Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на петнадесети
май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при участието
на секретаря Маргарита Димитрова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 1 608/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени искове с правно
основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба
на В.Г.М. се твърди, че е собственик на основание
наследствено правоприемство на недвижими
имоти, находящи се в гр. София, ул. „******и представляващи апартамент 10, на
трети жилищен етаж, състоящ се от стая, дневна с кухненски бокс, баня с
тоалетна, тоалетна и коридор, със застроена площ от 78, 89 кв.м., заедно с мазе
10 с площ от 2,70 кв.м., както и на гараж 5, в сутерена на сградата, със
застроена площ от 26, 20 кв.м.
Твърди се, че собствеността върху имотите е придобил като единствен
наследник на брат си Н.Г.Г., починал на 06.06.2011 г. Изложени са твърдения, че
при направена справка в Агенция по вписванията установил, че на 12.04.2016 г. е
вписано самморъчно завещание на неговия брат, с което същият на 25.12.2010 г.
завещал на Н. С.А. цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието било
обявено на 16.03.2016 г. от нотариус А.Ч.. Твърди се, че същото е обявено пет
години след смъртта на брат му като в същото била допусната дори грешка в
изписания му ЕГН и същото съставлява неистински документ. Твърди се, че към
датата на исковата молба имотите се намират във владение на ответника Б.Т.Д..
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от исковете и е
сезирал съда с искане да осъди ответника на основание чл. 108 от ЗС да му
предаде владението върху имотите. Претендират се сторените в производството
съдебни разноски.
Ответникът Б.Т.Д., редовно уведомен, оспорва предявените искове по
съображения, заявени в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК респ. в хода на
съдебното производство. Заявено е и възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. В..
Ответникът не е изпратил процесуален представител в открито съдебно
заседание.
Депозирани са и писмени бележки от ищеца.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
За успешното
провеждане на иск по чл. 108 от ЗС следва да бъде установено наличието, в
кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта; тя да се намира във владение на ответника, и последният да я държи без
правно основание т.е. същият съдържа в предметния си обхват и установителен иск
за собственост.
Установителният
иск за собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който
всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това
кой е неговият собственик.
В
настоящия случай, ищецът твърди, че е собственик на процесните имоти на
основание наследствено правоприемство. Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници изх. № РВЕ16-УГО1-2059/24.03.2016 г. на СО – район
„Възраждане“, Н.Г.Г. е починал на 05.06.2011 г. и е оставил за свой наследник
по закон В.Г.М. /брат/, настоящ ищец.
Видно
от съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба 163, том първи, дело
095/2007 г. на нотариус № 262 – В.А., с район на действие – СРС, Н.Г.Г. е
придобил приживе, на 03.05.2007 г., процесните по делото недвижими имоти на
основание разпоредителна сделка – сключен договор за покупко-продажба. Няма
данни купувачът по този договор да се е разпоредил впоследствие със същите,
поради което към датата на неговата смърт те са били част от наследствената
маса.
По
делото е представено саморъчно завещание от 25.12.2010 г., обявено на 16.03.2016
г. от нотариус А.Ч., с рег. № 310 на НК и район на действие – СРС, съответно
вписано в АВп на 12.04.2016 г., съставено в полза на Н. С.А., праводател на
ответника. По отношение на същото е заявено възражение за нищожност от страна
на ищеца в производството.
За да породи действие такова завещателно разпореждане следва да бъдат
спазени изискванията на чл. 25 ал.1 от ЗН т.е. трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено
и да е подписано от него. Трите елемента, изискуеми от закона, установяват
формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна
сделка, а дефинираната им последователност е с оглед да не бъде дадена възможност датата да бъде добавяна в
последствие, включително от самия завещател. Неспазването на установената
форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42 ал.1 б. „б“ от ЗН т.е. същото няма
правно действие и не може да породи целения
правен резултат - наследствено
правоприемство.
Процесното
по делото завещание е изписано със саморъчен ръкописен текст, с положени дата и
подпис под него. Формалните изисквания на закона са спазени. За установяване на
автентичността на изявлението, обективирано в завещателното разпореждане т.е.
че същото изхожда от лицето - завещател е допусната и изслушана съдебно
почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Д.К.В.. В заключението си вещото
лице е обосновало категорични изводи, че целият ръкописен – буквен и цифров
текст не е изпълнен от лицето, сочено за завещател респ. подписът положен след
текста, отново не е изпълнен от сочения завещател. При съвкупна преценка на
тези, ангажирани по делото, доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
е установено по безспорен начин, че процесното завещание не е написано и
подписано от лицето, сочено за завещател, поради което същото е нищожно и не
поражда целените правни последици.
