№ 63
гр. Велико Търново, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000031 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена от „Еврокапитал България“ ЕАД /н./ чрез синдика на
дружеството Н.Г. въззивна жалба против Решение № 260102/ 19.11.2021 г. по Т. дело
№ 329/ 2019 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е отхвърлил изцяло предявения от
него против Ч.Н. иск за заплащане на сумата 8 593.89 лв., получена от него на
отпаднало основание. Счита, че решението е неправилно. Не оспорва факта, че ЧСИ
има дължимо вземане за разноски по воденото пред него изпълнително производство,
но излага, че законосъобразният начин за събирането им е чрез предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност, тъй като от момента на откриване на
същото съдебният изпълнител не може да извършва никакви действия, събраното от
него става част от масата на несъстоятелността и следва да се преведе по специалната
сметка на синдика, който е единствения компетентен да разпредели сумите за
удовлетворяване на кредиторите при спазване на реда на ТЗ. Моли решението да бъде
отменено и съдът да уважи изцяло исковата му претеция.
В подадения отговор Ч.Н. заема становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излага, че съображенията на жалбоподателя са неотносими към конкретния
казус, защото претендираната сума е събрана от публична продан, извършена преди
датата на откриване на производството по несъстоятелност и преди налагане на
обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“. Макар самото разпределение на
1
получената от публичната продан сума да е влязло в сила след налагане на
обезпечителната мярка, то се явявало последица от влязлото в сила постановление за
възлагане. Първоинстанционният съд правилно приел, че ЧСИ има правно основание
за задържане на сумата, още повече че тя не била налична по специалната сметка на
ЧСИ нито към датата на постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, нито към датата на предявяване на иска, а послужила за погасяване
на вземането на ЧСИ. Моли решението да бъде потвърдено. Процесуалният му
представител претендира разноски на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал заявената искова
претенция по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД вместо по специалната разпоредба на чл.638
ал.2 ТЗ за попълване масата на несъстоятелността, но съдът е разгледал и се е
произнесъл по иска, чийто предмет е очертан от изложените от ищеца твърдения и
заявения от него петитум. При това положение допуснатото процесуално нарушение
не води до недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, а
неправилната квалификация намира отражение върху правилността на крайния акт.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на
въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд и
между страните не е налице спор относно приетото за установено: Пред Ч.Н. е било
висящо изп. дело № 213/ 2016 г. с взискател „Литекс“ АД, по което „Еврокапитал
България“ ЕАД /н./ е ипотекарен длъжник. В рамките на изп. производство е проведена
публична продан на ипотекирани за дълг на длъжника недвижими имоти, собственост
на „Еврокапитал България“ ЕАД /н./, цената е внесена от купувача по специалната
сметка на ЧСИ и по отношение на нея е изготвено разпределение от 16.04.2018 г.
Разпределението е обжалвано и докато е траело съдебното производство по жалбата,
по Т.д. № 354/ 2018 г. на ОС – Бургас с предмет обявяване на „Еврокапитал България“
ЕАД в несъстоятелност, с определение от 09.11.2018 г. на основание чл.629а ал.1 т.3 ТЗ
като предварителна обезпечителна мярка е допуснато спиране на изпълнението по
соченото изп. дело. Разпределението е влязло в сила с решение на ОС – Русе на
03.01.2019 г., а на 09.03.2019 г. ЧСИ е изготвил сметка и е издал фактура № 640 за
2
дължимите му такса по т.26 и други такси по ТТРЗЧСИ – 16 626.17 лв. с ДДС.
Останалата сума не е преведена на взискателите, но в хода на производството по
настоящото дело тя е преведена на друг ЧСИ, комуто делото е изпратено за
продължаване на действията по принудително изпълнение, и последният я е превел по
особената сметка на синдика на „Еврокапитал България“ ЕАД /н./. Спрямо
дружеството е открито производство по несъстоятелност с Решение № 93/ 25.03.2019 г.
по Т.д. № 354/ 2018 г. на ОС – Бургас. С решение № 260098/ 30.10.2020 г. по делото то
е обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото
му, прекратени са правомощията на органите му и е постановено започване на
осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира формирания от ОС –
Русе извод за неоснователност на предявения иск за неправилен.
Съдът е сезиран с иск за попълване масата на несъстоятелността, предвиден в
чл.638 ал.2 ТЗ, съгласно която норма при извършено плащане на взискателя по
индивидуално принудително изпълнение след спиране по силата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност на изпълнителното производство
срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, платеното подлежи на
връщане в масата. По делото се доказа осъществяването на фактическия състав на тази
разпоредба, обуславящ връщане на платеното.
С откриване на производството по несъстоятелност се спират ex lege
изпълнителните производства, насочени срещу имуществото на несъстоятелния
длъжник, което е включено в масата му на несъстоятелността, предназначена да служи
за удовлетворяване вземанията на неговите кредитори. Същият ефект настъпва и при
постановена от съда по несъстоятелността предварителна обезпечителна мярка по
чл.629а ал.1 т.3 ТЗ. Допуснатото обезпечение има за цел да съхрани имуществените
права на длъжника до постановяване на решението по чл.630 ал.1 ТЗ, чието действие
заменя действието на обезпечението – чл.629а ал.9 ТЗ, за да бъде осигурена в най-
пълна степен възможността за удовлетворяване на всичките му кредитори в
производството по несъстоятелност при запазване на привилегиите, с които някои от
тях се ползват, но без допускане на преференциално отношение. В настоящия казус
към момента на допускане на обезпечението – 09.11.2018 г. – по процесното изп. дело
по специалната сметка на ЧСИ е била налична внесената от купувача на публичната
продан цена на ипотекираните имоти. Самите имоти с изготвяне на постановлението за
възлагането им на спечелилия публичната продан купувач са излезли от патримониума
на длъжника, но внесената цена е част от неговото имуществото съгласно чл.614 ал.1
ТЗ и подлежи на разпределение. Последното като фактическо действие, дори и при
влязло в сила постановление за разпределение, не може да се извърши в
производството по индивидуалното изпълнение, когато то е спряно. Съдебният
3
изпълнител не може да извършва никакви изпълнителни действия, включително и
разпределение, което е последица от приключилата публична продан и поначало не
съставлява изпълнително действие. Извършено разпределение на намиращите се по
сметката му суми пряко нарушава разпоредбата на чл.638 ал.2 ТЗ, която следва да
намери приложение не само при плащане на взискател, но и при погасяване на
вземането на съдебния изпълнител за дължимите му такси и разноски. Безспорно той
се легитимира като кредитор на вземане за разноски във връзка с приключилия
изпълнителен способ – публична продан на ипотекирани имот. Касае се за частно
парично вземане, което следва да бъде удовлетворено от несъстоятелния търговец в
качеството му на ипотекарен гарант, защото същият има задълженията на длъжник по
изпълнението. Вземането му е определено по основание и размер с акта за
разпределение, който представлява „постановление за разноски” по см. на чл.435 ал.2
ГПК, тъй като в него се съдържа произнасяне по този въпрос /т. 2 от ТР № 3/2015г. на
ОСГТК/. Законът не създава привилегия за съдебния изпълнител при открито
производство по несъстоятелност да задържи част от получената от осребряване на
имуществото на длъжника сума за покриване на направените от него разноски в
индивидуалното изпълнително производство и на таксата, съставляваща дължимото
му възнаграждение. Тази сума е включена в масата на несъстоятелността, при което
компетентен да се разпорежда с нея е единствено и само синдикът на несъстоятелния
търговец. С оглед характера на производството по несъстоятелност като универсално
принудително изпълнение, вземанията на всички кредиторите се предявяват в това
производство и след приемането им се удовлетворяват по предвидения в чл.722 и сл. от
ТЗ ред. Преценката кой от кредиторите е предявил вземанията си и чии вземания са
погасени поради непредявяване или неприемане по чл.739 ал.1 от ТЗ се прави от
синдика.
Безспорно е, че при спряно изп. производство ответният ЧСИ е извършил
плащане в своя полза на исковата сума, при което на основание чл.638 ал.2 ТЗ дължи
връщането й в масата на несъстоятелността. Като е достигнал до обратния извод ОС –
Русе е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Исковата
претенция следва да бъде уважена, като бъде осъден ЧСИ Н. да върне в масата на
несъстоятелността на „Еврокапитал България“ ЕАД /н./ получената сума, като я
преведе по специалната сметка на синдика.
По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него разноски за заплатено за въззивното производство
адвокатско възнаграждение – сумата 800 лв. Тъй като настоящото дело е за попълване
масата на несъстоятелността и на основание чл.620 ал.5 ТЗ не е събрана предварително
държавна такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати такава за двете
инстанции в размер на 515.64 лв.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260102/ 19.11.2021 г. по Т. дело № 329/ 2019 г. по описа
на ОС – Русе, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Ч.Н. рег. № 914 в регистъра на КЧСИ да върне в масата на
несъстоятелността на „Еврокапитал България“ ЕАД /н./ с ЕИК *********, като преведе
по специалната сметка на синдика Н.А. Г., сумата 8 593.89 лв. /осем хиляди
петстотин деветдесет и три лв. и 83 ст./, събрана по изп. дело № 213/ 2016 г. по описа
на ЧСИ и получена от него по спряно на основание чл.629а ал. 1 т. 3 ТЗ изпълнително
производство, преди вписване на Решение № 93/ 25.03.2019 г. по Т.д. № 354/ 2018 г. по
описа на ОС – Бургас за откриване на производство по несъстоятелност на
„Еврокапитал България“ ЕАД /н./, както и да заплати на „Еврокапитал България“ ЕАД
/н./ сумата 800 /осемстотин/ лв. – направени разноски за производството.
ОСЪЖДА Ч.Н. рег. № 914 в регистъра на КЧСИ да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса за производството за двете
инстанции в размер на 515.64 лв. /петстотин и петнадесет лв. и 64 ст./
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5