
ищеца, че в случая е налице надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника и че
ищецът се явява носител на материалното право на вземане спрямо длъжника по процесния
договор за кредит. По делото не се оспорват фактите и от приетата СИЕ се установява по
несъмнен начин, че към момента на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 421/2021г. и
към приключване на съдебното дирене по настоящото дело ответникът не е извършил
плащания на дължимите суми, а СИЕ удостоверява и размера на претендираните от ищеца
11
вземания за главница, договорна лихва и за законната лихва за забава.
По възраженията за недействителност на договора.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл.4 от КРБ/. Така чл.5 от ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало /чл.6 от ГПК/. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на
договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на
добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г.
по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017
г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о;
Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.; 2/ при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д .
3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II
т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.; 3/ при
нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в
страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква
събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС,
IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от
2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о. Затова и в случая следва да се извърши
проверка налице ли е основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които
съдът следи служебно, дори и без довод по предявените искове.
Съдържанието на договорните клаузи на сключения договор за паричен заем от
04.09.2019г. налага извод, че по своята правна характеристика и съдържание същият
представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,
чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи. Макар да е със срок на
погасяване до шест месеца, дължимите по кредита разходи за лихва и обезпечение не могат
да се приемат за незначителни, съпоставени със стойността на предоставената в заем сума,
което да изключи приложението на ЗПК по арг.на чл.4,ал.1,т.6.
Преценявайки съдържанието на процесния договор за паричен заем, съдът намира, че
12
същият съдържа част от изискуемите от закона реквизити. В тази връзка, договорът съдържа
данни, че кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени
основните параметри и условия по кредита, чрез връчване на потребителя на Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /чл.1 от
договора/; договорът е сключен в предвидената в закона писмена форма, като са посочени
общият размер на кредита /чл.2,т.7/, условията за усвояването и погасяването му /чл.2/,
фиксиран годишен лихвен процент /чл.2,т.6/ и условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита /чл.2,т.8/, размерът, броят и падежите на погасителните
вноски /чл.2,т.2-т.5/. Заедно с това, договорът съдържа ясна информация за потребителя
относно правото да получава от заемодателя информация за извършените и предстоящи
плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване на
главницата, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено
/чл.7 от договора/.
Съдът намира за неоснователни доводите на особения представител, че договорът е
сключен в нарушение на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, според който договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички лихвени проценти. В случая тази информация се съдържа в чл.6 от
договора за паричен заем. Наред с това, тълкуването на горепосочената законова разпоредба
води до извод, че прилагането й в цялост не е свързано с наличието на възможност за
едностранна промяна на първоначално уговорения лихвен процент от страна на кредитора.
В настоящия случай това е изключено с договореното в чл.6,т.1 от договора за кредит.
Неоснователно е и възражението, че непосочването на лихвения процент на ден влече
нищожност на договора, защото кредитополучателят е поставен в невъзможност да разбере
размера на възнаграждението, което ще заплати при ползване на заетата сума, ако упражни
правото си на предсрочно прекратяване на договора. Доколкото в случая е посочен общо
лихвеният процент и срокът на договор е само 6 месеца, то размерът му на ден може да бъде
лесно изчислен с елементарни математически пресмятания. Поради това, съдът счита, че
искането за прогласяване на нищожност на договора на това основание е неоснователно.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са налице други нарушения, а именно : не
са спазени изисквания на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, която разпоредба повелява, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в чл.8 от договора за кредит начин. Според чл.19,ал.1 от ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
13
общия размер на предоставения кредит. Спазването на изискването ГПР да бъде изчислен
по специална формула дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора, т.е. следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които той ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В тази връзка основателни се явяват възраженията на особения представител на
ответницата, че действителният ГПР е различен от уговорения в чл.8 от договора за паричен
заем. Съдът намира, че в процесния случай, следвайки нормативно предвидения начин за
формиране на ГПР по кредита, в него следва да се включат както разходите и таксите за
извънсъдебно събиране на вземането /45 лв./, така и разходите по сключения от ответницата
с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 3623502 от
04.09.2019г. След като съгласно чл.4,т.3 от договор за паричен заем № 3623502/04.09.2019г.
усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне от кредитополучателя на
поръчителство от одобрено от кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки, и поради това между ответницата Б. и
„Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу
уговорено възнаграждение, то договореното по този начин възнаграждение на поръчителя в
размер на 710,16 лв. /чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство/ е компонент на
ГПР по кредита. Това е така, защото договореното възнаграждение на поръчителя се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1,т.1 от ДР на ЗПК за общ разход, т.е. всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането
от ищцата на възнаграждение за поръчителство от свързаното с кредитора дружество
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояване на кредита. При тези данни, посочените в договора за
кредит ГПР от 47,33 % и обща сума на плащанията от 1119,84 лв. не съответстват на
действителните, тъй като още при самото му сключване е предвидено предоставянето на
обезпечението по чл.4,т.3 от договора за паричен заем, за което от друга страна е сключен
процесният договор за предоставяне на поръчителство от същата, предвиждащ уговореното
в чл.3 от същия възнаграждение на поръчителя от 710,16 лв. да се плаща разсрочено във
времето, на равни месечни вноски от по 118,36 лв., дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски и по начините, установени в договора за паричен заем. При това
положение и изначалното предвиждане на възнаграждението за поръчителство да се
кумулира и изплаща заедно с погасителните вноски, обосновава извод, че това
възнаграждение води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като същото не е
предвидено и включено към разходите за изчисляване на ГПР от 43,77 %. Непредоставянето
14
на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към
момента на сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на
обезпечение. Включено по този начин към погасителните вноски, възнаграждението за
поръчителство всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. Въз основа на приетата съдебно-икономическа експертиза,
в случая се установява по несъмнен начин, че ГПР в процесния договор за паричен заем е
определен от компоненти: 40 % - фиксиран лихвен процент и 7,33 % - други разходи във
връзка с отпуснатия кредит, като така определеният ГПР от 47,33 % надвишава законната
лихва за просрочени парични задължения 4,7 пъти, а ако при изчисляването на ГПР се
включат разходите за възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 679,16 лв. и
разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението в размер от 45 лв., то тогава
размерът на ГПР би бил 962,02 % и ще надвишава законната лихва за просрочени
задължения 96,2 пъти, т.е. размерът на ГПР ще надхвърли законоустановения такъв по
чл.19,ал.4 от ЗПК /пет пъти размера на законната лихва/. От страна на търговеца е
приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,ал.2,т.4 ЗЗП, като в
чл.2,т.7 от договора за кредит е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от
1119,84 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ответницата се задължава да
плати на поръчителя, и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР.
По този начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на
договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на
кредита на получателя. Така потребителят реално е бил лишен от възможността да разбере
икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи
договора при тези условия. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува
всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по смисъла на чл.11,т.10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител
относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно -
посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от
своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост, като недействителност на това
основание произтича и от чл.21,ал.1 и ал.2 от ЗПК.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че за „Изи
Асет Мениджмънт“ АД не е възникнало задължение да включи договореното
възнаграждение за поръчители в ГПР, тъй като същото не е част от заемното
15
правоотношение и не е дължимо към заемодателя, а е уговорено да възникне само при
неизпълнение от страна на потребителя да представи другите две обезпечения по договора
за заем. В случая ищецът не отрича, а излага фактите, че кредиторът е предоставил на
ответницата договорената сума от 1000,00 лв., потвърдено и от приетата СИЕ по делото.
Доколкото според съдържащите се условия в чл.1 - чл.4 от договора за паричен заем от
04.09.20219г. сключването на този договор, влизането му в сила и предоставянето на
заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от предоставянето от
ответницата на обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за
предоставяне на поръчителство между ответницата Б. и поръчителя „Файненшъл България“
ЕООД, при наличието на сключен рамков договор за поръчителство от 10.07.2019г. между
кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, на
който кредитодателят се е позовал за изплащане от ответницата на неплатените парични
задължения /актуализирано искане за плащане от 01.06.2020г./, не може да се приеме, че
кредиторът не е знаел за сключения договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД поръчител „Файненшъл България“ ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3,ал.1 от ЗКИ при БНБ -
с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. От публично обявените
данни от ТР се установява по категоричен начин, че едноличен собственик капитала на
поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е именно кредиторът по договора за
потребителски кредит - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като договорът за паричен заем и
договорът за предоставяне на поръчителство са сключени по един и същи номер - №
3623502, на една и съща дата – 04.09.2019г., а за представляващ и двете дружества в двата
договора е вписано едно и също лице – Антон Неделчев Христов. Заедно с това, в
погасителния план на месечните погасителни вноски по кредит № 3623502/04.09.2019г.
/лист 14,стр.2 от делото/, са включени както договорените в чл.2 от договора за кредит
месечни погасителни вноски в размер от 186,64 лв., така и месечните погасителни вноски за
възнаграждението за поръчителство в размер от 118,36 лв., като в раздел „Начини на
плащане“ е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на
възнаграждението на поръчителя, както и способ „плащане в брой“ в офисите на кредитора
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Заедно с това, в чл.3,ал.2 от договора за предоставяне на
поръчителство е предвидено потребителят да заплаща възнаграждението по начините,
установени в договора за паричен заем, като именно кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“
АД е овластен да получава плащане на възнаграждението по него. От изложеното дотук се
налага извод, че е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две
свързани юридически лица, с цел да се заобиколи изискването на чл.19,ал.1 от ЗПК, като в
размера на ГПР по кредита да се включат и допълнителните разходи за възнаграждение на
поръчителя, към който те несъмнено се отнасят. Предвид гореизложеното, съдът приема за
установено, че на кредитора е било известно задължението на ответницата да заплаща
услугата по предоставеното поръчителство, като това е определено и като условие за
отпускане и усвояване на кредита. Поради това и доколкото в процесния случай в
уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи по кредита, то съдът намира,
16
че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и договорът за
потребителски кредит от 04.09.2019г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, поради което платената от поръчителя „Файненшъл
България“ ЕООД договорна лихва в размер на 119,84 лв. и платената лихва за забава в
размер от 21,98 лв. се явяват дадени без основание и не подлежат на връщане от
ответницата.
По отношение действителността на сключения между ответницата и „Файненшъл
България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство съдът намира следното:
Основание за сключването му е поставеното от „Изи Асет Мениджмънт“ АД условие за
отпускането на кредита и усвояването му от потребителя. При обезпечаването на кредита с
поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл.4,т.3 на договора за
паричен заем в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му, тъй като това
може да бъде само предварително одобрено от кредитора дружество, което предоставя
гаранционни сделки, в случая - „Файненшъл България“ ЕООД, с което дружество
кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД има сключен рамков договор за поръчителство от
10.07.2019г. Видно от договора за паричен заем, в същия кредиторът едностранно е
определил множество условия за останалите две възможни обезпечения – физически лица и
банкова гаранция с бенефициер – заемодателят /чл.4,т.1 и т.2 от договора/, с което пряко е
ограничил правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин,
избран от самия него, и е елиминирал останалите възможни поръчители. Предварително
наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него
кредити като обезпечение не отчита интереса на потребителя Г.Б., а само този на
кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В
случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената
възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението
си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния
договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е предвидено да бъде
платено от потребителя на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД с възнаграждение от
710,16 лв., възлизащо в размер около 2/3 от размера на отпускания кредит. Посоченият от
кредитора поръчител „Файненшъл България“ ЕООД е финансова институция, вписана в
Регистъра на финансовите институции по чл.3,ал.1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва
гаранционни сделки като основна дейност и е свързано с кредитора „Изи Асет
Мениджмънт“ АД лице, с оглед изложеното по-горе. От анализа на доказателствата и
клаузите на процесните договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на
избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има
предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител е кредиторът на
длъжника по договора за кредит, поради което юридическото лице-поръчител /, което е
предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това води до
значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря на
17
изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и от възможност
за индивидуално договаряне. В чл.4 от договора за паричен заем предоставянето на
поръчителство от потребителя е постановено като условие за сключването на договора за
кредит и задължение на кредитополучателя по този договор, което го принуждава да
сключи и договора за поръчителство в кратък – 3-дневен срок, ако иска да получи паричен
заем, а това безусловно прави клаузата неравноправна. Поради това, съдът счита, договорът
за предоставяне на поръчителство от 04.09.2019г. между Г.Б. и поръчителя „Файненшъл
България“ ЕООД е сключен в противоречие с добрите нрави и е нищожен, поради което
договореното в чл.3 от същия възнаграждение е уговорено без основание и не подлежи на
заплащане от ответницата.
Относно договорната лихва:
При формиране размера на лихвата по заема, обективен критерий може да бъде размерът
на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. В съдебната
практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава /за обезпечени – два пъти/, като в този смисъл са Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на II г.о., Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д.
1106/2003г. на ВКС, II г.о.; Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005г. на ВКС, II
г.о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, II г.о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр. д. 6295/2014г. на ВКС, IV г.о. В настоящия случай договорената
между страните лихва - в размер на 40 % годишно, както и годишен процент на разходите от
47,33 %, който е и различен от действителния, надхвърлят и в този си размер законната
лихва за просрочени парични задължения 4,7 пъти, което представлява нарушение на
добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, като
същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия
ресурс. Клаузата, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, имайки
предвид, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че
лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ответницата.
Относно таксите за разходи :
На първо място, съдът установи, че в договора за паричен заем не фигурира клауза за
дължимост на търсените такси, нито е удостоверено съгласие от потребителя за
начисляването им. Сочените от ищеца условия за заплащането от потребителя на разходи и
такси за извънсъдебно събирането на вземането не са обективирани в клаузите на договора,
които не съдържат никакви параметри на подобно акцесорно вземане, нито задължение за
заемополучателя за заплащането му, нито предпоставки за евентуално начисляване на
търсените допълнителни суми. Според настоящия съдебен състав, упоменаването в чл.9,ал.1
от договора, че „при неплащане на дължимите погасителни, заемодателят има право да
предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя
18
страна може да доведе до значително завишаване на размера на дължимите от заемателя
суми“ , не представлява изразяване на съгласие за дължимост на такси, нито закрепва
задължение за плащането на определени такива при забава, а още по-малко на търсените.
Поради това, искът за признаване на парично вземане в размер от 45 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането, е изцяло неоснователен, тъй като няма постигнато
съгласие за дължимост на такива такси.
Дори да се приеме различно становище от изложеното по-горе, то съдът намира, че с
уговорките за завишаване на размера на дължимите от заемателя суми в случай на
неплащането на погасителните вноски в срок, в тежест на потребителя реално се възлагат
задължения при забавено изпълнение. Разходите за извънсъдебно събиране на вземането в
размер от 45 лв. се претендират от заявителя да се дължат по силата на договорна клауза,
предвиждаща извършване на дейности, съставляващи по същество отправяне на покана до
длъжника и в размер - съгласно тарифата на кредитора, непредставена по делото. С оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че договорната клауза, предвиждаща такава такса, не
удовлетворява изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК за ясно и точно определяне на вида,
размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони, доколкото към момента
на сключване на договора и самият кредитор не знае дали и по какъв начин ще извършва
извънсъдебното събиране. Тази неяснота на основанието, на което кредитополучателят
дължи периодично таксата, противоречи на принципите за добросъвестност и
равнопоставеност на субектите в правоотношението. Изброените действия не са
допълнителни услуги за потребителя по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК, а разход за събиране
на вземането – част от управлението на кредита. Договорната клауза, с която се възлагат за
заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на кредита, пряко
противоречи на забраната на чл.10а,ал.2 ЗПК.
На следващо място таксата за разходи е в предварително уговорен в твърдяната от ищеца
тарифа /непредставена по делото/ размер, фиксиран към момента на сключване на договора,
когато на никоя от страните не е било известно какви по естеството си действия за
извънсъдебно събиране на дълга ще бъдат извършвани и каква ще бъде тяхната цена. Иначе
казано, договорната клауза възлага в тежест на потребителя репариране на сума за бъдещ
разход, определена по неясен механизъм, без фактическият състав на възникване на
вземането изобщо да включва реалното извършване на някакъв разход от кредитора. Тъй
като уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е единствено забавата на
длъжника, условията на договорната клауза сочат, че по характера си това вземане не е
такса, а обезщетение за забава. Такова обезщетение, обаче, кредиторът вече е начислил
(претенцията за заплащане на 83,64 лв.) и кумулирането му с т.нар. такса за разходи,
дължима от длъжника при същите предпоставки, представлява още едно допълнително
мораторно обезщетение. Това пряко противоречи на чл.33,ал.1 от ЗПК, предвиждащ, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Чрез начисляването на обсъжданата такса се заобикаля и
ограничението в разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗПК, регламентираща максималния размер на
19
обезщетението за забава – до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда
плащането му е нищожна на основание чл.21,ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно за определят съдържанието на договора, но
автономията на волята е ограничена от същата разпоредба в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. Последицата от пристъпване на това ограничение е пълна или частична
нищожност (арг. от чл.26,ал.1 от ЗЗД). В случая предвидените в двата процесни договора
клаузи относно начисляването в тежест на потребителя на възнаграждение за поръчителство
и такси за допълнителни услуги и разходи за извънсъдебно събиране на дълга са в пряко
отклонение от императивни правни норми, заобикалят такива и противоречат на добрите
нрави, поради което са нищожни. Посоченото, съгласно разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО и практиката по прилагането й (например решения по дела С-473/00, С-618/10,
C-472/11, C-49/14 г., C-176/17 г. и определение от 28.11.2018 г. по дело C-632/17 г. на СЕС),
е в рамките на проверката, дължима от съда и съставлява основание за отхвърляне на
исковите претенции за установяване на горепосочените парични вземания в полза на ищеца.
С оглед на изложените по-горе подробни съображения и съобразно разпоредбата на чл.23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на
парично вземане на ищеца „АКПЗ” ЕООД от ответника Г.Б. – потребител само за сумата от
1000,00 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за главница по договор за
паричен заем № 3623502 от 04.09.2019г., чийто размер се установява по несъмнен начин от
заключението на приетата СИЕ, /удостоверяваща по категоричен начин, че ответницата не е
извършвала никакви плащания за погасяване на процесния кредит/, като падежът на
последната погасителна вноска е настъпил на 05.03.2020г. и вземането е ликвидно и
изискуемо в пълния предявен размер. Не на последно място, въпреки възложената върху нея
доказателствена тежест досежно установяването на тези факти, до момента на приключване
на съдебното дирене по делото ответницата нито твърди, нито ангажира годни
доказателства, които да удостоверяват тя да е изпълнила задължението си за заплащане на
неизплатената главница по процесния договор в горепосочения размер. Поради това, искът
по чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен в тази негова част - за сумата от 1000,00 лв.,
представляваща неизпълнено задължение за главница по процесния договор, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на заявлението в съда
– 01.03.2021г. до окончателното й изплащане.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в частта им, в която се претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответницата, че дължи в полза на ищеца „АКПЗ”
ЕООД гр. София парични вземания, както следва : за сумата от 119,84 лв., представляваща
договорна лихва за периода от датата на първа вноска 07.10.2019г. до 05.03.2020г. /дата на
20
последната вноска/, сумата от 45,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, сумата от 83,64 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за
периода от 08.10.2019г. до 19.02.2021г., както и за сумата от 679,16 лв. - възнаграждение по
договор за поръчителство от 04.09.2019г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 275/04.03.2021г. по ч. гр. дело №
421/2021г. по описа на ГОРС.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
основателна се явява и следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на
направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна
такса /211,45 лв./, за платено възнаграждение на вещо лице /250 лв./, за възнаграждение на
особен представител на ответницата /364,94 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /350
лв./, общо в размер на 1176,39 лв., както и за присъждане на разноските, сторени в
заповедното производство за платена държавна такса – 38,55 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв., общо 88,55 лв., които съдът следва да възложи в тежест на
ответника, съразмерно на уважената част от исковете, а именно : в размер от 611,72 лв. за
исковото производство и в размер от 46,05 лв. за заповедното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузите на договор за паричен заем № 3623502 от
04.09.2019г. и клаузите на договор за предоставяне на поръчителство № 3623502 от
04.09.2019г., като неравноправни клаузи и противоречащи на закона по смисъла на
чл.146,ал.1 от ЗЗП във вр. 143,т.3,т.5 и т.19 от ЗЗП във вр. чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД, и на
основание чл.19,ал.5 във вр. ал.4 от ЗПК, чл.21,ал.1 и ал.2 от ЗПК и чл.26,ал.1,предл.2 и 3 от
ЗЗД – поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. АЛ. Б. с ЕГН **********, с адрес :
село Д..., общ. Г.О. ул..., че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София, п.к. 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, етаж 3, представлявано от управителя Я.Б.Я.,
СУМАТА от 1000,00 лв. (хиляда лева) , представляваща неплатена главница по договор за
паричен заем № 3623502 от 04.09.2019г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД гр.
София и Г. АЛ. Б. с ЕГН **********, което парично вземане е изплатено от поръчителя
„Файненшъл България“ ЕООД гр. София на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД на
02.06.2020г., а впоследствие вземането за главница е прехвърлено от страна на поръчителя,
21
изпълнил задължението - „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД гр. София, по силата на рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 02.03.2020г. и Приложение № 1 от 01.06.2020г. към него,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
– 01.03.2021г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 275/04.03.2021г. по ч. гр. дело №
421/2021г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ»
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, п.к. 1527, ул.
«Панайот Волов» № 29, етаж 3, представлявано от управителя Я.Б.Я., чрез процесуален
представител: юрисконсулт Й. В. М., против Г. АЛ. Б. с ЕГН **********, с адрес : село Д...
общ. Г.О. ул..., за приемане за установено по отношение на Г. АЛ. Б. с ЕГН **********, че
дължи на „АКПЗ” ЕООД гр. София, на СУМАТА от 119,84 лв. (сто и деветнадесет лева и
осемдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва върху неплатената
главница по договор за паричен заем № 3623502 от 04.09.2019г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД гр. София и Г. АЛ. Б., считано за периода от 07.10.2019г. до 05.03.2020г.,
за СУМАТА от 83,64 лв. (осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки) ,
представляваща обезщетение за забава по договор за паричен заем № 3623502 от
04.09.2019г., за периода от 08.10.2019г. до 19.02.2021г., за СУМАТА от 45,00 лв.
(четиридесет и пет лева), представляваща начислени разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането по договор за паричен заем № 3623502 от 04.09.2019г., както и за
СУМАТА от 679,16 лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки),
представляваща възнаграждение на поръчителя по чл.3 от договор за предоставяне на
поръчителство № 3623502 от 04.09.2019г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД гр.
София и Г. АЛ. Б., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 275/04.03.2021г. по ч. гр. дело № 421/2021г. по описа на
ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. АЛ. Б. с ЕГН **********, с адрес : село Д...общ.Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град София, п.к. 1527, ул. «Панайот
Волов» № 29, етаж 3, представлявано от управителя Я.Б.Я., СУМА в размер на 611,72 лв.
(шестстотин и единадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса, за
възнаграждение на вещо лице, за възнаграждение на особен представител на ответника и за
юрисконсултско възнаграждение, както и СУМА в размер на 46,05 лв. (четиридесет и
шест лева и пет стотинки), представляваща направените в заповедното производство по ч.
гр. дело № 421/2021г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
22
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
23