С
оглед установената нищожност на завещателното разпореждане, праводателят на
ответника не е бил собственик на имотите, предмет на разпоредителната сделка от
27.04.2016 г., поради която същата не е произвела целения вещно-транслативен
ефект на правото на собственост върху тях.
При
проведено насрещно доказване е противопоставено възражение и за изтекла
придобивна давност в полза на ответника. Давностното владение е оригинерен
способ за придобиване на право на собственост или друго вещно право посредством
фактическото упражняване на съдържанието на това право през период от време,
определен в закона. Съгласно нормата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 5 години, предвид заявеното от ищеца основание за придобиване на владение
/разпоредителен договор без знание, че праводателят не е собственик/, което
предполага добросъвестно такова. От друга страна необходимо е и фактическата
власт в този срок да се упражнява непрекъснато т.е. владението да не е изгубено
или отнето в рамките на 6 месечен срок, с оглед нормата на чл. 81 от ЗС, да е
явно, несмущавано, постоянно, несъмнено, както
и намерение у владелеца за своене на вещта. Не е формиран спор между страните,
че ответникът е владял имотите от датата на сключване на разпоредителния
договор за покупко-продажба – 27.04.2016 г., съобразно заявеното в писмения му
отговор. Исковата молба е депозирана в съда на 13.04.2017 г., поради което не
са изтекли изискуемите от закона пет години.
В писмения си отговор, ответникът е обективирал
изявление за присъединяване на
владението по смисъла на чл. 82 от ЗС с това на своя праводател с начална дата на установяване на
владение – датата на смъртта на наследодателя на ищеца /06.06.2011 г./. Данни,
че праводателят на ответника е осъществил владение върху имота на сочената дата
по делото не са ангажирани, вън от фактическите твърдения в писмения отговор.
За установяване на тези твърдения не са заявени и доказателствени искания. При
ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
най-ранната дата, на която би се презюмирало осъществено владение от страна на
праводателя на ответника е датата на обявяване на нищожното саморъчно
завещание - 16.03.2016 г. Дори изцяло
хипотетично да се приеме, че праводателят на ответника е бил добросъвестен
владелец и не е знаел, че завещанието е нищожно и с оглед приложимата оборима
презумпция на чл. 72 ал.2 от ЗС, то изискуемия давностен срок отново не е
изтекъл с оглед датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело в
съда.
При
тези ангажирани от страните доказателства, съдът намира, че ищецът безспорно
установява качеството си на собственик на двата имота – жилище и гараж на
твърдяното от същия годно придобивно основание – наследствено правоприемство.
Ответникът, от своя страна, не установява противопоставими на ищеца права.
Страните не спорят, че имотите са във владение на ответника като този факт
изрично се признава от същия в писмения му отговор.
Поради
което са установени всички предпоставки на фактическия състав на чл. 108 от ЗС
и заявените искове като основателни следва да бъдат уважени.
При
този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват и
сторените разноски в производството, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК /стр.
112/, които възлизат на сумата от 7 515 лв.
Водим от горното
Софийски градски съд, I – 19 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на В.Г.М., ЕГН **********,*** –
адв. Н.В. срещу Б.Т.Д., ЕГН **********,*** – адв. Д.Д., че В.Г.М. е собственик
на недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул. „******и представляващи апартамент 10, на трети жилищен етаж,
състоящ се от стая, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна и
коридор, със застроена площ от 78, 89 кв.м., който имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.301.228.1.11, находящ се в
гр. София, съобразно КККР, одобрени със заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на ИД на
АГКК, който имот се намира в сграда 1, разположена в имот с идентификатор №
68134.301.228, с предназначение на самостоятелния обект:жилище, апартамент,
заедно с прилежащото мазе 10 с площ от 2,70 кв.м., находящо се в сутерена на
сградата, на кота -2,60 м, при съседи: мазе 9, мазе 11 и коридор и заедно с
5,40% идеални части, равняващи се на 10,30 кв.м. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 448, 52 кв.м.,
съставляващо УПИ ХХII-10, от кв. 129, по плана на
гр. София, ул. „******, местност „Зона Б-4“, както и на гараж 5, в сутерена на сградата, на кота -2,60 м, със застроена
площ от 26, 20 кв.м., с включени 6,41% идеални части от общите части на
гаражите, при съседи: стълбище, гараж 6, маневрена ивица и калкан на ул. „******на
основание наследствено правоприемство като на основание чл. 108 от ЗС ОСЪЖДА Б.Т.Д.,
ЕГН **********,*** – адв. Д.Д. да предаде владението на имотите на В.Г.М., ЕГН **********,***
– адв. Н.В..
ОСЪЖДА Б.Т.Д., ЕГН **********,*** – адв. Д.Д. да заплати на основание чл.
78 ал.1 от ГПК на В.Г.М., ЕГН **********,*** – адв. Н.В. сумата от 7 515
лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: